Решение по адм. дело №385/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Н. К. С., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик, чрез адв. А. В. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата в размер общо на 13 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:

- 11 500 лева за периода от 24.06.2020 г. до 20.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия, а именно 20.05.2023г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.02.2025г. в размер на 2 749,32 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.02.2025г. до крайното й изплащане;

- 2000 лева за периода от 01.11.2023г. до 30.06.2024г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия – 30.06.2024г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.02.2025г. в размер на 178,72 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.02.2025г. до крайното й изплащане.

Неимуществените вреди се сочи, че се изразяват в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всеки един от двата искови периода, както следва:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ);

2) липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно свеж въздух;

3) лошо състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а и същите са без прегради и не са шумоизолирани, което го лишава от уединение;

4) лошо състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 човека при налични само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода, като се е налагало, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да се минава само по хавлия през „карето”.

5) нарушени права по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като е липсвало достатъчно слънчева светлина и свеж въздух, което причинявало на ищеца главоболие и неприятни усещания;

6) липса на възможност за поддържане на хигиена и възможност за изпиране на дрехите, като дрехите се перяли на ръка и се простирали в килиите, което от своя страна водело да натрупване на мухъл

7) наличие на насекоми (дървеници, хлебарки и бълхи).

Претендира се от адв. К. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

От Справка на вх.№ 2214/19.03.2025г. от 20.03.2025г. на Инспектор СДВР – л.21,л.22;Справка към рег. № 1158/19.03.2025г. от 20.03.2025г. от Инспектор „СДВР“ – л.23-л.24;Справка към рег.№ 2214/19.03.2025г. на Инспектор „СДВР„- л.26-л.29;Становище от 25.03.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л.31-л.32;Справка на вх.№6030/15.07.2025г. от 18.07.2025г. на Инспектор „СДВР“-л.94 ; Справка към рег.№ 6030/15.07.2025г. от 15.07.2025г. на Инспектор „СДВР”-л.95; Справка към рег.№ 6030/15.07.2025г. от 16.07.2025г. на Инспектор „СДВР” – л.97-л.99; Становище от 21.03.2025г. от Специалист ТРЗ-л.36;Справка към Рег.№ 2214/19.03.2025г. от 25.03.2025г. на НС”ФЛКР” ; Графици за разпределение на времето в Трети, Пети и Шести пост –л.33,л.34, л.34 ,л- 101,л.102,л.103,л.104 се установява следното :

По отношение на първия исков период, а именно : периода от 24.06.2020г. до 20.05.2023г.:

Н. К. С. е пребивавало в затвора [населено място], както следва:

1. Постъпил: 09.09.2003 г. и Освободен на: 20.05.2022 г., поради изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Лишеният от свобода Н. К. С. през периода е изтърпял присъда лишаване от свобода от 17 години по НЧД № 1244 / 2007 на Окръжен съд - Пловдив по чл.116 и 199 НК.

2. Постъпил: 15.02.2023 г. от сектор „Арести“ към ОСИН [населено място] и на: 12.07.2024 г. е преместен в затвор [населено място].

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че през първия исков период, ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив, както следва: от 24.06.2020г. до 20.05.2022г. и от 15.02.2023г. до 20.05.2023г.

За периода от 09.09.2003 г. до 20.05.2022 г. Н. К. С. не е пребивавал в Приемно отделение.

В затвор [населено място] и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от които може да се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се съхранява за срок от три години. Може да се даде информация за помещенията, в които е пребивавал ищецът без брой настанени лица.

От 26.06.2020г. до 15.03.2021 г. е бил настанен на Пост шести в 12 стая. Размерите на спално помещение №12 на пост VI е 41.65 кв.м. без санитарен възел с три отваряеми прозореца с размери 1.00x1.00м.,1.00x1.10 и 1.50х1.10м. Санитарният възел е 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец - 0,30х1,15м.

За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.

От 16.03.2021г. до 01.04.2021г. е бил настанен в 39 стая. Размерите на спално помещение №39 без санитарен възел е 47,80 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 2,50 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 X 1,20; 0,60 X 1,20. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,60 X 1,20.

От 02.04.2021г. до 13.12.2021г. е бил настанен в 26 стая Размерите на спално помещение №26 без санитарен възел е 27,80 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 3,76кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 0,92 X 1,17 и 1,1 X 1,10. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,50 X 0,50.

