РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Златоград, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20245420200077 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Църква „С. Г.“ БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес: гр. З., ул.“А.“ №**, представлявана от Председателя на Църковното
настоятелство свещеноиконом З. Г. Ш., чрез адв. Д. К. срещу НП изх. № 94-00-
2089 от 25.11.2024 г., издадено от Главен Директор на ГД „ИОКН“ към М. К.
гр. С..
Жалбоподателят сочи, чрез своя процесуален представител, че с
атакуваното НП е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 17 000.00 лв., на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ,
във връзка с чл. 83, ал.1, т. 1 букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН,
във връзка с чл. 229, ал.2, предл. второ от ЗКН и чл. 53 и 83 от ЗАНН, за
административно нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 83,
ал.1, т. 1 букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, от което НП не е
доволен.
Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от
жалбоподателя на 28.11.2024г., а жалбата е постъпила на 12.12.2024г., но е
изпратена на 11.12.2024г.
1
Няма твърдение от въззиваемия за просрочване на жалбата.
Адв. Д. К. посочва, че АНО е приел, че Църква „Св. Г.“, управлявана и
представлявана от З. Г. Ш., ЕГН **********, в качеството му на председател
на Църковното настоятелство, е осъществила ремонти, консервация и
реставрация, както и текущ и авариен ремонт по отношение на притежаваната
от нея недвижима културна ценност - храм „Св. Г. П.“, гр. З.. Тези дейности са
осъществени без предварително да е извършена съгласувателна процедура по
реда на чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН, във връзка с чл. 83, ал.1, т.1, букви „а“ и „в“ от
ЗКН, като по този начин е реализирала фактическия състав на
административно нарушение по чл. 200, ал.1, предл. второ от ЗКН.
Нарушението е извършено за продължителен период от време, който е
започнал през есента на 2020г. след встъпването в длъжност на председателя
на Църковното настоятелство и енорийски свещеник З. Ш. и на другия
енорийски свещеник - В. Х. - 01.09.2020 г.
Пълномощникът на жалбоподателя посочва действията, за които е
наложено наказанието, а именно: подмяна на електрическа инсталация в
олтара, полагане на шпакловка, смяна на дограма, боядисване с бяла боя, в
камбанарията премахване на допълнително направена облицовка от „мита
мозайка“ и фугиране камъка на камбанарията в автентичния му вид, смяна на
полилеи, замяна на електрически кандила с електрически, направа на обков на
светия престол /престолна трапеза - златен обков с библейски сцени.
Адв. Д. К. счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
неправилно и моли същото да бъде отменено. При издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на закона
и на административно - процесуалните правила, а именно на първо място
посочва, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.
Съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗКН наказателните постановления се издават от
Министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице. В
случая Главен директор на ГД „ИОКН“ към М. К. не е надлежно упълномощен
да издава наказателни постановления и налага имуществени санкции по ЗКН.
Също така, не са оценили пълно и обективно фактическата обстановка и
е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи, че е
неправилна констатацията на административния орган, че извършените
дейности по поддръжка на храм „Св. Г.“ представляват ремонти, консервация
2
и реставрация, които следва да бъдат съгласувани по реда на чл. 84, ал.1 и 2 от
ЗКН, във връзка с чл. 83, ал.1, т.1, букви „а“ и „в“ от ЗКН, сочи адв. К..
Адвокат Д. К. от името на жалбоподателя, сочи че не е налице соченото
нарушение на чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН, във връзка с чл. 83, ал.1, т.1, букви „а“ и
„в“ от ЗКН. Посочените разпоредби са относими при изготвяне на
инвестиционните проекти, които се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на Закона за устройство на територията. За описаните в наказателното
постановление дейности не се изисква изготвяне на инвестиционен проект,
съгласно на Закона за устройство на територията.
В НП не е посочено кога точно е извършено нарушението. Наказващият
орган е посочил, че нарушението е извършено за продължителен период от
време - през есента на 2020 г. до храмовия празник - 06.05.2021 г. –
Гергьовден, като освен това, не е изяснено кой е извършил нарушението.
НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН,
която предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
На последно място, неправилно е определен и размера на
имуществената санкция от 17 000лв.
Поради гореизложеното, адв. Д. К. моли съда, да отмени атакуваното
НП, като незаконосъобразно и възложи на наказващия орган направените
разноски по делото.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. излага подробна аргументация, като
защитава атакуваното НП. Предлага съдът да приеме определена фактическа
обстановка, както и правни изводи в подкрепа на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д. К. поддържа жалбата.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на Църква ,,Св. Г.‘‘ гр. З., Булстат *********, адрес:
гр. З., ул. ,,А.‘‘ №**, управлявана и представлявана от Председателя на ЦН З.
3
Г. Ш., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 17000, за административно нарушение на чл. 200, ал. 1, предл.
второ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1, буква ,,а‘‘ и ,,в‘‘, във връзка с чл. 84, ал. 1
и 2 от ЗКН.
НП е издадено не въз основа на съставен АУАН, а след издаване на
постановление на ОП-Смолян от 01.10.2024г. за отказ да се образува
досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка.
Като мотивация в НП за издаване на същото, наказващият орган е
посочил, че църквата е осъществила ремонти, консервация и реставрация,
както и текущ и авариен ремонт по отношение на притежаваната от нея
недвижима културна ценност – храм ,,Св. Г. П.‘‘. Тези дейности са
осъществени без да е извършена предварително съгласувателна процедура по
чл. 84, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, буква ,,а‘‘ и ,,в‘‘ ЗКН. В
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено за
продължителен период от време, който е започнал през есента на 2020г., след
встъпване в длъжност на председателя на ЦН и енорийски свещеник З. Ш. и
на другия енорийски свещеник – В. Х. – 01.09.2020г. до храмовия празник
06.05.2021г. - Гергьовден. Посочено е, че извършените дейности са: подмяна
на ел. инсталация в олтара, полагане на шпакловка, смяна на дограма,
боядисване с бяла боя, в камбанарията премахване на допълнително
направено облицовка от ,,мита мозайка‘‘ и фугиране на камъка на
камбанарията в автентичния му вид, смяна на полилеи, замяна на ел. кандила
с електрически, направа на обков на светия престол/престолна трапеза –
златен обков с библейски сцени.
Един от мотивите на ОП, за да прекрати преписката е тезата, че липсва
субективния елемент от престъплението по чл. 278б, ал. 1 от НК, защото
лицата извършвали дейностите са действали със съзнанието, че укрепват и
възстановяват храма, а не го увреждат. Ремонтните дейности са осъществени
с цел подобряване на състоянието на НКЦ Църква ,,Св. Г.‘‘.
Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от
Министъра на културата да издава НП за административни нарушения по ЗКН
и поради това притежава компетентност за издаване на атакуваното НП, което
се установява от Заповед № РД 09-348/18.04.2024г.
Във връзка с извършените дейности са направени три проверки, като
4
резултата от проверките е отразен в три броя констативни протоколи.
В Констативен протокол от 28.03.2024г., съставен от А. С. е
констатирано, че има намеси по проскинитария, като части са обмазани със
златен шлак метал. Има намеси по владишкия трон. Обмазан в златно е и
проскинитария, разположен вляво при входа на храма. Има намеси в олтара.
Старите полилеи са заменени с нови.
Направени са изводи, че намесите в интериора на храма показват една
тенденция на фаворизиране на представителността и лукса.
Полагането на шлак металът е извършено некомпетентно, върху груба и
неподготвена повърхност. С извършените намеси са извършени невъзвратими
щети по художествените елементи от интериора на храма, застрашаващи
недвижимата културна ценност от увреждане.
В КП от 04.06.2024г., са описани намесите в интериора на храма, като
конкретно е посочено нанасянето на позлата с шлак метал по колоните,
декоративните релефни орнаменти от проскинитария на патронната икона и
по други вещи в църквата.
Отразени са намесите и по камбанарията. В самият протокол е
посочено, че камбанарията е построена през 1912г. и първоначално каменния
надпис е бил на западната стена, но с преустройството през 1911г. – 1912г.,
той е преместен на северната. Посочва се, че оригиналната фасада е
западната. Посочено е, че през 2022г. е монтирано скеле и е започнало
обмазване на каменната зидария, а при проверката през 2024г. се вижда, че
останалите фасади на камбанарията са обмазани. Посочва се, че горната част
на камбанарията е все още непроменена. Подменени са прозорците по
западната стена на притвора и по стълбите на камбанарията. Поставена е
алуминиева дограма, която не е характерна за църковните сгради.
