РЕШЕНИЕ
№ 319
12.08.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.07.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
При участие на секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 326 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от И.В.С. – Б. чрез адвокат Т. срещу Решение № 486 от 28.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 8555/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което е
уважен предявения от „Топлофикация Перник“АД установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и лихва за
забава като е осъден за заплащане на деловодни разноски и разноски по
заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени исковете.
Счита, че не е доказано количеството доставена в имота
топлинна енергия, че не дължи сума за дялово разпределение поради липса на
основание затова-цената на услугата не била част от цената на топлинната
енергия.
Счита, че неправилно е кредитирано заключението на СТЕ,
защото вещото лице в съдебно заседание е заявило, че не е правилно
самостоятелни изчисления и че не може да установи каква е цената на дялова
единица отчетена от индивидуален разпределител и не е определило стойността на
енергията отдадена от сградна инсталация, което водело до липса на доказване
дали и колко ТЕ е подадена от ищеца с оглед методите за определянето ѝ по
ЗЕ и наредбата за топлоснабдяването.
Оспорва да е едноличен собственик на имота и твърди,
че ПРС е игнорирал доказателство в тази връзка-съдебно решение за развод.
Оспорва да е изпадал в забава за плащане на суми по изравнителни сметки и
посочва липса на дебитни и кредитни известия за тях, изискуеми от ОУ на ищеца
за да започне да тече срок за плащането им.
Оспорва да дължи лихви върху сумите за услугата дялово
разпределение, защото по ОУ няма установен падеж за тях.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
ПОС след
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото
доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
От фактическа и правна страна ПОС намира, че
жалбоподателката е съсобственик на топлофицирания имот за който е доставяна
топлинна енергия и се намира във валидни облигационни отношения с ищеца по
продажба на ТЕ. Наличието на право на собственост се установява от представения
и неоспорен нотариален акт, по който
жалбоподателката е купувач на имота.
Жалбоподателката обаче не е единствен собственик на
имота. От сравнение между нотариалния акт и представеното бракоразводно решение
се установява, че при закупуване на имота И.С. е била в брак, а преди процесния
период брака е бил прекратен, което означава, че тя е придобила имота в режим на
СИО и след прекратяване на брака притежава в обикновена съсобственост ½
идеална част от правото на собственост. Съгласно чл. 153 от ЗЕ всеки собственик
или титуляр на вещно право е отговорен за задълженията за доставената ТЕ, но
само до размера на притежаваната част от вещното право. В случая ½ част.
ПРС не е обсъдил бракоразводното решение, което е довело до погрешни изводи за
правото на собственост и за размера до който следва да отговаря
жалбоподателката.
В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно
възражението, касаещо влизането в сила на общите условия представени по делото.
В съдебно заседание от 11.03.2019г. на ПРС е извършена констатация по оригинали
на вестниците „Съперник“ и „Новинар“ и е установено, че ОУ представени по
делото като копие са идентични с публикуваните в тези два вестника и следователно
има публикация в два, а не само в един вестник. Освен това Чл. 150, ал2, изр. 2
от ЗЕ обвързва влизането в сила на ОУ с факта на ПЪРВОТО публикуване.
Следователно второто публикуване има само характер на допълнителна гаранция за
узнаването им от клиентите, но няма отношение на влизането им в сила и
обвързващото им действие. Следователно е достатъчна и само една публикация.
Неснователно е възражението
в жалбата срещу изводите на ПРС, че се дължи и сумата, представляваща цена на
услугата „дялово разпределение“. Касае се за стойност на услуга, която възниква
като следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по доставката на ТЕ в
сгради режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително предвижда нейното
извършване. Следователно и потребителите на ТЕ енергия дължат нейната цена.
Останалите оплаквания в жалбата касаят дължимостта на
цена за ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за отопление на имот. ПОС намира
оплаквания за неправилно кредитиране на СТЕ за неоснователни в частта на СТЕ,. касаеща тези два компонента на ТЕ.
Вещото лице е заявило в съдебно заседание, че не е
проверявало изчисленията направени от дружеството извършващо дяловото
разпределение и не е възможно да го направи без данни за цялата сграда и не е
определяло стойност на една дялова единица..
Ответника не е направил искания за допълнителна
експертиза или за други доказателства във връзка с направеното от него
оспорване на експертизата. Същевременно вещото лице носи и наказателна
отговорност ако е дало невярно заключение. При липса на други доказателства
които да оборват експертизата възраженията в жалбата се явяват неоснователни.
И тук обаче следва да се съобрази, че жалбоподателя е
собственик само на ½ част от имота и само за ½ част от
задълженията следва да отговаря.
