О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Лом, 10.06.2024 год.
Ломският районен съд, ІІ
състав, в закрито съдебно заседание на десети юни, две хиляди двадесет и четърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1660 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.
С Решение № 260025/20.10.2023 год., по гр.д. № 1660/2020 год. на
Районен съд – Лом, съдът е извършил съдебна делба между съделителите Д.И.С., ЕГН **********,***, А.С.П., ЕГН **********,***, Р.Т.Д., ЕГН **********,***,
П.И.Д., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,***, Ц.И.Н., ЕГН **********,***
и Д.К.И., ЕГН **********,***, на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
87299.217.11 по КККР на
с. Якимово, обл. Монтана, одобрени със
Заповед № РД-18-354/22.05.2019 год. на изпълнителен директор на АГКК, с площ по
скица 37436 кв.м., землище на
с. Якимово, обл. Монтана, м. Валога, с
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: трета, с номер по предходен
план: № 217011, при съседи ПИ с идентификатори: 87299.217.454, 87299.217.12,
87299.217.26, 87299.217.27, 87299.217.10, съобразно правата им:
А.С.П. – 2/10 ид.ч.,
Р.Т.Д. – 1/10 ид.ч.,
П.И.Д. – 1/10 ид.ч.,
С.М.С. – 2/10 ид.ч.,
Д.К.И. – 2/10 ид.ч.,
Д.И.С. - 1/10 ид.ч. и
Ц.И.Н. – 1/10 ид.ч.
Със същото
решение съдът е присъдил на ищеца Д.И.С. припадащата му се част от сторените
разноски в производството, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК, като е
приел, че предвид липсата на спор между страните досежно начина на ликвидиране на
съсобствеността и с оглед стойността на дяловете, които получават, всеки от
съделителите ще следва да поеме своята част от подлежащите на разпределение
разноски по делбата – 1130 лв.
Приел е, че разноските, сторени от ищеца за
възнаграждение на назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
на отв. А.С.П. – общо 600 лв. следва да бъдат понесени изцяло от последния, а
тези за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, адв. М. С.,*** – да
понесе сам.
Така,
с решението си по извършване на делбата съдът е присъдил на ищеца Д.Н.С. съответните разлики между направените
и припадащите се разноски, както следва:
А.С.П. – 2/10 ид.ч. – 226
лв., както и 600 лв. за особен представител или общо 826 лв.,
Р.Т.Д. – 1/10 ид.ч. – 113
лв.,
П.И.Д. – 1/10 ид.ч. – 113лв.,
С.М.С. – 2/10 ид.ч. – 226
лв.,
Д.К.И. – 2/10 ид.ч. – 226 лв.
и
Ц.И.Н. – 1/10 ид.ч. – 113
лв., като
Припадащата му се сума съобразно дела му– 1/10 ид.ч. – 113 лв. е оставил за
негова сметка.
Решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 26.01.2024 год.
На ищеца
Решението е връчено на 30.10.2023 год. и с молба от 08.11.2023 год. е поискал,
на осн. чл. 248 ГПК съдът да го измени в частта за разноските, като 1./ включи,
респ. присъди на съделителите съобразно дяловете им сторените от ищеца разноски
за процесуално представителство – възнаграждение за един адвокат, които видно
от представения своевременно списък по чл. 80 ГПК са 900 лв. и 2./ възложи
върху всички съделители, а не само върху отв. А.С.П. сторените за него от ищеца
разноски за особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 600 лв.
Така иска от
съда да осъди съделителите да му заплатят разноски в делбеното производство,
както следва:
А.С.П. – 2/10 ид.ч. – 526
лв.,
Р.Т.Д. – 1/10 ид.ч. – 263
лв.,
П.И.Д. – 1/10 ид.ч. – 263
лв.,
С.М.С. – 2/10 ид.ч. – 526
лв.,
Д.К.И. – 2/10 ид.ч. – 526 лв.
