№ 10540
гр. ********, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря *******А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110150172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И. И. И. и Х. И. И. срещу А. И. И., с която са
предявени конститутивни искове за възстановяване запазената част на ищците от
наследството на ********, починала на 06.04.2019г., и ***********, починал на 06.04.2019г.
с намаляване дарението в полза на ответника на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **********, представляващ апартамент №17, находящ се в гр. ********,
ж.к. „***********“, бл. №93, вх. „А“, ет.6, ведно с прилежащите му избено помещение и
идеални части от общите части на сградата и правото строеж, извършено с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №78, том III, рег. № *********, дело № 432/2014г. на нотариус
Р********* с район на действие Софийски районен съд.
Ищците твърдят, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №78, том III, рег.
№ *********, дело № 432/2014г. на нотариус Р********* с район на действие Софийски
районен съд съпрузите *********** и ******** дарили на сина си А. И. И. правото на
собственост върху апартамент №17, находящ се в гр. ********, ж.к. „***********“, бл. №93,
вх. „А“, ет.6, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части
на сградата и правото строеж. След като починала на 06.04.2018г. ******** оставила
наследници по закон съпруг ***********, и двама низходящи от оърва степен - ответникът
А. И. И. и ******* И. И., който починал на 23.0.2019г. и оставил за наследници по закон
двама синове - ищците И. и Х. И.и. На 02.06.2023г. починал и другият дарител Илия И.
Ферков, при което наследството му предминало към ответника А. И. И. - негов син, и
двамата ищци, като наследници по право на заместване на ******* И. И.. Твърди, че след
смъртта си *********** и ******** не оставили движимо и недвижимо имущество, поради
1
което атакуваното дарение накърнявало правото на запазена част от наследствата им. При
така изложените фактически твърдения отправят искането си към съда за намаляване на
дарението до размера на запазената им част. Претендират разноски.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК след отстраняване нередовностите на исковата
молба, ответникът заявява, че оспорва предявените искове с правно основА.е чл. 30 ЗН, като
навежда конкретни теоретични съображения за неяснота на изложените от ищците
обстоятелства и за смесване института на запазената част с този за дела от наследството.
Излага конкретни твърдения за това, че имуществото и на двамата наследодатели не се
изчерпвало с подареното. Твърди че дареният имот бил притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на Лидия Феркова. Към момента на
кончината й същата притежавала в режим на съпружеска имуществена общност и
поземления имот с идентификатор *********, находящ се в гр. ********, район
„**********“ и че това имущество следвало да бъде съобразено при формиране на
наследствената маса. Излагат твърдения за това, че покупко-продажбата на притежавА.те от
********* 12/18 идеални части от последния недвижим имот е симулативна, поради което
нищожна на основА.е чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за което предявява инцидентен установителен иск, с
който иска от съда да прогласи сделката за недействителна, като приложи последиците на
действителното съглашение между стрА.те, а именно –дарение, като съобрази стойността на
идеалните части, предмет на твърдяната симулативна сделка, при формиране масата на
наследство, което е останало след смъртта на ***********.
В срочно депозиран отговор на исковата молба по предявения инцидентен
установителен иск, ответниците го оспорват като неоснователен с конкретни съображения,
че действителната воля на стрА.те съответства на външно обективираната такава в
приложения по делото нотариален акт, а цената действително била платена.
Съдът, като взе предвид доводите на стрА.те и приетите по делото доказателства в
тази връзка, намира следното от фактическа страна:
Между стрА.те не е спорно и от съвкупния анализ на документите, приложени по
изисканата по реда на чл. 192 ГПК преписка по нотариално дело № 275 по описа за 2020г. на
нотариус ********** /на л. 223- 258/, и удостоверението за сключен граждански брак №628
от 30.09.1050г. /на л. 210/ се установява, че по силата на съдебна спогодба, одобрена с
протокол по гр.д. № 511 от 1991г., в сила от 09.10.1991г., вписана в СВ с акт №59, том X,
дело № 41970/29.09.2020г. ******** и *********** са се легитимирали като собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регстри на гр. ********, одобрени със Заповед №
РД-18/02.12.2010г. на Изп. Директор на АГКК с адрес гр. ********, район „**********, ул.
