Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. П. Р. с постоянен адрес в [населено място], адрес за призоваване – [населено място], [улица], ет.3, срещу Заповед № 357з-420/14.02.2024 г., издадена от директора на Областни дирекция на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя, в качеството му на полицейски инспектор- разузнавач V степен към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Добрич, е наложено дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от девет месеца, на основание чл. 204, т.3, чл. 197, ал. 1, т.3 чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва фактическите констатации в заповедта. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са установени всички обстоятелства за твърдените нарушения и не са събрани всички необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина. Счита, че са допуснати нарушения на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР като излага твърдения, че предварителната проверка била извършена от началника на РУ Т. без да има правомощия за това. Счита, че е нарушена нормата на чл. 24, ал. 4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкцията) , като твърди, че не бил запознат със заповед от 21.09.2023 г., с която бил удължен срока на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Възразява, че дисциплинарната комисия му е дала кратък срок от 24 часа, в който да се запознае с всички материални по преписка, които били трупани в продължение на близо половин година. Прави оплакване, че комисията отхвърлила всички искания за събиране на доказателства с аргумента, че нямали отношение към предмета на проверката. Счита, че заповедта не е надлежно мотивирана. Възразява, че не би могъл да извърши нарушение на т.13, т.15 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на служителите на МВР, понеже тези действия следва да са извършени при или по повод упражняване на служебните задължения на държавния служител. В процесния случай жалбоподателят не изпълнявал служебни задължения, събитието се случило на 05.08.2023 г., събота. Възразява, че единствено подателите на сигнала Юнджел и Рушел изтъквали качеството му на полицейски служител, без жалбоподателят да е носил униформа в този момент, да е легитимирал себе си като такъв, нито да е афиширал това си качество. При определяне размера на наложеното наказание, наказващият орган незаконосъобразно се позовал на две предходни наказания порицание за срок от 6 месеца, които не били в процес на оспорване по адм.д. № 19/2024 г. и № 46/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. Счита, че липсват мотиви как е определен срока на наказанието от 9 месеца. По тези съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани от процесуалния му представител в съдебно заседание, моли заповедта да бъде отменена на основанията по чл. 146, т.2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и да му се присъдят разноските по делото.

Ответната страна, директор на ОД на МВР-Добрич, чрез юрисконсулт Бухчева оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Изразява становище, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и правилата за провеждане на дисциплинарното производство по ЗМВР. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на МВР да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд -Добрич, след като се запозна с жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното:

Оспорената Заповед № 357з-420/14.02.2024 г. е връчена на жалбоподателя на 14.02.2024 г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 27.02.2024 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР. Жалбата е подадена от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е приел, че инспектор П. Р., разузнавач в сектор „ПИП“ при ОД на МВР-Добрич, на 05.08.2023 г. около 19,00 часа в [населено място], в извънработно време, в състояние на афект, е използвал физическа сила над Р. Р., с което е нарушил т. 13, б.“в“, т. 15 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/2507.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Етичния кодекс). В мотивите на заповедта дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че приема фактите, отразени в писмено с сведение рег.№ 357р-1718/07.02.2023 год. на инспектор Р., че синът му е бил ударен с топка от Р. Р., но не приемам, че Р. е бил в хипотезата на неизбежна отбрана, както и че само е хванал за ръката Р..

От данните по делото се установява, че пострадалият Р. Ю. Р., роден на [дата]. към датата на инцидента е бил непълнолетен, на 15 години. В дадените от него първоначално сведения от 08.08.2023 г., същият е заявил, че на 05.08.2023 год. около 18:00 - 19:00 ч. с двама негови приятели, Алчин и Д., играели с футболна топка на улица в [населено място] с обособена част като парк, която наричали „Булеварда“. Докато си ритали топката, между тях пресякло момче на колело, на възраст около 4 - 5 години. Докато пресичало Рушел ритнал топката /подал пас/ на едно от момчетата и топката ударила преминаващото момче с колелото по ръката, която била вдигната до главата му, за да се предпази. Момчето спряло с колелото, а Рушел отишъл и го попитал на турски дали му има нещо. Малкото момче започнало да плаче и се прибрало с колелото до къща в близост. Рушел и приятелите му тръгнали към магазина и преминавайки покрай къщата, в която влязло малкото момче, Рушел видял на улицата да излиза човек, който извикал Рушел с жест и думи. Рушел предположил, че това е бащата на детето, но не разбрал какво го пита Р., защото не разбирал български. От шестгодишен Рушел живеел в Лондон с родителите си, затова говорел само английски и малко турски. Човекът започнал да го удря като първо го ударил по лявата ръка с юмруци няколко пъти, след това с юмрук в лявата подмишница отново няколко пъти като от ударите Рушел останал без въздух. След това Рушел бил хванат с една ръка за врата и стискан. В този момент излязъл един от съседите, който бил извикан да превежда. В негово присъствие Рушел отново бил ударен с юмрук по лявата ръка. Съседът превел, че искат Рушел да извика баща си, след което бил пуснат. Рушел се върнал отново, заедно с баща си, Ю. Р., но останал в автомобила. Баща му отишъл да говори с човека, който го нападнал. Разговорът бил на български, затова Рушел не разбрал какво говорят. След известно време човекът, който го ударил отишъл при Рушел и се извинил. Това станало в присъствието на бащата на Рушел.

От данните по делото се установява, че след инцидента Ю. Р. подал сигнал на [тел. номер] за упражнено насилие над сина му от полицейски служител и завел сина си в Спешна помощ към МБАЛ Добрич да му бъде извършен медицински преглед.

Видно от представената Техническа експертна справка № 43/16.10.2023 г. от началника на сектор НТЛ при ОД на МВР-Добрич с приложен аудиофайл и придружаващите аудиофайла писма на началника на отдел РЦ 112 Варна, на 05.08.2023 г. в 19,51 часа в РЦ 112-София е прието обаждане с искане за регистриране на оплакване за упражнено насилие. Видно от техническата справка за аудиозаписа, операторът на [тел. номер] след като се е уверил, че никой не се нуждае от медицинска помощ, е насочил подателя на оплакването към районното полицейско управление в [населено място].

От приложения в преписката Лист за преглед на пациент, се установява, че на 05.08.2023 г. в 20,47 часа д-р П. извършила медицински преглед на Р. Р. във връзка с оплаквания за нанесен побой. Дежурният лекар, д-р Х.П. установява наличие на червени следи по горни крайници, торс и шия, без хематоми, оттоци в местата на удряне, без фрактури по гръдна клетка. На 07.07.2023 г. по искане на пострадалия, д-р Д. Д. – съдебен лекар, извършил втори медицински преглед, обективиран в представена по делото Съдебно-медицинска консултация № 146/2023 г. Според съдебния лекар пострадалият Р. Р. е получил следните травматични увреждания – кръвонасядания на шията, лява мишница и лява гръдна половина. Установените травматични увреждания били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият, според заключението на съдебния лекар.

На 08.08.2023 г. бащата на Рушел, Ю. Р., подал два идентични сигнала до Районно управление на МВР - Т. и до Районна прокуратура Добрич. Сигналите съдържат оплакване от поведението на полицейския служител П. Р. с твърдения, че след като синът му, без да иска, ударил детето на П. Р. с топка по ръката, П. Р. привикал сина му, Рушел, и пред две други деца, А. М. и Д. С., му нанесъл удари с юмруци и го душил за врата. В сигнала се сочи, че подателят му е възмутен и разтревожен от поведението на Р., както и че изпитва страх от него.

Началникът на РУ Т. докладвал сигнала в компетентната прокуратура като в деня на постъпване на сигнала, 08.08.2023 г., снел сведенията на пострадалия Р. Ю. Р., на баща му Ю. Р. Р., както и на непълнолетните А. М. М., роден на [дата]. и Д. Р. В., роден на [дата]., които играели заедно с Рушел с топката в деня на инцидента.

В дадените сведения, А. М. заявява, че действително ритнатата от Рушел топка полетяла и ударила по ръката малкото момче с колелото. М. твърди, че бащата на малкото момче, за когото знаел, че е полицай, извикал Рушел и започнал да го удря, няколко пъти с юмрук. Рушел се разплакал от яд , че са го били и повтарял само, че не знае български. Подобни твърдения излага в сведенията си и Д. В., който твърди, че излезлият от къщата човек, за когото предположил, че е бащата на детето, бил видимо ядосан и викал нещо на Рушел, но Рушел само мълчал и гледал. Това ядосало бащата на малкото момче още повече и последвали удари с юмрук по лявата ръка и ребрата на Рушел. В този момент от съседната къщата излязъл Месру, който попитал какво става и превел, че Рушел трябва да доведе баща си.

