№ 4168
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЮЛ. Г. Й. и Г. Й. Г. срещу Решение № 260061 от
03.08.2021г. по гр.д. № 1089/2019г. по описа на РС-Провадия, с което на основание чл. 135,
ал.1 ЗЗД. е обявен за недействителен по отношение на „Лизинг Финанс“ЕАД/ с предишно
наименование „Пиреос Лизинг България“АД/, ЕИК ***********, гр.София, договор за
дарение на 1/3 ид.ч., обективиран в НА № 101, т.1, рег.№506, дело № 92/2017г. на нотариус
З.Аврамова, рег.№*** на НК, с който ЮЛ. Г. Й. е дарил на баща си Г. Й. Г. , собствената си
1/3 ид.ч. от недвижим имот: ПИ с площ от 670 кв.м., находящ се в с.Неофит Рилски, община
Ветрино, област Варна, включен в УПИ VIII-303, в кв.35 по плана на селото, ведно с 1/3
ид.ч. от жилищната сграда на един етаж с площ от 65 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м., лятна
кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ от 40 кв-м. и още един
селскостопански обект с площ от 40 кв.м.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди
се, че между страните по делото е налице висящо производство по т.д. № 56/2018г. по описа
на СРС с предмет искове за връщане на заплатени на отпаднало и неосъществено основание,
евентуално за репариране като вреди по неизпълнение на лизингов договор на суми в общ
размер от 171 108,55лв., което е преюдициално по отношение на гр.д. № 1089/2019г. на
ПРС. При уважаване на претенцията на Ю.Г. по гр.д. № 56/2018г. на СРС, то той би
разполагал с еднородно, насрещно и ликвидно вземане от същото правоотношение, с което
би могъл да погаси своето задължение към ищеца в настоящото производство, а за
1
горницата ще се явява негов кредитор. Изходът от спора по т.д. №56/2018г. на СГС е
обуславящ за твърдяното от ищеца качество на кредитор, легитимиращо го да предяви иск
по чл.135 ЗЗД, поради което се твърди, като е пренебрегнал наличието на основанията по
чл.229, ал.1, т.4 ГПК и не е спрял производството по делото, първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение. Излага се също, че решението е недопустимо, като
постановено по предявен иск от лице без правен интерес, доколкото решението не може да
засегне правата, които приобретателят на имота е придобил преди вписване на исковата
молба. Жалбоподателите считат за неправилни и необосновани изводите на
първоинстонционния съд, че ищецът се е легитимирал като кредитор на първия ответник,
като не е изследвал въпроса за съществуването на несрещни и еднородни задължения между
страните. С решението по висящото пред СГС производство, качеството на кредитор на
ищеца евентуално би могло да бъде отречено, тъй като предмет на това производство са
предявени осъдителни искове, основаващи се на същото правоотношение и произтичащи от
твърдения, че всички платени от ответника по настоящото производство суми са платени
при отпаднало основание и техния размер значително надхвърля, сумите, които насрещната
страна претендира като свои вземания. Постановяване на еветуално благоприятно за
ответника по настоящото дело и ищец по висящото пред СГС дело решение, качеството на
кредитор на „Лизинг финанс“ ЕАД би било отречено и същият ще има качество на длъжник
на Ю.Г.. По изложените съображения, молят решението на ПРС да се обезсили като
недопустимо, а в условие на евентуалност да се отмени и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен
интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания
за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.01.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
2
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им
и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3