РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Радомир, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е.Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0328-000001/03.02.2023г. началник група към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя Н. Д. Б., с
ЕГН:********** от гр.Р, жк. Н., №., ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание
чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП , за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания Б. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си в хода на пледоариите, моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Въззивника чрез процесуалния си представител изцяло оспорва
фактическата обстановка описана в АУАН и НП, пледира за отмяната на НП, като се сочат
и допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на НП, а именно
неправилно посочване на санкционната правна норма.Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
1
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № ..../26.11.2022 г. е описано от фактическа страна, че на 26.11.2022г. в
13.32 часа в гр.Радомир с посока на движение по ул.“Иван Соколов“ , от ул.“Иван
Петлешков“ към ул.“Райко Даскалов“, жалбоподателят е управлявал л.а Ф..... Ф., с рег.
№РК .... ВН, собственост на Цв..К.. В.., с ЕГН: ********** , като при извършената проверка
на ул.“Райко Даскалов“ и след направена справка с РСОД контролните органи на полицията
се установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП на 23.11.2022г.
„Старши полицай“ Б. Б., служител в РУ-Радомир, към ОДМВР-Перник съставил
горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по
установяване на нарушението е свидетелят Б. Б., също служител на РУ-Радомир към
ОДМВР-Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е
посочила в графа „Възражения“ :“Нямам възражения“
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление №23-0328-000001/03.02.2023г., като със същото са наложени на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитания по делото свидетел. Свидетелят Б. Б., на длъжност „старши полицай“ в РУ-
Радомир към ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в
АУАН и НП. В резултат на проверката на Б. е бил съставен и процесния АУАН
№....../26.11.2022г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени
във въззивната жалба за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632 от
02.12. 2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира за основателни доводите на адвоката на жалбоподателя, че
неправилно в НП е посочена санкционната норма на чл.175, ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП, вместо
чл.175, ал.3 от ЗДвП, на каквото правно основание, вдействителност е санкциониран Б., но
настоящият състав намира, че това не е съществено проц.нарушение довело до неяснота на
административно- наказателното обвинение и до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, защото същият се защитава срещу факти, а не срещу цифри. Действително
налице е неправилно посочване от АНО на санкционната правна норма, но както в АУАН
така и в НП точно и ясно е описано адм.нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на Б. и същият е бил наясно срещу какво обвинение да се
защитава.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
3
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Б. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил . Липсват доказателства собственика да е уведомил ползвателя в случая Б., че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил
това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от
23.11.2022 г., без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този
ден - жалбоподателя. Няма представени доказателства Б. да е знаел и да е бил уведомяван по
друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния
елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за
служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6
ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него
нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено
нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.А. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Б. сумата от 300 лева
направени разноски по делото. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../03.02.2023г.,с което началник група
към ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на Н. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р....,
жк. Н.... №.., ет..., ап... административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП
, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П..., ул. „С..“ №.. ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р..., жк.Н..., №.., ет..., ап... сумата от 300,00
/триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5