„**********ц“ №43 с площ от 344 кв.м., с номер по предходен план **********, квартал 74,
който по документ за собственост представлява имот с пл. № **********, при грА.ци имот с
пл. № **********-А, имот с пл. № 1208, имот с пл. № 1211.
Не е спорно още, че в гореописА.я имот е изградена незаконна постройка, която
видно от представените по делото скици-схеми е нанесена в кадастъра като самостоятелен
2
обект с идентификатор *********.1.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №78, том III, рег. №
*********, дело №432/2014г. от 30.12.2014г. същият обективирана безвъзмездна
прехвърлителна сделка между *********** и ******** от една страна като дарители, и
ответника А. И. И. от друга страна като дарен с предмет недвижим имот, представляващ
апартамент №17, находящ се в гр. ********, ж.к. „***********“, бл. №93, вх. „А“, ет.6,
ведно с прилежащите му избено помещение, идеални части от общите части на сградата и
правото строеж. От текста на договора е видно, че едновременно с прехвърлянето на
правото на собственост върху имота дарителите си запазват правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху същия.
Видно от представената схема №***********г. на самостоятеле обект в сграда,
издадена от СГКК -гр. ********, за гореописА.я жилищен имот е присвоен идентификатор
********** от Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК.
От удостоверение за наследници с изх. № ********** от 05.09.2023г., изд. от
Столична община, район Подуяне, по делото се установява, че след като е починала на
06.04.2019г. ******** е оставила за наследници по закон съпруг -***********, и двама сина
– А. И. И. и ******* И. И..
Установява се от удостоверение за смърт и наследници с изх. № ************ от
05.09.2023г., че единият от синовете й ******* И. И., е починал на 23.09.2019г., като е
оставил наследници по закон съпруга – Боряна Христова И.а, и двама сина – ищците И. И.
И. и Х. И. И..
В нотариален акт № 126, том II, рег. № *******, дело № 275/2020г. от 07.10.2020г. на
нотариус ********** е обективирана волята на *********** и Боряна Христова И.а като
продавачи да прехвърлят на И. И. И. и Х. И. И. като купувачи правото на собственост върху
собствените си 12/18 идеални части (от първия), респ. 1/18 идеална часта (от втория) от
правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистрина гр. ******** срещу сумата от 12 141,42 лв.
От нотариалния акт е видно, че цената за идеалните части от имота е в размера на
данъчната им оценка. В текста на договора е посочено, че продавачите заявяват, че са
съгласн продажната цена да им бъде изплатена от купувачите по банков път по банковата
сметка на ***********, за което продавачът Боряна Христова И. дава съгласието си. СтрА.те
са постигнали съгласие, че посоченият начин на плащане ще се счита за валидно изпълнен
спрямо двамата продавачи.
По делото /на л. 145 и 146/ са представени 2 бр. преводни нареждА.я за кредитен
превод от 07.10.2020г. с наредител И. И. И. и получател ***********, всеки за сумата от
6070,71 лв. с посочени основА.я „плащане от името на Х. И. И. дог. 07.10.2020г.“ и „покупка
на имот в Манастирски ливади по дог. от 07.10.2020г.
Видно от писмо с изх. № *********/16.01.2025г., издадено от Ръководител-екип при
3
„Банка ДСК“ разплащателната сметка на получателя по гореописА.те платежни нареждА.я е
с титуляр ***********, като същата е открита на 09.10.2019г. в клон *********** РЦ
******** Изток и е закрита на 27.06.2023г. по заявление от наследниците му. На 07.10.2020г.
по банковата сметка са постъпили двата превода на обща стойност 12 141,41 лв.
От представеното извлечение за наличности, движение и операции по банковата
сметка за периода от 07.10.2020г. до 27.06.2023г. се установява, че в деня след сделката – на
08.10.2020г. на каса е изтеглена сумата от 1000 лв.. Установява се, че за периода от
12.10.2020г.до 23.10.2020г. с общо 26 тегления на стойност до 1000 лв. дневно, от АТМ
устройства на ул. „**********“ 74, ул. „***********“ 1, в ж.к. „******“, бл. 47, ул.
„*********“ №15 и кв. „********* от банковата сметка е изтеглена сумата от 12 000 лв.
