№ 289
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900013 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Г. Ю. И., ЕГН **********, от **** чрез пълномощник адв.Р. М., твърди, че е
пострадал при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 03.04.2023 г. на път ІІ-64 при
км 29+400 м, между селата Долна махала и Черноземен. Твърди, че произшествието е
виновно причинено. от В. Е. Б., който, управлявайки л.а.Мерцедес Ц220 ЦДИ с рег.№**** с
превишена и несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост и с интензивността на
движението, при маневра завой надясно изгубил контрол на управлението на автомобила,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в правомерно движещия се там
товарен автомобил Ивеко 35 Ц 13 с рег.№****. Ищецът е бил пътник на предна дясна
седалка в лекия автомобил Мерцедес и при инцидента на същия са причинени телесни
увреждания. Ищецът е транспортиран и приет в болнично заведение с оплаквания от болка
в дясно бедро и невъзможност за ходене. След направени прегледи и изследвания са
установени травматични увреждания по долен крайник и ребра, подробно описани в
исковата молба. След проведено медикаментозно лечение, на 04.04.2023 г. е извършена
оперативна интервенция, описана подробно с медицински термини, от които става ясно, че
обект на операцията е била бедрена кост на ищеца. Ищецът е бил изписан от болница на
10.04.2023 г. с препоръка да не стъпва на оперирания крак 3 месеца и да ходи с помощни
средства, съответно на 18.04.2023 г. са премахнати конците и са дадени указания за домашно
лечение. От 09.07.2023 г. до 12.07.2023 г. ищецът е приет за втори път в отделението по
ортопедия и травматология с оплаквания от оток, болка и зачервяване в дясната тазобедена
става. Проведена е медикаментозна терапия и отново оперативно лечение под обща
1
анестезия – отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур. На 16.10.2023 г. е
проведен контролен преглед при ортопед-травматолог, като е установено, че десният долен
крайник е скъсен, външно ротиран и оточен. Описват се в исковата молба претърпените от
ищеца болки, страдания, трудности в ежедневието и неудобства в рамките на лечебния и
възстановителен период, емоционално и психическо напрежение. Посочва се, че
понастоящем страданията продължават, като възстановяването не е приключило. Твърди се,
че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника за периода от
06.11.2022 г. до 05.11.2023 г., който след извънсъдебна претенция, оправена на 26.05.2023 г.,
не е определил и изплатил в законоустановения срок претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в
исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 26.05.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение за л.а.Мерцедес Ц220 ЦДИ с рег.№**** към датата на
настъпване на процесното ПТП, както и, че е бил сезиран извънсъдебно от ищеца, във
връзка с което е образувана преписка по щета. Посочва, че е взел отношение по така
заявената извънсъдебна претенция. Оспорва съдебната претенцията по основание и размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, в т.ч. относно механизма на произшествието, вината
на водача на застрахования автомобил, травмите на ищеца, наличието на причинна връзка с
произшествието, продължителността на възстановителния период, твърдените
психологически последици от инцидента и пр. Възразява, че част от описаните от ищеца
болки се дължат са неглижиране от негова страна на препоръките по повод оздравителния
процес. Възразява, че изключителен принос за настъпване на травмите има ищецът, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е поставил обезопасителен колан по
време на превоза. Евентуално поддържа, че е налице съпричиняване на вредите в резултат от
така описаното поведение на ищеца. Възразява още, че претендираното обезщетение е
изключително завишено и несъответно на принципа за справедливост.ст, прогласен в чл.52
ЗЗД. Оспорва иска за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главния иск,
евентуално поддържа, че лихва не се дължи преди изтичане на рекламационния срок, уреден
в чл.496, ал.1 КЗ, който срок не е започнал да тече поради произнасянето на застрахователя
по предявената претенция и непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалия.
