ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер V - 577 23.03.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На: двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 136 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.577, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Синеморец Парадайз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ № 15, ет.11, офис 1108, представлявано от Михаил Келебеев, подадена чрез пълномощник адв. Бойко Темелков, против Писмен отказ от 16.01.2018 г. по нот.дело № * г. на нотариус Мария Василева – рег.№ 370 в района на РС-Царево, с който е отказано да се извърши нотариално удостоверяване – извършване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен постановения от нотариуса отказ да извърши искания нотариален акт за продажба, като се изразява несъгласие с извода му, че с оглед влязлото в сила съдебно решение за прогласяване нищожността на извършения апорт от "Синеморец Сънрайз“ ООД и независимо от последващите юридически действия по прехвърляне на собствеността на земята и сградата върху нея, посоченото в проекта за нотариален акт дружество-продавач „Синеморец Парадайз“ ЕООД не е станало собственик на сградата, която се желае да се продаде и на свързаните с нея подобрения. В тази връзка, в жалбата се описани в хронологичен ред обстоятелствата относно придобиване от страна на „Синеморец Парадайз“ ЕООД на правото на собственост върху недвижимия имот предмет на процесната сделка. Изложени са и подробни съображения за непротивопоставимост на жалбоподателя на съдебните решения по гр.д.127/2013 г. на БОС и гр.д.№ 361/2007 г. на БОС, като се счита, че нотариусът неправилно се е позовал на тях. Развити са и доводи за придобиване от жалбоподателя на правото на собственост върху процесния имот и на основание изтекла в полза на „Синеморец Парадайз“ ЕООД придобивна давност, като се счита, че дори и да се приеме, че „нищожността на апорта има действие по отношение на всички“, дружеството е придобило имота по давност, като нотариусът е следвало да отчете този факт и съответно да уважи правото на собственика да се разпореди с имота си, както намери за добре. Посочено е също, че с процесната сделка не се застрашават интересите на нито едно от страните по нея, тъй като прехвърлянето на енергийния обект и учредяването на сервитут се извършва по силата на закона – собствениците на такива обекти са длъжни д а ги прехвърлят на съответното електроразпределително предприятие. По горните съображения, жалбоподателят счита, че нотариусът неправилно и незаконосъобразно е отказал да извърши искания нотариален акт, поради което се моли същият да бъде отменен. Към жалбата са представени писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице – продавач по сделка и против подлежащ на обжалване акт по чл.577, ал.1 ГПК – отказ на нотариуса на извърши нотариално удостоверяване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред нотариус Мария
Василева, рег.№ 370 с район на действие РС-Царево, е поискано нотариално
удостоверяване на сделка – извършване на нотариален акт за покупко-продажба на
енергийни обекти и вещи, с който продавачът „Синеморец Парадайз“ ЕООД да
продаде на „Електроразпределение Юг“ ЕАД следните вещи: площадков енергиен
обект – трансформаторен пост, представляващ сграда с идентификатор №
66528.4.254.4 по КККР на с.Синеморец, общ.Царево, със застроена площ от 6
кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № 66528.4.254 с площ от 4578 кв.м.,
номер по предходен план УПИ І-4254, кв.4 по плана на с.Синеморец; кабелна линия
ниско напрежение с дължина на трасето 118м и две кабелни линии средно
напрежение 20 кV.
За удостоверяване
правото си на собственост върху недвижимата вещ продавачът „Синеморец Парадайз“
ЕООД е представил следните документи:
- Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 62, дело № 1163/24.11.2003 г. на нотариус № 370 в
района на ЦРС, вписан в Службата по вписванията – Царево с вх.рег.№ * г., с който „Синеморец Сънрайз“ ООД (предишно
наименование „Риъл лимитид“ ООД“) е закупил от трети физически лица недвижим
имот – нива с площ от 5000 кв.м., в землището на с.Синеморец, местността
„Поляните“, представляваща имот с кад.№ 4254 по плана на селото;
- Устав на „Сънрайз Синеморец“ АД, съгласно който част от капитала на новоучреденото АД се формира от извършената от учредителя „Синеморец Сънрайз“ ООД непарична вноска (апорт), част от която е и собствеността върху закупената през 2003 г. нива – имот кад.№ 4254 по плана на с.Синеморец, с площ 5000 кв.м., която вече е индивидуализирана като УПИ І-4254, кв.4, по плана на с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4578 кв.м., заедно с всички направени в този имот подобрения. Новоучреденото АД е вписано в ТР с решение № 573/21.06.2007 г. по ф.д.№ 349/2007 г. на ОС-Кърджали, а устава му е вписан в Служба по вписванията – Царево на 28.06.2007 г.;
- Договор за продажба на търговско предприятие от 27.07.2007 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 6442/2007 на нотариус № 042 в района на СРС, с който на основание чл.15 ТЗ „Сънрайз Синеморец“ АД е прехвърлило на „Кианоре“ ЕООД цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително всички недвижими имоти, представляващи елемент на търговското предприятие на „Сънрайз Синеморец“ АД, между които и УПИ № 4254 по плана на с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4578 кв.м., заедно с всички направени в този имот подобрения. Договорът по чл.15 ТЗ е вписан в ТР на 05.10.2007 г., както и в Служба по вписванията – Царево на 23.10.2007 г;
- Договор за продажба на търговско предприятие от 22.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5891/22.10.2012 г. на нотариус № 043 в района на СРС, с който на основание чл.15 ТЗ „Кианоре“ ЕООД е прехвърлило на „Синеморец Парадайз“ ЕООД цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително всички принадлежащи на продавача недвижими имоти, находящи се на територията на община Царево, между които и Поземлен имот с идентификатор № 66528.4.254 по КККР на с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4579 кв.м., който поземлен имот е идентичен с УПИ І-4254, кв.4 по плана на с.Синеморец, м.“Поляните“, заедно с построените в този имот три жилищни сгради. Договорът по чл.15 ТЗ е вписан в ТР на 30.10.2012 г., както и в Служба по вписванията – Царево на 31.10.2012 г.
Представени са скици на
поземления имот и на находящата се в него сграда (трафопост) с идентификатор №
66528.4.254.4, с площ 6 кв.м., предназначение – сграда за енергопроизводство,
предмет на процесната покупко-продажба, удостоверения за данъчни оценки,
Разрешение за ползване на трафопост и кабелна линия средно напрежение от
24.06.2009 г., както и други документи, изискуеми за извършване на сделката.
Продавачът „Синеморец Парадайз“ ООД е представил на нотариуса и следните
документи:
- Решение № 293/19.02.2010 г. по гр.д.№ 361/2007 г. на БОС, потвърдено с Решение № 68/26.10.2010 г. по възз.т.д.№ 215/2010 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 276/06.04.2012 г. по т.д.№ 196/2011 г. на ВКС, с което по иск на „Дидикейтид пропърти груп“ ООД е прогласена за нищожна поради липса на съгласие извършената от „Синеморец Сънрайз“ ООД непарична вноска (апорт) в капитала на „Сънрайз Синеморец“ АД, имаща за предмет недвижими имоти в с.Синеморец, между които и УПИ № 4254, кв.4 по плана на с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4578 кв.м., заедно с всички направени в този имот подобрения. Видно от посочените решения, исковата молба по чл.26, ал.2 ЗЗД е подадена на 31.07.2007 г. Съдебното решение е вписано в Служба по вписванията – Царево на 01.10.2012 г.;
- Решение № 10/20.02.2015 г. по възз.т.д.№ 342/2014 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 469/04.08.2017 г. по гр.д.№ 5739/2015 г. на ВКС, с което е отменено Решение № 88/18.07.2014 г. по гр.д.№ 127/2013 г. на БОС и вместо това е уважен ревандикационния иск, предявен от „Дидикейтид пропърти груп“ ООД с конституиран по чл.134, ал.2 ЗЗД съищец „Синеморец Сънрайз“ ООД, като „Кианоре“ ЕООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на „Синеморец Сънрайз“ ООД недвижим имоти – УПИ № 4254, кв.4 по плана на с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4578 кв.м., заедно с всички направени в този имот подобрения, както и построените в него три жилищни сгради, както да предаде и поземлени № 004243 и № 004244. Видно от посочените решения, исковата молба по чл.108 ЗС е подадена на 06.06.2012 г.
Безспорно е, че
процесната сграда – трансформаторен пост с идентификатор № 66528.4.254.4 се
намира в ревандикирания недвижимия имот УПИ № 4254, кв.4 по плана на
с.Синеморец, м.“Поляните“, с площ от 4578 кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор № 66528.4.254 по КККР на с.Синеморец.
Нотариус Мария Василева
е отказала да извърши исканото нотариално удостоверяване на сделката, като е
приела, че съгласно доказателства по преписката продавачът „Синеморец Парадайз“
ЕООД не е могъл да стане и не е
собственик на сградата, която се желае да се продаде и на свързаните с нея подобрения,
като се е позовала на представените от същото дружество съдебни решения по
в.т.д.№ 215/2007 г. и по в.т.д.№
342/2014 г., двете дела по описа на Апелативен съд-Бургас.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид установените факти и приложените по делото доказателства,
намира частната жалба за неоснователна, като споделя изводите на нотариуса, че
настоящият жалбоподател и продавач по сделката „Синеморец Парадайз“ ЕООД не
установява правото си на собственост върху сградата, която желае да продаде.
Съгласно разпоредбата на
чл.586, ал.1 ГПК, при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право
на собственост върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е
собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.
Съдът намира, че при тази проверка нотариусът правилно е констатирал, че
„Синеморец Парадайз“ ЕООД не се легитимира като собственик на продавания имот,
поради което правилно е отказал да издаде нотариален акт.
Релевантно за конкретния
случай е обстоятелството, че срещу „Кианоре“ ЕООД – праводател на жалбоподателя
„Синеморец Парадайз“ ЕООД е уважен ревандикационен иск по чл.108 ЗС с влязло в
законна сила съдебно решение, с което са отречени правата му на собственост
върху поземления имот, в който се намира и сградата, предмет на процесната
сделка и същият е осъден да предаде имота на действителния му собственик. В
случая, исковата молба по чл.108 ЗС против „Кианоре“ ЕООД, по която е
образувано гр.д.№ 127/2012 г. на БОС, е предявена на 06.06.2012 г., а това
дружество е прехвърлило търговското си предприятие на „Синеморец Парадайз“ ЕООД
с договор от 22.10.2012 г. Следователно, разпореждането с недвижимия имот – ПИ
с идентификатор № 66528.4.254 по КККР на с.Синеморец (бивш УПИ № 4254, кв.4), в
който се намира процесната сграда с идентификатор № 66528.4.254.4, е извършено
в хода на гр.д.№ 127/2012 г. на БОС, поради което жалбоподателят е обвързан от
силата на пресъдено нещо на постановеното по делото съдебно решение, с което
срещу неговият праводател е уважен ревандикационен иск.
По този въпрос е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия съд, изразена в Решение № 88/29.07.2016 г. по гр.д.№ 5719/2015 г. на ВКС, І г.о., в което е прието следното – „Лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл.121, ал.3 ГПК (отм.), а сега от чл.226, ал.3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. … Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск, може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението, с което искът по чл.108 ЗС е уважен. ... Чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), обвързва лицето, придобило спорното право в течение на производството със силата на пресъдено нещо на постановеното (между други) решение, но и предвижда, че когато се касае за недвижим имот действията на вписването (чл. 114 ЗС) формират изключение. След 01.01.2001 г. исковите молби по чл.108 ЗС за недвижими имоти подлежат на вписване. Въпреки това лицето, получило владението върху имота от ответника по иска по чл.108 ЗС в течение на производството, е адресат на разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). За този извод вписването на исковата молба по чл.108 ЗС е без значение, а след това – и на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Спорното право по иска по чл.108 ЗС относно недвижим имот е в защита на абсолютното право на собственост или на друго вещно право върху имота (чл. 111, ал. 1 ЗС), а то е от категорията на тези, които не могат да се придобият чрез сделка, сключена с неправоимащ. Действието на вписването на исковата молба по чл.108 ЗС е само оповестително – да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл. 114, б. „а“, изр. посл., вр. чл. 112, б. „а“, in fine ЗС). Следователно правилото на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) важи спрямо лицето, получило владението от ответника по иска по чл. 108 ЗС. Обвързаността на това лице от силата на пресъдено нещо на решението не е обусловена от знание за висящия процес, а оттук - и от спазването или от нарушаването на изискването за вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което този иск е уважен.“.
С горната съдебна практика, Бургаският окръжен съд намира, че независимо от
изискването за вписване на исковата молба по чл.108 ЗС, действието на
вписването й само оповестително, поради което жалбоподателят „Синеморец
Парадайз“ ЕООД като правоприемник на „Кианоре“ ЕООД е обвързан от Решение №
10/20.02.2015 г. по гр.д.№ 342/2014 г. на БАС, с което искът по чл.108 ЗС е уважен,
след като е придобил недвижимия имот, в който се намира и процесната сграда, от
ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по
приключилото дело. Ето защо, „Синеморец Парадайз“ ЕООД не може да се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот, тъй като дружеството е обвързано от
силата на пресъдено нещо на цитираното съдебно решение, с което в
производството по чл.108 ЗС са отречени собственическите права на неговия
праводател. В тази връзка, неотносими са доводите на жалбоподателя за
непротивопоставимост на решението по гр.д.№ 361/2007 г. на БОС за прогласяване
нищожността на апортната вноска, поради което не следва да се обсъждат от съда.
Неотносими в конкретния случай са и доводите в жалбата за придобиване на правото на собственост върху процесния имот и на основание изтекла в полза на „Синеморец Парадайз“ ЕООД придобивна давност, като според жалбоподателя нотариусът е следвало да отчете този факт и съответно да уважи правото на собственика да се разпореди с имота си, както намери за добре. Тук следва да се има предвид, че удостоверяването на правото на собственост на основание давностно владение се извършва от нотариуса по различен ред от реда за изповядване на сделка за покупко-продажба. Съгласно разпоредбата на чл.586, ал.2 ГПК, правото на собственост се удостоверява със съответните документи и когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл.587, ал.2 ГПК, т.е. по реда на обстоятелствената проверка. В случая, нотариусът не е бил сезиран с искане за извършване на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 и 3 ГПК и за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижимия имот на основание давностно владение, поради което същият въобще не е бил длъжен да съобразява подобни обстоятелства, а и не е разполагал с правомощието да издава нотариален акт по обстоятелствена проверка, след като такъв не е бил поискан от страните. Ето защо, доводите на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат споделени от съда, като в настоящото производство същите не могат да бъдат разгледани.
С оглед изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че правото на собственост на жалбоподателя „Синеморец Парадайз“ ЕООД върху процесната сграда с идентификатор № 66528.4.254.4 по КККР на с.Синеморец, както на свързаните с нея подобрения, не се удостоверява от представените пред нотариуса документи, поради което нотариус Мария Василева, рег.№ 370 в района на ЦРС, правилно е отказала да извърши исканото нотариално удостоверяване – издаване на нотариален акт за сделката по покупко-продажба.
Ето защо, съдът намира, депозираната от „Синеморец Парадайз“ ЕООД жалба е неоснователна, а отказът на нотариуса е законосъобразен и е постановен в съответствие с изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Писмен отказ от 16.01.2018 г. по нот.дело № * г. на нотариус Мария Василева – рег.№ 370 в района на РС-Царево, с който е отказано да се извърши нотариално удостоверяване – извършване на нотариален акт за покупко-продажба на енергийни обекти и вещи, с който продавачът „Синеморец Парадайз“ ЕООД да продаде на „Електроразпределение Юг“ ЕАД следните вещи: площадков енергиен обект – трансформаторен пост, представляващ сграда с идентификатор № 66528.4.254.4 по КККР на с.Синеморец, общ.Царево, със застроена площ от 6 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № 66528.4.254 с площ от 4578 кв.м., номер по предходен план УПИ І-4254, кв.4 по плана на с.Синеморец; кабелна линия ниско напрежение с дължина на трасето 118м и две кабелни линии средно напрежение 20 кV.
Определението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.