В преписката са приложени и сведения от М. И. М., без дата, който твърди, че на 05.08.2023 г. бил в дома си в [населено място] [улица], когато чул викове и че неговият съсед П. се кара с някакво дете. Излязъл навън и видял, че това е синът на Юнджел, който бил от неговото село. Т. П. го извикал да превежда от турски. В дадените сведения М. заявява, че чул само П. да се кара, не видял какво е станало и дали някой е удрял някого. Моли да не бъде замесван повече в този случай, понеже е съсед на тези хора и те следва да се разбират помежду си.

На 14.08.2023 г. са снети сведения от жалбоподателя, П. П. Р., в които той твърди, че на 05.08.2023 г. детето му излязло да кара колело, но още на първата самостоятелна обиколка, се върнало разплакано в дома на баба си, М. С. в [населено място], където били на гости,. Детето обяснило, че три, по-големи от него деца са го ударили с топка по главата, докато е минавал край тях с колелото си. Другите деца го гонили и викали след него. Инцидентът бил на около 100 метра от къщата. Д. Р. разговарял с детето си и го успокоявал заедно с майка си, М. С., пред къщата дошли три момчета, видимо големи на ръст, като едното без никакви обяснения тръгнало към детето му П.. Понеже това момче било на ръст около 170 см. Р. се притеснил за сина си, който в този момент го попитал “Тате, ще ме защитиш ли ?“ Р. се притеснил и хванал по-голямото дете за лявата ръка, докато то го подминавало. На въпроса му какво е станало, момчето го подминало без отговор. След като го хванал за ръката, Р. отново попитал момчето какво е станало, но то му отговорило на български, че не разбира български. Това се случило пред майката на Р., М. и пред брат му, Р. Р., който също бил полицейски служител. Р. помолил съседа си, Месру да дойде и да превежда от турски. Месру дошъл и говорил с голямото момче на турски като му казал да доведе баща си. Според Р. съседът му, Месру, също започнал да успокоява детето на жалбоподателя, което продължавало да плаче. След около 30 минути с автомобил „Мерцедес“ голямото момче дошло с баща си, който на висок тон започнал да говори как щял да се обади на [тел. номер], понеже синът му е английски гражданин и било недопустимо да се отнасят така с него, а Р. бил държавен служител. В това сведение жалбоподателя излага съмненията си, че отношението на Юнджел към него било тенденциозно, понеже по-рано същата година задържал негов приятел, който бил обявен за издирване и който излежавал присъда в Белене.

В обясненията си от 14.08.2023 г., Р. П. Р., брат на жалбоподателя потвърждава, че племенникът му П. се прибрал изплашен, треперещ и разплакан в къщи, след като по-рано бил излязъл да кара колело по улицата. В този момент Р. Р. косял тревата в двора и видял, че докато брат му, П., успокоява сина си, до къщата им дошли три момчета, видимо големи на ръст. Едното момче без никакви обяснения тръгнало към племенника му П., който извикал на баща си „Тате, ще ме защитиш ли“. При този въпрос, брат му П. хванал по-голямата дете за ръката, докато то го подминавало, защото то явно се било запътило към племенника му да се саморазправя.

Същата версия се съдържа и в обясненията на майката на жалбоподателя, М. С., дадени на 17.08.2023 г.

Видно от представената по делото справка с рег. № 355р-6444 от 18.08.2023 г. началникът на РУ Т. уведомил директора на ОД на МВР-Добрич за сигнала, за предприетите действия по снемане на сведения от подателя на сигнала, от пострадалото лице, от евентуални свидетели, обясненията на жалбоподателя и неговите роднини, както и че сигналът бил докладван незабавно на съответната прокуратура и сведен до знанието на Дирекция „Социално подпомагане“ –Т..

Въз основа на горепосочените данни, със Заповед № 357з-219/23.08.2023 г. директорът на ОД на МВР Добрич, старши комисар Ц. П., на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 10 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплинарната и дисциплинарната практика, наредил извършване на проверка за евентуално допуснато дисциплинарно нарушение, определил комисия в състав от председател и двама членове, на която възложил проверката и определил срок на проверката до 25.09.2023 г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя П. Р. на 28.08.2023 г.

Със Заповед № 357з-2607/21.09.2023 г. директорът на ОД на МВР Добрич по искане на проверяващата комисия удължил срока на проверката до 23.10.2023 г.

Тази заповед е била връчена на жалбоподателя впоследствие, заедно с останалите материали по преписката.

Видно е, че проверяващата комисия е поискала и получила данни от Дирекция „Национална система 112-МВР“ като полученият на компакт диск аудиофайл е бил възпроизведен в Техническа експертна справка № 43/16.10.2023 г. от началника на сектор НТЛ при ОД на МВР-Добрич. Проверяващата комисия е изискала данни от МБАЛ Добрич Спешно отделение като в отговор е получила.

По повод заявено искане управителят на онлайн медията „Про Нюз Добрич“, С. К. с писмо с вх. № 357000-10311/10.11.2023 г. е предоставила на проверяващата комисия записан на цифров носител видеоматериал, публикуван на 29.08.2023 г. в ютюб канала на медията, в който Ю. Р. Р. дава интервю пред репортер във връзка с побоя над сина му.

Със Заповед № 357з-2991/20.10.2023 г. директорът на ОД на МВР Добрич по искане на проверяващата комисия отново удължил срока на проверката, до 17.11.2023 г. Удължаването е мотивирано с необходимост от снемане сведенията на още лица, имащи отношение към случая. Заповедта за удължаване срока на проверката е връчена на жалбоподателя на 07.11.2023 г.

На 14.11.2025 г. на жалбоподателя е била връчена писмена покана да даде обяснения в срок до 15.11.2023 г., 15,15 часа.

На 15.11.2023 г. П. Р. заявил, че вече е дал обяснения по преписката на РУ Т. и няма какво повече да обяснява. На същата дата е направил писмено искане до проверяващата комисия за извършване на определени действия и за отговор на поставени от него въпроси, свързани с процедирането на постъпилия сигнал.

В Справка с рег. № 357р-15024/12.12.2023 г. проверяващата комисия е обсъдила доказателствата и е приела, че са налице данни за тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат с тази справка.

Последвало е издаването на Обобщена справка с рег. № 357р-15220/15.12.2023 г. проверяващата комисия обсъжда резултатите от дисциплинарното производство и предлага деянието на Р. да бъде санкционирано с дисциплинарното наказание „уволнение“. Въз основа на обобщената справка директорът на ОД на МВР Добрич е изготвил докладна записка до министъра на вътрешните работи, компетентен да разпореди образуване на дисциплинарно производство за констатираното тежко нарушение на служебната дисциплина, съобразно нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията.

Директорът на дирекция „Човешки ресурси“ на МВР е предложил на министъра на вътрешните работи да не се приема предложението на директора на ОД на МВР Добрич. Материалите са върнати на директора на ОД на МВР Добрич, който е разпоредил на проверяващата комисия да отстрани пропуските и да събере липсващите доказателства.

Проверяващата комисия е провела видеоконферентна връзка с Д. В., живущ в гр.Лондон Обединено кралство. Сведенията са снети в присъствието на майка му като е ползван преводач. Снети са сведения от д-р Х. П., служител в Спешно отделение и от С. К., управител на „Про Нюз“, приобщени са материалите от образуваното досъдебно производство с протокол от 02.02.2024 г.

Изготвена е обобщена справка с рег. № 357Р-1047/06.02.2024 Г., която е връчена на жалбоподателя на 06.02.2024 г.

На 07.02.2024 г. П. Р. е депозирал сведение с характер на възражение, с твърдения, че е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки детето си.

След прилагане на кадрова справка и копие от протокол за запознаване на служителя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР от 04.12.2019 г. е изготвена нова Обобщена справка с рег. № 357р-1877/12.02.2024 г. , с която назначената комисия в състав гл.инспектор Б.Н.- председател, ст. И. М. М. и дс П. П. – членове, е предложила налагане на дисциплинарно наказание порицание за деянието по чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР, което е определила като съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

Съставени са протокол за предаване на материалите на П. Р. от 12.02.2024 г., протокол за изслушване на служител .

На 13.02.2024 г. е постъпило възражение с изложени твърдения за допуснати процедурни нарушения, както и по съществото на спора за съставомерността на деянието.

По делото са представени Протокола за проведената на 31.01.2024 г. видеоконферентна връзка с Д. Р. В. , от който е видно, че този свидетел изцяло потвърждава първоначално дадените сведения от м. август 2023 г. По делото е установено също, че жалбоподателят временно е бил назначен в група „Криминална полиция“ при Районно управление Т. за периода от 27.02.2023 г. до 03.07.2023 г. Разпитаният по делото свидетел Р. П. Р. потвърждава дадените първоначални сведения , видно от разпита му в съдебно заседание.

По делото бе изготвена съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице , доц. Д-р В. Д., съдебен лекар, който дава заключение, преценявайки медицинските документи за извършени прегледи на Р. Ю. Р., че „червените следи“ описани в Листа за амбулаторен преглед от 05.08.2023 г./ картон на Спешна помощ като зони съответстват на описаните кръвонасядания, констатирани при съдебномедицинската консултация на 07.08.2023 г. В. на описаните кръвонасядания по тялото, констатирани на 07.08.2023 г. отговарят на давност 1-3 денонощия преди извършения преглед от съдебения лекар. Кръвонасядането в областта на шията е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, а не на душене. Кръвонасядането в областта на гръдния кош също е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с не особено голяма сила. Успоредните кръвонасядания по външна повърхност на лява мишница е възможно да се получат при стискане с пръсти в тази област.

Заключението не бе оспорено от страните и съдът го кредитира като обосновано.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема жалбата за неоснователна поради следното:

Заповедта е издадена от директора на ОД на МВР Добрич, който е компетентния да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Нормата определя, че ръководителите на структурите по чл. 37 са компетентни да налагат всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В случая наложеното наказание е порицание, или от вида на визираното по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

При така провелото се дисциплинарно производство съдът приема, че са спазени правилата на чл. 205, ал. 1-3 от ЗМВР, при наличието на които се открива и провежда производство за налагане на дисциплинарно наказание. Сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени като заповедта е издадена в двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят е бил запознат с изготвената справка, имал е възможност и е дал писмени възражения, възраженията са подробно и мотивирано обсъдени и отхвърлени от дисциплинарно-наказващия орган.

Не се констатират допуснати процесуални нарушения на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, според който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Изцяло в правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да предпочете по кой от алтернативно предвидените начини ще изпълни задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР.

Същественото в случая е, че уведомяването на служителя е извършено след приключване на дисциплинарното разследване и обективиране резултатите от него в изготвените от проверяващата комисия Обобщена справка от 06.02.2024 г. и в обобщена справка от 08.02.2024г.

В конкретния казус служителят е уведомен чрез изрични покани, отправени и от дисциплинарно - разследващия орган, да упражни правото си на защита, и от дисциплинарно-наказващият орган.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения от комисията, извършваща дисциплинарното разследване.

Действително в преписката няма данни на коя дата е била, с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е бил удължен срока на проверката с около един месец. Представеното по делото копие на тази заповед съдържа трите имена и подпис на жалбоподателя, но датата не се чете.

Самото дисциплинарно производство е подробно регламентирано в ЗМВР, който установява съществените задължения на органи, отговорни за провеждането му с цел гарантиране правото на защита на държавния служител.

Съгласно чл. 205, ал. 3 ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Правата на служителя при осъществяване на дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР са регламентирани в ал. 8 на същата разпоредба.

Анализът на посочените законови разпоредби води до извод, че с тях се гарантира правото на участието на държавния служител в дисциплинарното производство с оглед постигане на целта му, а именно да се разкрие обективната истина относно това извършено ли е конкретното дисциплинарно нарушение.

Обстоятелството, че служителите в РУ Тервел са предприели действия за изясняване на случая ( по повод постъпилия при тях сигнал от Ю. Р.), като са призовали участвалите в инцидента лица с цел снемане на техните сведения, не представлява нарушение на процесуалните правила на Г. О., чл. 194 и сл. от ЗМВР. Полицейските служители са действали законосъобразно като въз основа на данните, събрани от тях, дисциплинарно наказващият орган е упражнил правомощието си по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР като е определил комисия, на която възложил събирането и проучването на всички доказателства. Без правно значение за законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство е обстоятелството, че жалбоподателят преди инцидента е бил преназначен временно на полицейска длъжност в Районно управление Тервел.

