№ 429
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Б. К. С., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Ж. против Наказателно постановление № 24-4332-
011817/31.05.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 119 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, както и на
основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. На самостоятелно основание намира
същото за нищожно, тъй като връченият му екземпляр през ЕССВ е бил без поставен подпис
на АНО. Излага подробни съображения, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и по -конкретно точно място,
данни на пешеходеца, за който се твърди, че е пресичал, както и точното му местоположение
спрямо автомобила и действия, с оглед преценка дали в действителност е осъществен състав
на нарушение. Посочва, че описаната в атакуваното НП фактическа обстановка не отговаря
на обективната действителност, тъй като не се е движел в описаната в него посока,
доколкото безспорно е установено, че е спрян за проверка на бул. „Цариградско шосе“ , а не
на бул. „Йерусалим“ . Релевира доводи, че в АУАН като свидетел – очевидец е посочен само
полицейският служител присъствал на мястото. Намира, че липсват изложени от АНО
мотиви за отнемането на 10 контролни точки. Прави искане атакуваното наказателно
постановление да бъде обявено за нищожно, алтернативно да бъде отменено като
1
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител адв. Ж., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Намира, че в конкретиката на случая не следва да
намира приложение презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, тъй като констатира
противоречия в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Претендира разноски по списък.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени
доводи по същество на спора. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 16.05.2024г. около 08:44
часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Д-р Г.М. Д.“
към ул. „Йерусалим“, като водач на лек автомобил „***“, модел „Октавия“, с рег. № ***, на
„Площад на авиацията“, при наличие на пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17, водачът
не пропуска и отнема предимството на стъпилия и преминаващ по пешеходната пътека
пешеходец намиращ се от дясната страна на автомобила, с което нарушил разпоредбата на
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП било възприето от св. Р. В. и Ц. Р. и
двамата на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, които със служебния си
автомобил се движели зад жалбоподателя.
За така констатираното нарушение на С. бил съставен АУАН серия GA №
1215090/16.05.202г, който му бил предявен на същата дата – 16.05.2024г.
С. посочил, че има възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения по така
съставения АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление Наказателно постановление № 24-4332-011817/31.05.2024г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от
ЗДвП за нарушение по чл. 119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
2
наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, както и на основание Наредба № Iз-
2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Р. В. и св. Ц. Р., както и останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията му са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът
основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон
с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
По искане на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателства посредством
разпит в качеството на свидетел на Е. С.а – негова съпруга, която е била в автомобила
заедно с него. Съдът не кредитира показанията на св. С.а по отношение на изложените от
нея обстоятелства, че не е имало извършено нарушение, но въпреки това контролните
органи щели да го санкционират. Твърдението, че през цялото време не била възприела
пешеходец, съдът отчита, като такова в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, още
повече, че самата тя твърди, че не е разбрала за коя от двете пешеходни пътеки, които са
преминали става въпрос.
Събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото писмени доказателства,
съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
3
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповед .
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице неяснота по отношение на
мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е посочено в достатъчна
конкретика. Точното разположение на автомобила на жалбоподателя не би могло да бъде
посочено до степен точни GPS координати, тъй като това е обективно невъзможно за
нарушения, които не са установени с АТТС. По отношение на релевираните доводи за липса
на данни на пешеходеца, който да бъде разпитан в качеството на свидетел, в действителност
това би допринесло за разкриване на обективната истина по делото. Неоспорим факт, обаче
е и обстоятелството, че контролните органи няма как едновременно да предприемат спиране
на автомобила на нарушителя и същевременно с това да установят самоличността на
пешеходеца, който не е останал на място. Цитираната бланкетна разпоредба на чл. 119 от
ЗДвП не оказва влияние върху изложената от АНО фактическа обстановка и не води до
съзрените от жалбоподателя пороци.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Жалбоподателят Б. К. С. е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява правно задължение при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
4
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Легално определение на понятието пешеходна пътека е дадено в параграф 6, ал.1, т.54 от ДР
на ЗДвП, според която "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не
с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци.
По делото не се спори от страните, че в посочения в АУАН и НП участък е имало
пешеходна пътека тип „зебра” обозначена по съответния ред. Това се потвърждава и изцяло
от изисканата и приложената по делото информация, съдържаща се в представения проект за
организация на движението в участъка.
Предмет на спор по делото е дали на същата е имало стъпил или преминаващ пешеходец.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят не е пропуснал преминаващ по пешеходна пътека пешеходец, като не е
спрял управлявания от него автомобил и е преминал, което от своя страна е принудило
пешеходеца, който се е намирал от дясната му страна да спре и да изчака преминаването на
автомобила. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят, който е очевидец на
нарушението, е дал конкретни показания и е описал нарушението. В действителност правата
на пешеходците не са абсолютни, но когато се касае за пресичане на обозначените за това
места и по определения за това ред е задължение на водачите на МПС да пазят живота и
здравето им, респ. да ги пропуснат да преминат с предимство.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Възприетата и възведена и в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе оборена, поради
което съдът намира, че нарушението е доказано.
Настоящия съдебен състав приема, че нарушението е извършено с пряк умисъл.
Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията е взел предвид
всички обстоятелства и наложеното наказание е справедливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)
Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 2. не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека.
Член 6, т. 21 от Наредбата предвижда като кумулативно наказание и отнемането на 10
контролни точки.
АНО правилно е определил и наложил съответните на нарушената норма наказания.
Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
5
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-011817/31.05.2024г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от
ЗДвП за нарушение по чл. 119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, както и на основание Наредба № Iз-
2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6