О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ……/13.05.2021
г., град ***
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – *** в закрито заседание на тринадесети
май, две хиляди двадесет първа година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2 по
описа за 2021 г. на Административен съд - *** и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 1243/ 19.04.2021 г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с която е отправено искане за изменение на Решение
№ 96/ 26.03.2021 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Молителят сочи, че допълнително установените с РА,
потвърден от съда, задължения на дружеството са: допълнителни задължения за ДДС
по ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г. в размер на 49 723.15 лв. като главница
и лихва в размер на 4 464.15 лв. С оглед на това материалният интерес,
представляващ база за присъждане на разноски в полза на ответника, е в размер
на 54 187.30 лв. и присъдените разноски следва да се в размер общо на
2155.62 лв. С оглед на това иска изменение на Решението в частта на разноските,
като бъде присъден целият дължим размер за същите.
Ответната страна, „****“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***“ № 8, представлявано от управителя К.В.П.,
редовно уведомена за Искането за изменение на Решението в частта на разноските
на 26.04.2021 г. чрез процесуалния представител на дружеството, адв. Ив. С., не
изразява становище по същото.
Административен съд - ***, І състав, като съобрази
изложеното в Молбата, съответно в Решението, чието изменение в частта на
разноските се претендира, констатира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване
на Решението, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда
правомощие да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските,
когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при
определянето им. В случая е налице втората хипотеза, доколкото съдът е
потвърдил РА с установените в него задължения, като ги е посочил изрично, но
при изчисляване на разноските предвид материалния интерес и нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е определил да бъдат заплатени на ответника на
основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски само в размер на 1325.62 лв. (хиляда
триста двадесет и пет лева и 62 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение,
като е пропуснал сумата от 830.00 лв., която се явява резултат от материалния
интерес и изпълнява нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнагражденията се определят в минимален
размер от 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се
присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. В случая оспорването е отхвърлено изцяло. При това законодателно
уреждане на разноските, с оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника искане в съдебно заседание и в писмено
становище, съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на същия съобразно
материалния интерес, който е в размер общо на главница и лихва от
54 187.30 лв., но при изчислението на юрисконсултското възнаграждение на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения вместо да го определи в размер на 2155.62
лв., съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е
отправено Искането, по което е настоящото произнасяне, е изписал в диспозитива
на Решението само трипроцентното изчисление на разноските, като е пропуснал да
добави другата част от сумата, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 830 лв. С оглед на това Искането следва да бъде уважено и да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на ответника допълнително разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 830.00 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
във връзка с чл. 144 АПК, Административен съд – ***, І състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 96/ 26.03.2021 г. по адм. дело № 2/ 2021
г. на Административен съд – *** в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същото в
следния смисъл:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 8, представлявано от управителя К.В.П., да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -
Варна при ЦУ на НАП допълнително сумата и от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева)
съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: