Решение по дело №485/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение 192/11.07.2024г. , постановено по НАХД № 143/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „М. Транс“ ЕООД-с.Царев брод, обл.Шумен с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 550лв. за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Оспорва се като неправилен извода на съда, че ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случаят в разглежданото производство. Позовава се на Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Оспорват се като неправилни мотивите в решението за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Позовават се на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП, в която изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Съгласно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3-3в било разписано, че се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП. С оглед на това чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждал възможност за издаване на ЕФ за налагане на глоба и на имуществена санкция. Позовава се на съдебна практика. Оспорват се като неправилни изводите на съда за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП, като се позовава на съдебна практика. Направен е анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП счита, че неправилно е констатирано от РС, тъй като било в компетентността на СЕС. Считат, че РС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по ЗДвП, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която е в пъти по-малък размер от абсолютния размер на глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден електронния фиш като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „М. Транс“ЕООД-с.Царев брод, обл.Шумен чрез упълномощен процесуален представител депозира писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Девня за допустимо и правилно. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила са неоснователни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на електронния фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. са неправилно транспонирани. С оглед мотивите изложени в Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС обосновава извода за противоречие на приложената административно-наказателна норма от ЗДвП с принципите за съразмерност и пропорционалност въведени като изисквания в член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, моли Решението на РС да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на дружеството на разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., който бил справедлив и обоснован с оглед разглеждането на делото в съдебен район, който е различен от седалището на дружеството и на адреса му на управление, както и на служебния адрес на адвоката, както и предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалната ангажираност на адвоката. В съдебно заседания процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становището и моли да бъде оставена без уважение. Отменителното решение на РС счита за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административно-наказателната преписка. Правилно РС съобразил изявлението на представителя на страните, че нямат други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. Правилно РС преценил събраните доказателства и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му. Чл.348 ал.3 от НПК дефинира като съществено нарушение на процесуални правила, когато то е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. РС е извършил проверка на електронния фиш, с жалбата срещу който е сезиран и е формирал ясен диспозитив за отмяната му като издаден при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на приложимите в случая общи правила на ЗАНН за провеждане на производството чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице противоречие, нито неяснота между мотивите и диспозитива на съдебния акт на РС, нито несъответствие с оспорването, по повод на което е образувано въззивното производство, поради което не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. РС установил, че с оспорения пред него електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на „М. Транс" ЕООД ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП. По делото не е имало спор между страните, че електронния фиш е издаден за установено с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа движение на ППС- Влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000кг., брой оси 2, категория ЕПС в състав с ремарке с общ брой оси 5, на 09.07.2021г., без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП дължима за категорията му. Не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 119лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

От правна страна РС приел, че описаното в електронния фиш деяние е съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, а фиша съдържа изискуемите реквизити по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е в съответствие с образеца одобрен от УС на АПИ. Въззивният съд постанови отмяна на електронния фиш с мотивите, че в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради това РС заключил, че за нарушението извършено на 09.07.2021г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

До извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС достигнал и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност.

Правилно РС констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са предвидени в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с извода за обществената опасност на даденото нарушение, както и да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др. Правилно РС отчел, че при така фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя, единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права е непропорционалната национална санкционна уредба каквато в случая са чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни тези мотиви в решението на РС, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Установените от събраните по делото доказателства факти и обстоятелства кореспондират на тези изводи на въззивния съд за приложимото право. Основателно РС отчел, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, която е обнародвана в ДВк, бр.105/2018г. в сила от 01.01.2019г. не предвижда възможност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. След като в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП в редакцията по време на конкретното нарушение не е предвидена такава възможност, единствената законосъобразна възможност за ангажиране на отговорността на дружеството за даденото нарушение е провеждане на производство по общия ред в ЗАНН чрез съставяне на АУАН, въз основа на който да се издаде НП. Аргумент за правилността на този извод е последвалата законодателна промяна чрез допълнението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обнародвано в ДВк, бр.13 от 2024г. влязло в сила от 13.02.2024г., с което е предвидена възможността при нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Конкретното нарушение, за което е издаден фиша е през месец юли 2021г., а законодателната промяна в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП е направена и влязла в сила почти три години по-късно – през февруари 2024г. Поради това правилно е преценено в решението на РС, че за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП извършено през 2021г. е следвало да се приложи общия ред в ЗАНН за ангажиране на отговорността на дружеството, поради което издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

Правилно РС взел предвид, че Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Тази Наредба въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕО относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО. Предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП да се налага имуществена санкция от 2500лв. за всички нарушения не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и на изискването държавите членки да вземат всички необходими мерки, чрез които установените наказания да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Правилно и РС установил, че тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, нито да бъдат преценявани елементи като изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др.

Съгласно произнасянето по дело С-61/2023 на СЕС, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер.

Във връзка със спазването на изискванията за пропорционалност и съразмерност в решенията на СЕС е постановено, че санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

Тъй като чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, е налице национална санкционна уредба, която е непропорционална и следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Направения в тази насока извод на РС е правилен и законосъобразен.

С оглед неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, при проверката дали съществува обща административно-наказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП се установи, че единствената такава норма е чл.185 от ЗДвП. В нея обаче е предвидено, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. – т.е. тя касае единствено налагането на административно наказание „глоба“ на физически лица и не разписва налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Поради това и по аргумент от чл.83, ал.1 от ЗАНН, която изисква да са изрично уредени в закон случаите, в които се налагат санкции на ЮЛ и ЕТ, общата норма на чл.185 от ЗДвП не може да бъде приложена в случая като основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице - “М. Транс“ЕООД и за санкционирането му за конкретното нарушение.

С оглед изложеното е налице липса на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС-Девня електронен фиш правилно е преценен като незаконосъобразно издаден и е отменен с решението. В съответствие с този изход на спора РС уважил своевременно направеното от процесуалният представител на “М. Транс“ЕООД искане за присъждане на заплатеното по договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. за производството пред въззивната инстанция.

В обобщение на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не се установиха основания за отмяна на решението на РС и то следва да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – София следва да бъде осъдена да заплати на “М. Транс“ ЕООД сумата в размер на 550лв. за заплатено адвокатско по договора за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В настоящото съдебно производство предмет на проверка е решение за отмяна на електронен фиш, с който е наложена имуществената санкция от 2500лв., при което възнаграждението определено съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. във вр. с чл.7, ал.2, т.2 възлиза на 550лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 550лв. е в този размер предвиден в Наредба №1/2004г. за този вид дела и е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и осъществената процесуална защита и съдействие от адвоката в касационното производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №192/11.07.2024г. по АНД №143/2024г. на Районен съд – Девня.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „М. Транс“ ЕООД-с.Царев брод, обл.Шумен с ЕИК ********* сумата в размер на 550лв. /петстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.