Съдът счита, че липсата на категорични данни дали и кога е връчена Заповед № 357з-2607/21.09.2023 г., с която е удължен с около месец срока на проверката, не може да се определи като съществено процесуално нарушение и порок, който да доведе до отмяна на оспорената заповед. Това е така, понеже тази заповед е издадена в рамките на 4 месечния срок, в който следва да приключи дисциплинарното производство според нормата на чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, която определя, че дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му. Заповедта за удължаване на срока на проверката от 21.09.2023 г. е издадена малко преди изтичане на един месец от образуването на дисциплинарното производство. Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, тъй като същият е знаел, че срещу него е открито дисциплинарно производство, което не е било приключило в рамките на този четиримесечен срок.

Обстоятелството, че на жалбоподателя е предоставен 24 часов срок за представяне на писмени възражения, също не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение. По делото няма никакви данни, че предоставения кратък срок е възпрепятствал правото на защита на полицейския служител. Процесуално нарушение би било, ако служителят бе поискал удължаване на срока за представяне на възражение, поради невъзможност да организира защитата си. В представената преписка няма данни да е поискано удължаване на срока и искането да не е уважено. Видно е, че на оспорващия са предоставени всички събрани данни и доказателства. Видно е и че жалбоподателят е бил запознат с отправените към него обвинения още при откриването на дисциплинарното производство, тъй като деянието е било изчерпателно описано в заповедта от 23.08.2023 г., с която дисциплинарно-наказващият орган е разпоредил извършване на проверка.

На 06.02.2024 год.. инспектор Р. е запознат с обобщена справка с рег.№ 357р- 1647/06.02.2024 год. и всички материали приложени по проверката. Връчена му е покана с рег.№ 357р-1648/06.02.2024 год. за даване на допълнителни обяснения или възражения. Направените от него искания за даване на отговори или извършване на други действия от проверяващата комисия са напълно неотносими към установяване на дисциплинарното нарушение и правилно са били отхвърлени като такива.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предвидената от закона писмена форма. Съдържанието й съответства на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, вкл. и относно изискването за посочване на изпълнителното деяние и правната му квалификация.

Заповедта е издадена при спазване на изискването по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Наказващият орган е събрал и оценил всички доказателства, които е преценил като установяващи данни за извършени системни дисциплинарни нарушения. Съдът приема, че е извършена правилна правна квалификация на установеното деяние и че същото е извършено виновно от жалбоподателя.

Съдът приема за доказани извършените действия, изразяващи се във физическо посегателство от П. Р. върху Р. Р.. Не е спорно, че деянието е извършено от Р. извън работното му време, не по време на изпълнение на служебните му задължения, в състояние на афект, понеже синът му е бил разстроен, разплакан и уплашен от удара с топка, с която играели по-големите деца. Състоянието на афект е силно, внезапно настъпващо, но интензивно чувство. В случая афектът на жалбоподателят е предизвикал силен гняв, който има своето логично обяснение в обстоятелството, че невръстното му дете се върнало разплакано и уплашено. По делото няма данни състоянието на афект да е било толкова силно, че напълно да е изключило възможността полицейският служител да контролира постъпките си, т.е. да изключи елемента вина.

Не е спорно и обстоятелството, че всички участващи в инцидента лица, вкл. и пострадалото лице, са знаели и осъзнавали факта, че бащата на удареното с топка дете е полицай.

Настоящият състав на съда счита, че за съставомерността на деянието по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, е без значение обстоятелството дали върху тялото на пострадалото лице има видими следи от нанесените му удари или няма такива. Представената по делото медицинска документация за наличие на следи от употребената сила срещу непълнолетния Р., следва да се цени единствено като отегчаващо вината обстоятелство, но не и като единствено доказателство за извършване или за неизвършване на деянието. Доказателства за извършване на деянието са събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от пострадалото лице и преките свидетели-очевидци – Д. В. и А. М.. Сведенията, дадени от тези лица са еднопосочни, последователни и в логическа връзка със сведенията и обясненията на останалите лица, вкл. от дадените от жалбоподателя. За да се приеме, че са нарушени правилата за етично поведение в т. 13, б.“в“, т. 15 и т. 20 от Етичния кодекс е достатъчен факта на употреба на физическа сила върху непълнолетно лице от полицай, макар и извън службата му. За съставомерността на деянието не се изисква причиняване на средна или лека телесна повреда, нито да се доказва възникване на физически болки и страдания. Достатъчен е факта на извършеното физическо посегателство извън работно време, без основание.

В тази връзка съдът изцяло споделя становището на ответника, че не отговарят на действителността твърденията на П. Р., на брат му Р. Р., вкл. дадените в качеството му на свидетел по делото, и на тяхната майка. Не са достоверни техните твърдения, че пострадалият Р. Р. се доближил заплашително към невръстното дете на жалбоподателя, което в този момент е било в присъствието на трима възрастни. Тези твърдения са в резултата на защитната теза на жалбоподателя, но са нелогични и напълно житейски необосновани. Явно е, че жалбоподателят е използвал физическа сила спрямо непълнолетния Р. в състояние на афект, а не поради необходимост от защита на невръстния си син от физическо посегателство или неизбежна отбрана, защото явна заплаха не е имало. Доказателствата установяват възникване на страх след инцидента в по-големите момчета, Рушел и приятелите му, които са знаели, че бащата на удареното с топката дете е полицай.

Според настоящия състав жалбоподателят е нарушил разпоредбата правилата за етично поведение в Етичния кодекс (ЕК), съдържащи се в т.13 „в“, т. 15 и т. 20, така както правилно е квалифицирал деянието наказващият орган. Неспазването на правилата на Етичния кодекс е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския служител, според чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Цитираните правила т.13 „в“, т. 15 и т. 20 от ЕК изискват в поведението си държавният служител да демонстрира уважение и зачитане достойнството и правата на гражданите, да уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата и да не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа и политическа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, лично и обществено положение или имуществено състояние. Етичните норми изискват държавният служител да съобразява дали действията, които възнамерява да предприеме са законосъобразни, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Явно е, че извършеното физическо посегателство срещу Р. на 15 години в този момент е явно незачитане на достойнството на пострадалия. Безспорно е, че физическото посегателство е незаконно действие и че същото вместо пример за поведение е причинило страх и възмущение у всички, на които е станало известно.

Заповедта е съобразена и с нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, която определя, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Правилна е преценката на наказващия орган и относно размера на наложеното наказание „порицание“ за срок от 9 месеца. Действително в случая при преценяване смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства дисциплинарно-наказващият орган се е позовал на две други заповеди за налагане на дисциплинарни наказания порицание – Заповед № [рег. номер]-001з—22/14.12.2023 г., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца и Заповед № 357з-67/08.01.2024 г., с който му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Служебно известно на съда е, че тези заповеди са оспорени и по оспорването са образувани административни дела № 19/2024 г. и № 46/2024 г. по описа на АдмС-Добрич, към настоящия момент приключили с влезли в сила решения. От съдържанието на оспорената заповед и дисциплинарната преписка е видно, че дисциплинарно-наказващият орган е съобразил, че наложените с двете заповеди дисциплинарни наказания ( едната, от които впоследствие отменена с Решение № 1270/20.06.20234 г. по адм.д. № 19/2024 г.) не са влезли в сила към датата на издаване на процесната заповед. С оглед правилото на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, ако издадените две други заповеди бяха влезли в сила, то жалбоподателят би бил в хипотеза на налагане на по-тежка наказание от наложеното му порицание. Затова упоменаването на издадените две заповеди в мотивите на настоящата не представлява процесуално нарушение, което е довело до неправилно индивидуализиране на наложеното наказание и определяне на неговия срок.

При определянето на размера на наказанието е видно, че е извършена дължимата преценка. Споделя се становището на наказващия орган, че деянието не е тежко. Тази преценка изцяло съответства на конкретните обстоятелства и факти и причините за внезапното възникване на чувството на силен гняв у жалбоподателя, т.е. преценката е съобразена с обстоятелството, че жалбоподателят се е намирал в състояние на афект. Съобразено е обаче и обстоятелството, че деянието има последици – причинените физически и емоционални болки и страдания на непълнолетно лице.

С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е ангажирана отговорността на П. П. Р., тъй като са налице достатъчно доказателства, които безспорно установяват извършване на нарушението. Обжалваната заповед на директора на ОДМВР – Добрич е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от ответната страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и разноските за вещо лице на ответника от 250 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 211 от ЗМВР, Административен съд –Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Р. от гр. Добрич срещу Заповед № 357з-420/14.02.2024 г., издадена от директора на Областни дирекция на МВР-Добрич.

ОСЪЖДА П. П. Р. с [ЕГН] от гр. Добрич да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и 250 лева възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.