Решение по дело №452/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Ч., [ЕГН], чрез адв. Ст.П.-пълномощник, против Решение № 2027 от 30.12.2023г. на Пловдивския районен съд, IV наказателен състав, постановено по АНД № 4490/2023г., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0432-001095 от 12.07.2023г. на Началник РУ в ОД на МВР – [област], РУ 01 [област], с което на касатора е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено и с това отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба- Началник РУ в ОД на МВР – [област], РУ 01 [област], с писмена молба от процесуален представител по пълномощие взема становище по касационната жалба, с което я намира за неоснователна и моли да не се уважава, а решението на ПРС да се остави в сила.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-[област] по съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на въззивния съд.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на РС-[област] е правилно и законосъобразно.

Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до извод, че касаторът на 06.05.2023г., около 18:05ч., в [населено място], на бул. „Цар Борис III Обединител“ – продължение, пред пицария „Паладиум“, в посока на движение от север към юг, управлявал лек автомобил „Хюндай“, модел „Гетс“ с номер на рама ******, който автомобил не бил регистриран по реда на Нaредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства(Наредбата) и съответно бил без регистрационни номера.

По случая е образувана пр.пр. № 5745/2023г. по описа на Районна прокуратура-[област], за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като с постановление на прокурор при РП-[област] от 05.07.2023г. производството е било прекратено поради субективна несъставомерност на деянието. Преписката е изпратена на началника на 01 РУ, ОДМВР-[област] за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на материалите, съдържащи се по преписката по цитираното наказателно производство, е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ч. като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Настоящата съдебна инстанция счита, че становището на районния съд, че наложеното наказание следва да бъде потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по делото и след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало посоченото МПС без регистрация от органите на Пътна полиция. Текстът на чл. 140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места въвежда императивно правило за поведение на водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение без значение от формата на вината. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният съд е счел, че при определяне размера на наложеното наказание трябва да са в минимално предвидения им размер – съответно 200 лева и 6 месеца.

В случая става въпрос за МПС, което няма първоначална регистрация по смисъла на чл. 12а от приложимата НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и във връзка с §2, т.6 от ДР на наредбата.

Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени на определените за това места.

Според изискванията на посочената норма описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по реда и начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази разпоредба препраща.

Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от касатора относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на място и време на извършване на нарушението, непълно, неясно и неточно описание на нарушенията в АУАН и НП. Настоящият касационен състав приема, че АУАН и спорното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочено е ясно мястото на извършване на нарушението - в [населено място], по бул. „Цар Борис III Обединител“- продължение, пред пицария „Паладиум“ с посока на движение от север към юг. Нарушението е такова, че не изисква посочване на точен номер на бул., „Цар Борис III Обединител“, където е спрян за проверка нарушителят.

Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва да се отбележи, че Районен съд- [област] е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и разсъждения, настоящият съдебен състав намира, че извършването на административното нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата от Г. Ч. е доказано по категоричен и безспорен начин. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и при свеждането им до знанието на наказания не са допуснати пороци, касаещи административнопроизводствените правила при издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.

В конкретния случай, касаторът е управлявал лек автомобил, който не е регистриран в законоустановения срок. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия текст предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора, при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява маловажен случай предвид липсата на основание за приемане на по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Водим от горното Административен съд-[област], ХХI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2027 от 30.12.2023г. на Пловдивския районен съд, IV наказателен състав, постановено по АНД № 4490/2023г.

Решението е окончателно.