Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085 / 30.8.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На тридесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………М. ТАСЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......402..по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, с процесуален представител адв. В. Петкова Г. САК, със съдебен адрес:***2,
с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.
92 от ЗЗД, във вр. чл. 345 от ТЗ, във
вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване на вземането по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 126, 03 лева
представляващи незаплатени дължими месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за клиентски номер ********* за периода 15. 09. 2017 г. до 14.
01. 2018 г., като към така предявения установителен иск е обективно кумулативно
присъединен и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 345 от ТЗ за сумата от 124,11 лева незаплатени
лизингови вноски срещу ответника А.С.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати
направените по настоящото исково производство разноски – доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Към исковата
молба ищцовото дружество е представило писмени доказателства към такса
предявените искове.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата
е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл.
130 от ГПК и е изпратил препис от нея ведно с приложенията, на ответника А.С.Г.,
чрез назначения му особен представител адв. М.Ж.Б. по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на
който е указал да даде писмен отговор в
едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл.
131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК,
както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право
на това. В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен, чрез
назначения му особен процесуален представител е представил писмен отговор на
исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК и
в същия преклузивен срок, като по този начин е взел становище по така предявения срещу него
иск, като счита същия за неоснователен и недоказан и моли съдът да го
отхвърли като такъв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложените писмени доказателства се установи, че между ищецът и ответника е сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 10. 05. 2017г.,
между мобилният оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът А.С.Г. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер +359*********. Ответника е избрал абонаментна
програма Нонстоп 30. 99 лв. с неограничени национални минути, с уговорен срок
на действие 24 месеца или до 10. 05. 2019г.. Въпросния договор е подписан от
ответника и подписите не са оспорени в настоящото производство. На ответника са
били предоставени ценова листа и екземпляр от Общите условия, за което същия е
подписал Декларация съгласие.
Като лоялен клиент на Оператора и при възползване от
преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е подписал
втори договор за мобилни услуги № *********
от 18. 09. 2017г. за втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 3590899114132
и избрана абонаментна програма Тотал 24. 99 лв., съгласно, като от същата дата
е сключил и Договор за лизинг № *********, по силата на който е получил мобилно
устройство марка NOKIA 3 Вlаск на изплащане с 23 месечни вноски, всяка от които с размер на 5. 91лв.. Отново
със сключване на договора ответника е подписал Декларация съгласие, че е
получил Общите условия на Теленор България ЕАД. Подписите под договорите и
декларацията съгласие не са оспорени.
Ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото
дружество мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
За потребените от ответника услуги за периода от 15. 09.
2017г. до 14. 01. 2018г. дружеството ищец е издало следните фактури:
- На 15. 10.
2017г., фактура № ********** за
отчетения период на потребление 15. 09. 2017г.- 14. 10. 2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 79. 05 лв. с ДДС, от
които:
За мобилен номер 0899/114132: 39. 56 лв. /без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Тотал 24. 99 лв., 1. 24 лв. за Временно
възстановяване на изходящия трафик, и 5. 91 лв. за първа лизингова вноска.
За мобилен номер 0899/863164: 20. 82 лв./без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30. 99лв., и потребление разходвано
извън месечния пакет в размер на 0. 02 лв./без ДДС/, генерирани за Разговори
към „Грижа за клиента“.
Дължимата сума е платима в срок 30. 10. 2017г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- На 15. 11.
2017г. фактура № ********** за период на
потребление 15. 10. 2017г.- 14. 11. 2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 57. 79 лв./с ДДС/, от които:
За мобилен номер 0899/114132: 20. 82 лв./без ДДС/ за
месечен абонамент Тотал 24. 99 лв., 5. 91лв. за 2- ра лизингова вноска, и
потребление разходвано извън месечни пакет в размер на 0. 02 лв./без ДДС/, генерирани за Разговори
към „Грижа за клиента“.
За мобилен номер 0899/863164: 20. 82 лв. /без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30. 99лв., и и потребление разходвано
извън месечни пакет в размер на 0. 02 лв./без ДДС/, генерирани за Разговори към
„Грижа за клиента“.
Дължимата сума е платима в срок 30. 11. 2017 г.. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Ответника в качеството му на абонатът е потребил и не
е заплатил мобилни услуги на стойност 136. 78 лв., фактурирани за два
последователни отчетени месеца - за месец 10. 2017 г. и за месец 11. 2017 г..
Към фактурата има извлечение от детайлна справка за мобилните номера. С
Кредитно известие № ********** / 15. 12.
2017 г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер
на -16. 66 лв., начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 5. 91 лв.
и е отразен незаплатения баланс в размер на 136. 78 лв., за предходните два
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
126. 03 лв..
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 126. 03 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл.
19 б, т. в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.С.Г. за
ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* на дата 15. 01. 2018
г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на
1151. 02 лв..
Според оператора- ищец в издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 900. 88 лв.; фактурирана е цената, дължаща се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
124. 11 лв., и е включена сумата за потребените мобилни услуги към датата на
издаване на крайната фактура в общ размер на 126. 03 лв..
Операторът той и ищец изрично посочва, че няма претенции относно начислената неустойка и
в този смисъл същата не се явява част от предмета на иска.
Датата на деактивация на процесните абонаменти е 09. 01.
2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Освен това, поради прекратяване на договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната устройство - марка NOKIA 3 Вlаск са обявени за предсрочно изискуеми, както следва: Съгласно чл. 3(2) от
договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0899/114132
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При сключване на договора е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал. 2 от Общите условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 01. 2018 г., когато
е издадена крайната фактура №********** / 15. 01. 2018г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
За устройство марка NОКIА 3 В1аск, взето във връзка с
мобилен номер 0899/114132, се дължи цената в размер на 124. 11/Сто двадесет и
четири лева и 11 ст./лв. след месец 01. 2018г. до м. 08/2019г.. Съответно
периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.01.
2018г. до м. 08. 2019г..
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ А.С.Г. се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.С.Г. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 19б, т. в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът А.С.Г. е подписал
договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера 0899/863164;
0899/114132, и не е изпълнил задължението си по договорите да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав
на договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД. Представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Поради липса на изпълнение от
страна на длъжника по договора, ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК
до Районен съд - Карнобат, по което е образувано ч. гр. д. № 1350 / 2019 г. и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради отсъствие на длъжника от посочения
адрес.
В отговора на исковата молба от
процесуалният представител на ответника са въведени възражения за неоснователност
и недоказаност на предявените искове, а именно твърди, се че ищецът не е
предоставил доказателства за извършените от ответника плащания, както и такива
по какъв начин е уведомен , че дължи претендираните суми. Посочва се, че липсва
покана за доброволно плащане, като ищеца да уведоми ответника, че при неплащане
ще настъпят съответните последствия. Посочва се, че представените от ищеца
фактури не са подписани от получателя и
представляват частен свидетелстващ документ, който не задължава съдът да
приеме, че е извършена услугата за която са издадени. Твърди се, че претендираните
с исковата молба суми не кореспондират с представените по делото
доказателства и не става ясно за кой от трите
договора са издадени фактурите.
Преди
първото заседание по делото е постъпила молба- становище от процесуалният представител на ищцовото
дружество, в която не се възразява да се даде ход на делото в отсъствието на
ищеца, подържа се изцяло исковата молба, твърди се, че направените с отговора
на ИМ възражения са неоснователни. Подържат се твърденията изложени в исковата
молба, релевират се доводи относно несъстоятелността на твърденията на особеният
представител на ответника. Желае се уважаване на исковите претенции, както и
присъждане на направените разноски в исковото производство, както и в
заповедното такова. Посочени са точния размер на разноските и основанието.
Според заключението на назначената
и ценена от съда като непротиворечива и безпристрастна съдебно счетоводна
експертиза, приета по делото, общо задълженията на ответника към ищцовото дружество
възлизат на 250,14 лева, от които 21 лизингови за 124, 11 лева, а останалото са
незаплатени такси и ползвани услуги.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск
за установяване на задължението за заплащане на сумата 126, 03 лв. е
основателен и доказан. Между ищеца и ответника са сключени три договора-
два от тях за предоставяне на мобилни услуги и един за лизинг за устройство. С двата
договора, ищецът се е задължил да доставя на
ответника мобилни услуги, респ. мобилен интернет срещу такси изрично
договорени, индивидуализирани по вид и описани в договора, които последният е
следвало да заплаща в посочените отново в договора срокове. С договора за
лизинг, ищецът се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване
устройство NОКIА 3 В1аск, а ответника
се е задължил да заплати лизинговата цена, която конкретно е определена в
договора, на равни вноски, двадесет и три на брой. Ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е
предоставял мобилни услуги и интернет на ответника, както и му е предал
устройството описано в договора.
