№ 394
гр. Велико Търново, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101359 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 415, ал.1, т.2, ал.3, вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК.
Ищецът ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град *** чрез
упълномощен юрисконсулт, твърди , че ответницата В. Т. К. е сключила по реда на ЗПФУР
по електронен път / онлайн/ потребителски кредит от разстояние № *******/**.**.**** г. с
*** , по силата на който посоченият търговец й е предоставил заем за потребление в размер
на 1100 лева , срещу задължението й да го върне в срок до 10.04.2019 г. на 15 вноски по
95,08 лева всяка , включваща част от главницата и възнаградителната лихва , определена на
основата на годишен лихвен процент в размер на 41,24 % , или общ размер на кредита от
1426,20 лева. Сключила е на същата дата и договор за предоставяне на поръчителство с
***, по силата на който дружеството- поръчител срещу заплащане от нея на
възнаграждение в размер на 95,08 лева на месец за времето от 10.02.2018 г. до 10.04.2019 г.
е поело задължение да сключи договор за поръчителство с кредитора- заемодател и да
отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му / чл.1
, ал.1 и ал.2, чл.8, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство /. На **.**.**** г. ***
и *** сключват договора за поръчителство.
Поради факта , че ответницата не е изпълнявала задължението си да заплаща на
падежите вноските по кредита, кредитодателят е поканил на 18.02. 2021 г. поръчителя да
погаси всички нейни изискуеми задължения, което същият е направил на 23.02.2021 г.,
заплащайки сумата 983,47 лева- главница , сумата от 252,57 лева – договорна лихва за
1
периода от **.**.**** г. до 10.04.2019 г. и сумата от 597,60 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва, с което плащане на основание чл.143, ал.12 от ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.01.2021 г. дружеството
поръчител е уведомило по електронната поща ответницата за извършеното плащане ,
както и за изпълнение на задължението й да му заплати възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 1025,28 лева , заедно със сумата от 543,58 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху него. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.03.2021 г. *** и *** прехвърлят на ищеца ***
вземанията си към ответницата , която е уведомена за прехвърлянето им по електронната
поща на 30.03.2021 г.
Затова срещу нея в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 174/09.02.2024
г. по ч.гр.д.№ 505/2024 г. на ВТРС , включваща присъждане на 1/ сумата от 983,47 лева –
главница ; 2/ за сумата от 1025,28 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство ; 3/ за сумата от 252,57 лева – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от **.**.**** г. до 10.04.2019 г. ; 4/ за сумата от 597,60 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
10.04.2019 г. до 05.02.2024 г. ; 5/ за сумата от 543,58 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от
10.04.2019 г. до 05.02.2024 г., заедно със законната лихва върху сумите за главница и
възнаграждението по договора за поръчителство , считано от 08.02.2024 г. до окончателното
им изплащане.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за
установено , че вземанията- предмет на издадената заповед за изпълнение съществуват,
заедно с присъждане на разноските по производството и адвокатско възнаграждение – на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
В с.з. писмено поддържа предявените искове.
Особеният представител на ответницата – адвокат В. Д. от ВТАК оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с възражения за
неустановеност на юридическите факти, от които се твърди да произтичат претендираните
вземания- с представените писмени доказателства, включително и съобщението за
извършената цесия/ оспорва се тяхната достатъчност и годност да ги установят/.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Представените по делото писмени документи /във вид на разпечатка на хартиен
носител от електронна информационна система /, именувани договор за потребителски
кредит № *******/**.**.**** г. / л.16 и л.17 от делото/ , Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит /л.17 и л.18/, договор за предоставяне на поръчителство с дата
**.**.**** г./ л. 20,22/ , Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство/
л.23/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
2
потребителските кредити / л.31,34 /, уведомление за цесия от *** / л.44/ , разписка за
извършено плащане № ***/**.**.**** г. за паричен превод към EasyPay/ л.118/, справка
извлечение от системата на *** за клиент В. Т. К. към 18.03.2021 г./ л.120/ и справка
извлечение от системата на *** към 18.03.3021 г. / л.122/ , договор за продажба и
прехвърляне на вземания с дата 02.03.2021 г./ л.36-42/ , както и намиращите се на л.46
данни , включващи името на ответницата , дата и парични суми/ които ищецът нарича
„извадка от Приложение № 1 към договор за цесия / ред 3183/“, от строго доказателствено
гледище сами по себе си и дори в съвкупност, не притежават достатъчна годност да
установят юридическите факти, от които ищецът твърди да произтичат претендираните
вземания: сключен между *** и ответницата по реда на ЗПФУР договор за
потребителски кредит от разстояние с посоченото съдържание, сключен между нея и *** –
град *** на същата дата договор за предоставяне на поръчителство; получаването от
ответницата на паричния заем в размер на 1110 лева , прехвърлянето на вземанията към нея
на дружеството ищец и уведомяването й за прехвърлянето им.
Този общ отрицателен доказателствен извод произтича от положението , че
цитираните книжа, които ищецът настоява да изпълнят функцията на писмени доказателства
за твърдяните юридически факти, са непротивопоставими на ответницата, доколкото не
съдържат никакви сведения за нейни изявления на воля и на знание във вид на
свидетелство за настъпили факти с правно значение в електронна и/ или в обикновена форма
, за да й бъдат противопоставими по смисъла на чл. 180 и чл.3, ал.1, ал.2 ЗЕДЕП, пар.11 от
ДР на ЗЕС, вр. с чл.184 от ГПК: размяна между кредитодателя и ответницата и между нея
и дружеството – поръчител на словесни изявления на техните електронни адреси/
електронни писма- e-mail/ като стъпки/ действия/ - израз на предложение/ искане за
предоставяне на кредит във формата на паричен заем и за сключване на възмезден договор
за предоставяне на поръчителство, предоставяне на преддоговорна информация,
одобряването/ съгласуването му и подписване на изпратените й във вид на файл
проекти на договорни електронни документи чрез платформата за извършване на
електронното подписване от разстояние, водещи до сключването на договорите / чл. 13, ал.4,
изр.2-ро, вр. с ал.1 от ЗЕДЕП, чл. 6, чл.7, чл.8, чл.10, чл.11 от ЗПФУР, чл.9, чл.1 от ЗПК, чл.
240, ал.1, ал.2 от ЗЗД , чл. 138 от ЗЗД/, както и получаване на електронния й адрес на
съобщение за извършената цесия/ чл. 99, ал.3 от ЗЗД/.
С факта на подаване на заявление и снабдяване със заповед за изпълнение по
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК ищецът цели придобиване на правото на принудително изпълнение
срещу ответницата на основание правоприемство на възникналите вземания от
техните предишни носители - като последица от юридическия факт на две цесионни
правни сделки, обединени в един документ. . Договорът за прехвърляне на вземане /цесия/
е правен инструмент за осъществяване на промяна в съдържанието на облигационното
правоотношение по субективен показател , изразяваща се в ефекта на смяна на активния
3
субект в него- кредитора, чрез появата на нов такъв в лицето на приобретателя на
вземането, такова, каквото то действително съществува- чл.99, ал.2, вр. с чл.100, ал.1 от ЗЗД.
Със сключването му , т.е. с постигане на съгласието между лицата за създаване
на този вид правна връзка , вземането веднага преминава от цедента/ неговия носител към
същия момент/ върху цесионера/ приобретателя на вземането/ и от този момент първият
губи качеството си на кредитор във вътрешните отношения с втория- чл. 14, ал.1, вр. с
чл.8, ал.1, чл.20а, чл.21, ал.1, чл.99, ал.2 от ЗЗД.
За да бъде обвързан обаче длъжника от правното действие на този договор , в
който той не участва като страна/ лице, което го е сключило/ , т.е. да настъпи за него
ефекта да дължи изпълнение на новия кредитор в предвидено от закона изключение от
общия принцип, че договорът поражда действие само между страните / чл.21, ал.1 от ЗЗД/, е
необходимо предишният кредитор/ цедента/ да му съобщи за цесията- чл. 99, ал.4, вр. с ал.3
от ЗЗД.
Разпореждането на закона , изведено от посочените правни норми е пределно
ясно и не се нуждае от някакво специално логическо тълкуване. От деня на получаване на
съобщението/ уведомлението/, което следва да бъде изпратено от предишния кредитор до
длъжника, вторият е обвързан от приобретателния/ прехвърлителен/ и субективно
заменителен ефект на договора за цесия и дължи удовлетворяване на новия кредитор/
цесионера/.
В съдебната практика това ясно разпореждане на закона не е подложено на
„разширително” и изменчиво/ според случая/ тълкуване , а напротив- подкрепено е
категорично и недвусмислено – вж. Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК
на ВС , Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. , Т.К., II Т.О. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК.
Разбира се ефекта на съобщението би могло равнозначно да бъде предизвикан
и в хипотеза на упълномощителна сделка - старият кредитор да оправомощи посредством
издаване на пълномощно новия кредитор да извърши от името и за сметка на първия това
правно действие - уведомяване на длъжника- чл. 36 от ЗЗД.
В случая, както по-горе бе отбелязано , няма представено доказателство за
твърдението, че ответницата е получила на електронен адрес съобщението за
прехвърлените вземания. Но освен това текстът на документа „уведомление за цесия“ /
л.44/ изхождащ от ищеца, не съдържа съобщение до/ за ответницата , че дружеството –
поръчител му е прехвърлило и своите вземания към нея, които той претендира със
заявлението по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Доколкото исковата молба и уведомлението за цесия не са връчени на ответницата или
на неин пълномощник, разтегливото прилагане на правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД в
процеса , т.е. в един по-късен момент , каквото съдебната практика възприема, не може да
се приложи, защото би било проява на правно нездравомислие.
Особеният представител не е пълномощник и затова не може да приеме от нейно име
4
и за нейна сметка получаването на този вид изявление с материалноправно значение, тъй-
като не я познава , няма връзка с нея и ролята му се изчерпва само с това да осъществи в
нейна полза някаква защита с процесуални средства.
По изложените съображения , исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни
и недоказани.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал.1, т.2, ал.3, вр. с чл.422, ал.1
от ГПК от ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град *** В
срещу В. Т. К. , с ЕГН: **********, с адрес: град *** , искове за установяване
съществуването на прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 г. вземания , както
следва : 1/ за сумата от 983,47 лева – главница ; 2/ за сумата от 1025,28 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ; 3/ за сумата от 252,57
лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от **.**.**** г.
до 10.04.2019 г. ; 4/ за сумата от 597,60 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 10.04.2019 г. до 05.02.2024 г. ; 5/ за
сумата от 543,58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 10.04.2019 г. до
05.02.2024 г., заявени да произхождат от договор за потребителски кредит от **.**.****
г. и договор за предоставяне на поръчителство от **.**.**** г. , заедно със законната
лихва върху сумите за главница и възнаграждението по договора за поръчителство ,
считано от 08.02.2024 г. до окончателното им изплащане – предмет на издадена заповед
за изпълнение № 174/09.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 505/2024 г. на ВТРС , като неоснователни
и недоказани.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5