№ 178
гр. Ямбол , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Ай Тръст"ЕООД гр.София, представлявано от
законния представител - управителя И.Ш., чрез юрк.В.Г., против Разпореждане
№260074/14.05.2021г. на Елховски районен съд, постановено по ч.гр.д. №300/2020г. в
частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В.И. М. за сумите 308,85лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 73,05лв. – административни
разноски.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на разпореждането на
ЕРС в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон. Счита, че уговорката за
заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, както и уговорката за
административни разноски, са доказани по основание и размер, и същите не са нищожни
или неравноправни клаузи, за което излага подробни съображения. Моли за отмяна на
разпореждането на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на
определение, с което да бъде уважено подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумите за възнаграждение по договора за поръчителство и
административни разноски, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество, въззивният съд извърши преценка на
доказателствата по делото, съобрази оплакванията на частния жалбоподател и намери за
установено от фактическа страна следното:
1
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на "Ай Тръст"
ЕООД – гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу длъжника В.И.М. от гр.*** за сумите: главница в размер на 2 600 лева;
договорна лихва в размер на 1 044,96лв. за посочен период; наказателна лихва (неустойка за
забава) за посочен период в размер на 269,76лв.; административни разноски в размер на
73,05лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
308,85лв. и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за кредит
№1171452/22.11.2018г., сключен между "Кредисимо"ЕАД – гр. София и длъжника В.М.,
обезпечен с Договор за поръчителство, като поради неизпълнение от страна на длъжника
договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен.
Кредиторът положил усилия за доброволно събиране на сумите по кредита през целия
период на просрочието, но поради неизпълнение от страна на длъжника, на 04.03.2020г.
поискал изпълнение от страна на поръчителя "Ай Тръст"ЕООД, който погасил всички
задължения, вкл.направените административни разноски, а поръчителят от своя страна
уведомил длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора, както и за
дължимото възнаграждение по договора за поръчителство.
С постановеното по делото Разпореждане №260074/14.05.2021г. ЕРС е уважил
заявлението за претендираната главница, договорна лихва и наказателна лихва, както и за
законната лихва върху главницата, за които суми е издал заповед за изпълнение,
присъждайки и разноските в заповедното производство, а с разпореждането в обжалваната
му част съдът е отхвърлил заявлението за претендираната сума от 73,05лв. –
административни разноски по договора за кредит, както и за сумата 308,85 –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, тъй като е приел, че искането
за издаване на заповед за изпълнение за тези суми противоречи на закона, т. к. е основано на
нищожни клаузи, които са в нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, вр. с
§1,т.1 от ДР на ЗПК.
Разпореждането на ЕРС в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението
за административни разноски и възнаграждение по договора за поръчителство, е правилно, а
частната жалба - неоснователна.
Основанията за вземанията на частния жалбоподател - дружеството "Ай
Тръст"ЕООД, са договор за потребителски кредит, договор за поръчителство и договор за
поръчка, именуван договор за предоставяне на поръчителство, сключени във връзка с
договора за потребителски кредит, поради което за правоотношенията на страните
приложими са правилата на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, заедно с всички негови
2
приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, а съгласно
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая извършената от първоинстанционния заповеден съд проверка за
действителност на клаузите на сключените с длъжника договори е в съответствие с
правомощията му по чл.411, вр. с чл.410 ГПК, а изводите му за отхвърляне на заявлението за
административни разноски и възнаграждение по договора за поръчителство са формирани
при правилно приложение на материалния закон.
В Общите условия на "Кредисимо" ЕАД са залегнали клаузи, съгласно които
кредитополучателят дължи направените разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на
вземането, разноски за напомнителни писма, изпращане на съобщения и др., за които
клаузи, предвиждащи разноски за извънсъдебно събиране на вземането, правилно
районният съд е приел, че нарушават забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно тази норма
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквито в случая се явяват т.н. "административни
разноски". Тази разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято
цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. отнасят се до действия, свързани с
управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията
по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за
кредит. Тези клаузи противоречат и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, предвиждащи, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната
лихва. В случая се твърди просрочие от страна на кредитополучателя, т.е забава от страна на
длъжника по договора за потребителски кредит, във връзка с която кредиторът е начислил
административни разноски за фактически действия, целящи извънсъдебно събиране на
вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника, успоредно с
дължимото от него обезщетение за забава. Именно поради това обсъжданите клаузи
противоречат на закона и се явяват нищожни по смисъла на чл.21,ал.1 ЗПК, т.к. в резултат
от прилагането им в случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други
финансови облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и в частта му, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 308,85лв.
–възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Претенцията си за присъждане на сумата от 308,85лв. заявителят е основал на
сключения между него и длъжника договор за поръчка, по силата на който дружеството "Ай
Тръст"ЕООД е поело задължение да сключи с "Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, с
3
който да обезпечи изпълнението на задълженията на В.М., произтичащи от договора за
потребителски кредит. Клаузата от този договор за поръчка (именуван договор за
предоставяне на поръчителство), предвиждаща задължение за длъжника за плащане на
възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание чл.143, ал.1 ЗЗП, т. к.
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Видно е от представения със заявлението договор за предоставяне
на поръчителство от 22.11.2018г. и Приложение №1 към него, между страните е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение
или не. Уговореният размер на възнаграждението от 141,71лв. месечно е почти равен на
размера на месечните погасителни вноски от по 160,83лв., които длъжникът следва да
заплаща по договора за потребителски кредит, като е предвидено възнаграждението за
поръчителя да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно
погасителния план. Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за
потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни
плащания, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита.
При извършената служебна проверка в ТР по партидата на дружеството "Ай
Тръст" ЕООД съдът установи, че едноличен собственик на капитала на това дружество е
"Кредисимо" ЕАД, т.е. двете дружества се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на Търговския закон. Или чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 %
собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е
постигнато заобикаляне на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР.
Същата норма - ал.4 на чл.19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в годишния процент на разходите /ГПР/.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по
договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, т. к. според договора за
кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо"ЕАД да
предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без
обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при
кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице, или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.16
от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
4
потребителски кредит. В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали
да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна
и представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова
услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя
информация относно предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с
които дружеството би сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова
гаранция като единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от
кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен
предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки. В този смисъл твърденията в
частната жалба, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща предоставяне на
поръчителство е била индивидуално уговорена между страните и е била предвидена като
избор за кредитополучателя са неоснователни, т. к. за потребителя не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и да избере дали да сключи необезпечен
договор за кредит или сам да избере обезпечението, което да предостави на кредитора.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена
индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, и същата е
неравноправна.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че оплакванията в
частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане на ЕРС в оспорената му
част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК,вр. с чл. 271, ал. 1, пр.
първо ГПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260074/14.05.2021г. на Елховски районен съд,
постановено по ч.гр.д. №300/2020г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Ай
Тръст"ЕООД гр.София, бул."Витоша"146, сграда А, Бизнес център "България", ЕИК
*********, представлявано от законния представител - управителя И.Ш., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В.И.М. от гр.*** за
сумите 308,85лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 73,05лв.
– административни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6