Ответника от своя страна не е
изпълнил задълженията си и е преустановил плащането както на абонаментните планове,
за които са сключени договорите, така и на ползваните от него мобилни услуги и
интернет и лизинговите вноски по договора за лизинг. От ответника не са
заплатени посочените по горе фактури, които са за месечна абонаментна такса, допълнителни
услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договора и лизингови вноски, но от ищеца се претендират
единствено незаплатените суми за абонаментни такси и потребление в размер на
126, 03 лева и сумата от 124, 11 лева
лизингови вноски. Съдът намира, че
същите са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът след като се запозна със материалите
по ч. гр. Д № 1350 / 2019 г. по описа на КбРС, установи, че по същото по искане
на кредитора- ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 856 / 29. 11. 2019 г., с която е разпоредено
на длъжника- ответника по настоящото дело А.С.Г. да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД, сумата от 292.05 лева
от които: 250.14 лева /двеста и петдесет лева и 14 ст./ - представляващи
дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
41.91 лева /четиридесет и един лев и 91 ст./ - мораторна лихва за забава
в размер на начислена за периода
31.01.2018 г. до 26.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението 22.10.2019 година до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски:
сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева) - заплатена държавна такса и
сумата 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ – адвокатски хонорар.
В тази връзка предвид
предявените искове с исковата молба по настоящото дело и изричната молба на
ищецът, с която същия заявява, че не претендира мораторната лихва, съдът счита,
че следва да обезсили частично издадената заповед за изпълнение на парично
задължение № 856 / 29. 11. 2019 г., по гр. дело № 1350 / 2019 г. в частта на заявената с установителен иск
сума от 126, 03 лева, както и в частта
относно мораторната лихва.
Ищецът не е предявил иск за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, поради което съдът счита, че не дължи произнасяне относно законната
лихва и следва да обезсили издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение в тази и част.
По отношение на разноските в
заповедното и в настоящото производство: От ищеца са претендирани направените
по делото разноски.
Предвид
уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се
присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лева, от
които 25 лева държавна такса и 180 лева изплатено адвокатско възнаграждение,
както и направените разноски в исковото производство от 555 лв., представляващи:
75 лв. довнесена държавна такса, 300 лева за възнаграждение на особен
представител, 180 лева адвокатски хонорар.
По
делото не е направено искане за заплащане на внесения депозит от 150 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза, както и посоченото възнаграждение не е включено
в списъка с разноските на основание чл. 80 от ГПК, който е представен с
входираната молба становище вх. № 261855 / 15. 04. 2021 г. , не е направено и
допълнително искане за присъждането му в полза на ищеца, поради което съдът не
дължи произнасяне по същия.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
в отношенията между страните, че А.С.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адв. В.
Петкова Г. САК, със съдебен адрес ***2 сумата от 126, 03 лева /сто двадесет и шест лева и три стотинки/ - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за абонатен номер №
********* за периода 15. 09. 2017 г. до 14. 01. 2018 г., за което е издадена
Заповед № 856 / 29. 11. 2019 г., по ч. гр. дело № 1350 / 2019 г. на КРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
частично издадената ч. гр. дело № 1350 / 2019 г. на КРС, Заповед № 856 / 29. 11. 2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в частта над сумата от 126, 03 лева /сто
двадесет и шест лева и три стотинки/ - дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за абонатен
номер № ********* за периода 15. 09. 2017 г. до 14. 01. 2018 г..
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адв. В.
Петкова Г. САК, със съдебен адрес ***2 сумата от 124, 11 лева /сто двадесет и четири
лева и единадесет стотинки/ представляващи незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 18. 09. 2017 г. за устройство NОКIА 3 В1аск, взето във
връзка с мобилен номер ********** за периода след месец 01. 2018 г. до м. 08.
2019 г. с абонатен № *********.
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адв. В.
Петкова Г. САК, със съдебен адрес ***2 направените по заповедното производство-ч. гр. д. № 1350 / 2019 г. по
описа на КбРС, разноски в размер на 205 лева/ двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез пълномощника адв. В.
Петкова Г. САК, със съдебен адрес ***2 направените по исковото производство-
гр. д. № 402 / 2020 г. по описа на КбРС, разноски в размер на 555 лева/ петстотин
петдесет и пет лева/ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: