№ 81
гр. В, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100046 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на Р. М. С.,ЕГН **********,
живущ в гр. В,ул. ****,съдебен адрес: гр.В,ул. “***** “71а, чрез адв.Св.С.
срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул“Витоша“2, чрез
и. д.Гл. прокурор на Република България-Б.С..
Ищецът твърди ,че на 26.01.2023 г.с постановление на разследващ
полицай от ГДБОП бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП№12/2022
г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-В и че му било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2
от НК.
На 26.01.2023 г. бил задържан за срок от 72 часа, а на 29.01.2023 г. с
Определение на ОС-В му била определена мярка за неотклонение „Задържане
под стража", която търпял до 09.05.2023 г., когато му била определена мярка за
неотклонение „Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г.
С влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна
прокуратура-В било прекратено досъдебното производство, по което било
повдигнато обвинение поради несъставомерност на деянието.
Ищецът твърди ,че по време на водения срещу него наказателен процес
претърпял редица психически притеснени, стрес и унижения. В резултат на
незаконните действия по наказателното производство и престоя му в ареста
1
бил изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане. Всичко
това му нанесло непоправими психически травми, които не можел да
преодолее и до днес. По време на процеса се намирал в постоянно състояние
на изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, потиснатост,
несигурност, лош сън, нарушен бил нормалният му начин на живот и
контакти. И до настоящият момент бил ограничил социалните си контакти.
Всички тези негативни психически преживявания били се отразили и на
здравословното му състояние. Често изпадал и продължавал да изпада в
депресия.
Предвид гореизложеното се иска да бъде осъдена Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република
България сумата от 60 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, причинени е резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,
ведно със законната лихва, смятано от 26.01.2023 г.
В срока е постъпил писмен отговор от ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез П.Ч. - прокурор в Окръжна прокуратура - В,
ответник по гр.д. № 20251300100046/2025 г. по описа на Окръжен съд-В.
На първо място се поддържа ,че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК.В молбата ищецът следвало да
посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях,
да представи заедно с молбата всички писмени доказателства - задължение,
което не било изпълнено. В случая ищецът не бил посочил конкретни лица и
какви обстоятелства ще доказва с тях.
Исковите претенции били за обезщетение от претърпени неимуществени
вреди от обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК,
което обвинение било отменено от наблюдаващия прокурор и наказателното
производство било прекратено спрямо Р. М. С. с постановление от 08.08.2024
г. на Окръжна прокуратура В.
Оспорват се исковите претенции като неоснователни, недоказани ,
силно завишени и несъответстващи на изискването за справедливост по чл.52
от ЗЗД.
Поддържа ,че досъдебното производство било образувано и водено за
престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК /участие в ОПГ, създадена с
2
користна цел - получаване на доходи от престъпна дейност, свързана с
извършване на престъпления по чл. 252, ал. 1 от НК - т. нар. „лихварство“/.
С постановление от 26.01.2023 г. лицето Р. С. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и
съответно задържан с постановление на ОП В за срок до 72 часа съобразно
НПК. С протоколно определение № 57/29.01.2023 г. по ЧНД № 56/2023 г. по
описа на ОС В спрямо обв. Р. С. е била взета МНО „Задържане под стража“
като съответния състав на ОС В е приел искането за основателно на база
събраните доказателства и била взета спрямо Р. С. МНО „Задържане под
стража“. С протоколно определение № 287/05.05.2023 г. по ЧНД № 208/2023 г.
на ОС В мярката за неотклонение „Задържане под стража“ ,взета по
отношение на Р. С., е била изменена в „Домашен арест“. С постановление от
26.09.2023 г. на Окръжна прокуратура В мярката за неотклонение „Домашен
арест“ била отменена и била определена МНО „Подписка“.
Същевременно с Тълкувателно решение от 15.03.2024 г. по тълкувателно
дело № 1/2020 г. ОСНК на ВКС било прието, че предоставянето по занятие на
заеми/кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и
нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на
престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.
Чл. 4 от ЗОДОВ изисквал претендираните вреди да са преки и
непосредствени последици от увреждането.
Сочи се ,че били неоснователни и недоказуеми са претенциите за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
Според ищеца същите се изразявали в „..редица психически притеснени,
стрес и унижения..“, „..изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от
осъждане..“, „..непоправими психически травми, които не може да преодолее
и до днес…“. По време на процеса ищецът С. твърдял, че се е намирал в
постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, лош сън, нарушен
нормален начин на живот и контакти ,като до ден- днешен бил ограничил
социалните си контакти. Р. С. твърдял, че посочените негативни психически
преживявания са дали отражение и на здравословното му състояние, като
често изпадал и продължава да изпада в депресия.
Действително константната съдебна практика приемала, че всяко лице-
3
участник в съдебно производство, особено наказателно такова, обичайно
търпи вреди - неприятни изживявания, неудобство, страх от изхода на делото.
В конкретният случай ищецът не ангажирал конкретни доказателства за
преживени такива страдания, които описвал, още по-малко надвишаващи по
интензитет обичайните при наличие на обвинение в тежко умишлено
престъпление.
Следвало да се допълни, че наказателното производство е прекратено
още на досъдебна фаза и че съдебна фаза не била провеждана в настоящия
случай, не бил внесен и обвинителен акт срещу лицето Р. С.. Също така
спрямо Р. С. действали различни по интензитет мерки за неотклонение като
най - тежката мярка „Задържане под стража“ е била малко над три месеца - до
05.05.2023 г., когато е определен „Домашен арест“ - продължил около 4 месеца
и половина - до 26.09.2023 г., когато бил заменен с „Подписка“.
Неоснователни, неконкретизирани и недоказани в горния контекст на чл.
4 от ЗОДОВ били и твърденията за влошено физическо и психично здраве,
вследствие на обвинението и задържането под стража.
Също така от датата на повдигане на обвинение на Р. С. -
26.01.2023 г., до прекратяване на наказателното производство -
08.08.2024 г., бил изминал срок от около една година и почти седем месеца,
което не надвишавало разумния срок за наказателни производства с висока
фактическа и правна сложност, касаещи множество деяния и няколко
обвиняеми лица.
На следващо място се оспорва така предявения иск и по размер, тъй
като претенцията била прекомерно завишена, не отговаряла на твърдените от
ищеца вреди, на стандарта в страната по времето, през което се твърди, че са
претърпени /2023 г. - 2024 г./, на съдебната практика и най-вече на принципа
за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователна и незаконосъобразна била и претенцията за законна
лихва, считано от момента на повдигане на обвинението, тъй като същата
била дължима от влизане в сила на прекратителното постановление на ОП В
от 08.08.2024 г.
Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно-психологическа
експертиза, с оглед посочените твърдения за причинени неимуществените
вреди , тъй като липсвали твърдения за някакви психически травми и
4
преживявания извън обичайните, а именно не се сочили данни за предписани
лекарства, престой в болница или клиника и пр., които да причинят
евентуалните твърдени заболявания на ищеца.
С оглед изложеното по-горе се иска да се отхвърлят исковите
претенции, предявени от Р. М. С. от гр. В, с които претендира обезщетение за
неимуществени вреди и лихви като нередовни, алтернативно неоснователни и
недоказани, изключително завишени и неотговарящи на критерия за
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2023 г.с постановление на разследващ полицай от ГДБОП
ищецът Р. М. С. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №12/2022 г.по
описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-В за това ,че за
периода от началото на 2015 г.до 26.01.2023 г. на територията на гр.В участвал
в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече
от три лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления ,за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години ,в която са
участвали и М.М. Ц. и П.М. Ц. ,която група е създадена с користна цел –
получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на
престъпления по Чл.252 НК-престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК.
На 26.01.2023 г. с разрешение на съдия от Окръжен съд-В са извършени
претърсване и изземване от дома на ищеца Р. М. С. ,както и личен обиск на
лицето,за което са съставени и съответните протоколи.При личния обиск не са
намерени забранени от закона вещи ,както и предмети ,имащи отношение към
досъдебното производство.При претърсването и изземването са иззети
мобилни телефони и различни накити ,обици ,колиета ,пръстени и пр. от жълт
и сребрист метал ,за които ищецът е дал писмено обяснение ,че вещите са
собственост на децата му М. и С.,на жена му Н. и на тъща му С..
На 26.01.2023 г. ищецът Р. М. С. бил задържан за срок от 24 часа със
заповед рег.№1266зз-9/26.01.2023 г. за задържане на лице на Р.М. –инспектор в
ГДБОП-МВР
На 29.01.2023 г. с протоколно Определение №57/29.01.2023 г. по ЧНД
20231300200056 на Окръжен съд-В на ищеца Р. М. С. му е определена мярка
5
за неотклонение „Задържане под стража",потвърдена с определение
№137/07.02.2023 г. по ВЧНД №20231000600138 на Апелативен съд-София .
Апелативен съд-София е приел,че особеностите на инкриминираната
престъпна дейност,осъществена в рамките на един продължителен период от
време и кръга на засегнатите лица обосновават извода за наличие на висок
риск от извършване на престъпление.
С протоколно определение №287/05.05.2023 г. по ЧНД
№20231300200208 на Окръжен съд-В мярката за неотклонение „задържане
под стража“ била заменена с „Домашен арест", продължила като изпълнение
до 29.09.2023 г.
С влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна
прокуратура-В е прекратено досъдебното производство, по което било
повдигнато обвинение ,поради несъставомерност на деянието с оглед
тълкуването на закона ,дадено в ТР №1/2020 г. ОСНК на ВКС.
В с.з.на 23 май 2025 г. са разпитани свидетелите Н. Е. С.А - съпруга на
ищеца и К. С. П. .Те дават показания ,че ищецът Р. С. се чувствал зле в
ареста ,страхувал се да не отиде в затвора,оплаквал се ,че го нападат
дървеници, че не може да спи, започнал да вдига кръвно налягане.След
излизането от ареста той продължавал да се чувства зле , нямал спокоен сън,
ставал посред нощ, защото имал чувство ,че го лазят дървениците. Срамувал
се да се показва навън. Преди този случай той бил контактен и след това се
затворил в себе си, не искал да излиза и затова приятелите му идвали в къщи
при него да го видят.
Преди задържането му ищецът работел като мотокарист във фирма
„Крос“- В. След като били преустановени всичките мерки за неотклонение
той отишъл във фирмата пак да търси работа и там му обяснили, че не могат
да го наемат, като се разбрало от негови колеги ,че причината е неговото
задържане.
Р. бил спокоен по характер, не бил конфликтен. Имал чисто съдебно
минало и не бил криминално проявен.За да подпомага семейството, той се
занимавал с ремонт и покупко-продажба на автомобили.
Задържането му станало достояние на всички хора в квартала.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите ,които са
последователни и непротиворечиви и кореспондират със заключението на
6
вещото лице.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза
,изпълнена от вещото лице В. В. Д. -психолог и консултант по
междуличностни и групови отношения.
Използваният от в.л. психологически тест DS (Snaith & Zigmond , 1994)
за отчитане на нивата на тревожност и депресия отчита, че към момента на
прегледа състоянието на ищеца по показател “депресия” е в скала “слабо” към
горна граница, което е ниво след нормата, с проявена трайна до момента
симптоматика. Нивото на тревожност е в “средно”, което е ниво преди
сериозни отражения върху общото поведение.
Вещото лице дава заключение,че за всеки човек, без обособени
патологии, воден срещу него наказателен процес се отразява на психическото
състояние и оказва влияние на начина на живот. При ищеца стресът от
неясното му бъдеще бил свързан предимно с последиците за децата и
съпругата му. Психиката му е повлияна силно от престоя му в ареста.
Отчетена е силна тревожност по отношение на състоянието на едната му
дъщеря, провокирано от водения срещу него процес и медийното му
отразяване.
В хода на събеседването ищецът избягва темата за преживяното в ареста.
При въпроси, свързани с обстановката и усещанията от престоя в ареста се
наблюдава напрегнатост в тялото, почервеняване на главата - лице, уши, шия.
Телесните реакции сигнализират, че този период е травмиращо събитие за
ищеца, което му влияе негативно и към момента на прегледа. Бързо сменя
темата, не намира думи, прави дълги паузи.
Към момента на прегледа не се отчитат негативни последици от този
период. Наблюдава се отпускане на телесното напрежение, възвръщане на
нормалния цвят на лицето.Отчитат се прояви на тревожно състояние. Не се
отчита опит за преекспониране.
Към момента на прегледа се отчита остра стресова реакция във връзка с
престоя му в следствения арест, както и състояние на тревожност, във връзка
със състоянието на едната му дъщеря, провокирано от конкретното събитие.
Не се отчита психическа и/или емоционална нестабилност в други отношения.
Според в.л. Р. М. С. проявява симптоми на посттравматичен стрес,
причинен от продължителния му престой в следствения арест. Воденият
7
срещу него наказателен процес се е отразил емоционално на цялото му
семейство. Последиците за едното дете на ищецът носят силно напрежение,
отчетено в завишени нива на тревожност и безпокойство, свързано със
състоянието й.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице ,което е
професионално изготвено и кореспондиращо на показанията на свидетелите.
От справката за съдимост на ищеца е видно ,че същият е осъждан със
споразумение по НОХД 263/2004 г. на Районен съд-В за извършено
престъпление по Чл.197 ал.1 т.3 вр.с Чл.195 ал.1 т.3. и 4 НК вр.с Чл.55 ал.1 т.2
б“б“НК за деяние ,извършено на 04/05.04.2004 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прие за
установено от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното
обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното
наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.
Имайки предвид това, както и твърдените обстоятелства по делото, ищецът
трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът
на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и
материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на
деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение
в извършване на престъпление, което е приключило с прекратяване на
наказателното производство на соченото основание и че от тези действия на
длъжностни лица на ответника за него са произтекли конкретните
имуществени и неимуществени вреди по вид и размер. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва
вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
Не е спорна по делото изложената в исковата молба фактическа
8
обстановка, която се установява и от приложените към исковата молба
писмени доказателства относно образуването, движението и приключването
на наказателното производство.
Разпоредбата на Чл.7 от ЗОДОВ посочва като пасивно легитимирани
страни по исковете по чл.2 съответните държавни органи, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно
принципното разрешение по т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК по т. д. №
3/2004 г. пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното
лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Ето
защо Прокуратурата е пасивно легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно
обвинение, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и
полицията и е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в
извършването на престъпление от общ характер. Същевременно, няма пречка
по този иск като ответник по делото да бъдат конституирани също
разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са настъпили вреди. Съгласно Чл.6 ал.1 ЗМВР една от основните
дейности, извършвана от органите на МВР ,е разследването на престъпления.
При тази дейност разследващите органи действат под ръководството и
надзора на прокуратурата, но са независими и вземат решенията си по
вътрешно убеждение и ръководейки се от закона съгласно Чл.10 и Чл.14
НПК.Те извършват всички действия по разследването, необходими за
разкриването на обективната истина съгласно ЧЛ.226 НПК , както и всички
действия по предявяване на обвинението, като при условията на Чл.219 ал.2
НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със
съставянето на протокола по разследването срещу него. Тази им дейност
определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на
Чл.2 ЗОДОВ за вреди ,от чиито действия във връзка с незаконно обвинение
отговаря Министерството, с което те се намират в служебни правоотношения
/в този смисъл решение № 373/24.11.2015 г. по гр. д. № 946/2012 г. на ВКС, IV
г. о. и решение № 253/27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 457/2016 г., IV г. о., ГК,
постановени по реда на Чл.290 ГПК .
Съобразно задължителните разяснения на ТР № 5/2015 г. на ВКС
длъжник по материалното правоотношение е държавата, а правозащитните
9
органи я представляват като процесуални субституенти, както и че дори само
един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по
никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение на всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случай, че искът е насочен към повече от един
правозащитен орган, то отговорността на ответниците е солидарна на
основание Чл.53 ЗЗД . По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда като
крайния резултат от определено действие или акт. Основанието за ангажиране
на отговорността по Чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е
било обвинено в извършване на престъпление по НК и че е било оправдано с
влязла в сила присъда или наказателното производство е било прекратено ,
като пасивно отговорни са всички държавни органи, измежду изброените в
Чл.2 ал.1 ЗОДОВ , които с действията си са допринесли за повдигане на
обвинението, внасянето му и поддържането в съда, при условията на
солидарност. Няма значение дали конкретните действия, предприети от
органите на предварителното производство и прокуратурата са били в
съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите
Съгласно Чл.7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно
обвинение по Чл.2 ЗОДОВ е прокуратурата, тъй като тя упражнява надзор
върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да
повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ
характер .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Както е по сочено в раздел II от мотивите на ППВС
4/23.12.1968 г., които са запазили действието си и след приемането на решение
№ 2/11.07.1995 г., постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС.
Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно
такова. По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява
критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и
точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с
10
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като
от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната
преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва
да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г.,
постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето
на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за
наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда,
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и
продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното
решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се
определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива
съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до
големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не
винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне
размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в
мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто
смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 г. Освен,
11
че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които
обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на
размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина
на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него
решение и е средство за защита на правата и интересите на страните
производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на
действително претърпените вреди и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
В т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова е посочено ,че ако
образуваното наказателно производство е прекратено (както е в настоящия
случай ), държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (съответстващ на
сегашната норма на Чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ) и че в тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под
стража.
Отговорността е от обективен характер и се ангажира във всички случаи
на незаконно обвинение, когато наказателното производство е било
прекратено и независимо от обстоятелствата дали при започване на
разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от
провеждането му, както и дали всички процесуално-следствени действия са
извършени в съответствие с разпоредбите на НПК- в този смисъл е решение
№78/18.02.2009 г. по гр.д.№5838/2007г. на ВКС, II г.о.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на двамата
водени от ищеца свидетели, които съдът кредитира, отчитайки и условията на
чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и съответстващи на
заключението на вещото лице В. В. Д. по назначената съдебно-психологическа
експертиза се установи, че в резултат на воденото наказателно производство
ищецът Р. М. С. е търпял логични морални страдания. Напълно логично е
повдигнато наказателно обвинение да се отрази негативно на цялостното
състояние на обвиняемото лице в посока на отнемане на спокойствието му.
Установява се, че ищецът Р. С. е преживял тежко привличането му в
качеството на обвиняем ,както и вземането на мярка за неотклонение
12
„задържане под стража“ и че е изпитвал напрежение ,притеснение и
дискомфорт ,усложнени от условията в следствения арест.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за
ищеца са произтекли логични и значителни морални болки и страдания, които
следва да бъдат репарирани от ответника.
Същевременно Окръжен съд-В отчита ,че делото е фактическа и правна
сложност ,но въпреки това досъдебното производство,въпреки сложността
на делото и многобройните доказателства ,е приключило в разумни срокове –
около 7 месеца .
Съгласно констатнтата и трайна практика на ВКС при определяне на
размера на дължимото обезщетение решаващият съд следва да прецени дали
пострадалото лице е претърпяло обичайните болки и страдания от
съответното незаконосъобразно действие на правозащитните органи или пък
с оглед на конкретните обстоятелства по делото тези болки и страдания са
значително по-малко от средностатистическите ,респ.значително по-големи от
последните .
Окръжен съд-В намира в конкретния казус ,че пострадалото лице е
претърпяло обичайните болки и страдания от обичайните ,породени от
съответното незаконосъобразно действие на правозащитните органи .Не са
налице фактори ,сочещи на значително по-голям размер на причинените
неимуществени вреди в сравнение със стандартните .
Анализът на практиката на ВКС налага извода ,че най-висок размер на
обезщетение за причинените неимуществени вреди се присъждат на
незаконно обвинени и задържани лица с висок обществен статус ,тъй като
същите са широко известни и популярни и незаконосъобразните действия на
прокуратурата водят до срив на общественото доверие в тези длъжностни
лица ,както и в представляваните от тях институции . Незаконосъобразните
действия на прокуратурата в тези случаи водят и до многобройни други
крайно негативни последици –отстраняване от работа или уволняване
,оставане без доходи,невъзможност да се кандидатства за работа ,за която се
изисква липсата на висящо наказателно производство ,забрана да се
притежава огнестрелно оръжие ,изземване от съответните служби на МВР на
законно притежаваното огнестрелно оръжие и мн.др.В конкретния случай не
са налице такива несъставомерни последици от привличането на ищеца в
13
качеството му на обвиняем ,които да са довели до сриване на доброто му име в
обществото или до невъзможност да започне работа ,за която законът изисква
чисто съдебно минало или липсата на образувано наказателно производство
.Ищецът не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“,поради което
съдът приема ,че негативните емоционални и психически преживявания у
ищеца в резултат на взетата срещу него мярка за неотклонение „задържане под
стража“ са се отличавали с по-голяма интензивност ,каквато е стандартна за
човек без криминални прояви , за първи път попадащ в следствен арест или в
място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ .
Привличането на обвиняемия Р. М. С. към наказателна отговорност не се
е отразило върху неговата трудова ангажираност с оглед на обстоятелството
,че трудовият му договор със срок на изпитване е прекратен от работодателя
на основание Чл.71 ал.1 КТ .Следва да се отчете и фактът ,че ищецът е
осъждан на извършване на квалифицирана кражба ,за която се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до осем години ,което обстоятелство
сочи на липсата на безукорен авторитет на ищеца в обществото .
Съдът намира ,че при определяне на размера на обезщетението следва
да се изхожда и от задължителната практика на ВКС по сходни случаи.
Т.н. предмет на Решение № 310 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1384/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев е случай ,при който
на касатора - ищец е била наложена мярка за неотклонение "задържане под
стража" през периода 19.08.1994 г. - 1.09.1997 г. - с постановление на
следовател, и през периода 23.09.1998 г. - 30.05.2000 г. - с определение на
съда, или общо - за 4 години, 8 месеца и 20 дни. ВКС с горното решение е
осъдил Прокуратурата на Р България да заплати 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева) - обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно
преследване за период от 11 години и задържане под стража по повдигнатото
му обвинение, по което той е частично оправдан с влязла в сила присъда . В
останалата му част - за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния му предявен
размер от 400 000 лв.искът е отхвърлен .
Предмет на Решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1456/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова е казус ,при
който срещу ищеца е било образувано досъдебно производство и му е било
14
повдигнато обвинение на 6.09.1999 г. за деяние по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
209, ал. 1 от НК. Наложена му е мярка за неотклонение "задържане под
стража" и е задържан на 8.09.1999 г. в следствения арест . Освободен е на
15.12.1999 г., когато мярката за неотклонение е променена в "подписка"
/задържането е 97 дни/. Наказателното производство е прекратено с
постановление на РП Червен бряг на 8.06.2006 г. поради недоказаност на
обвинението. ВКС е приел за справедлив размер на обезщетение в размер на
10 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
незаконното повдигнатото обвинение и неоснователно водено досъдебно
производство .
Настоящият казус е сходен с горния по отношение на
продължителнастта на периода ,през който е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Предмет на Решение № 27 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова, е случай ,в който
ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е бил внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК,
както и че му е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража"
за периода от 8.12.1995 г. до 26.09.1996 г. /девет месеца и осемнадесет дена/,
впоследствие заменена с "парична гаранция".С постановление от 30.11.2010 г.
на Окръжна прокуратура - Д. наказателното производство било
прекратено.ВКС е приел ,че разумният размер на обезщетението е 2 000 лв.
Предмет на Решение № 347 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова е случай ,при който ищецът е
бил привлечен към наказателна отговорност и му е била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за срок от 3.11.1997 г.до 31.03.1998 г.
за срок от 4 м. и 28 дена. ВКС е приел ,че разумният размер на обезщетението
е 16 000 лв.
Настоящият казус е сходен с горния по отношение на
продължителността на периода ,през който е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Предмет на Решение № 391 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 201/2011
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова е случай ,при който е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с ал.
15
1, изр. 1, хип. 1, пр. 3,6 и 7 НК . С постановление за частично прекратяване на
наказателно ,при който досъдебното производство е прекратено по
обвинението срещу ищеца на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК - поради
недоказаност. Наказателното преследване срещу лицето е продължило около
една година и пет месеца. По отношение на него е била наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража" за период от три месеца - от 28.05.2004
г. до 30.08.2004 г., след което мярката е изменена в "домашен арест" за период
от единадесет месеца. ВКС е приел ,че разумният размер на обезщетението е 6
000 лв.
Настоящият казус е сходен с горния по отношение на
продължителнастта на периода ,през който е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Предмет на Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева е случай ,при който е
повдигнатото и поддържано против ищеца-служител на „Агенция „Митници“
обвинение по чл. 282, ал. 2 НК за което законът предвижда наказание от една
до осем години.Продължителността на наказателното преследване е около
шест години,а ищецът е задържане под стража в изпълнение на мярка за
неотклонение от 16.01.1999 г. до 26.02.1999 г./месец и десет дни/.Незаконното
наказателно преследване се отразило негативно върху психиката на ищеца -
преживяното тревожно депресивно разстройство нарушило нормалното му
функциониране за продължителен период от време, през което се е чувствал
подтиснат, депресиран и е избягвал социални контакти.Според ВКС
съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за основателност
на претенциите за обезщетение в пълния им предявен размер от 3900 лева .
Анализът на практиката на ВКС по сходни дела налага извода,че липсва
ясно установен критерий /напр.конкретна сума на ден / и че размерът на
обезщетението изключително силно варира в зависимост от характера на
обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето
не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
16
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В ,отчитайки от една страна
обстоятелствата ,сочещи на по-висок размер на обезщетението (обвинение в
тежко умишлено престъпление,за което законът предвижда много висок
размер на наказание) ,от друга - обстоятелствата ,сочещи на по-нисък размер
на обезщетението(задържането не е продължително ,не е довело до
задълбочаване на социалните и семейните проблеми на ищеца , липсват
несъставомерни последици от привличането на ищеца към наказателна
отговорност ,които да са довели до сриване на доброто му име в обществото
или до невъзможност да започне работа ,за която законът изисква чисто
съдебно минало или липсата на образувано наказателно производство) и
установените в практиката на ВКС конкретни суми като размер на
обeзщетението ,отчитайки също и силните инфлационни процеси ,намира ,че
размерът на справедливото обезщетение следва да бъде определен на 15 000
лв.,като искът до пълния му размер се отхвърли .
Съдът намира ,че не са налице основания по чл.5 от ЗОДОВ за
изключване или намаляване на отговорността на държавата, поради
изключителна вина или принос на пострадалия за увреждането- т.3 от ТР
№3/22.04.2004 г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. С оглед на тези доводи,
предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени морални вреди
следва да бъде уважен в посочения размер, като в останалата част до пълния
му размер претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение. В случая постановлението за прекратяване на
17
наказателното производство по 46/2015 г. е влязло в сила на 20.08.2023 г.,
поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва, счита от 20.08.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
По силата на Чл. 9а. ЗОДОВ за делата по този закон се внася проста
държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския
съвет-10 лв.Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се
внасят предварително.Съгласно Чл.10 ал.2 и 3 от ЗОДОВ ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло. Ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.С оглед на горното
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на Република България
следва да бъде осъдена да заплати на Р. М. С.,ЕГН **********, живущ в гр.
В,ул. **** направените по делото разноски за държавна такса в размер на 2,5
лв. и направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.съобразно уважената част на иска (1/4 от претендирания размер).
Съгласно Чл.78 ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на
лице,освободено от държавна такса или от разноски по
производството,осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски ,като съответните суми се присъждат в полза на съда .Тъй
като възнаграждението на вещото лице е заплатено от бюджета на Окръжен
съд-В ,то ответникът- ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
адрес гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на
Република България следва да бъде осъдена да заплати на Окръжен съд-В
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
50 лв.съобразно уважената част от иска .
Водим от горното Съдът
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес гр.
София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на Република
България да заплати на Р. М. С.,ЕГН **********, живущ в гр. В,ул.
****,съдебен адрес: гр.В,ул. “***** “71а обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 15 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г.(влизането в сила на
Определението на Окръжен съд-В за прекратяване на досъдебното
производство ) до окончателното плащане,като иска до предявения размер от
60 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.
Обезщетението произтича от обвинение в извършване на престъпление
ДП №12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-
В за това ,че за периода от началото на 2015 г.до 26.01.2023 г. на територията
на гр.В участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно
сдружение от повече от три лица с цел да извършват съгласувано в страната
престъпления ,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години ,в която са участвали и М.М. Ц. и П.М. Ц. ,която група е създадена
с користна цел –получаване на доходи от престъпна дейност и с цел
извършване на престъпления по Чл.252 НК-престъпление по чл.321,ал.3, т.2,
вр.с ал.2 от НК,като образуваното наказателно производство е прекратено
поради това ,че деянието не съставлява престъпление.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес гр.
София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на Република
България да заплати на Р. М. С.,ЕГН **********, живущ в гр. В,ул. ****
направените по делото пред Окръжен съд-В разноски за държавна такса в
размер на 2,50 лв.,както и направени разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес гр.
София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на Република
България да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд-В направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен
19
съд в двуседмичен срок от връчване на препис .
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
20