След това на 20.04.2021г. на каса са изтеглени 1200 лв. Останалите операции, обективирА. в
извлечението до края на периода му, отразяват месечен приход от НОИ с посочено основА.е
пенсия за съответния месец, ежемесечни тегления на суми в близък до получения размер
чрез АТМ устройство на бул. „Шипченски проход“ 240 и еднократно чрез АТМ устройството
в кв. „******“ бл. 47, както и няколко плащА.я чрез ПОС терминал.
Видно от постъпилите по делото документи от НАП /на л. 198-199/ за периода от
м.01.2018г. до м.12.2020г. ищецът ******* И. се е осигурявал чрез осигурителя „Софийска
Вода“ при основна заплата от 1262 лв. От справката за данните за осигуряването на И. И. И.
/на л. 211-213/ същият се е осигурявал като съдружник в ООД на основна заплата за
осигурителен доход в диапазаона между 510 лв. и 610 лв.
По делото са събрА. гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Виолета А.ова
И.а – дъщеря на ответника А. И., които след дължимата се внимателна преценка и анализ и
отчитайки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото на основА. чл. 172 ГПК
съдът кредитира като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите
събрА. по делото доказателства. Свидетелката излага пред съда, че приживе баба й, дядо й в
нейно присъствие неколкократно споделяли намерението си да се разпределят
притежаваното от тях недвижимо имущество, състоящо се от апартамент в кв.
„***********“ и имот в „Манастирски ливади“. Споделяли, че желА.ето им било имотите да
се разделят, като на единия син се прехвърли първият от тях, а на другия-вторият. В
изпълнение на решението си дарили апартамента в ж.к. „***********“ на баща й А., като
отложили даряването на другия имот в полза на големия им син – *******. При това
положение, обаче, починала бабата на свидетелката, а след това и вуйчо й. Впоследствие
семейството на свидетелката узнало за сделката с идеА.те части на дядо й, оформена като
покупко-продажба.
От заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза по делото се
установява, че стойността на ½ ид. ч. от процесния апартамент в ж.к. „***********“ като се
съобрази учреденото върху него вещно право на ползване, към м.04.2019г. е 31 049 лв., а към
м. 06.2023г. – 56 583 лв. Вещото лице изяснява, че към м. 04.2019г. стойността на
поземления имот на ул. „************** №43, ведно с изградената в имота постройка,
която представлява дървена конструкция с монолитна пристройка на стоманено-бетонна
4
плоча, към м. 04.2019г. е 357 940 лв., а към 06.2023г. стойността на 12/18 ид.ч. е 259 213 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в коментираната част като подробно,
основновано и изготвено от експерт с необходимите професионални знА.я и опит.
Останалите събрА. по делото доказателства съдът не обсъджа, тъй като не
установяват релевантни за спора факти.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от правна страна следното:
По предявения инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 2, пред;. 5-то ЗЗД вр. с
чл. 17 ЗЗД
Симулативен е договорът, с който стрА.те, които са го сключили, не желаят да бъдат
обвързА.. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква
друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква
(относителна симулация). Прикрита сделка е тази, която е сключена от стрА.те със желА.е да
породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на трети лица.
В установената практика на ВКС (решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г.,
III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009г., IV г.о. на ВКС, решение №
420/21.12.2012 г. по гр.д.№187/2012 г., III г.о. на ВКС и др., обобщена в Решение № 256 от
30.04.2020 г. по гр. д. № 4900 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение),
която се споделя от настоящия състав, се приема, че искът за установяване нищожността на
привиден договор (чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД) и искът за разкр*******е на прикритата сделка
(чл.17, ал.1 ЗЗД) при относителната симулация са различни и тази разлика произтича от
обстоятелствата, на които същите се основават. Съдът не може да обяви за нищожна на
основА.е чл.26 ЗЗД сделка само поради симулативността й – длъжен е да установи дали се
касае за абсолютна или относителна симулация, като във втория случай трябва да установи
характера на дисимулираната сделка. При наличие на прикрита сделка съдът се произнася
по установените действителни отношения, ако е сезиран с искане за разкр*******ето им, но
съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Специалната норма на чл.17, ал. 1 ЗЗД, разглеждана във връзка с
чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, изисква съдебното решение да е съобразено с възникналите от
действителната сделка последици, преценени спрямо основА.ето на иска. Във всички случаи
съдът е длъжен да изследва намерението, действителната обща воля на стрА.те за
сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да
съобрази всички правнорелевантни факти към датата на постановяване на решението
(чл.235, ал.2 и ал.З ГПК).
По така предявения иск в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да
докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито
съглашение, е да докаже неговото съдържА.е /Решение № 184 от 19.01.2016 г. по гр. д. №
6394 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. В случая доказателствената
тежест се носи изцяло от ищеца по инцидентния установителен иск.
В хипотезата като процесната, когато наследник на прехвърлител, когато сделката е
5
насочена срещу него, твърди, че стрА.те по сключен договор за продажба са прикрили
действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова /продажба/,
съдът следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване
на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка. Решение № 31 от
09.03.2012 г. по гр. д. № 502 / 2011 г. на Върховен касационен съд.
Като съобрази гореизложеното съдът намира, че по делото от съкупния анализ и
преценка на събрА.те писмени и гласни доказателства, се установява, че действителната
воля на ***********, И. И. И. и ******* И. И. не е била за възмездно прехвърляне на
собствеността върху притежавА.те от първия 12/18 иделА. части от правото на собственост
върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 126, том II, рег. № *******, дело № 275 от 2020г. на нотариус **********,
а дарението на същите.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че цената на сделката е
в размера на данъчната оценка, която по аргумент от кредитираното заключение на СОЕ е
многократно по-ниска от пазарната стойност на имота. Така посочената продажна цена не
отчита значителния инвестиционен потенциал на имота с оглед на разположението му в
атрактивен район и предвиждането за застрояването му със сграда на калкан, състояща се от
гаражи, два етажа и ателиета. Начинът, по който е уговорено и е извършено плащането на
цената – по сметка само на единия от продавачите и чрез банков превод от сметката само от
единия от купувачите, при отъствието на твърдения и доказателства за вътрешните им
отношения, навежда на съмнение за отсъствието на намерение за обвързване с външно
обективираното съгласие за парична престация.
На следващо място, от приетото извлечение от банковата сметка на *********, по
която се установява действително да е платена уговорената продажна цена по атакуваната
сделка, се установява, че непосредствено след сделката и последователно в рамките на
единадесет календарни дни сума, съответна като стойност на цената по нотариалния акт, е
била изтеглена изцяло - чрез една касова операция и 26 тегления от различни АТМ
устройства, на траншове до 1000 лв. на ден. Прави впечатление, че след приключване на
тази активност, не е налице движение по сметката за период от няколко месеца, а след това
до закр*******ето й с едно единствено изключение всички тегления са от АТМ устройство
на адрес в гр. ********, бул. „Шипченски проход“, което не е ползвано нито веднъж при
тегленията до стойността на платеното по сделката.
Следва да се отчете, че и двамата купувачи са с деклариран осигурителен доход,
който сам по себе си поставя под съмнение плащането на продажната цена без външен
източник на кредитиране, какъвто не се твърди и не се доказва да е ползван.
Така обсъдените писмени доказателства намират своето житейски логично обяснение
в показА.ята на разпитА.я свидетел Виолета А.ова И.а, която споделя непосредствени
впечатления от разговори с баба й и дядо й, в които те мА.фестирали намерение да
разпределят имотите си между двамата им сина. В тази връзка и с оглед на релевирА.те от
процесуалния представител на ответницитте възражения съдът намира за необходимо да
6
отбележи, че не се касае за обещА.е за дарение, а за продажба, прикриваща дарение.
Преводното нареждане не е официален удостоверителен документ за разлика от
нотариалния акт, обективиращ изявлението на стрА.те по сделката за уговаряне на
продажна цена и начина на плащането й, но в случая и доколкото сделката се
противопоставя на трето лице, което не е страна по нея, допустимостта на разпита на
свидетел не е обусловена от представянето на начало на писмено доказателства, а следва от
нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК.
Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указА.е за основния
факт само косвено и установяват стрА.чни обстоятелства, но преценени в съвкупност с
другите, служат за установяване на основния факт /Решение № 81 от 19.07.2022 г. по гр. д.
№ 2536 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. В случая от съвкупния
анализ на приетите, макар и косвени доказателства, съдът намира за пълно доказана както
частичната симулация на атакуваната сделка в частта досежно уговорката за плащане на
продажна цена, така и действителното намерение на участниците в нея – за дарение на
идеА.те части от имота.
