РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 25.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 4277 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 20270272 от
07.12.2020 г. постановено по гр. д. № 12608/2020 г. на СРС, 141 състав е осъдена
Столична дирекция на вътрешните работи, гр. ******, да заплати на М.Н.С., ЕГН **********
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1687,01 лева,
представляваща дължимо за периода 28.02.2017 г. - 28.02.2020 г. възнаграждение
за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд
в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2020 г. до
погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 224,64 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането
на възнаграждението за извънреден труд за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение
за извънреден труд, до подаване на исковата молба пред съда, или общо за
периода от 01.06.2017 г. до 28.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляващи сторени разноски в производството пред
първата инстанция. С решението е осъдена СДВР да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 397,48 лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична Дирекция на Вътрешните
работи /СДВР/. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС.
Сочи, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима, защото КТ не е субсидиарно
приложим спрямо ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР продължителността на
дневното и нощното работно време е една и съща – 8 часа, а не е намалена на 7
часа при нощен труд. НСОРЗ касае уредба на трудови правоотношения по КТ, но не
и служебни правоотношения по ЗМВР, който е специален закон съгласно чл. 142,
ал. 2 ЗМВР. Поддържа, че липсва непълнота, тъй като въпросите са уредени в
издадените Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба № 8121з – 908 от
02.08.2018 г. и съответно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. Твърди, че
изработените часове за положен нощен труд в размер на 1141 часа по ставка 0,25
лева в общ размер от 285,25 лева са й изплатени. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е
подала писмен отговор на въззивната жалба с подробно изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се
прилагат по отношение на държавните служители по ЗМВР, тъй като общият закон
намира субсидиарно приложение поради непълнота на специалната уредба. Твърди,
че в действащата наредба липсва уредба за това как отработените нощни часове се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време, поради което
следва да намери приложение НСОРЗ, ако отговоря на целта на акта, какъвто е
настоящия случай. Оспорват извода, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за служителите на МВР е 8 часа. Позовава се на чл. 188, ал. 2 ЗМВР. Счита, че ЗМВР е специален закон на за неуредените случаи се прилага
Закона за държавния служител, когато се касае за служебни правоотношения , в
частност чл. 63, ал. 7 ЗДСл. Оспорва довода на въззивника, че посоченият в Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. коефициент „0,143“ бил произволно число, което не било
получено чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, позовавайки се на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е
допустима, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу акт, подлежащ на
въззивно обжалване.
След преценка на
доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи исковете СРС
е приел, че в ЗМВР е налице непълнота в закона обуславяща приложението на ЗДСл,
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно
които продължителността на нощния труд е 7 часа, с приложим коефициент 1.143
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В резултат от това е преизчислен положения от
ищцата нощен труд с посочения коефициент и иска е уважен в цялост.
Решението на СРС е неправилно.
Видно от заключението на
ССЕ изслушана пред СРС процесната сума от 1687,01 лева обезщетение за
извънреден труд е получена след преизчисление на положения нощен труд с
коефициент 1, 143.
Според настоящия съд
няма основание за такова преизчисляване и не е налице положен от ищеца
извънреден труд. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.),
работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР
се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът,
полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР,
според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена
делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение №
55 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М ВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е
неотносима за процесния период / 28.02.2017 г. – 28.02.2020 г./, тъй като
същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016 г. /обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016 г. /.
В процесния период
приложими са Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020
г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и чл. 3, ал. 2 от
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. е указано, че служителите в МВР може да
полагат труд през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и двете , издадени от Министъра на
вътрешните работи, в които в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час
или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 0, 25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след
представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл.
32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г., съответно приложение
№ 6 към чл. 31 от Наредба № 8121з-776 от 2016 г.
Следователно положеният
нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта
на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение
на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ , и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа.
Не е възпроизведена
изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване.
Според Решение № 197 от
07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа / чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се
извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от
ищеца, респ.да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд
и лихви за забава върху него.
Горните изводи не се
променят от постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г.,
постановено по дело № С -262/2020 г. по преюдициално запитване, отправено от Районен
съд Луковит. Със същото е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Членовете 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в
смисъл , че допускат определената в законодателството на държава членка
–нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Следователно Съдът на Европейския
съюз е приел, че е допустима разлика в третирането по отношение на нормалната
продължителност на нощния труд при полицаи и пожарникари в сравнение с
работниците от частния сектор, когато е предвидена в националното
законодателство на държава-членка и е свързана с допустима от закона цел и е
съразмерна с тази цел, каквато е предвидена в ЗМВР и произтича от функциите,
вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Въз основа на горното, решението
на СРС следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
настоящата инстанция следва да се произнесе и по отношение на разноските в
първа инстанция. Разноски се дължат от въззиваемата страна – ищец в първа
инстанция на осн. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на по 100 лева
юрисконсултско възнаграждение съответно пред СРС и пред СГС.
По изложените
съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20270272 от 07.12.2020 г. постановено
по гр. д. № 12608/2020 г. на СРС, 141 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.С., ЕГН **********
искове на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР да бъде осъдена Столична дирекция на вътрешните работи,
гр. ****** да заплати на М.Н.С., ЕГН ********** сумата от 1687,01 лева,
представляваща дължимо за периода 28.02.2017 г. - 28.02.2020 г. възнаграждение
за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд
в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2020 г. до
погасяването, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 224,64 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за
извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, до
подаване на исковата молба пред съда, или общо за периода от 01.06.2017 г. до
28.02.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** Смърдан 999 да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, гр. ****** сумата в размер на 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред СРС и сумата в размер на 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.