№ 11862
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110150062 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3 735,70 лв.– цена на доставена
от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: ******************, аб.№ ********, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.05.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 439,30 лв., за
периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 74,03 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 13,74 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 25498/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач,
предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата
претенция като недоказана. Твърди, че между страните не е налице договор за
предоставяне на топлинна енергия, тъй като не е обвързан от общите условия на ищеца,
1
както и че ищецът не е предоставил топлинни услуги в процесния период с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба сума.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Г. Т. У., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от
адвокат В. У., който от името на доверителя си поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 25498/2023г., в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срок от
ответника възражение по чл. 414 от ГПК.
По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните
съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие /
ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а
именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени
доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 37 от досието на делото както следва:
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ.
Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия
между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към
топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването,
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване
и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите
на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира
въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за
2
който се отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на **************“, от който е
видно, че собствениците на самостоятелно обекти в СЕС са взели решение за сключване
на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта
упълномощено конкретно лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. Това
конкретно лице, съдът установи, че е самият ответник – Г. У.. На четвърта позиция от
спикъса на етажните собственици към протокола е положен подпис отново на Г. У.,
обстоятелство, което не се оспори в хода на производството. Решението, като
необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички
собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници. От името на собствениците на самостоятелни обекти на правото на
собственост в СЕС е сключен договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, приет на л.21-22 по делото.
Оспорва се първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличието
на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се
изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия
възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване,
промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия
собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим
имот е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна
енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на
собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки
изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Г. Т. У. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 65, находящ се в
****************** за процесния период от време. Видно е по делото, че с договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 101/19.06.1997г. родителите на ответника са му дарили процесния имот, като с молба –
декларация от 23.10.2001г., ответникът е подал искане за откриване на партида. Няма
данни до началото на процесния период партидата да е променяна. Предвид изложеното,
съдът приема, че през периода - 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът е имал качеството
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за
правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, след като по делото не са
представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и
топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна
енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за
заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия"
на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото
обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в
производството.
3
Оспорва се и количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на
нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово разпределение.
В тази връзка от изслушаната по делото СТЕ се установява, че количеството
топлинна енергия на адреса се отчита от общ топломер в началото на всеки месец по
електронен път, като технологичните разходи са отчитани за сметка на ищцовото
дружество. Дялово разпределение е извършвано след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монитрани в имота. По данни на ФДР в имота
е имало монтирани пет отоплителни тела, съответно пет топлоразпределители, както и
два водомера за топла вода, като при отчетите са попълнени документи за главен отчет,
които са подписани от потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация през процесния период е изчислена по формула, съгласно приложението към
чл. 61.,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването, като вещото лице е констатирало, че
имота има отопляем обем от 226 м3, съгласно акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда от 23.11.1974г. По отношение на СТИ е установено, че за същото е
налично свидетелство за проверка № 18-09-04-3 от 05.09.2018г., като е посочено, че през
2019 и 2020г. ищцовото дружество не е имало сключен договор с фирми за извършване на
метрологични проверки на уредите за търговско измерване, като е налично свидетелство
за проверка № С2-1337-1 от 01.07.2021г. Изслушаната ССчЕ установява, че по прогнозни
данни за имота с абонатен номер ******** по фактури е начислена сума от 4173,51 лева,
като след изравняване главницата за доставена в имота топлинна енергия е в размер на
3735,70 лева. На абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в периода от
31.05.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 74,03 лева. Съдът приема, от заключението на
вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така
поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация,
отопление на имота и битово горещо водоснабдяване. Съгласно разпоредбата на чл. 139
ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № Е- РД-04-1 от
12.03.2020 г., приложима с оглед процесния период. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се
установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и
БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота
топлинна енергия на претендираната стойност. По делото са приети формуляри за отчет,
касаещи процесния период, от които е видно, че потребител, намиращ се на адреса е
осигурил достъп до апартамента за отчитане. Възражението на ответника в тази връзка е
ирелевантно, доколкото ал.2 от чл. 70 от горепосочената наредба задължава клиентите да
осигурят достъп за отчет показанията на уредите, като е без значение кой е осигурил този
достъп, дали самият клиент, или друго лице на адреса или някой от домашните, живущи
на адреса. В конкретиката на случая е видно, че достъп е осигурен, и е извършен реален
отчет на уредите. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на
водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети.
Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от
дружеството осъществяващо дяловото разпределение, което няма спор по делото, че е
/ФИРМА/. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от
потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик
на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността
им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в
тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не
установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите,
възможност предоставено му с разпоредбата на чл.70, ал.8 от Наредбата, и следователно е
обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти. Във връзка с възражението на
ответника, че реално доставената до имота топлинна енергия не е доказана, доколкото
СТЕ установи, че топломера не е преминал проверка на две години, съдът намира, че и
4
това възражение е неоснователно, доколкото се установи, че последващата проверка от
01.07.2021г. е установила годност на средството за търговско измерване, което означава,
че в рамките на процесния период то е било годно за измерване средство, съгласно ЗИ.
Следователно искът за главница за доставена в имота топлинна енергия следва да
бъде уважен до размера установен със ССчЕ, а именно до пълно предявения размер от
3735,70 лева.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за
продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово
разпределение цената на услугата, а по второто - потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество, като последното е уредено и в
ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ
между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора са приети по делото, като не променят
страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят
от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество сумите за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях. По гореизложеното искът
за сумата от 74,03 лева, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., представляваща
главница за такси за дялово разпределение, който е и установен по размер, съгласно
изслушаната ССчЕ, следва да бъде уважен до пълно предявения размер.
Искът за мораторна лихва за сумата от 13.74 лева, начислена върху главницата за
такси за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 27.04.2023г. следва да бъде
отхвърлен. В ОУ на ищеца приложими към процесния период не е уреден изрично начина
на връчване на фактурите с обективирани в тях задължения и не е уреден срок за
заплащане на таксите за дялово разпределение, поради и което длъжникът следва да
изпадне в забава на основание чл. 84 от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на
сумата за такси за дялово разпределение. Ищецът не е представил доказателства за
връчена покана до ответника за заплащане на главницата за такси за дялово
разпределение, поради и което ответникът не е изпаднал в забава. По изложеното този иск
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника
настъпва с изтичане на четиридесет и пет дни от изтичането на периода, за който се
дължи. Следователно задължението за заплащане на лихва върху главницата за
доставена в имота топлинна енергия е срочно и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. –
27.04.2023 г. и без да е връчена покана на ответника. Според изслушаната ССчЕ, тази
сума възлиза на сумата от 430,35 лева, поради и което иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен до размер на
сумата от 430,35 лева, а за сумата от 8,95 лева, разликата над уважената сума от 430,35
лева до размера на пълно предявената от 439,30 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Ответникът претендира разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.48 по делото. Така на ответника
5
съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
2,66 лева. На ищеца съобразно уважената част от исковете в заповедното производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 134,54 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 85,25 лева, депозит за изслушване на
експертизи в размер на 650,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му
се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева, или разноски в
общ размер на 835,25 лева. Или на ищеца в исковото производство, съобразно уважената
част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 830,80 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу Г. Т. У., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Г. Т. У. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер
на 3 735,70 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес:
******************, аб.№ ********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до окончателното плащане,
сумата в размер на 430,35 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата, за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 74,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
такси за дялово разпределение за сумата в размер на 13,74 лв., за периода от 16.07.2020 г.
до 27.04.2023 г. и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на
имота, за сумата от 8,95 лева, разликата над уважената сума от 430,35 лева до размера на
пълно предявената от 439,30 лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
25498/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Т. У., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 134,54 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. У., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 830,80 лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. У., ЕГН **********,
сумата в размер на 2,66 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „/ФИРМА/“ ***, в качеството му на
трето лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6