По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 03.04.2023 г. около 15,10 ч. е посетено местопроизшествие на път ІІ-64, км
2
29+400 между селата Долна махала и Черноземен в обл.Пловдив. Констатирани са като
участници в произшествието два леки и един товарен автомобил, в т.ч. л.а.Мерцедес Ц 220
ЦДИ с рег.№****, управляван от В. Е. Б., който според графа „Обстоятелства и причини за
ПТП“, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, на десен завой губи контрол
над превозното средство, навлиза в лява лента за насрещно движение и се блъска в
движещия се там товарен автомобил Ивеко с рег.№****. Като пострадало лице от
произшествието в протокола е посочен и ищецът Г. Ю. И. – пътник на предна дясна седалка
в лекия автомобил Марцедес.
От приетата по делото епикриза се установява, че в деня на горния инцидент ищецът
е постъпил в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология, където е
престоял до 10.04.2023 г. Там на същия са извършени редица изследвания и консултативни
прегледи. Поставена е диагноза счупване на тялото на бедрената кост, като е проведено
медикаментозно и оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. Предписано е на ищеца да не стъпва на оперирания крак в продължение на три
месеца, да ходи с помощни средства.
Установява се, че ищецът е постъпил в същото болнично заведение от 09.07. до
12.07.2023 г. за операция – отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се установява още от
констативния протокол за ПТП и от приложената на л.20 справка от Гаранционен фонд, че за
л.а.Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от
06.11.2022 г. до 05.11.2023 г., като застраховката е прекратена на 22.05.2023 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 26.05.2023 г.,
в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицинска епикриза.
По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което най-вероятният механизъм на произшествието е следният: водачът
В. Е. Б. е управлявал л.а.Мерцедес Ц220 ЦДИ по платното за движение на път ІІ-64 (с.Долна
махала – с.Черноземен). в това време водачът Р. С. е управлявал т.а.Ивеко по платното за
движение на същия път в срещуположна посока. При преминаване през десен завой на пътя
водачът на л.а.Мерцедес е допуснал автомобила му да навлезе в лявата лента на платното за
движение, където е настъпил удар в предната дясна част на автомобила и в предна дясна
част на т.а.Ивеко. Произшествието е настъпило при видимост на дневна светлина,
настилката от асфалт на място е била мокра. Скоростта на лекия автомобил при загубата на
устойчивост е била около 107 км/ч., а тази на товарния автомобил – 74 км/ч. Причина за
произшествието от техническа гледна точка е това, че лекият автомобил е навлязъл в лявата
лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел т.а.Ивеко. Пострадалият Г. И. е бил пътник
3
на предна дясна седалка в л.а.Мерцедес. На същия са причинени: закрито счупване на
тялото на дясна бедрена кост, което е затруднило трайно движенията на десен долен крайник
за период по-дълъг от 30 дни; контузия на гръден кош; и фрактура на ІV-то ребро в дясно по
лопатковата линия отзад, което е ограничило движенията на снагата до 30-тия ден от
травмата. Описаните травми са причинени при пътнотранспортно произшествие като пътник
на предна седалка на лек автомобил при челен удар – налице е причинно-следствена връзка
между преживяното ПТП и получените от ищеца травматични увреждания. Причинена е
била болка със силно изразен характер. Болевите усещания са намалявали бавно с времето.
Страданията са били интензивни поради засягане на важни структури – гръден кош и долен
крайник с продължително спазване на постелен режим и помощни средства. Ищецът е
провел курс физиотерапия и рехабилитация през декември 2023 г. Травмите не са напълно
преодолени – уместно е провеждане на балнео-санаториално лечение в планов порядък. В
обстоятелствената и анализна част на заключението е описано, че понастоящем лицето се
придвижва със самостоятелна походка, без накуцване, оплаква се от болки при физическо
натоварване и промяна на времето в областта на фрактурата. Налице е слабо изразена
хипотрофия на мускулатурата на десния крак и скъсяване на крайника с 1 см. Направено е
заключение, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан при инцидента, тъй като при
неговата евентуална липса или неправилно поставяне биха настъпили много по-тежки
травми в областта на главата и гръдния кош. Съответно травмата на гръдния кош при ищеца
с фрактура на ІV-то ребро се дължи и на обезопасителния колан. Останалите травмирани
области са достъпни за въздействие от енергията на удара дори при поставен предпазен
колан.