Посочва се, че има остра нужда от ремонт и обработване против
дървояди, дървената стълба към камбанарията и като цяло стълбището. С
протокола са дадени указания за последващи действия.
В наказателното постановление е цитиран Констативен протокол от
07.05.2024г. на МК, като се сочи, че в този протокол са описани констатации
при извършена проверка по отношение на промените в интериора на храма –
описани са промените в проксинитария на патронната икона; владишкия
5
трон; проскинитария вдясно при входа на храма; в олтара. Протоколът не е
приложен по делото, но е цитиран в НП и констатациите му не се оспорват.
Като свидетели по делото са разпитани А. Н. И., М. С., Г. И. Х., Н. Г.
Ш., В. В. Д., М. А. А., Г. А. Х., П. Т. Т., К. Т. Т., З. Г. Ш., В. К. Х., С. Х. С. и С.
К..
Съдът дава вяра на свидетелските показания. От същите съдът приема
за установено, че са верни констатациите за намеси по проскинитариите,
иконостаса, в олтара, по стените на църквата, подменените полилеи, подмяна
на ел. инсталацията. Всичко това обаче касае вътрешната част, тоест
интериора на храма.
От показанията на свидетеля Н. Ш. се установява едно много важно
обстоятелство, с оглед предмета на доказване по делото, а именно – намеса в
защитена територия за опазване на културното наследство, а именно намесата
по камбанарията. Установява се от неговите показания, а също така и от
протоколите за проверка, в това число и фотоалбума към тях, че преди
намесите от 2020г.-2021г., камбанарията е била обмазана с мита мозайка,
което обаче не е автентичния вид на камбанарията, поради това тази мозайка
е свалена и след свалянето й се виждат каменните стени, които представляват
автентичния вид на камбанарията. Камъните са фугирани. В същата насока са
и показанията на свидетеля П. Т. Т. – стр. 194 от делото.
Решението за ремонтните дейности е взето от Църковното
настоятелство, за което няма съставен протокол, но има одобрение от П. м.,
чрез Митрополит Н.. За това одобрение по делото е постъпило и писмо.
Според свидетелите, голяма част от намесите са били от авариен
характер. Според всички разпитани свидетели, вследствие на извършените
дейности църквата е станала по приветлива и по-приятна на вид. Дейностите
са предприети по повод предстоящата годишнина на църквата. Единствено
свидетелката А. И. не е на това мнение. Становището на С. С. и М. С. също е,
че е следвало да се запази автентичния вид на църквата. Такъв обаче и преди
намесите е нямало, защото постоянно са вървели ремонти дейности и все
нещо е пипано през годините – показанията на св. Г. А. Х..
От показанията на А. С. също се установява, че върху църквата и
движимите вещи вътре – иконостаса и други, е имало намеси от преди
идването на отец В. Х.. Тези намеси са водили до това, предметите да не
6
отговарят на оригиналния вид. В показанията си от съдебно заседание, арх. С.
поддържа констатациите, които е направил в съставения от него констативен
протокол от 28.03.2024г.
От показанията на другия специалист, а именно М. С., също се
установява, че в църквата е имало дейности, които са извършени преди
дейностите, за които са наложени административните санкции по настоящото
дело и останалите дела.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова ще следва да бъде отменено.
На първо място, следва да се направи анализ на посочената разпоредба,
която според наказващият орган е нарушена и въз основа на нея е наложена и
санкцията. Става въпрос за разпоредбата на чл. 200 от ЗКН, като в случая е
посочено, че е реализирано нарушението по предл. второ на ал. 1, а именно
извършена е намеса в защитена територия за опазване на културно наследство
без необходимото съгласуване.
Ще следва на база на законовите разпоредби, първо да се дефинира
понятието ,,защитена територия‘‘. Такава дефиниция е дадена в чл. 79, ал. 6
от ЗКН, а именно посочено е, че единичните и груповите недвижими
културни ценности с техните граници и охранителни зони, формират
защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които
се отразяват в кадастралните карти. В ал. 3 на чл. 79 от Закон за културното
наследство е посочено, че охранителна зона, обхваща непосредствената
територия около ценността.
Недвижимите културни ценности, според чл. 48, т. 1 ЗКН, могат да
бъдат единични, а съгласно т. 2 – групови.
