№ 12713
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря Д. АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110139705 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу И. П. С. /починала в
хода на производството/, С. В. С., А. В. Б. И М. В. Б. за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете
3576.28 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 49978/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав /в о.с.з. от 26.03.2024 г. е
допусната поправка на ОФГ в издадената по ч.гр.д. № 49978/2021 г. по описа на СРС, III ГО
заповед от 15.09.2021 г. по чл.410 ГПК, като досежно адреса на топлоснабдения имот, като
вместо гр. София, УЛ.С... да се чете гр. София, УЛ.С... /.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че М. В. Б. дължи: главница в размер на 360,37 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021 г. в размер на 84,81 лв., главница в размер на
1,49 лв., ведно със законна лихва за периода от 27.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 18.08.2021 г. в размер на 0,37 лв.; А. В. Б.
дължи: главница в размер на 360,37 лв., ведно със законна лихва за периода от 27.08.2021г.
1
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021 г. в
размер на 84,81 лв., главница в размер на 1,49 лв., ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 0,37 лв., спрямо С. В. С. дължи лично и като наследник на И. П. С.:
главница в размер на 2162,20 лв., ведно със законна лихва за периода от 27.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021 г. в
размер на 508,88 лв., главница в размер на 8,92 лв., ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 2,20 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
С..., аб.№ .... Претендира разноски.
Ответникът А. Б. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, за което представя писмени доказателства и
прави възражение за давност. Ответникът С. С. оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, като посочва, че преди двадесет години е било спряно
топлоподаването в имота и са поставени пломби от представител на ищеца. При възражение
за давност. Оспорва до имота да е извършвана услугата дялово разпределение. Ответникът
М. Б. оспорва исковете, възразява за давност и моли да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца “...“ ЕООД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене Договор за продажба на държавен недвижими
имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 27.08.1975г. на ИК
на СГНС се установява, че процесният имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.С..., е
придобит от В. С. В. и И. П. С.. От приетия нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 198, том III, дело № 583/90 г. се установява, че В. С. В. и
И. П. С. прехвърлят на сина си С. С. процесния имот, срещу задължение за издръжка и
2
гледане до края на живота им. От приетото удостоверение за наследници от 08.03.2001 г. на
СО, район „Лозенец“ се установява, че В. С. В. е починал на 5.03.2001 г. и е оставил за
наследници И. П. С. – съпруга, както и своите преки низходящи /син/ С. В. С. и дъщери - А.
В. Б. и М. В. С.. От приетото удостоверение за наследници от 14.03.2022 г. на СО, район
„Лозенец“ се установява, че И. П. С. е починала на 23.02.2022 г., като е оставила за свой
законен наследник С. В. С., респ. вещният ползвател и бил жив през процесния период на
доставка на топлинна енергия. От приетата по делото Молба – декларация от С. В. С. от
07.11.2001 г. се установява, че същият е поискал ищецът да открие партида на негово име на
процесния имот, като изрично е посочил, че домакинството му се състои от 2 член, а
предишният потребител на имота е бил В. С. В..
В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Следователно договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание
на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността
или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. Тази договорна природа
на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.
153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и
ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
3
за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012
г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Тоест, страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, като „потребител на
топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде
сключен само със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител
на вещни права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност изрично е
предвидена и в общите условия на ищеца, приложими към процесния период. При спор кой
е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е
доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
съответно купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това
правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на учредено вещно право на ползване на
имота ищецът следва да докаже по делото и че голата собственост се е трансформирало в
обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия,
включени в правото на собственост, включително и правото на ползване.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно
погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението по
продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на
топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и
да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирало в обикновено
право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в
правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В
случая по делото е представено заявление – декларация от С. В. С. от 07.11.2001 г. /л. 24 от
делото/, с която същият е поискал ищецът да открие партида на негово име на процесния
имот, като изрично е посочил, че домакинството му се състои от 2 член, а предишният
потребител на имота е бил В. С. В.. Заявлението представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на С. В. С. за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. На негово име е и
откритата партида за процесния имот при ищеца. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и потребител, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. По тези съображения съдът намира, че предявените искове срещу И. П. С. /починала
в хода на производството/, респ. срещу нейният единствен законен наследник С. В. С. за
притежаваните от нея, съобразно петитума на исковата молба 5/8 идеални части, както и
срещу А. В. Б. и М. В. Б. за цена на доставена ТЕ са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, поради липсата на облигационно отношение между ищеца и тези ответници по
повод доставката на ТЕ до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.С.... Въпреки, че
от представения нотариален акт за собственост се установява, че И. П. С. е била вещен
ползвател на имота през процесния период на доставка, представеното по делото заявление
4
– декларация от С. В. С. е основание да се приеме, че голата собственост се е
трансформирала в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички
правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване на
процесния недвижим имот. Следователно, по делото не е доказана първата материална
предпоставка, че е налице валидно облигационно отношение, по което пасивно материално
легитимирани да отговарят за заплащане на цената на доставената топлинна енергия са
именно ответниците И. П. С. /починала в хода на производството/, респ. срещу нейният
единствен законен наследник С. В. С. за притежаваните от нея 5/8 идеални части, А. В. Б. и
М. В. Б., поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо, предявените главни искове са
основателни само спрямо С. В. С. и предвид диспозитивното начало следва да бъдат
уважени за 1/8 идеална част, така както са предявени в исковата молба. Поради това съдът
приема, че качеството потребител С. В. С. е имал през процесния период. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия.
По силата на договор от 20.10.2001 г. „Т...“ ЕАД е възложила на „...“ ЕООД да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата
етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Относно възраженията на ответника за прекратяване на топлоснабдяването до неговия имот,
съдът намира че то е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ).
Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
5
и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се
разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от
взетото решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2017 г. –
м.04.2019 г. фирмата за ДР е отчитала уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период ответникът не е
осигурил достъп на фирмата за ДР по време на отчетите. По данни на ФДР в имота е не е
имало монтирани отоплителни тела, респ. не са монтирани топлоразпределители. По данни
на ФДР в имота се ползва топла вода и липсва водомер за топла вода, по който се отчита
разхода, поради което разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при
норма140 литра на потребител на едно денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна
инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 337 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 1993 г., предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени
напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка
изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на
топла вода. ТЕ за отопление на имота и за общи части не се начислява. За периода м.05.2017
г. – м.04.2019 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-
334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
6
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 2882,87 лв., поради което С. В. С. следва да бъде осъден да
заплати 1/8 идеална част от задължението, а именно 360,35 лв.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба от С. В. С.. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е
срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 27.08.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 27.08.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по давност са
вземанията за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г. включително, в размер на 1447.70 лв.
видно от изслушаните по делото СТЕ, респ. съобразно неговата 1/8 идеална част,
претнецията се явява погасена за сумата от 180,96 лв. Предвид петитума на исковата молба,
искът за доставка на топлинна енергия спрямо С. В. С. следва да се уважи за сумата от
179,39 лв. и да се отхвърли за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г., като погасен по давност
пълния размер от 360,35 лв. Процесният период касае вземания от м.05.2017 г., т. е. първото
вземане е възникнало едва на 31.05.2017 г. Вземането за м.05.2017 г. съобразно ОУ на
ищеца става изискуемо на 15.07.2017 г., като процесният период на доставка, не включва
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който давностният срок е спрял на основание чл. 3, т.
2 ЗМДВИП.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
7
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода 01.07.2018г.
до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 11,90 лв., респ. ответникът С. дължи 1/8 идеална част
или 1,48 лв., определен при съобразяване на счетоводна справка на ищеца. Давността за
тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като
срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК и няма погасени по давност вземания за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
8
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 53,27 лв. за
периода 15.09.2018 г. - 18.08.2021 г., която съдът определи, като съобрази погасената по
давност главница, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК,
поради което искът подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 84,82 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок в
ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда, поради
което акцесорната претенция за лихва в размер 0,36 лв. се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 64,24 лв. държава такса, депозит за експертиза и
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
разноски за заповедното производство в размер на 8,31 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответниците също се следват разноски по съразмерност. От представения списък по чл.80
ГПК се установява, че ответникът А. В. Б. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. /л.173-л.174 от делото/, които следва да и се присъдят в
цялост поради отхвърляне на исковете спрямо нея. Възражението за прекомерност на ищеца
е неоснователно, тъй като тези разноски са под минимума по НМРАВ в редакцията,
действала към момента на сключване на ДПЗС. На ответника М. В. Б. не се следват
разноски, тъй като е представлявана в производството от назначен от съда особен
представител. Ответникът С. В. С. не е поискал присъждане на разноски, нито е представил
доказателства да е извършил такива, поради което разноски не му се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т...“ЕАД, ЕИК..., със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Я..., срещу С. В. С., ЕГН: ********** гр.
София, УЛ.С... с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че С. В.
С. дължи на „Т...“ЕАД сумата от 179,39 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.08.2021 г. до погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.7.2018 г. – м.4.2019 г., както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху
главницата за сумата от 53,27 лв. за периода 15.09.2018 г. - 18.08.2021 г. и за сумата 1,48 лв.
дялово разпределение в периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 27.08.2021 г до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над 179,39 лв. до пълния предявен размер от 360,36
лв. и за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г., като погасен по давност, както и иска за
мораторна лихва за забава върху цената на доставената топлинна енергия за разликата над
53,27 лв. до пълния предявен размер от 84,82 лв., както и иска за мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,36 лв. за периода от
31.08.2018г. до 18.08.2021 г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София,
УЛ.С..., аб.№..., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49978/2021 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
9
управление: гр. София, ул. „Я..., срещу С. В. С., ЕГН: ********** гр. София, УЛ.С..., като
наследник на починалата в хода на производството И. П. С., бивш жител на гр. София,
починала на 23.02.2022 г., за признаване на установено, че дължи на Т... ЕАД, ЕИК ...,
главница в размер на 1 801,84 лева/хиляда осемстотин и един лева и 84 стотинки/, ведно със
законна лихва за периода от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021 г. в размер на 424,06 лева/четиристотин двадесет и
четири лева и 06 стотинки/, главница в размер на 7,44 лева/седем лева и 44 стотинки/, ведно
със законна лихва за периода от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.08.2018г. до 18.08.2021 г. в размер на 1,84 лева /един лев и 84 стотинки/ за
имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.К..., аб.№ ..., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 28233/2022 г. на СРС, 141
състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я..., срещу М. В. Б., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
Доктор ..., за признаване на установено, че дължи на Т... ЕАД, ЕИК ..., главница в размер на
360,37 лева/триста и шестдесет лева и 37 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 84,81 лева /осемдесет и четири лева и 81 стотинки/, главница в
размер на 1,49 лева /един лев и 49 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 0,37 лева /нула лева и 37 стотинки/, за имот, находящ се на адрес:
гр. София, УЛ.К..., аб.№ ..., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 28233/2022 г. на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я..., срещу А. В. Б., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
М... за признаване на установено, че дължи на Т... ЕАД, ЕИК ..., главница в размер на 360,37
лева/триста и шестдесет лева и 37 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 84,81 лева /осемдесет и четири лева и 81 стотинки/, главница в
размер на 1,49 лева /един лев и 49 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
18.08.2021 г. в размер на 0,37 лева /нула лева и 37 стотинки/, за имот, находящ се на адрес:
гр. София, УЛ.К..., аб.№ ..., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 28233/2022 г. на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. В. С., ЕГН: ********** гр. София,
УЛ.С..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ул.Я..., сумата 64.24 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция и в
заповедното производство 8,31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т...” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ул.Я..., ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. Б., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. М..., сумата 300 лв.,
представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB9130....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11