ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500009 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Ай Тръст“ - ЕООД – гр.София, против
Разпореждане №9441/13.12.21г., обективирано в Заповед №3694/13.12.21г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д.№8320/21г. на Бургаски районен
съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника А. И. И., за сумата 4.65 лева, представляваща
административни разноски, сумата 22.01 лева, представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, сумата 30.00 лева, представляваща договорна,
възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.02.21г. – 08.11.21г. - всички по договор
за предоставяне на поръчителство от, сключен за обезпечаване на вземане на длъжника по
договор за кредит №2158509 от 02.01.20г., сключен с „Кредисимо“ АД.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 26.11.21г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от
„Ай Тръст“ - ЕООД, срещу А. И. И., за следните суми: 100 лева – главница, 4.65 лева,
представляваща административни разноски, сумата 22.01 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 30.00 лева,
представляваща договорна, възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.02.21г. –
08.11.21г. - всички по договор за предоставяне на поръчителство от, сключен за
1
обезпечаване на вземане на длъжника по договор за кредит №2158509 от 02.01.20г.,
сключен с „Кредисимо“ АД.
Излагат се твърдения за сключен на 02.02.20г. между длъжника и трето лице –
Кредисимо“ – ЕАД – договор за кредит, с избрано обезпечение – договор за поръчителство;
твърди се, че на същата дата между заявителя, в качеството му на поръчител и длъжника е
сключен договор за поръчителство; такъв договор е сключен и между заемодателя и
поръчителя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради
което заемодателят поканил поръчителя да ги заплати. На 16.11.21г. поръчителят заплатил
на заемодателя сумите, предмет на заявлението и уведомил длъжника за това. Претендира
съдът да разпореди тези суми да бъдат заплатени от длъжника на поръчителя.
Представят се Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ – ЕАД;
договор за потребителски кредит; Приложение №1 към договор за кредит; Общи условия,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; договор за предоставяне
на поръчителство; приложение №1 към договора; договор за поръчителство, пълномощни.
Съдът е издал заповед по чл.410 ГПК по отношение на главницата. С тук
обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил заявлението са горепосочените
суми, като е приел, че при сключване на договора е нарушен разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, поради което и на осн. чл.22 ЗПК договорът е недействителен и на осн. чл.23 ЗПК,
длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно – по
отношение на претенциите за обезщетение за забава – мораторна лихва и за
договорна/възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. Настоящото заявление се основава на обезпечен с договор за поръчителство
сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по
който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК.
При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се
основава на неравноправни клаузи от договора.
Досежно претендираната сума, съставляваща възнаграждение за
поръчителя: Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по
собствена воля избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез
поръчителство. Алтернативното изисквано обезпечение е банкова гаранция, каквато
потребител имащ нужда от парични средства не би могъл да предостави.
От клаузите в договора - чл.4, ал.1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-
2
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид това, че в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т. нар.
„бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума до няколко дни,
то разликата от почти две седмици на срока на одобрението за кредит, на практика
превръща сключване на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условия
за получаването на кредита. Така е налице неравноправно третиране на потребителите с
оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
На следващо място, одобреният от кредитодателя поръчител е свързано с него
лице, предвид това, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в рамките на
заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за кредитора по
договора за потребителски кредит. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби
на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита.
В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради
което тази клауза е неравноправна.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 22.01
лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Аргументите се отнасят
и за сумата от 4.65 лв.- административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането. За
съда е неясно какво е основанието за претендиране на тази сума, при положение, че
кредиторът се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК производства.
По отношение на договорната лихва: Видно от представения Договор за
потребителски кредит страните са се договорили предоставената сума в размер на 100 лева
да бъде върната на падеж 15.02.20г.,
при ГПР – 48.54% и годишен лихвен процент в размер на 40% Така уговорения
годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава
петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
3
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в
полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на
40 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 48.54 %. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер
на 30 лева за периода 16.02.21г. – 09.11.21г.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в
тази част.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
съразмерно направените по делото разноски. Същите са в размер на 65 лева -
юрисконсултско възнаграждение съобразно НЗПП, в размер на 50 лева и 15 лева – държавна
такса. Съразмерно с уважената част от заявлението се дължат 40.07 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №9441/13.12.21г., обективирано в Заповед
№3694/13.12.21г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по
ч.гр.д.№8320/21г. на Бургаски районен съд, в частта, досежно сумата 30.00 лева,
представляваща договорна, възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.02.21г. –
08.11.21г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ай Тръст“ – ЕООД – ЕИК203508899, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес
4
център „България“, в качеството му на поръчител, заповед за изпълнение на парично
вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника А. И. И. ЕГН********** от ***, по договор за
предоставяне на поръчителство от, сключен за обезпечаване на вземане на длъжника по
договор за кредит №2158509 от 02.01.20г., сключен с „Кредисимо“ АД. и договори за
поръчителство, сключени между длъжника и „Ай Тръст“ – ЕООД и между „Кредисимо“ –
ЕАД и „Ай Тръст“ – ЕООД, за следните суми: сумата 30.00 лева, представляваща
договорна, възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.02.21г. – 08.11.21г.; 40.07
лева – разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и възнаграждение
за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5