От 14.12.2021г. до 19.05.2022г. е бил настанен в 35 стая. Размерите на спално помещение №35 без санитарен възел е 27,91 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 4,60 кв. м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размер 1,20 X 1,20. Размерът на прозореца в санитарният възел е 1,20 X 1,20.

Населеност на помещение №35 на пост III

От 01.03.2022г. до 21.03.2022г. са били настанени 7 л.св.

От 22.03.2022г. до 20.04.2022г. са били настанени 8 л.св.

От 21.04.2022г. до 18.05.2022г. са били настанени 7 л.св.

На 19.05.2022г. са били настанени 6 л.св.

Размерите на спално помещение №35 без санитарен възел е 27,91 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 4,60 кв. м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размер 1,20 X 1,20. Размерът на прозореца в санитарният възел е 1,20 X 1,20.

На 20.05.2022г. лишеният от свобода Н. К. С. е освободен поради изтърпяване на наказанието.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден.

Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

Н. К. С. е отново е постъпил в затвор Пловдив на 15.02.2023г. където е преместен от Сектор „Арести” към ОС „ИН” Пловдив.

За периода от 15.02.2023 г. до 12.07.2024 г, когато е бил преместен в затвора Пазарджик, Н. К. С. е пребивавал в Приемно отделение от 15.02.2023 г. до 21.02.2023 г. Настанен е в стая „РЦ“ на Приемно отделение където пребивава до 21.02.2023 г., когато е разпределен в Пета затворническа група. Н. К. С. е пребивават с други лишени от свобода, както следва: 15.02.-6л.с; 16.02.-7л.с; 17.02.-6л.с; 18.02.-6л.с; 19.02.-6л.с; 20.02.-6л.с. Стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49м. х 1,2 м. и 1.0м. х 1,2м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветелни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение Н. К. С. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

За периода от 21.02.2023г. до 04.04.2023г. Н. К. С. е бил настанен в Пета група, в спално помещение № 63.

Размерите на спално помещение № 63 в V-та група са 26,99 кв.м. (без санитарен възел), с два отваряеми прозореца с размери 0,90м. х 1,17м. и 0,45 м. х 1,17м. Санитарният възел е 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30м. х 1,17м.. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

Населеност на спално помещение № 63.

От 21.02.2023г. до 20.03.2023г. са били настанени 4 л.св.

От 20.03.2023г. до 21.03.2023г. са били настанени 3 л.св.

От 21.03.2023г. до 24.03.2023г. са били настанени 4 л.св.

От 24.03.2023г. до 04.04.2023г. са били настанени 5 л.св.

По време на престоя си в V- та група лицето е било устроено на работа от 22.05.2023г. като „Ръчник“ в "Обособено производство" към ДП ФЗД - ТП Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден - неделя, за срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, с един месец изпитателен срок, като след срока преминава на заплащане в зависимост от заработката.

На всеки лишен от свобода се осигурява легло с размери 90x180см., дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня), съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден.. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвор - [населено място] или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. След ремонт в V- та група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

На 04.04.2023год. С. е настанен на Пост шести ст. №6. Размерите на стая №6 на пост VI е 28,28кв.м. без санитарен възел, разполага с два отваряеми прозореца - 0,45м.х1,10м. и 0,50м. по 1,10м. квадратурата на санитарния възел е 2,48м. с един отваряем прозорец - 0,35м. х1,10м.

От 04.04.23г. до 11.04.23г. в стая №6 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 12.04.23г. до 20.04.23г.в стая №6 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 21.04.23г. до 24.04.23г.в стая №6 са били настанени 4 лишени от свобода.

На 25.04.23г. е преместен в стая №14 на Пост шести..

Размерите на стая №14 на пост VI са 26,98кв.м. има два отваряеми прозореца с размери 0,45м.х1,10м. и 1,00м.х 1.10м. Разполага с обособен санитарен възел с квадратура 2,44кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.35м. х 1.10м.

От 25.04.23г. до 27.04.23г. в стая №14 са били настанени 4 лишени от свобода.

От 28.04.23г. до 02.05.23г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 03.05.23г. до 15.05.23г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 16.05.23г. до 20.05.23г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

За времето на престой в затвор Пловдив за посочения период, ищецът е бил устройван двукратно на работа в „Обособено производство“ но е спиран поради неявяване на работа и несправяне с възложените задължения. Не е изявил желание и не е включван в предлаганите общогрупови мероприятия и програми. На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар.При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода(график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, кьдето къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

По отношение на втория исков период, а именно : периода от 01.11.2023г. до 30.06.2024г. :

Н. К. С. е постъпил в Затвор [населено място] 15.02.2023 г. от сектор „Арести“ към ОСИН [населено място] и на: 12.07.2024 г. е преместен в затвор [населено място].

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че през втория исков период, ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив в целия исков период, както следва: от 01.11.2023г. до 30.06.2024г.

През посочения период С. е пребивавал в стая №14 на Пост шести.Размерите на стая №14 на пост VI са 26,98кв.м. има два отваряеми прозореца с размери 0,45м.х1,10м. и 1,00м.х 1.10м. Разполага с обособен санитарен възел с квадратура 2,44 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.35м. х 1.10м.

От.01.11.23г. до 20.11.23г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 21.11.23г. до 01.12.23г. в стая №14 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 02.12.23г. до 03.12.23г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 04.12.23г. до 21.12.23г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 22.12.23г. до 26.02.24г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 27.02.24r. до 05.03.24г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 06.03.24г. до 14.03.24г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 15.03.24г. до 19.03.24г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 20.03.24г. до 12.05.24г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 13.05.24r. до 16.05.24г. в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 17.05.24r. до 12.06.24г. в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 13.06.24г. до 16.06.24г.в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 17.06.24г. до 20.06.24г.в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода.

От 21.06.24г. до 23.06.24г.в стая №14 са били настанени 5 лишени от свобода.

От 24.06.24r. до 09.07.24г.в стая №14 са били настанени 6 лишени от свобода От 10.07.24г. до 30.06.24г.в стая №14 са били настанени 4 лишени от свобода.

За времето на престой в затвор Пловдив през посочения период, ищецът е бил устройван двукратно на работа в „Обособено производство“ но е спиран поради неявяване на работа и несправяне с възложените задължения. Не е изявил желание и не е включван в предлаганите общогрупови мероприятия и програми. На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода(график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

По отношение на двата искови периода:

Съгласно Справка към рег. № 6030/15.07.2025г. от 16.07.2025г. на НС „ФЛКР“ К.С. (л.), се установява, че спалните помещения, в които е пребивавал ищецът, са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л.св. имат неограничен достъп до тях. Санитарните възли са с отделен вход и са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Банята е обща за л.св., подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от л.св. по утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването му. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага л.св. да се придвижват без дрехи по „карето”.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДДЦ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДЦ обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН / по затвори /. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС.

Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници и гризачи), протоколи за извършени дейности по ДДД в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив(л.38-л.62). В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

Като доказателства по делото са приети, освен цитираните по-горе доказателства, така и Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, утвърдена от Министъра на правосъдието (л. 64), Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив за (л.63).

Като свидетел по делото е разпитан К. Н. М.. Същият заявява, че познава Н. К. С. от Затвора Пловдив, където са били заедно. В периода 06.2020г. до 05.2023г. и през периода 11.2023г. до 06.2024г., били в съседни килии, на Шести пост, С. бил в килия № 12, а свидетелят килия № 4, впоследствие на Трети пост били заедно и двамата в килия № 35. Килиите били стая с вишки, в килията били по 9, 10, 11 души, имало периоди и по 12, по 13 души. Тоалетната нямала плочки, от тавана капела вода, мивката била разбита. Трябвало да има врата, но в повечето стаи била разбита или изобщо нямало, имало перде, което се поставяло допълнително от л. св.вместо врата.Тоалетната се ползвала от 13-14 души и когато нямало течаща вода, особено през лятото, имало силна миризма. В килията имало едно малко прозорче на сто човека, било задух, влага, мухъл. Токът го спирали в 22.00 часа и нямало осветление, а в тоалетната трябвало да има денонощно осветление, но нямало. Дневната светлина влизала през прозореца, имало хлебарки и дървеници. Перяли, като затопляли студена вода в кофи с бързовар, купували си прах за пране, ни им раздавали. Сушили си дрехите в стаята, там имало простори. Имало мухъл от влагата, дрехите съхнели по един месец. Мебели нямало в стаите, имало едни железни шкафове, които били крайно недостатъчни. За отопление имало стари радиатори. Зимата било твърде студено, лятото твърде топло, каквато била навън температурата, такава била и вътре в килията. Банята била по средата на двора, за да се стигнело до банята, се преминавало през двора, тръгвали голи с кърпа, защото нямало къде да се преобличат. Банята се ползвала по график от 20 – 30 човека, които имали 10 минути да се изкъпят, от петнадесет душа, работели три душа. През тези десет минути, не било сигурно дали ще дойде топла вода, един перял, друг се бръснел, трети се къпел.Свидетелят е заявил още (в противоречие с казаното вече от самия него), че им давали прах за пране и сапун на килията, но един път в месеца, давали три сапуна и една пластмасова чашка с прах за пране за всички в килията. Свидетелят е заявил, че самият той съм завел иск срещу условията на затвора Пловдив пред ПАС.

Впрочем, по отношение на посочения свидетел на съда е служебно известно, че е водил дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което за същият е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

По отношение на първия исков период, а именно : периода от 24.06.2020г. до 20.05.2023г.:

От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 24.06.2020г. до 20.05.2022г. и от 15.02.2023г. до 20.05.2023г.

Или, няма данни да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периода от 21.05.2022г. до 14.02.2023г. (доколкото за този период няма данни да е изтърпявал наказание лишаване от свобода). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Установява се на следващо място, че на Н. К. С. в не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, а именно от 24.06.2020г. до 18.05.2022г. вкл. и на 16.02.2023г. В този контекст и с оглед правилото на чл.284, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказан твърденият от ищеца факт на пренаселеност на помещенията в периода от 24.06.2020г. до 28.02.2022г., предвид непредставяне от ответника на доказателства с колко други л.св. е бил настанен ищеца за периода от 24.06.2020г. до 28.02.2022г. Или, установява се по делото, че на Н. К. С. в не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, а именно : от 24.06.2020г. до 18.05.2022г. вкл. и на 16.02.2023г., общо 330 дни, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че за периода от 24.06.2020г. до 28.02.2022г. от страна на ответника не са представени доказателства с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение С..

Приетото за установено налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през посочените периоди, или общо 330 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода С. минимално необходима жилищна площ в спалните помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

Не се установяват обаче останалите твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за този исков период, като подробни съображения за това ще бъдат изложени по-долу в решението.

По отношение на втория исков период, а именно : периода от 01.11.2023г. до 30.06.2024г. :

От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив за целия исков период от 01.11.203г. до 30.06.2024г.

Установява се на следващо място, че на Н. К. С. в не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следния период на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, а именно от 21.11.2023г. до 01.12.2023г. – общо 11 дни.

С оглед доказателствената тежест в процеса, приетото за установено налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 21.11.2023г. до 01.12.2023г. вкл., или общо 11 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода С. минимално необходима жилищна площ в спалните помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

Не се установяват обаче останалите твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за този исков период, като подробни съображения за това ще бъдат изложени по-долу в решението.

По отношение на двата искови периода:

Не се установява нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал С., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Не се установява и тоалетната да е в много лошо състояние – с неработещи казанчета. Що се касае до твърдението, че липсват прегади и тоалетната не е шумоизолирана, съдът намира, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва да се посочи, че дори разпитаният по делото свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение.

А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, като видно от представените такива – за л.св. от Трети, Пети и Шести пост, в които ищецът е пребивавал през процесните периоди, баня е предвидена два пъти седмично, в съответните часове на деня (така графици л. 33,л.34 и л.35). Освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден. Не се установява и банята да е в лошо състояние, доколкото се установява, че подът на същата е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи и независимо, че не е правен основен ремонт, своевременно са сменяни течащи кранчета и са отстранявани течове, т.е. не може да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че са работели само 5-6 душа, както и че банята е била в лошо състояние. А що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през открита площ, наречена „карето“, както и че през зимата е студено и често води до различни заболявания, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. В тази насока от данните по делото се установява, че в общата баня има осигурено обособено помещение за съблекалня със закачалки, където л.св. могат да се преобличат и не се налага да преминават по хавлии през „карето”. Освен това, не се установява по безспорен начин къде точно се намира помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци през открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото и същите не установяват по еднозначен начин това твърдение на ищеца. Няма данни също така и от душовете да е текла или само ледено студена вода или гореща такава, противно на твърденията наищеца.

