№ 334
гр. Враца, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. И. Г., гр. ****, против НП №580/04.05.2022
г., издадено от началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ
управление към АПИ, с което за нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно, тъй като е
допуснато неправилно приложение на материалния закон. При това и при
развиването на подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания,
се прави искане за отмяна на НП.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Г. Н. – САК, която
поддържа жалбата и заявявайки липсата на идентичност между фактическото
и юридическо обвинение, както и обосновавайки процесуални нарушения,
прави искане за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Т. Георгиев, който
оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и
формулира искане за потвърждаване на атакуваното НП.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 28.11.2021 г., при излизане от територията на Р България при ГКПП
Кулата, св. Т. П. – инспектор в отдел ПТРР, ТД „Митница София“ извършила
1
проверка на жалбоподателя, управляващ влекач **** с рег. №****. В хода на
проверката установила, че на 17.11.2021 г., в 19:04 часа, превозното средство
е засечено на Обходен път Враца, отсечка 8+849 от път I-1, без заплатена
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При това съставила на жалбоподателя
АУАН №580/28.11.2021 г., в който посочила, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.
На 04.05.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и посочване, че същото е извършено на
път I-1, км.8+849, на основание чл.179, ал.3 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. От показанията на св. Т. П. се установява, че лично е
извършила проверка на жалбоподателя и е установила, че дни по-рано
управляваното от него превозното средство е било засечено от електронна
система на Обходен път Враца без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2
ЗП. Установяват се и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в цялост. Кредитира и останалата
събрана, но необсъдена до момента доказателствена съвкупност. Доколкото
обаче, същата не съдържа съществени противоречия по отношение на
подлежащите за доказване факти, излагането на по-подробен анализ е
ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Установи обаче, че АУАН не е съставен при спазване
на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, а именно:
Видно е, че в НП е отразено, че нарушението е извършено на път I-1,
км.8+849. В АУАН обаче е отразено, че то е извършено на Обход Враца, път
I-1, отсечка 8+849 км. На пръв поглед така посоченото място изглежда
2
идентично, но в действителност не е така. Републикански път I-1 е
първокласен път отРепубликанската пътна мрежа на Р България с общо
направление север-юг, свързващ гр. Видин с граничния пункт ГКПП Кулата-
Промахон. Общата му дължина е 453,8 км и неговата километрично
измерване започва от гр. Видин към ГКПП Кулата-Промахон. Същият,
предвид дължината си, се свързва и отклонява в редица първокласни,
второкласни и третокласни пътища, като при около км.144+300 същият
преминава в „Обходен път гр. Враца“, представляващ отсечка от първокласен
път І-1/Е-79/. При тази конкретизация става ясно, че в АУАН жалбоподателят
е обвинен, че е извършил нарушението на км.8+849 от Обходен път Враца,
част от път I-1, което чисто километрично се явява в участъка след км.144 от
път I-1. В НП обаче жалбоподателят е обвинен, че нарушението е извършено
на км.8+849 от път I-1, което предвид километричното измерване е в районна
на гр. Видин. При това съдът намира, че в АУАН и в НП е налице пълно
разминаване на мястото на нарушението. А мястото на нарушението е от
изключително значение и не случайно е сред задължителните реквизити на
АУАН и НП. И именно по тази причина съдебната практика еднопосочно
приема, че неправилното посочване на мястото на нарушението и/или
посочването на различни места на нарушението, е съществено процесуално
нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на санкционния
акт в цялост.
Извън посоченото, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
съществото на спора. При тази си проверка, настоящата инстанция счита, че
по делото не се доказва, че на 17.11.2021 г. именно жалбоподателят е
управлявал превозното средство. Действително, на 28.11.2021 г., когато му е
извършена проверка, той е бил водач на превозното средство. Но на
17.11.2021 г., когато нарушението е отчетено с електронна система, проверка
за това кой е бил водач на превозното средство не е извършена. И при
условие, че същото не е собственост на жалбоподателя, за съда остава
недоказано твърдението на наказващия орган, че именно жалбоподателя е
нарушител и неясно защо санкцията е наложена на жалбоподателя, а не на
собственика на превозното средство, каквато възможност законодателя е
предвидил.
По изложените съображения, приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, както и че не е доказано авторството на
нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се
отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН
Отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ управление към АПИ,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 360 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, какъвто е
размера на възнаграждението съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В
останалата част до пълния претендиран размер на адвокатското
3
възнаграждение от 600 лв., съдът намира, че искането като несъразмерно на
фактическата и правна сложност на делото, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №580/04.05.2022 г., издадено от
началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление
към АПИ, с което за нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на
основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на Й. И. Г., гр. ****, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
ОСЪЖДА Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление към Агенция пътна инфраструктура, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ
на Й. И. Г., ЕГН:**********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането до пълния му предявен размер от
600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4