№ 1924
гр. Плевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Д.а
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430107428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе, мзе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН ЕАД против И. Д. Д., с правно основание чл. 415 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Предявени са съединени искове с обща цена 1 504.18 лева, от която
1 336.73 лева, посочена в петитума като дължима главница за период
01.11.2022 г.- 31.07.2023 г., включваща 686.52 лева - сума за отопление без
ИРУ, 133.09 лева - сума за топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и 463.68 лева - сума за битово гореща вода /БГВ/ и 50.64 лева -
сума за услуга дялово разпределение и мораторна лихва 167.45 лева за
период 04.01.2023 г. - 05.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
1
ГПК, ведно със законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже
претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната
страна по договора. Той трябва да докаже, че е провел успешно
заповедното производство и е предявил установителния иск в срок. В
тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи
или изключващи претендираното от ищеца вземане.
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда на
чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е
оспорил вземанията. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на договорно правоотношение с ответника.
Исковата молба не съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава. Възпроизвеждането на текстове от нормативни актове
и Общи условия не съставлява твърдение на конкретни факти, а
прилагането на писмени доказателства, съставени от ищеца - препис
извлечение за исковия период и таблица-извлечение по пера е
процесуален способ за доказване на твърдени факти, поради което в
исковата молба липсват твърдения за конкретни фактически
обстоятелства. Ищецът се позовава на таблица-извлечение по пера-
приложил е неозаглавен документ в табличен вид, подписан от лице без
представителна власт, без дата на съставяне, с данни за размер на
задължения на ответника. В първата колона на този документ,
озаглавена „Период и № на фактури“ липсват периоди-посочени са
2
последни дати на месеци и номера на фактури. Фактурите не са
приложени като доказателства, а са обозначени като част от
съдържанието на справки за консумирана топлинна енергия за месечни
периоди с посочени размери на задължения за предходни периоди с
начална дата 30.11.2022 г. и различни крайни дати на периодите,
съответно различни размери на просрочена главница и лихва. Това води
до неяснота, непълнота и противоречие с твърденията в исковата молба.
Налице е несъответствие между твърденията и петитума с данни по
приложените от ищеца доказателства към исковата молба. Липсата на
пълно изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които се
твърди, че съществува вземане на ищеца против ответника, не
позволява да се осъществи ефикасно правото на защита.
Твърденията в исковата молба са недоказани и неоснователни
поради следното:
Липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че общите
условия от 2007 г., на които има позоваване, отговарят на изискванията
на чл. 150,ал.1 и ал. 2 ЗЕ, влезли са в сила и са породили последици. Не са
приложени доказателства за одобряване на общите условия от КЕВР
съобразно разпоредбата на чл. 150,ал.2 ЗЕ в редакцията на закона - изм. в
ДВ бр. 59/20.07.2007 г., респ. за пораждане действие на тези условия, на
които се позовава ищецът, включително за липса на промени от 2007 г. до
сега. Посочените Общи условия от 2007 г. са били приети при действието
на отменената Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Същата е отменена със сега действащата Наредба № Е-РД-04-
01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена на основание чл. 125, ал. 3
ЗЕ. В тази връзка, не са налице доказателства за действащи валидни
общи условия съобразно изискванията на ЗЕ-същите противоречат на
закона, на Наредба № Е-РД-04-01/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и на
добрите нрави. Отделно от това, общите условия, приобщени към
заповедното производство, са негодни да бъдат прочетени поради
неразбираем ситен шрифт на текста. При липса на валидни общи условия
претенцията на ищеца за главница - стойност на топлоенергия е
недоказана и неоснователна, тъй като сам ищецът твърди, че общите
условия имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
3
потребителите на топлинна енергия. Липсата на редовно възникнала
договорна връзка между страните обуславя неоснователност на исковите
претенции.
Неправилен е начинът на изчисляване на стойността на
топлоенергията - липсват доказателства относно цената: в таблицата-
извлечение по пера за ответника са посочени цени на ТЕ с ДДС за Мвтч,
но няма доказателства регулирана ли е цената за исковия период
съобразно чл. 30,ал.1 ЗЕ, има ли ищецът регулирани цени и в какъв
размер, по които е продавана топлоенергия на клиенти за исковия
период, спазен ли е редът по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на
КЕВР за регулиране цените на топлоенергия. Липсват доказателства и
относно публикуването на утвърдени от КЕВР цени за ищеца в един
централен и в един местен всекидневник. Ако се приеме, че общите
условия са породили действие, то съобразно чл. 28, ал. 2 от публикувани
на сайта на ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди продавачът е длъжен да образува цената, да я представи за
утвърждаване от ДКЕВР и да я публикува в един централен и един местен
всекидневник. При неспазване на установения ред за формиране,
утвърждаване и оповестяване на цената на топлинната енергия
исковата претенция за главница- стойност на топлинна енергия за
исковия период е недоказана,респ. недоказан е и искът за мораторна
лихва.
Недоказано е твърдението, че ответникът е ползвала топлинна
енергия за исковия период на стойност исковата сума.
Не са достоверни приложената таблица - извлечение по пера за
задълженията на Д. за консумирана топлинна енергия, препис-
извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна енергия и
справки за консумирана топлинна енергия с инкорпорирани в
съдържанието им данъчни фактури за посочения в исковата молба
период. Преписът-извлечение и таблицата са създадени едностранно от
ищеца за нуждите на процеса, без данни да са връчвани на ответника и
нямат материална доказателствена сила. Приложените от ищеца 16 бр.
справки за консумирана от ответника топлинна енергия по месеци в
рамките на исковия период/описани като фактури/ нямат белези на
4
частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, тъй като не са
подписани от лицата, които са ги издали- приложени са неподписани
разпечатки , заверени като преписи. В началните им части се съдържат и
съобщения към ответника за просрочени задължения с начална дата на
първото по време съобщение към 30.11.2022 г. за период 01.01.2019 г. -
11.10.2022 г., като в следващите съобщения също е посочен начален
момент на период на просрочени задължения 30.11.2022 г. общи размери
на задълженията в това число главница и лихви. При тези данни няма
яснота дали в исковата сума за посочения в исковата молба период -
01.11.2022 г,- 31.07.2023 г. са включени и задължения от предходен период
— налице е противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба
относно периода, за които се отнася исковата претенция и
доказателствата, на които ищецът се позовава. Основателно е
направеното възражение за погасяване по давност на задълженията
преди 3-годишен период от датата на депозиране на заявление по чл. 410
от ГПК.
Тъй като се претендира и стойност на енергия, отдадена от сградна
инсталация, съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС
самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към
Регламент 2006/2004, поради което е нищожна.
За да се претендира исковата сума като стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е извършено
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата от ищеца за
исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Позоваването Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на
реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия
уреждат отношенията с всички потребители. Ищецът не е доказал какво
количество топлоенергия реално е предоставено и разпределено на
ответника. В тази връзка, само от представени по делото
справки/фактури не може да се направи извод за доставка, правилно
разпределение и начисление стойност на топлоенергия. Главницата е
определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива
2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от
5
потребителите сметки. Ищецът не е доказал отделните компоненти,
посочени в справките за топлинна енергия- не е доказал въз основа на
какви данни е определил отопляемия обем на сградата, разполага ли с
проект на сградата и дали такъв проект се отнася за цялата сграда или
само за апартамента на ответника, не е посочил инсталираната
отоплителна мощност на сградата, не е доказал въз основа на какви
данни е определил отопляемия обем на ап. 25, нито как е определена
сумата за отопление без ИРУ за същия апартамент.
Ответникът не дължи плащане на исковата сума, тъй като
начисленото количество топлоенергия не е реално предоставено и
потребено, а това противоречи на принципа на изчисляване на
потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление.
Ищецът е нарушил чл. 9 и 10 от Директива 2012/27 ЕС, които
установяват изискване за фактуриране на енергията въз основа на
действителното й потребление. Същото изискване е въведено и в
националното законодателство с разпоредбата на чл. 155,ал.2 от ЗЕ;
Както се посочи по-горе, ищецът не е доказал наличие на валиден
договор, единични цени и размер на вземането си.
По отношение на частта от главницата в размер 50.64 лева - сума за
услуга за дялово разпределение, искът в тази част също е неоснователен
и недоказан.
Абонаментната цена за услуга топлинно счетоводство е била
определена с договор № ***/30.06.2015 г. с изтекъл срок към датата на
депозиране на настоящия отговор и същия няма действие. Цената е била
регламентирана по т. 3.1, съгласно Приложение № 1, което липсва и не е
представено по делото. Видно от таблицата-извлечение, в имота няма
отоплителни уреди. Не са представени доказателства след изтичане на
срока на договора договорени ли са други условия и как са формирани
таксите за услугата за дялово разпределение за отоплителните сезони за
исковия период и обявена ли е съответната такса преди всеки
отоплителен сезон съобразно чл.28, ал. 4 от общите условия.
По отношение на иска за мораторна лихва, същият е неоснователен
и недоказан. С оглед становището по настоящия отговор за
неоснователност на главния иск, неоснователен е и искът за мораторна
6
лихва върху главница.
Поради изложеното по - горе, съдът следва да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Топлофикация
Плевен АД против ответника искове като недоказани и
неоснователни.
При този изход на процеса, разноските по делото се възлагат на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл. 415 от ГПК, от
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК **********, ********** ,
против И. Д. Д., ЕГН **********, гр. ***, с
обща цена 1 504.18 лева, от която 1 336.73 лева, посочена в петитума като дължима
главница за период 01.11.2022 г.- 31.07.2023 г., включваща 686.52 лева - сума за
отопление без ИРУ, 133.09 лева - сума за топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и 463.68 лева - сума за битово гореща вода /БГВ/ и 50.64 лева - сума за
услуга дялово разпределение и мораторна лихва 167.45 лева за период 04.01.2023 г. -
05.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
с
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8