Прието е заключение на съдебнопсихологична експертиза, според което при ищеца не
се установяват болестни изяви в психичното състояние. Злополуката има неблагоприятно
отражение върху психологическото му състояние – в емоционален, личен, социален и трудов
аспект. Наблюдават се повишена емоционалност, лесна раздразнимост, склонност към
афективни отреагирания, усещане за безпомощност и безполезност, мисли за
несправедливост, притеснения, свързани с финансовото състояние на семейството,
ограничени социални контакти и малоценностни изживявания. Това нарушава значимо
емоционалния му баланс.
Разпитани са свидетели. Относно механизма на произшествието са разпитани
свидетелите Н. К., Р. С. и В. Б.. От показанията им се установява, че св.Б. е управлявал
автомобила, в който на предна дясна седалка се е возил ищецът. Времето било дъждовно.
Водачът не усетил как колата се удря в дясната мантинела на пътя, а после се отклонява на
ляво и навлиза в насрещното платно, където настъпил удар с насрещно движещ се камион.
Водачът на камиона – свидетелят С., не могъл да избегне удара, тъй като зад л.а.Мерцедес се
движел друг автомобил, управляван от св.К.. Пътят бил хлъзгав и св.Б. не могъл да овладее
управлението над автомобила. След удара свидетелят свалил колана си и слязъл от
автомобила, за да помогне на останалите. Ищецът бил трудно подвижен. Свалил колана си и
останалите му помогнали да излезе.
4
Разпитани са свидетели и относно изживените от ищеца неимуществени вреди – С.К.
и С. Д.. От показанията им се установява, че ищецът е бил в болницата с придружител, тъй
като не е можел да се обслужва сам. Претърпял е две операции. След първата бил откаран у
дома с линейка, бил на легло с памперси. Св.К. се грижела за него и му поставяла инжекции
в корема за подпомагане на кръвообращението, които били болезнени. Пиел антибиотици и
течен аналгин като обезболяващо средство. Цяла година бил на легло и с памперси. Всяка
седмица го водели при лекар в Пловдив за смяна на превръзки и прегледи. От залежаването
получил рани на кръста, по крака и на петата. Имал болки по крака и кръста, които го
карали да вика. После започнал да става с патерици, първо само в стаята за по две-три
крачки, тогава го обслужвали с тоалетен стол. С патериците изкарал 5-6 месеца,
първоначално с две, а после с една патерица, през този период ползвал и количка. Водели го
на раздвижване в болницата в продължение на две седмици. Наскоро започнал да ходи сам
без помощни средства. Преди катастрофата бил здрав човек, работел тежка работа в
строителството. Сега не можел да работи, стоял си вкъщи, изнервял се лесно и без причина,
сънят му бил неспокоен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3
КЗ.
5
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено. от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, писмени доказателства от досъдебно производство и съдебно-техническа и
медицинска експертиза, се установява по неоспорим начин, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е управлявал автомобила със скорост, надвишаваща разрешената
максимална скорост за пътища извън населени места от 90 км/ч. Тази скорост, освен
превишена, е била и несъобразена с пътните условия в съответния пътен участък – скоростта
на автомобила е била несъответна спрямо радиуса на десния завой на пътя, поради което
автомобилът е напуснал платното за движение и е последвал увреждащ удар в насрещно
движещо се моторно превозно средство. На водачите на пътни превозни средства по път с
двупосочно движение е забранено. да навлизат и да се движат в лентата за насрещно
движение, която забраненоа в случая не е била съобразена. Нарушени са били разпоредбите
на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
следователно поведението на прекия причинител на произшествието е противоправно.
Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от доказателствата посочената
презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в патримониума на ищеца, се установяват
несъмН. от приетите писмени доказателства, от приетите съдебни експертизи и от
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни. От първоначалната комплексна експертиза се установява, че е налице и
причинна връзка между произшествието и констатираните при ищеца непосредствено след
това травми, а в тази насока е и приетия по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се
ангажира отговорността на прекия причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е преживял болка и страдание от причинените травми – болките му са били
6
интензивни в началото и сравнително бавно отшумяващи заради счупените му бедрена кост
и ребро и травмата на гръдния кош, които са причинила затруднени движения и затруднено.
дишане. Според вещото лице ищецът е претърпял продължително страдание заради
наложения от травмите постелен режим. Страданията му са били интензивни дълго време
поради това, че са увредени важни структури. От свидетелските показания се установява, че
в продължение на около година ищецът е бил на легло, като впоследствие е използвал
помощни средства за придвижване. Ищецът е понесъл два престоя в болница с две операции
на счупения крак и последствията от тях, понесъл е рехабилитационна терапия и свързаните
с това болки и неудобства. Бил е зависим от близките си, не е могъл да се обслужва известно
време сам, не е могъл да се придвижва продължително време, не е могъл да се труди и
осигурява финансово семейството си, не може да го прави и понастоящем, тъй като се
изморява лесно. Преживял е социална изолация в рамките на горния период от време.
животътът му се е променил коренно. Прогнозата за здравето му е добра, но травмите не са
напълно преодолени – уместно е провеждане на балнео-санаториално лечение в планов
порядък. От приетата съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвена, се установява, че същият преживява психо-
емоционални травми – напрегнатост, вътрешно притеснение, страхово-тревожни
преживявания, в каквато насока са и показанията на свидетелите, без това да е довело до
болестен процес или по-продължително психично страдание, но горните прояви в
психичното му състояние не са преодолени. В тази насока са и показанията на свидетелите.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца,
съобразно доказаните по делото болки и други морални вреди, които е претърпял, както и
съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-
икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 60 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
тази връзка ответникът инвокира противоправно поведение на пострадалия, състоящо се в
това, че последният е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Съгласно
чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според
приетата по делото комплексна експертиза ищецът най-вероятно е пътувал в превозното
средство с поставен предпазен колан. За това вещите лица съдят по получените при него
увреждания, като посочват, че при евентуална липса или неправилно поставяне на колана
биха настъпили много по-тежки травми в областта на главата и гръдния кош, съответно
увреждането по гръдния кош със счупено ребро е типично да се получи именно при поставен
колан. В насока на това, че ищецът е пътувал на предна дясна седалка с поставен
обезопасителен колан са и свидетелските показания. Ето защо, съдът намира, че не се
установява ищецът да е имал соченото от ответника противоправно поведение, за това не е
налице и съпричиняване и възражението в тази насока е неоснователно. Така предявеният
7
иск за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, се явява изцяло доказан и
основателен и следва да се уважи в пълния му размер.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, което се установява да се е случило на 26.05.2023 г. Ето защо
претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена, считано от 26.05.2023 г.
При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, ищецът има право
на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е направил и претендира разноски за възнаграждения на вещи лица, които са
в общ размер 1 590 лв., както и за възнаграждение на свидетел в размер 20 лв., общо 1 610
лв. (Не се следват на страната разноски за останалите двама свидетели, на които не е
изплащано възнаграждение.) Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Страната е представлявана от адвокат, на който не е заплащано
адвокатско възнаграждение. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед уважаването на
исковата претенция, в полза на адв.Р. М. се дължи адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.3 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер 6 540 лв. Същото следва да се присъди в тежест
на ответника.
Ищецът е освободен от държавна такса по делото, поради което по силата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 400 лв. – държавна такса в размер 4 % от
присъденото вземане, по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Г. Ю. И., ЕГН **********, от ****
сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 26.05.2023 г. до
8
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 03.04.2023 г. на път ІІ-64, км 29+400, между
селата Долна махала и Черноземен в обл.Пловдив, причинено. виновно при управление на
лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.№****, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, както и да му заплати сумата 1 610 лв. (хиляда шестстотин и десет лева) –
деловодни разноски за производството по т.д.№13/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – държавна
такса по т.д.№13/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на адвокат Р. И. М., САК, адрес на
упражняване на дейността – ***, сумата 6 540 лв. (шест хиляди петстотин и четиридесет
лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.
№13/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9