Присъда по дело №231/2024 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ ПО НОХД №231/2024 Г. ПО ОПИСА НА РС-ЧЕРВЕН БРЯГ:

РП – Плевен е внесла обвинителен акт и е повдигнала е обвинение против Н. В. М., с ЕГН
**********, живущ в град Г*** затова, че на 14.03.2024 година в град Червен бряг на улица
„Търговска“ №11, при условията на опасен рецидив и по специален начин - хитрост и
ловкост отнел следната чужда движима вещ - връхна дамска дреха - яке от изкуствена кожа,
черно на цвят на стойност 45.00 лв. от владението на Г*** от същия град, без съгласието на
представителния орган на ЕТ „Геновева Х*" - град Червен бряг с намерение противозаконно
да я присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от Наказателния кодекс.
В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимия участва лично и със служебен
защитник - адвокат Д*** от ПлАК. Същия признава вината си и фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират други и нови
доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпката си, като моли да му бъде
наложено минимално наказание. Поддържа казаното от адвоката си.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия
бъде наложено наказание от 3 години ''лишаване от свобода'' при първоначален строг режим,
като остава съда да прецени дали времето на изтърпяване да се намали на осн. чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4 от НПК.
Пострадалата Г*** от гр. Червен бряг не се конституира като частен обвинител и не
предявява граждански иск.
След проведеното разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от
НПК е направено искане по т. 4 - за разглеждане на делото по реда на особените
производства. Подсъдимият В. Е., чрез своя защитник прави искане и дава съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид
самопризнанието, което прави.
След обсъждане на направеното искане с определение производството е насрочено и
разгледано по реда на Глава 27 от НПК - чл.371, т.2 от НПК. След даване ход на делото
съдът с определение, на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че
направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на подсъдимия се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото,
поради което обяви, че ще ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните в процеса, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК, когато установи, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК и взе предвид обясненията на подсъдимия – поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
Горните факти се установяват и от показанията на свидетеля както и от писмените
доказателства по делото – видео – техническа и лицево- идентификационна експертиза,
поради което и съдът ги кредитира. Тези доказателства в своята съвкупност подкрепят
1

самопризнанието на подсъдимия М..
При така обсъдените доказателства съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в хода на досъдебно производство доказателства.
От фактическа страна:
Подсъдимия Н. В. М., роден на **** година в град С*, живущ в град Г***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, не упражняващ трудова дейност,
осъждан за престъпления от общ характер, с ЕГН **********.
На 14.03.2024 година в град Червен бряг на улица „Търговска“ №11, при условията на
опасен рецидив и по специален начин - хитрост и ловкост отнел следната чужда движима
вещ -връхна дамска дреха - яке от изкуствена кожа, черно на цвят на стойност 45 лв. от
владението на Г*** от същия град, без съгласието на представителния орган ЕТ „Геновева
Х*" - град Червен бряг с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от Наказателния
кодекс.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му
квалификация:
Според чл. 194, ал. 1 от НК който отнеме чужда движима вещи от владението на другиго без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Предмет на
деянието може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност. От
обективна страна до извършване на изпълнителното деяние, вещите се намират във
фактическата власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата -
отнемане на вещите от владението на другиго се осъществява с действията на дееца по
прекратяване на фактическата власт, която до момента се е упражнявала от собственика и
установяване на негова фактическа власт върху вещите. Престъпният резултат на това
резултатно престъпление – промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството, настъпва вследствие на деянието.
От обективна страна по делото е изяснено, че са отнети вещи, собственост на Г***.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателно отговорно лице. От
субективна страна подсъдимият Н. В. М. е действал виновно при наличие на пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от извършването им и е искал настъпването им. Той е
съзнавал, че лишава с деянията си владелеца от фактическата власт върху веща, предвиждал
е преминаването й в своя фактическа власт и е целял тази власт върху предмета на
посегателството.
От събраните по делото доказателства се установява, че с деянието си подсъдимия Н. В. М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава престъпление по чл. 196, ал.1, т.2
вр. с чл. 195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от Наказателния кодекс.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие – подсъдимия е прекратил
фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се е осъществявала от
собственика Х* и е установил своя такава. Фактическата власт върху вещта е установена
при условията на опасен рецидив и по специален начин - хитрост и ловкост отнел следната
чужда движима вещ - връхна дамска дреха - яке от изкуствена кожа, черно на цвят на
стойност 45.00 лв.
Установи се по делото, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив и по
специален начин - хитрост и ловкост. Подсъдимия М. го е извършил след като е осъждан два
2

или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
Едновременно с това не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанието по
предходната присъда.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
владелеца на чужда движима вещ, предвиждал е преминаването й в негова фактическа власт
и е искал установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Освен с пряк
умисъл подсъдимият действал и с намерение противозаконно да присвои вещта, да се
разпорежда с нея в свой личен интерес.
Обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: самопризнанията на подсъдимия на досъдебно производство,
показанията на разпитаните свидетели и приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Разпитан по досъдебното производство подсъдимият дава обяснения и признава вината си
по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание подсъдимия дава обяснения и се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Отегчаващо отговорността обстоятелство са множеството предишни осъждания за
престъпления против собствеността, частот които са отчетени при квалификация на
престъпното деяние.
Смекчаващо вината обстоятелство е доброволното възстановяване на причинените от
деянието щети.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението се доказват от показанията на
свидетелите, заключението на назначената съдебна видео-техническа експертиза,
пиложените относими към предмета на разследването писмени доказателства, в т.ч.
сдправка за съдимост, характиристична справка, протоколи за доброволно предаване,
разписки и др.
При така установената фактическа обстановка безспорно по делото се установява, че
повдигнатото против Н. В. М. обвинение за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195,
ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от Наказателния кодекс е обосновано
и доказано.
Поради горните съображения съдът призна подсъдимия Н. В. М. за виновен по така
повдигнатото обвинение.
По наказанието:
Разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК задължава съда при преценяване
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства да приеме, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чл.373, ал.2 от НПК.
Преценявайки горните обстоятелства в процеса на индивидуализация на наказанието съдът
намери, че на подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание към минимума
определен от законодателя, каквото е и предложението на представителя на Районна
прокуратура – Червен бряг, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
След редуциране на същото, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК на подсъдимия
следва да се определи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
3

По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да заплати по сметка на ОДМВР
Плевен направените разноски за вещо лице по досъдебно производство ЗМ -164/2024 г. по
описа на РУ - Червен бряг в размер на 162,56 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и
шест стотинки/.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	10
Дата:	21 март 2025 г. (в сила от 7 април 2025 г.)
Съдия:	Йохан Мирославов Дженов

Дело:	20244440200231
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 октомври 2024 г.

Присъда по дело №231/2024 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите