Решение по адм. дело №441/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), чл. 124, ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл)..

Административното дело е образувано по жалба от В. П. В., с адрес: [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощник адв. М. С. – АК [област], против Заповед № ЧР-30-7/08.07.2025 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е прекратено служебното правоотношение с В. П. В., [ЕГН], на длъжност – Н. с. „Петролна база [област]“, Отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от ******.

С жалбата се иска отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че същата е издадена в противоречие с разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Закона за държавния служител.

В съдебно заседание оспорващият В. П. В., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител - адв. М. С., АК – [област], който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски, като представя списък на същите. Представя писмена защита с която излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.

Административният орган - Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, редовно призован, не се явява. Представлява от юриск. Я. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, тъй като оспорената заповед е законосъобразна и правилна. Претендира присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Представя по делото и писмени бележки, с които излага допълнителни доводи за законосъобразността на оспорената заповед.

Административният съд [област], след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. П. В. бил назначен на длъжност Н. с. „Петролна база [област]“, Отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ със заповед № ЧР-12-26/**** г. на Вр. И. Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (л. 20).

С Предизвестие изх. № 3406/30.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (л. 21) В. бил уведомен, че служебното му правоотношение ще бъде прекратено с изтичане на едномесечния срок от датата на връчването му, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, тъй като служебното му правоотношение е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разяснено му е, че при неспазване срока на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Предизвестието било връчено на В. на 02.07.2025 г..

С оспорената Заповед № ЧР-30-7/08.07.2025 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, било прекратено служебното правоотношение с В. П. В., [ЕГН], на длъжност – Н. с. „Петролна база [област]“, Отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от ******(л. 18) Заповедта била връчена срещу подпис на В. на 10.07.2025 г., който я обжалвал пред Административен съд – [област] с жалба вх.№ СД-01-01-2247/15.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е законосъобразността на Заповед № ЧР-30-7/08.07.2025 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е прекратено служебното правоотношение с В. П. В., [ЕГН], на длъжност – Н. с. „Петролна база [област]“, Отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от ******.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Орган по назначаването в разглеждания случай е Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, който назначава и освобождава служителите на агенцията /чл. 5, ал. 2, т. 18 от Устройствения правилник на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"/. Следователно, компетентен да издаде процесната заповед е Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, което в случая е налице, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в писмена форма, съдържаща необходимите реквизити, което я прави валидна.

Основният спор по делото е дали процесната заповед е законосъобразно издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.

Съобразно посочения текст, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. От цитираната разпоредба следва, че за да бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е необходимо наличието на две предпоставки в условията на кумулативност: 1) възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; и 2) възникнало след този момент служебно правоотношение. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая са налице и двете предпоставки.

По делото не е спорно, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от Разпореждане № 27/прот. № 3003 от 08.01.2013 г. на ТП на НОИ [населено място] (л. 39).

Не е спорен и фактът, че В. е назначен като държавен служител в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ след като му е била отпусната пенсията, а именно на **** г. със заповед № ЧР-12-26/**** г. на Вр И. Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Спорът по делото е изцяло правен, като процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 106, ал. 1 , т. 6 от ЗДСл е неприложима тъй като към момента на прекратяване на служебното правоотношение В. не е навършил пенсионна възраст от 64 години и 8 месеца по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Настоящият съдебен състав намира това становище за неоснователно. В конкретния случай са налице фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя В., тъй като и двете изисквания на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл са съществували към датата на издаване на оспорената заповед, а именно отпусната лична пенсия на В. за осигурителен стаж и възраст и обстоятелството, че същият е бил назначен като държавен служител в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ след пенсионирането му. Без значение в случая е основанието за пенсионирането му и разпоредбата от КСО, въз основа на която му е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Чл. 68 от КСО въвежда общата уредба на изискванията за придобиване право на пенсия спрямо навършена от осигуреното лице възраст и придобит осигурителен стаж. Специални изисквания по отношение на тези предпоставки са въведени с нормата на чл. 69 от КСО, относно придобиването право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и други, изрично посочени в правната норма, както и в разпоредбите на чл. 69а, чл. 696 и чл. 69в от КСО. Всички тези норми систематично се намират в Раздел I "Пенсии за осигурителен стаж и възраст" на Глава шеста от КСО, и няма съмнение, че уреждат предпоставките за придобиване на пенсия, в зависимост от осигурителния стаж и възраст на лицето. В този смисъл следва, че законодателят възприема пенсията по чл. 69 от КСО, като такава за осигурителен стаж и възраст. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл попадат всички случаи в които е придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изрично е подчертано /за да липсват каквито и да било съмнения/ "включително и пенсията в намален размер по чл. 68а от КСО".

Във връзка с твърдението на процесуалния представител на оспорващия, че прекратяването на служебното правоотношение на основание разпоредбата чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл не е осъществено по отношение на други служители на същото ведомство, които също са упражнили правото си на пенсия на същото основание като жалбоподателя, съдът намира за необходимо да посочи, че при хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като именно на него е предоставена преценката да съобрази дали освобождаването на такива служители е в интерес на държавната служба за всеки конкретен случай. В този смисъл са и мотивите, изложени в Решение № 3 от 7.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/2018 г., докладчик съдията К. В..

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. П. В., с адрес: [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощник адв. М. С. – АК [област], против Заповед № ЧР-30-7/08.07.2025 г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е прекратено служебното правоотношение с В. П. В., [ЕГН], на длъжност – Н. с. „Петролна база [област]“, Отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от ******.

ОСЪЖДА В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес] да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - [населено място] разноски по делото общо в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.