Не се установява и нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, доколкото от представените по делото данни от Затвора Пловдив се установява, че всички килии, в които е пребивавал ищеца, са разполагали с два или три отваряеми прозореца, а именно : Стая „РЦ” - 0,49х1,20 и 1,0 х 1,20;Стая № 63 - 0,90х1,17 и 0,45х1,17;стая № 6 - 0,45х1,10 и 0,50х1,10; Стая № 4 - 0,45х1,10 и 1,00х1,10;Стая № 12 - 1,00х1,00, 1,0х1,10 и 1,50х1,10;Стая № 39 -1,20х1,20 и 0.60.х 1,20;Стая № 26 - 0,92х1,17 и 1,1х1,1, противно на заявеното в исковата молба, в т.ч. прозорци са налични и в обособените санитарни възли. Отделно от това, проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват помещението, а и по делото няма нито данни, нито са представени доказателства ищецът да е имал дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни проблеми. За пълнота е необходимо да се посочи, че в зависимост от броя и размера на прозорците, формата на помещенията и разположението на мебелите в тях, достъпът до естествена светлина в килиите е различен. Няма нормативно определени стандарти за минималните нива на осветеност в спалните помещения в местата за лишаване от свобода. В случая обаче, доколкото се констатира, че всяка една от стаите, в които е бил настанен ищецът е разполагала с по два и съответно три отваряеми прозореца с посочените размери, като прозорец е бил наличен и в санитарния възел и с оглед безспорно установеното, че изкуственото осветление в килиите се осигурява от едно или повече осветителни тела, най-често луминисцентни лампи, тип пура, следва да се приеме, че няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Що се отнася до твърдението на ищеца, че стаите не отговарят на изискванията на чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на видове територии и устройствени зони, е необходимо да се посочи, че с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, би могло да се приеме, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид типът на сградата, която не е типична жилищна сграда, а вид обществена и то такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността с дневна светлина, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на ищеца се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен, се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение със сушилня и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца,включително и за задържане на влага образуване на мухъл.

Както вече се посочи по-горе от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната група или да ги предоставят за пране от техни близки. В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята и сушилнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел. Следователно не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. Както бе казано, по делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени описаните по горе и твърдяни в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Затвор Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища, описани в настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото [Наименование]). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив, както следва:

- по отношение на първия исков период – от 24.06.2020г. до 18.05.2022г. и на и на 16.02.2023г. (общо 330 дни);

- по отношение на втория исков период - от 21.11.2023г. до 01.12.2023г. (общо 11 дни).

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за първия исков период 2020 г. - 2023г., съответно за втория исков период 2023 г. – 2024 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1650 лева за първия исков период, съответно 55 лева за втория исков период, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така [Наименование], жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и [Наименование], жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така [Наименование], жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn [Наименование], жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които, както вече се посочи и по-горе, са в рамките на 2020 г. - 2023 г. за първия исков период, съответно 2023 г. – 2024 г. за втория исков период), би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 330 дни през първия исков период и 11 дни през втория исков период е налице едно единствено нарушение (наличие на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът), именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата. Тук е мястото да се посочи, че според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната (мораторна) лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Спорният в случая въпрос е кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон - ЗИНЗС и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията. В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая по отношение на първия исков датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие е 20.05.2022г., но същите ще следва да присъдени така, както са заявени в исковата молба, а именно от 20.05.2023г. до окончателното изплащане на главницата.По отношение на втория исков период лихвите следва да бъдат присъдени считано от датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, а именно 30.06.2024г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение, съразмерно уваженета част от иска, което съдът определя на такова в размер на 203,96 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №№ 1 от 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.).

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. К. С., [ЕГН], сумата от 1650(хиляда шестотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 24.06.2020г. до 18.05.2022вкл. и на 16.02.2023г., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 330 дни в посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 11 500 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявения исков период от 21.05.2022г. до 14.02.2023г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. К. С., [ЕГН], сумата от 55 (петдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 21.11.2023г. до 01.12.2023г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 11 дни в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 2 000лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адвокат А. В. К. с адрес [населено място], [улица], партер, сумата в размер на 203,96 (двеста и три и 0.96) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. К. С., [ЕГН], сумата от 10 ( десет) лева, представляваща внесената държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.