Р Е Ш Е Н И Е
№ 4542
Гр. Пловдив, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16859 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са евентуално съединени осъдителни искове от М.П.Г., както
следва: главен иск срещу *** *** с правно основание чл.441 ГПК, вр.с чл.74,
ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника да плати на ищцата
сумата от 8825,20 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди в същия
размер, причинени й от *** при изпълнение на дейността му като ***, поради
непредаване на посочената сума от *** на ищцата в качеството й на *** по *** № ****
по описа на същия ***, която сума съставлява разликата между събраната по *** от
длъжника „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и дължима за плащане на взискателя
сума в размер на 230 915, 85 лв., и реално преведената на М.Г. от *** сума в
размер на 222 090, 65 лв. на 31.10.2012г. Претендира се и законната лихва от
31.10.2012г. – деня на увреждането, до окончателното плащане. При условията на
евентуалност, а именно – в случай на отхвърляне иска срещу главния ответник, се
предявява иск срещу ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД за същите суми с правно
основание чл.226 КЗ (отм.), вр.с чл.25 от ***, в качеството му на
застраховател, покриващ рисковете по професионалата застраховка на ***.
Ищецът твърди, че през 2012 г. въз основа на Решение по гр.д. № 3173/2011
г. по описа на СГС е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г. срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за сумите: 180 000 лева – главница, ведно със
законната лихва от 02.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото в размер на 7 605 лева. Твърди още, че
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувала *** по описа ***,***
действие ***, по което е получила на 31.10.2012 г. по сметката си в „ОББ“
сумата от 222 090.65 лева, с основание на плащане „изплащане по същото ***“.
Твърди, че с превеждането на сумата, производството по *** дело било
прекратено.
Излага още, че след разпит на с. й Н. М. като свидетел по ***
*** по описа на *** „***“ при Окръжна Прокуратура – Пловдив, във връзка с
дейността на *** *** в края на 2016 г. разбрала, че има голяма разминаване
между сумите, които длъжникът по *** ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е
превело по сметка на *** ***., и сумата, която е получила в банковата си
сметка. Удържаните от длъжника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД суми по ***
възлизали на 254 884.11 лева, от които е следвало да получи като взискател общо
сумата от: 230 915.85 лева (формирана от присъдената й главница и разноски по
гр.дело, както и законна лихва за периода от 02.07.2010 г. до 30.10.2012 г. –
плащането), които са с 8 825.20 лева повече от преведената й сума в размер на
222 090.65 лева.
Твърди, че с бездействието си по непревеждането на посочената разлика от 8
825.20 лева, първият ответник *** – в качеството му на ***, й е нанесъл
имуществена вреда в размер на същата сума, поради което искането е да се осъди
същият да й заплати обезщетение в размер на исковата сума, ведно със законната
лихва от 31.10.2012 г. до окончателното
й изплащане.
В условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска срещу главния
ответник *** ***, искането е да се осъди застрахователя ДЗИ „Общо застраховане“
ЕАД, в качеството му на застраховател, покриващ рисковете по професионална
застраховка на главния ответник, валидна
за периода от 10.04.2012 г. до 09.04.2013 г., да й заплати исковата сума в
размер на 8 825.20 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2012 г. до
окончателното й изплащане.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *** ***, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове, като твърди,
че на ищцата са преведени на 31.10.2012 г. по банковата й сметка сумата от 222 090.65 лева, както и на същата дата по
банковата сметка на пълномощника й са преведени още 22 925.20 лева, или общо
преведената й сума е в размер на 245 015.85 лева, която значително надхвърляла
дължимата й от 230 915.85 лева.
На следващо място твърди, че
претендираните лихви за периода от 31.10.2012 г. до 23.10.2014 г. са погасени
по давност.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че не са налице предпоставките за възникване на отговорността
на *** *** по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: неправомерни действия или
бездействия, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Оспорват се доводите
за настъпване на застрахователно събитие и ангажиране на застрахователната
отговорност на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД. В тази насока се прави довод, че
тъй като правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя
възниква едновременно с правото на обезщетение срещу прекия причинител и е
функционално обусловено от него, правото на застрахователно обезщетение не може
да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на застрахования.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло.
Претендират се разноски.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по
делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
По иска срещу *** ***, за безспорни между страните са отделени
обстоятелствата, че по образуваното пред *** *** *** дело с взискател ищцата и
длъжник – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, по сметка на *** е постъпила
сума от длъжника. Не се спори, че част от събраната от длъжника сума, в размер
на 230 915, 85 лв., следвало да се преведе на ищцата от *** за удовлетворяване
на вземанията й по изпълнителния лист. Безспорни са и фактите, че на ищцата
били преведени лично само 222 090,65 лв. на 31.10.2012г. от ***, а останалата
дължима й сума, събрана по *** дело, в размер на 8825, 20 лв. – предмет и на
исковата претенция, не й била лично преведена.
Ответникът оспорва единствено обстоятелството дали процесната сума се дължи
от *** на ищцата към настоящия момент, доколкото възразява, че същата сума, а
дори и сума в по-голям размер, била преведена на пълномощника на взискателя –
адв. К., на 31.10.2012г., поради което счита, че сумата правомерно е платена на
адв. К. и не следва повторно да се заплаща на ищцата от ***.
За доказване на тези си твърдения ответникът *** *** е представил извлечение
от входящ регистър на ***, в който за *** *** е отбелязано, че молбата за
образуването му е подадена от адв. С.К.. Освен това с отговора на исковата
молба е представен документ – платежно нареждане, от което се установява, че на
31.10.2012г. от ответника А. е бил извършен превод на сума в размер на 22
925,20 лв. с основание – изплащане по ***, по сметка в Прокредитбанк, като за
получател е посочена адв. С.К.. Въпреки това ответникът не доказва при пълно
доказване възражението си, че сумата е била преведена на длъжника, чрез лице,
което е надлежно и изрично упълномощено от взискателя – ищец, по реда на чл.34,
ал.3 от ГПК, да получава парични суми по *** дело. Обстоятелство, че *** е
превел дори по-голяма от дължимата по *** дело сума на пълномощника на
взискателя е било разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по
делото. Макар ответникът А. да сочи доказателства за тези си твърдения, те са
недостатъчни да убедят съда, че процесната сума правомерно е била преведена на
лице, което има представителна власт по отношение на ищцата. На първо място,
представеното извлечение от входящ регистър не удостоверява обстоятелството
дали адв. К. е имала съответно пълномощно да получава пари, събрани в *** производство
и предназначени за ищцата като взискател, а само че е подала молба за
образуване на *** дело. Обсъжданият факт не се установява и от представеното
платежно нареждане, доколкото превеждането на сумата на определен получател,
все още не означава, че той е упълномощен по чл.34, ал.3 от ГПК да получи пари
за сметка на взискателя. Доколкото именно в тежест на ответника е било да
установи тези факти, а той не е сторил това при пълно доказване, следва да се
приеме, че не се установява възражението на ответника, че е превел процесната
сума на представител на взискателя. Установява се единствено, че сумата е била
преведена на лице, различно от взискателя, на 31.10.2012г.
В допълнение ще се посочи, че ищецът провежда успешно насрещно доказване по
възражението на ответника А., доколкото от показанията на разпитаната
свидетелка К. се установява, че ищцата била клиент на кантората, в която
работела свидетелката, като действията на адв. К. по *** дело се изчерпали с
подаване на молба за образуване на *** дело, на която същата била само „преносител”.
Свидетелката изрично посочва, че е нямала пълномощно, нито права да получава
парични суми по *** дело. Свидетелката посочва още, че няма сметка в
Прокредитбанк и не е получавала суми по *** дело, които й твърдения се
подкрепят от представеното от нея удостоверение от банката, че свидетелката не
е била клиент на банката, нито поддържа активни сметки в нея. Наличието на
представителна власт на адв. К. да получи процесната сума за сметка на
взискателя не се установява и от приложения по делото договор за правна защита
и съдейстие между адвоката и ищцата.
Съдът не следва да цени постъпилото по делото извлечение от сметката, по
която *** превело сумата от 22 925,20 лв.,
нито постъпилата информация кой е титуляр на тази банкова сметка, *** ***,
като събрани служебно от съда. Но дори същите да бяха обсъдени, те не променят
дотук направените изводи.
Въз основа на изложеното установява се противоправно поведение на ответника
*** , изразено в бездействие. Същият в отклонение от законовите си задължения
като *** и въпреки, че от длъжника е била събрана цялата дължима на взискателя
сума, на 31.10.2012г., когато е имал възможност и е бил длъжен да преведе
цялата сума на взискателя в размер на 230 915, 85 лв., *** превел на ищцата
само сума в размер на 222 090,65 лв., като не й предал остатъкът от дължимата
сума в размер на 8825, 20 лв., нито на неин представител. С това си бездействие
*** причинил на взискателя вреди в размер на непредадената сума. Не се приема
за основателен доводът на ответника А., че дори да има вреда, тя не настъпва за
взискателя, а за длъжника, на когото принадлежали сумите по специалната сметка
на ***. Установи се по делото, че процесната сума не е останала по сметка на ***.
С разпореждането с нея от *** длъжникът се е освободил от задължението си към
взискателя. Доколкото обаче сумата не е била преведена на взискателя, вкл. чрез
негов представител, а на неустановено по делото лице, взискателят е претърпял
вреди, доколкото същият не може да търси отново сумата от длъжника. Последният
се е освободил от отговорност с плащането, последваното от излизане на
паричната сума от сметката на ***. Вредите за взискателя се изразяват в
невъзможността предназначената за него парична сума реално да постъпи в
патримониума му, било чрез превеждането й от ***, било чрез ново изпълнение
срещу вече освободилия се длъжник. Посочените вреди са в пряка причинна връзка
с поведението на ***, доколкото именно същият е задължен да преведе събраната
за взискателя сума на същия и от неизпълнение на това задължение за взискателя
са настъпили претендираните вреди в размер на непреведената сума. Вината се
предполага до доказване на противното, като презумпцията не е била оборена от ***.
Доказан е фактическият състав на специалната деликтна отговорност на *** по
чл.441 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД. Искът за присъждане
на обезщетение за причинените имуществени вреди е основателен и доказан по
размер, поради което *** *** следва да бъде осъден да плати на ищцата
претендираната парична сума в размер на 8825, 20 лв.
Тази сума се претендира ведно със законната лихва от 31.10.2012г. – датата
на увреждането, до окончателното плащане. Датата 31.10.2012г. се приема за дата
на увреждането поради следното. Именно в този ден на взискателя е била
преведена част от дължимата сума, като към този момент от длъжника бил събран и
остатъкът, т.е. това е най-ранният момент, в който е установено, че по сметката
на *** се е намирала цялата дължима сума за взискателя и съответно е възникнало
задължението му да я преведе на ищцата.
Следва да се посочи, че претенцията за законна лихва от момента на деликта до
окончателно плащане не е самостоятелен иск и съдът не се произнася със сила на
пресъдено нещо за размера му, който окончателно се определя в *** производство,
доколкото е неизвестно дали и кога осъденият ответник ще плати главното
задължение. В този смисъл са разясненията, дадени в Определение №
406/15.07.2009г. на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК, които не са загубили
значението си и в актуалната съдебна практика.
Присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск.
Доколкото при непозволеното увреждане делинквентът се счита в забава и без
покана, т.е. от деня на увреждането, законната лихва следва да се присъди от
деня на увреждането – 31.10.2012г., до окончателното плащане.
Възражението на ответника А. за погасяване претенцията за законна лихва по
давност е неоснователно. Макар да не е предявен отделен иск за обезщетение за
забава, съдът счита, че началният период на дължимост се фиксира именно с
настоящото съдебно решение, а само крайният зависи от плащането на ответника.
Въпреки това вземането не е погасено по давност по следните съображения. Безспорно
е между страните, че едва в края на 2016г. ищцата узнала, че по *** й е
преведена по-малка сума от дължимата. Едва в този момент увреденото лице е
разбрало за извършеното спрямо него непозволено увреждане, а именно - че от
длъжника е събрана по-голяма сума, но й е преведена сума, без процесните 8825,
20 лв. Едва в края на 2016г., следователно, ищцата е узнала за осъществения
деликт, а оттам и за извършителя му по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗД . В този
момент е открит извършителят. По смисъла на тази разпоредба давността започва
да тече именно от откриване на дееца за вземания от непозволено увреждане.
Вземането за обезщетение за забава при плащането на обезщетението за вреди
произтича именно от непозволеното увреждане. Поради изложеното макар
обезщетението за забава да е изискуемо от датата на увреждането, давността за
него е започнала да тече от откриване на дееца и извършения деликт, а именно от
края на 2016г. Законодателната идея е, че преди да узнае кой е делинквентът, а
впрочем и за извършването на самия деликт, кредиторът обективно не може да
извърши активни действия за реализиране на правата си, които да прекъснат
давността. Считано от края на 2016г. до подаването на исковата молба на
23.10.2017г., вземането за обезщетение за забава не е погасено с изтичане на
тригодишната погасителна давност. Поради изложеното главното вземане следва да
се присъди ведно със законната лихва от 31.10.2012г. до окончателното плащане.
Поради уважаване на иска срещу главния ответник, не е настъпила
процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск, поради което
съдът няма да се произнася по него.
Присъждане на разноски са поискали само ищецът и ответникът А.. При този
изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е поискал и доказал
разноски в размер на 353 лв. за държавна такса. Относно поисканото адвокатско
възнаграждение и направеното възражение за прекомерност, съдът намира следното.
Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, миниланиото възнаграждение при тази цена на иска е в размер на
771,26 лв. След второто съдебно заседание по настоящото дело са проведени още 5
съдебни заседания. Съгласно ал.8 на чл.7 от същата наредба при защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. Следователно, в случая минималният размер се определя
по правилата в чл. 7 от Наредбата, като се добавят още 500 лв. за допълнително
проведените заседание, или минималният размер на възнаграждението по
конкретното дело е 1271, 26 лв. Претендират се 1750 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, направените възражения от ответника по главния иск,
проведеното активно насрещно доказване от ищеца по тези възражения, съдът
намира, че не следва да се определя възнаграждение в минимум, но и исканото е
завишено. Поради което съответно на сложността на делото се явява
възнаграждение в размер на 1500 лв.
Доказано е плащането на 1550 лв. – 100 лв. с подписване на договора за
правна защита и съдействие и 1450 лв. по силата на представена от ищеца
разписка. Поради изложеното в полза на ищеца ще се присъдят 1500 лв.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕГН:**********, *** при ***,
с адрес:***, да плати на М.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с
правно основание чл.441 ГПК, вр.с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 8825,20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на М.Г. от *** при
изпълнение на дейността му като ***, поради непредаване на посочената сума от ***
на ищцата в качеството й на взискател по *** по описа на същия ***, която сума
съставлява разликата между събраната по *** от длъжника „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД и дължима за плащане на взискателя сума в размер на 230 915,
85 лв., и реално преведената на М.Г. от *** сума в размер на 222 090, 65 лв. на
31.10.2012г., ведно със законната лихва от 31.10.2012г. – деня на увреждането, до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***, ЕГН:********** да плати на М.П.Г., ЕГН: **********
разноските по делото, както следва: 353 лв. за държавна такса и 1500 лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