Срещу посоченото в експертизата количество на ТЕ за
битово горещо водоснабдяване няма оплаквания в жалбата.
При това положение иска за цената на ТЕ се явява
доказан само до размер на половината от претендираните суми.
СТЕ е посочило стойността на ТЕ за целия имот, а
именно 728,82 лева, от която сума само половината се дължи от жалбоподателката
предвид размера на правото ѝ на собственост.
В заключение предявеният иск е основателен само за
сумата от 364,41 лв. – цена на доставената ТЕ за имота.
Поради частичната неоснователност на иска за главница,
частично е неоснователен и иска за лихва за забава. При определяне на дължимата
лихва ПОС съобразява, че сумата за ТЕ е сбор от месечните такива и е определил
лихвата върху половината от всяка месечна сума за ТЕ от датата на падежа по ОУ
до 26.07.2018г-(крайната дата на претенцията) чрез софтуерна изчислителна
програма АПИС. Дължимият от ответника жалбоподател общ размер е 54,41 лева.
Като е достигнал до други изводи ПРС е постановил
частично неправилно решение, което следва да се отмени над размера от 364,41
лева за главницата и над размера от 54,41 лева за лихвата, а исковете в тези
части да се отхвърлят. Различния резултат налага и различно произнасяне по
разноските и отмяна на решението и в тази му част.
При този изход на делото жалбоподателката има право на
разноски за заповедното, първата инстанция и настоящото въззивно производство
съобразно отхвърлената част от исковете като ПОС следва да разгледа и
направеното от ищеца още с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
За заповедното дело жалбоподателката претендира 350,00
лева адвокатски хонорар като обаче ПОС намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност и намалява хонорара до минималния такъв от 300,00 лева
(чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г.)
и жалбоподателката има право на разноски от 150,00 лева за адвокатски хонорар при
претендирани и съобразно отхвърлената част от исковете която е 50 %.
За първа инстанция претендира 600,00 лева за
адвокатски хонорар, срещу което има възражение за прекомерност което ПОС намира
за основателно. Минималния размер на хонорара е 300 лева (чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба 1/2004г.), а се претендира двойно повече без висока правна или
фактическа сложност на делото. ПОС намалява хонорара до 300,00 лева, от които
съобразно изхода на делото се дължат 150,00 лева
За въззивното
дело на жалбоподателката се полагат разноски за адвокат от 150,00 лева съобразно
изхода на делото и 12,50 лева за държавна такса.
Дължимите на ищеца разноски съобразно крайния изход на
делото за заповедното производство при претендирани 75,00 лева и уважени 50% от
исковете са в размер 37,50 лева
За първа инстанция претендираните ищеца разноски са
605 лева от които 300,00 за юрисконсултско възнаграждение, което ПОС също както
ПРС намира, че е прекомерно и се определя на 100,00 лева. На ищеца се дължат
разноски следователно в размер на 202,50 лева за първа инстанция. За въззивната инстанция му
се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 150,00 лева съобразно
отхвърлената част от жалбата. ПРС е присъдил по-големи разноски на ищеца, което
налага отмяна на решението в частта по разноските на ищеца над определените от
ПОС размери.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 486 от 28.03.2019г., постановено по гр. д. №
8555/2018г. по описа на Пернишки районен съд
В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено, че И.В.С. с
ЕГН ********** и адрес *** дължи за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. на „Топлофикация Перник“АД цена за ползвана топлинна енергия в
апартамент в *** над размера от 364,41
лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация Перник“АД за разликата над сумата от 364,41 лева до пълния предявен размер от 728,82
лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.
5965/2018г. на Пернишнки районен съд.
ОТМЕНЯ Решение № 486 от 28.03.2019г., постановено по гр. д. №
8555/2018г. по описа на Пернишки районен съд
В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено, че И.В.С. с ЕГН
********** дължи за периода
10.07.2016г. до 26.07.2017г. на „Топлофикация Перник“АД лихва за забава над размера
от 54,41 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация Перник“АД за разликата над сумата от
54,41 лева до пълния предявен размер от 108,82 лева
ОТМЕНЯ Решение № 486 от 28.03.2019г., постановено по гр. д. №
8555/2018г. по описа на Пернишки районен съд
В ЧАСТТА по разноските, с която И.В.С.
е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“АД разноски за заповедното и
първоинстанционното производство над размера от 240,00 лева.
ОСЪЖДА И.В.С. ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация Перник“АД сумата от 150,00 лева разноски за
юрисконсулт във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес в гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.С. СУМАТА
ОТ 462,50 лева разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производства.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 486 от 28.03.2019г., постановено по гр. д. №
8555/2018г. по описа на Пернишки районен съд В ОСТАНАЛАТА обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.
/О.М./