Ето защо предявеният инцидентен установителен иск ще се уважи, а в отношенията с
А. И. И. сделката, обективирана в нотариален акт №126, том II, рег. № *******, дело №
275/2020г. от 07.10.2020г. в частта й, която отразява волеизявленията на ***********, И. И.
Феков и Хрситиян И. Ферков ще се счита за дарение на 12/18 ид.ч. от правото на
собственост върху позмеления имот с идентификатор *********.
По исковете по чл. 30 ЗН
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 209/29.04.2010 г. по гр.д. №
1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о. в случаите на дарения, извършени от повече от едно лице,
включително и съпрузи за имоти съпружеска имуществена общност, се формират
наследствени маси за всяко лице /приема се, че всеки съпруг е дарил ½ от имота СИО, ако не
са установени други права/ и в решението се постановява отделен диспозитив за всеки
наследодател.
В тежест на ищците И. И. И. и Х. И. И. по иска за намаляване на извършено в
полза на ответника А. И. И. дарение е да докажат: 1.качеството си на наследници по закон
на ******** и *********** от кръга на лицата, имащи право на запазена част; 2.
извършеното дарение; 3. състоянието на дареното към момента на дарението и стойността
му при отчитане на това състояние към момента на откр*******е на наследството и към
момента на намалението.
В тежест на ответника по иска за намаляване на дарението е да докаже, че
наследството, оставено от ******** и *********** включва и други имоти, освен
процесния.
7
По иска за възстановяване запазената част от наследството на ********:
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част- чл.30 във вр. с чл.28 ал.1 от ЗН
да поиска от съда да бъдат намалени/ отменени/ завещателните и дарствени разпореждА.я
на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява
неговата запазена част от наследството. Искането за намаляване на завещателни или
дарствени разпореждА.я е самостоятелно субективно постестативно / преобразуващо/ право.
В практиката и в теорията няма спор, че като имуществено право правото на възстановяване
на запазената част преминава в полза на наследниците.
По делото не се спори и от приетите доказателства се установява, че двамата
ищци И. И. И. и Х. И. И. са наследници по закон – низходящи от първа степен, на *******
Илев И. като наследник по закон – низходящ от първа степен, с право на запазена част от
наследството на покойната му майка ********, починала на 05.09.2023г.
След смъртта си ******** е оставила съпруг и двама сина, при което на основА.е
чл. 29 ЗН запазена част на всяко от децата й е по ¼, а разполагаема част – ¼. Като двама от
общо оставените трима наследници на ******* И. И. запазената част на ищците от
наследството на Лидия Танова Ферова е по 1/12.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на откр*******е на
наследството имуществото на ******** се е състояло от ½ ид.ч. от правото на собственост
на поземления имот с идентификатор 68134.19933.********** и изградената в него сграда
на стойност съгласно кредитираната СОЕ 357 940 лв. за целия имот, респ. 178 970 лв. за ½
идеална част от него.
Към този единствен актив на наследството за целите на изчисляване на
наследствената маса следва да се добави стойността на дарените ½ ид.ч. от правото на
собственост върху апартамента в кв. „***********“ при отчитане учреденото вещно право
на ползване, или сумата от 31 049 лв. по неоспореното заключение на СОЕ.
От тук се формира наследствена маса на стойност 210 019 лв., при което
разполагаемата част от наследството е 51 504,75 лв., колкото е и размерът на запазената част
на наследодателя им.
Чистият актив на наследството е 178 970 лв. Наследственият дял на
наследодателя на ищците от този чист актив е на стойност 59 656,66 лв., а запазената му
част е 51 504,75 лв.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 30 ЗН за възстановяване запазената част
от наследството на ******** е неоснователен, поради което подлежи на отвхърляне.
По иска за възстановяване запазената част от наследството на ***********:
На основА.е чл. 29 ЗН при оставени две или повече деца /низходящи от тях/:
запазена част от наследството на *********** е 2/3, а разполагаема част – 1/3. От тук
запазената част на И. И. И. и Х. И. И. е по 1/6.
8
СтрА.те не твърдят и не доказват ********* да е оставил имущество в
наследство.
Ето защо наследствената маса ще се формира само от дарените ½ ид.ч. от
жилищния имот в кв. „***********“ на стойност 56 583 лв. и 12/18 ид.ч. от стойността на
поземления имот в кв. „********** ливади“ – 259 213 лв., или общо 315 796 лв.
При това положение размера на разполагаемата част е 102 365,33 лв., а запазената
част на всеки от двамата ищци 52 632,67 лв.
На основА.е чл. 30 ЗН преди да се пристъпи към намаление на атакуваното
дарение следва да се прихване стойността на полученото от вски от двамата ищци дарените
12/18 идеални части от правото на собственост върху поземления имот на ул. „Майстор
Алески Рилец“, на стойност 238 627 лв., или по 119 313,50 лв. за всеки от двамата ищци.
След прихващането съдът намира, че запазената част на ищците не била
накърнена, поради което и този иск по чл. 30 ЗН ще се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, поради което в
полза на А. И. И. ще се присъдят 3 565,15 лв. за разноските, съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК /на л. 259 от делото/. Макар и своевременно релевирано възражението на
ищците за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна е
неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, активността и обема на
свършената работа от процесуалния представител на ответника.
Ищците нямат право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основА.е чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. с чл. 17
ЗЗД от А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к. „**************“ 10А, ет. 3,
ап. 9 срещу И. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к. „*********, ул.
„*********“, бл. 2Б, ап. 19 и Х. И. И. с ЕГН ********** с адрес с. *********, ул.
„*********“ №19А , нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 126, том ІI, рег. № *******, дело № 275/2020 г. на ********, помощник-
нотариус по заместване при нотариус **********, с район на действие СРС, вписан в
Регистъра на НК под № 785 в частта, с която ***********, ЕГН ********** продава на И.
И. И. с ЕГН ********** и Х. И. И. с ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. „*********“
№19А 12/18 ид. ч. от следния имот: поземлен имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регстри на гр. ********, одобрени със Заповед № РД-
18/02.12.2010г. на Изп. Директор на АГКК с адрес гр. ********, район „**********, ул.
9
„**********ц“ №43 с площ от 344 кв.м., с номер по предходен план **********, квартал 74,
който по документ за собственост представлява имот с пл. № **********, при грА.ци имот с
пл. № **********-А, имот с пл. № 1208, имот с пл. № 1211, при съседни поземлени имоти с
идентификатори 68134.1933.1212, 68134.1933.1211 и 68134.1933.2031 като привиден,
прикриващ договор за дарение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к.
„*********, ул. „*********“, бл. 2Б, ап. 19 и Х. И. И. с ЕГН ********** с адрес с.
*********, ул. „*********“ №19А срещу А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********,
ж.к. „**************“ 10А, ет. 3, ап. 9 иск с правно основА.е чл. 30 ЗН за намаляване на
дарението, извършено от ******** с ЕГН **********, починала на 06.04.2019г., с
нотариален акт № 78, том III, рег. № ********* , дело №432/2014г. на нотариус Р********* с
район на действие Софийски районен съд и за възстановяване на запазената част на И. И. И.
с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к. „*********, ул. „*********“, бл. 2Б, ап. 19 и Х.
И. И. с ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. „*********“ №19А като наследници на
******* И. И. с ЕГН **********, починал на 23.09.2019г. от наследството на ******** с
ЕГН **********, починала на 06.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к.
„*********, ул. „*********“, бл. 2Б, ап. 19 и Х. И. И. с ЕГН ********** с адрес с.
*********, ул. „*********“ №19А срещу А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ********,
ж.к. „**************“ 10А, ет. 3, ап. 9 иск с правно основА.е чл. 30 ЗН за намаляване на
дарението, извършеното от *********** с ЕГН **********, починал на 02.06.2023г., с
нотариален акт № 78, том III, рег. № *********, дело №432/2014г. на нотариус Р********* с
район на действие Софийски районен съд и за възстановяване на запазената част на И. И. И.
с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ж.к. „*********, ул. „*********“, бл. 2Б, ап. 19 и Х.
И. И. с ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. „*********“ №19А от наследството на
*********** с ЕГН **********, починал на 02.06.2023г
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр.
********, ж.к. „*********, ул. „*********“, бл. 2Б, ап. 19 да заплати на А. И. И. с ЕГН
********** с адрес гр. ********, ж.к. „**************“ 10А, ет. 3, ап. 9 сумата от 1782,58
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК Х. И. И. с ЕГН ********** с адрес с.
*********, ул. „*********“ №19А да заплати на А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр.
********, ж.к. „**************“ 10А, ет. 3, ап. 9 сумата от 1782,58 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на стрА.те (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11