В чл. 9 от ЗКН е посочено, че недвижимото културно наследство
обхваща културните ценности, които са трайно закрепени към земята.
Или от всичко гореизложено, се налага извод, че в случая сме изправени
пред единична недвижима културна ценност, а именно сградата на църквата.
Защитена територия може да представлява двора, съгласно отразеното в
кадастралната карта. По настоящото дело не е представена скица от
7
кадастралната карта и това не е необходимо, защото няма административно
обвинение за извършени дейности в защитената територия, а именно – в
охранителната зона.
Самото административно обвинение е мотивирано на стр. 12 от НП и
стр. 16 от делото, като при формиране на обвинението е допуснато
съществено нарушение. Както се посочи по-горе чл. 200, ал. 1 от ЗКН
защитава само и единствено недвижимата културна ценност, но при описание
на нарушението са посочени намеси, както върху движими вещи, така и върху
недвижима вещ – сградата на църквата. Такова смесване е недопустимо,
защото намесите върху електрическата инсталация, дограмата, смяна на
полилеи, замяна на ел. кандила, направата на обков на светия престол, няма
как да бъдат недвижими вещи. Единствената намеса, която може да бъде
обхваната от състава на чл. 200, ал. 1 от ЗКН е намесата в камбанарията, а
именно премахване на допълнително направена облицовка от мита мозайка.
По-горе, в установителната част на настоящето решение е посочено, че тази
мита мозайка въобще не представлява автентичния вид на камбанарията.
Автентичният вид се е получил след отстраняване на тази мита мозайка, тоест
с отстраняването й не само, че не е извършено административно нарушение,
а е свършено нещо полезно.
Освен гореизложеното, следва да се посочи, че някои от дейностите не
са описани ясно и няма как да се приеме, че са върху недвижимата вещ.
Например, не е посочено къде е полагана шпакловка и къде е боядисвано с
бяла боя. Тоест, налага се изводът, по гореизложените съображения, че в
случая липсва извършване от страна на църквата на административно
нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН.
Тоест, нарушението не е описано точно и ясно каквото е изискването на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Между другото, след запознаване със съдебната практика, правят
впечатление две неща: по този текст от закона е имало наложени санкции
само и единствено за дейности по сграда, представляваща недвижима
културна ценност или в двора, тоест охранителната зона, и другото което
прави впечатление, че няма случай на санкциониране на църква като
юридическо лице.
Горните съображения касаят нарушения на материалния закон при
8
издаване на атакуваното НП. Освен нарушения на материалния закон, съдът
констатира и нарушения на процесуалния закон при издаване на НП.
На първо място, следва да се отбележи неспазването на срока по чл. 34,
ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗАНН. В тази разпоредба е въведено изискването АУАН
да е съставен преди да е изтекла една година от извършване на нарушението.
В случая липсва съставен АУАН, защото е водено ДП, което е приключило с
отказ да се образува наказателно производство.
Ако обаче се приема, че със съставяне на АУАН се установява
извършването на нарушението и се започва административнонаказателно
производство, то по тази логика следва да се приеме, че когато не е съставен
АУАН, а е вървяло ДП, то констативният протокол за установяване на
извършено административно нарушение следва да е съставен в едногодишния
срок от извършване на нарушението.
В настоящия случай обаче е установено, че нарушението е извършено в
един продължителен период от време – от есента на 2020г. до 06.05.2021г.,
когато е бил храмовия празник. За първи път в констативен протокол е
установено нарушение и нарушител с протокол от 07.05.2024г. (този протокол
е цитиран в НП, но не е приложен по делото, но не се спори по издаването и
констатациите в него), когато вече са минали повече от 3г. от крайната дата на
изпълнителното деяние. Дори сигналът на свидетелката И. е от 29.02.2024г.,
което е много повече от една година от извършване на нарушението. С
констативния протокол от 28.03.2024г. все още не е установено лицето,
извършило намесите. Но от крайната дата на извършване на деянието, а
именно 06.05.2021г. до 28.03.2024г. е изтекъл срок над 2г.
В настоящият случай е важен срока, който е изтекъл от 06.05.2021г. до
образуване на прокурорската преписка, което е станало въз основа на Писмо
от 08.05.2024г. на М. К. относно извършената проверка на 07.05.2024г. Тоест,
до образуване на преписката са изминали повече от 3г. от последната
посочена дата за извършеното деяние.