и
Ц.И.Н. – 1/10 ид.ч. – 263 лв.
В срока по чл.
248, ал. 2 ГПК становище е постъпило само от особеният представител на отв. А.С.П.,
адв. П.П., МАК, който счита, че ищецът няма правен интерес от молбата.
Съдът намира, че искането
е допустимо, а по същество - неоснователно.
За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
І. По първата част от
искането – за включване на сторените от ищеца разноски – 900 лв. за процесуално
представителство и защита в сумата на разноските, подлежащи на присъждане
съобразно правилото на чл. 355 ГПК искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съществува трайна и
последователна съдебна практика в насока, че разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция се
понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство
са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от
поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на
разноски по общите правила на чл. 78 ГПК.
В
този смисъл: т. 9 на Пост. № 7/1973 год. на ПВС; Опр. № 50153/27.09.2022 год.
по ч.гр.д. № 2771/2022 год., І ГО, ВКС; Опр. № 50211/27.09.2022 год. по ч.гр.д.
№ 2770/2022 год., І ГО, ВКС; Опр. № 38/07.03.2019 год. по ч.гр.д. № 337/2019
год., І ГО, ВКС; Опр. № 335/01.07.2015 год. по ч.гр.д. № 2020/2015 год., І ГО,
ВКС; Опр. № 302/24.09.2014 год. по ч.гр.д. № 5085/2014 год., ІІ ГО, ВКС.
В
случая в делбеното производство не са били предявени и разгледани други искове,
а между страните не е съществувал спор относно делбената маса, правата им в
съсобствеността или начина, по който тя да бъде прекратена.
За
това молбата в тази си част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ІІ.
По втората част от искането – за изменение на
решението в частта за разноските чрез включване на сторените от ищеца разноски
– 600 лв. за особен представител на отв. А.П.С. в сумата на разноските,
подлежащи на присъждане съобразно правилото на чл. 355 ГПК, а не както съдът ги
е възложил – само в негова тежест, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде оставено
без уважение.
Изхождайки от логиката на горецитираната съдебна практика,
съдът е приел, че разноските, сторени от ищеца за особен представител на осн.
чл. 47, ал. 6 ГПК за отв. А.С.П. следва да бъдат възложени само в тежест на
последния и не намира основание да измени становището си.
Аналогично становище е застъпено и в практиката на ВКС, напр.
Опр. № 60125/18.10.2021 год. по ч.гр.д. № 3563/2021 год., ІІ ГО, ВКС, докладчик
съдията Снежана Николова.
Вярно е, че съществува и обратното становище, че и тези
разноски следва на основание да се възложат по правилото на чл. 355 ГПК – напр.
в Опр. № 25/10.02.2022 год. по .гр.д. № 5031/2021 год., І ГО, ВКС, докладчик
съдията Бонка Дечева е възприето, че: „За
присъждане на разноските в делбено производство в първа инстанция, каквито са и
възнагражденията за особен представител, внесени от ищеца, важи правилото на чл. 355 ГПК… …“, Опр. № 137/05.08.2020 год. по ч.гр.д. № 1493/2020 год., ІІ ГО,
ВКС, докладчик съдията Веселка Марева, в които се приема, че това са необходими
разноски, без което е невъзможно по-нататъшното разглеждане на делото и то ще
подлежи на прекратяване, но настоящият състав споделя първото становище, тъй
като единствено поведението на представлявания на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК –
напр. неизпълнение на задължението си да регистрира актуалния си настоящ адрес
или дълго отсъствие съделител (в случая продължило години, без да посочи
съдебен адрес) е причина за тези разноски, които не е справедливо да се
възлагат на останалите съделители и следва да бъдат понесени само от него.
Водим от горното и на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА, с
правно основание чл.248, ал. 1 от ГПК, на Д.И.С.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. М.С.,*** за изменение в частта за
разноските на Решение № 260025/20.10.2023 год.,
по гр.д. № 1660/2020 год. на Районен съд – Лом – като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: