Решение по дело №381/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 415
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20204400500381
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

                                          №…………

                          град ПЛЕВЕН, 30.06.2020година

           ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи  граждански състав , в публично  заседание на двадесет и пети юни   , през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА 

при секретаря В. Т. и в присъствието на прокурора…………………………….като разгледа докладваното от съдията   Данчев в.гр.д. № 381 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

         Въззивно обжалване.

         С решение  № 208 от 07.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 4270/2019г. ПлРС ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 6 137,48 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 1364 часа, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане. 

ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.264 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 276,50 лева, представляваща възнаграждение за положен труд в празнични дни в размер на 84 часа общо за 2017 и 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане. 

ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.261 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 360,00 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1440 часа за 2017 и 2018 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане. 

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 749,24 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.264 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 33,74 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен труд в празнични дни в размер на 84 часа общо за 2017 и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.128, т.2 вр.261 от КТ вр.чл.264 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 43,95 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен нощен труд в размер на 1440 часа за 2017 и 2018 г., за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението, до датата на депозиране на исковата молба.

      ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД Н.П.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 1400,00 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 23,08,2019 г., до окончателното й изплащане.

    ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, против Н.П.Я., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, сторените по делото разноски /по иска по чл.55 от ЗЗД/ в размер на 56,00 лева за държавна такса и 65,00 лева за адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на исковете в общ размер на 495,50 лева /245,50 лева по иска за извънреден труд и по 50,00 лева за останалите 5 иска/, както и 120,00 лева разноски за ВЛ за СИЕ.

   Това решение е съобщено на Н.П.Я. ,чрез пълномощника му адв.Е. Р.  на 11.02.2020г., откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

  І. На 19.02.2020г.  е   подадена  въззивна жалба от Н.П.Я. ,чрез процесуалния му представител  адв.Е. Р.   срещу това решение на РС-Плевен в частта му с която е уважен иска по чл. 55, ал.1 т.1 от ЗЗД с цена 1400лв.

    При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

    Същата е и редовна. Жалбата съдържа твърдения  в какво според жалбоподателя  се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на  жалбоподателя.  Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

     Срещу тази  въззивна жалба   не  е подаден  писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Т..

      С въззивната жалба  не се правят доказателствени искания и не се представят нови доказателства .

     Решението на РС-Плевен е съобщено на „Тандем гард“ ЕООД,на 14.02.2020г.чрез пълномощника му.

  ІІ. На 27.02.2020г. е постъпила въззивна жалба от „Тандем гард“ ЕООД,чрез пълномощника адв. Ц.И. против решение № 208 от 07.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 4270/2019г. на ПлРС .

    При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

   Внесена е определената  от РС-Плевен държавна такса за въззивно обжалване,като очевидно същата е определена в размер на половината от присъдената от РС-Плевен държавна такса в общ размер на 495,50лв. ,която е определена за всичките предявени от „Тандем гард“ ЕООД искове.   Жалбата съдържа твърдения  в какво според жалбоподателя  се състои порочността на обжалваното решение ,но от  изложените аргументи се вижда ,че те  касаят пряко само претенцията за възнаграждение за  положен извънреден труд ,която обаче е само един от предявените искове . Във вр. с това съдът е дал указания на  жалбоподателят в едноседмичен срок   изрично да посочи дали въззивната му жалба е насочена срещу всички осъдителни части на решението на РС-Плевен ,в т.ч. възнаграждението за извънреден труд , възнаграждението на положен труд в празнични дни и за положен нощен труд ,както и по отношение на присъдените мораторни лихви върху съответните главници, а така също и отхвърлената претенция по чл.45 от ЗЗД   или касае само тази част от решението на ПлРС с която е присъдено възнаграждение за извънреден труд в размер на 6 137,48 лв. в какъвто смисъл са изложените оплаквания.

    С допълнителна молба от 08.06.2020г.  жалбоподателят е  уточнил,че жалбата му касае всички осъдителни по отношение на„Тандем гард“ ЕООД части от решението на РС-Плевен .

    Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивните  жалби при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените в двете  въззивни  жалби пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

    І .По въззивната жалба от Н.П.Я..

    ПлРС е приел за разглеждане насрещен иск от „ „Тандем гард „ ЕООД срещу Н.П.Я.  ,който е квалифициран с правно осн. чл. 55, ал.1 т.1 от ЗЗД за връщане на сумата 1400лв. получена от Н.Я. без правно основание и го е осъдил да върне тази сума на дружеството.Тази претенция се обосновава от ищеца по насрещния иск с представен Разходен касов ордер,издаден от „Тандем гард „ЕООД за сумата 1400лв. ,който ордер е подписан за получател на сумата от Н.Я.. Ответникът по насрещния иск –Н.Я. не оспорва ,че подписа за получател положен в този РКО е негов ,т.е. не се оспорва авторството на документа ,но се оспорва неговото съдържание ,като се твърди ,че е налице документна подправка в съдържанието на документа ,изразяваща се в това ,че има дописване  на сумата 1000 лв. цифром и словом ,както и на думите „спешна операция „ в процесния РКО,което не е извършено от него и  е направено без негово съгласие и по време след като той вече е бил положил подписа си под документа. В случая се касае за частен свидетелстващ документ , който носи подписа на лицето ,посочено като негов автор -Н.Я. .В такъв случай и по аргумент от чл. 193 , ал. 3 от ГПК ,когато се оспорва истинността на частен документ ,който носи подписа на оспорващата го страна ,тежестта за доказване неистиността на документа ,пада върху страната ,която го оспорва, т.е. върху Н.Я. .В т.вр. следва да се отбележи ,че в доклада по делото РС-Плевен не е посочил изрично върху кого пада доказателствената тежест при оспорването на истинността на процесния частен свидетелстващ документ, но в крайна сметка в мотивите на решението си е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства ,относими към  спорния въпрос за истинността на документа и е направил правилен извод,че „оспорването на процесния РКО № 62 / 30.11.2018г. не е било проведено успешно „ ,като от това се подразбира ,че според РС-Плевен тежестта за успешното оспорване истинността на процесния РКО пада върху Н.Я. ,което е и законосъобразното схващане по този въпрос. В  т.вр. правилно РС-Плевен е обсъдил заключението на съдебно-графологическата експертиза,която не дава основание да се направи извод за установена документна подправка в процесния РКО ,състояща се в последващо дописване цифром и словом  на сумата 1000 лв. към вече изписани от Н.Я. цифром и словом само 400 лв. В т. 2 от заключението си вещото лице сочи ,че ръкописния текст „спешна операция, и хиляда и четиристотин лева „ в РКО  не е изписан от лицето Н.П.Я. ,което пък изобщо  не подкрепя тезата на самия Н.Я. ,че той лично е изписвал текста „четиристотин лева“,както  и числото  „400 „  в процесния РКО .  В с.з. пред ПлОС въззивникът Н.Я. поддържа тезата ,че неговият почерк и този на управителя на ответното дружество били сходни и на това се дължи невъзможността да се установи и от в.л. разликата при изписване на сумите 1000 лв. и 400лв. цифром и словом ,но и тази нова теза ,развита едва пред въззивната инстанция също така не намира опора в експертното заключение на вещото лице.Това заключение по –скоро подкрепя изложеното в показанията на разпитания като свидетел бивш управител на ответното дружество – Д. А. , който твърди ,че самият той е попълнил текста ,изписан на РКО ,както и подписът за ръководител , а Н.Я. само изписал имената си за получил сумата и се подписал.  Предаването на сумата 1400лв., а не само на  400лв. / както твърди  Н.Я.   /, косвено се потвърждава и от представеното от „Тандем гард „ЕООД заверено копие от касова книга на дружеството за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. в която е осчетоводена по сметка № 422 сумата 1400 лв.,който документ не е бил оспорен от противната страна по делото .

    Това ,че по делото е представен платежен документ   от 25.09.2018г. за извършено от Н.Я. плащане на сумата 1028 лв. в полза на МБАЛ-Плевен за медицински консуматив „леща“ само по себе си не опровергава съдържанието на РКО за сумата 1400лв. ,който както беше посочено по –горе не е успешно оспорен от Н.Я.  от  гл.т. на съдържанието му. За изхода на това оспорване не  е от значение да се установи дали изобщо е била извършвана такава операция и кога точно, ако е била извършена, а е следвало Н.Я. да докаже твърдяната от него поправка в съдържанието на процесния РКО,което той не е успял да стори в този процес.   

  Следователно Н.Я. не е провел успешно оспорването на съдържанието на  частния свидетелстващ документ ,подписан от него,което е било в негова доказателствена тежест ,поради което съдът приема, че процесния РКО удостоверява получаването от него на сумата 1400лв. от „Тандем гард „ЕООД. Безспорно е ,че за „Тандем гард „ЕООД не съществува задължение да дава средства за посочената в РКО „спешна операция „ на охранителя Н.Я. ,както  и че не е било  налице някакво дарствено намерение при даването на процесната сума. Освен това е безспорно , че  тази сума не е била възстановена от Н.Я. на „Тандем гард „ЕООД . В т.см. въззивната инстанция напълно споделя крайния извод на РС-Плевен ,че е налице получаване от Н.Я. на сумата 1400 лв. от „Тандем гард „ЕООД ,без да има основание за това ,с оглед на което сумата следва да бъде върната на „Тандем гард „ЕООД. Пред ПлОС не са ангажирани някакви нови доказателства по този спорен въпрос ,чието обсъждане да налага обратен извод . Поради тези съображения в обжалваната част с която Н.Я. е бил осъден да заплати на „Тандем гард“ЕООД  сумата 1400лв.,като  получена без правно основание,решението следва да бъде потвърдено.

     ІІ. По въззивната жалба от „Тандем гард“ ЕООД,чрез пълномощника адв. Ц.И. против решение № 208 от 07.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 4270/2019г. на ПлРС.

  Основното оплакване , развито в тази въззивна жалба е свързано със заявеното от „Тандем гард „ ЕООД оспорване на представените от първоначалния ищец Н.Я., заверени от него  копия от  графици за дежурствата за 2017 и 2018г.,което е било съпроводено и  с искане за задължаване на Н.Я. на осн. чл. 183 от ГПК да представи тези документи в оригинал.

    В т.вр. вярно е ,че със свое протоколно определение от  девети декември 2019г.ПлРС е задължил изрично Н.Я. да представи в оригинал или официално заверен препис  графика за дежурствата за периода  от м. юни 2017г. до м. декември 2017г. ,както и от януари до декември 2018г. ,като е указал на страната ,че при неизпълнение на това задължение представените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.Вярно е ,че въпреки ,      че ищецът Н.Я. не е представил оригиналите на тези графици , тези преписи  не са били изрично изключени от РС-Плевен от доказателствата по делото , а са били съобразявани в мотивите на решението като годни доказателствени средства въз основа на които първоинстанционният съд е направил изводи за полагането както на извънреден труд ,в т.ч.   на труд през почивни и празнични  дни , а така също и за полагането на нощен труд и именно на тяхна база РС-Плевен е възприел като достоверно и обосновано  и експертното заключение на съдебно-икономическата експертиза ,изготвена от в.л.В. В..  

     Въззивната инстанция намира ,че правилно РС-Плевен не е изключил процесните заверени от страната Н.Я. копия от графици за дежурствата през 2017 и 2018г. и ги е съобразявал като писмени доказателства по делото поради следните съображения :

    Съгласно Правилника за вътрешния ред и организация на труда на фирма „Тандем гард „ ЕООД- гр.Т. и по –точно чл.14 от него „времето през което работникът или служителят трябва да бъде задължително на работа ,както и начинът на неговото отчитане се определя от работодателят. Чл. 15 от същия Правилник пък изрично сочи ,че редуването на смените на охранителите се определя с месечен график.“  В т.см. безспорно е ,че работодателят е този ,който съставя в оригинал въпросните месечни графици за  редуването на смените на охранителите ,работещи в дружеството и че именно при работодателя следва да се съхраняват тези месечни графици. По този повод следва да се посочи,обаче , че самото дружество „Тандем гард „ЕООД не е изпълнило възложеното му от съда на осн. чл. 190 от ГПК задължение за представяне на оригиналите на тези графици ,като по делото са представени само заверени от пълномощника на „Тандем гард „ЕООД копия от графиците и то само за  2018г. и никакви графици  ,дори и във вид на заверени копия ,които да се отнасят за 2017г. Според показанията на свидетеля Д.А. – бивш управител на ответното дружество ,липсата на оригиналните графици   се дължи на станало на 17.VІІ./ не се сочи коя година / наводнение в гр.Т., където е офиса на дружеството при което  документите били повредени или унищожени. Това твърдение ,обаче остава недоказано по делото , а доказателствената тежест за него е  върху страната ,която се позовава на това извънредно събитие при което се твърди ,че са били унищожени процесните документи в оригинал.В случая не се касае за ноторно събитие ,което да не подлежи на изрично доказване от позовалата се на него страна. Поради това на първо място не може да се приеме за установено ,че е настъпило твърдяното от „Тандем гард „ЕООД извънредно събитие ,което да е станало пречка да бъде изпълнено задължението на ответното дружество да представи оригиналите на процесните графици за дежурствата през 2017 и 2018г., касаещи работата на Н.Я. като охранител . Ако пък условно се приеме за установено ,че действително оригиналите на процесните графици са били унищожени при наводнение станало в гр.Т. ,то в такъв случай никоя от страните по делото няма да носи вина за непредставянето на документите в оригинал ,тъй като за ищеца Н.Я. поначало няма задължение нито да съставя ,нито пък да съхранява при себе си  оригиналите на тези документи , а ответникът пък върху когото пада това задължение ,би  се оказал в обективна, невиновна невъзможност да представи оригиналите на тези документи поради тяхното унищожаване в резултат на природно бедствие.