Съдът намира, че с посочването на продължителен период на
извършване на административно нарушение не е допуснато процесуално
нарушение, поради неяснота относно датата на извършване на нарушението,
макар, че може да възникне проблем с изчисляването на сроковете и в тази
хипотеза.
9
Съдът обаче споделя тезата на защитника на жалбоподателя (в
писмената защита), че е изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която
давност се прилага и за административните нарушения по силата на чл. 11 от
ЗАНН. В Тълкувателно постановление №1/27.05.2015г. на ВАС се приема, че
в чл.34 от ЗАНН няма аналогична разпоредба на тази на чл. 81, ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Но тази празнина се преодолява с
приложението на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от
ЗАНН.
Погасяването на наказателното преследване по давност следва да се
прилага и за адм. нарушения, според ВАС, защото в противен случай
извършителите на по-леки закононарушения ще се поставят в по-тежко
положение от извършителите на по-тежки закононарушения - престъпниците.
В конкретния случай чл.80, ал.1, т.5 от НК е приложим, защото
административното нарушение е констатирано на 07.05.2024г. (макар
прокурорската преписка да е образувана въз основа на писмо от 08.05.2024г.),
тоест в първия ден след изтичане на трите години от датата, на която е
приключило деянието - до 06.05.2021г. (храмовия празник на църквата). За
този срок съдът следи служебно.
Настоящият състав на съда намира, че ще следва да се посочи още едно
нарушение на процесуалния закон, а именно в НП не е посочена дата на
издаване на същото. Тази дата е важен реквизит, съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, предл. I-во от ЗАНН. Веднага трябва да се направи
разграничение между дата на издаване на НП и изходящ номер с дата на НП.
Тези две отбелязвания могат да бъдат на различни дати, но законодателят е
въвел изискване не за изходящ номер с дата, а за дата на НП. Важността на
тази дата се свързва със законосъобразността на НП и по-конкретно с
възможността за проверка към датата на издаване на НП, коя е била
приложимата материалноправна норма, дали наказващият орган е притежавал
съответната компетентност, а също така и дали към момента на издаване на
НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Непосочването на дата на НП винаги е съществено процесуално
нарушение, както и погрешното посочване на такава дата. В този смисъл
например е Решение №3421/22.05.2018г. на Адм.с.С. по адм.д. №2543/2018г.,
Решение №1947/25.11.2016г. на Адм.с. Б. по к.а.н.д. №1590/2016г.; Решение
10
№48852/24.02.2020г. на СРС по АНД №4543/2019г. и други.
НП няма и номер, което означава, че при проверка на поредността на
издаваните НП от този наказващ орган, при липса и на дата, няма как да се
установи кога е издадено атакуваното НП, дали не е антидатирано и т.н.
С оглед изхода на делото ще следва структурата, към която принадлежи
наказващият орган, а именно М. К. да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените разноски за адвокат, а на Районен съд Златоград
ще следва да заплати 117.09 лв. разноски за явяване на свидетели, за които
има доказателства, че са платени – фактура и фискален бон.
Адвокатското възнаграждение на адв. Д. К. е определено правилно,
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа.
Ще следва М. К. да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокат в размер 1660лв., а на Районен съд Златоград - разноски в размер
на 117.09 лв. за явяване на свидетели.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № 94-00-2089 от 25.11.2024
г., издадено от Главен Директор на ГД „ИОКН“ към М. К. гр. С., с което на
Църква „С. Г.“ БУЛСТАТ *********, седалище и адрес: гр. З., ул.“А.“ №**,
представлявана от Председателя на Църковното настоятелство
свещеноиконом З. Г. Ш., е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 17 000.00 лв., на основание и за нарушение
на чл. 200, ал. 1, предл. второ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 букви „а“ и „в“,
във вр. с чл. 84, ал.1 и 2 от ЗКН, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА М. К. да заплати на Църква „С. Г.“ БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес: гр. З., ул.“А.“ №**, представлявана от Председателя на
Църковното настоятелство свещеноиконом З. Г. Ш. направените разноски по
делото за адвокат в размер на 1660лв., а на Районен съд Златоград да заплати
117.09 лв. – разноски за явяване на свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
12