     В такъв случай ,при липса на оригиналите на оспорваните документи,остава тяхната истинност да се преценява чрез сравняването на оспорените документи с други безспорни документи ,както и чрез разпит на свидетели. Именно така е подходил и РС-Плевен ,като е съпоставял представените от страните по делото заверени копия от графиците за 2017 и 2018г. с Дневника за сдаване и приемане на дежурства,започнат на 18.04.2018г. и  с Книга за инструктаж по безопасност  и здраве при работа ,които не са били оспорени ,както и с графика за м. юни 2018г. ,представен от ответника ,който също така не е бил опорен по надлежния ред.Съпоставяйки графика за дежурство за м.юни 2018 г. – представен от ответника – който също не е оспорен по надлежния ред,в частта относно отбелязаните почивни дни, съдът констатира, че същият е абсолютно идентичен по съдържание с представения от ищеца график за дежурствата за м.юни 2018 г. Нещо повече – данните за положени дневни и нощни дежурства от ищеца Я., взети от този график – представения от ответника, съвпадат както с данните за дневните и нощните дежурства /по 10 за всеки вид дежурство/, взети от Книгата за сдаване и приемане на дежурство, така и с данните от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/, в която за м.юни 2018 г. има отбелязани 20 ежедневни инструктажа за ищеца – отговарящи на положените от същия общо 20 дневни и нощни дежурства.  Съпоставяйки данните от графика за дежурства за м.април 2018 г., представени от ответника, с графика за дежурство за м.април 2018 г., представен от ищеца, съдът констатира, че същите са идентични с изключение на  частите, които са затъмнени/ за почивните дни /  в графика, представен от ответника. Отново съпоставяйки ги с данните, взети от Книгата за сдаване и приемане на дежурство и Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/, съдът констатира, че същите са идентични по отношение броя положени дневни и нощни дежурства.Тези съпоставки ,заедно с  показанията на св.Д. А./бившия управител на ответното дружество / , който всъщност признава , че охраната на обекта е била налична и по време на съботно-неделните дни и официални празници, както и пълната идентичност на графиците за м.юни 2018 г., представени и от двете страни,са  мотивирали ПлРС  да приеме, че ищецът е полагал труд именно по графиците, представени с ИМ, които отговарят и на данните за положени дежурства, съдържащи се в Книгата за сдаване и приемане на дежурство и Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/.

     Поради тези съображения , правилно РС-Плевен не е изключил заверените от ищеца копия от графиците за дежурствата за 2017 и 2018г. и е счел ,че те могат да послужат като основа за проверката ,която е възложена на вещото лице относно това дали има положен извънреден и нощен труд .

     От страна на въззивника „Тандем гард „ЕООД не са били направени някакви други възражения срещу приетата от съда съдебно-икономическа експертиза / освен посоченото по-горе ,че тя почива на оспорени писмени доказателства / и по –конкретно няма възражения за неправилна методика използвана от вещото лице при определяне на месечната норма за труд ,респ. за това дали тази норма е надвишена за конкретния работник,нито по отношение на конкретните математически изчисления ,извършени от вещото лице за определяне равностойността на положения извънреден и нощен труд.

    Поради тези съображения , съдът намира,че и в обжалваните от „Тандем гард „ЕООД части ,решението на РС-Плевен е  правилно и следва да бъде потвърдено.

   Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

                                                Р Е Ш И  :

    ПОТВЪРЖДАВА  обжалваното  решение  № 208 от 07.02.2020г., постановено по гр.д.№ 4270/2019г.на ПлРС.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ само в частта с която се ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 6 137,48 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 1364 часа, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане,както и по акцесорния иск по който ПлРС ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.128, т.2 вр.чл.262, ал.1, т.4 от КТ „Тандем гард“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я., ЕГН **********,***, сумата от 749,24 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за положен извънреден труд за 2017 г. и 2018 г.,  .

   В другите му обжалвани  части решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280  ,ал. 3 т. 3 от ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :