Р Е Ш Е Н И Е
№……..
06.11.2018
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен състав
На шести ноември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Ивайло Цветков
Прокурор : Евелина Попова
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВЧНД № 971 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С протоколно Определение от 15.10.2018 г., постановено по
ЧНД № 2296 г. по описа на Районен съд
Плевен са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК,
наложените на Т.П.И., с ЕГН **********наказания, както следва: на основание чл. 25 ал. 1
във вр. с чл. 23 ал. 1 от НПК на осъдения Т.П.И., ЕГН **********, е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му
наказания по НОХД №
1746/2018 г. и по НОХД № 1613/2018 г., двете по описа на Районен съд – гр. Плевен, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Така определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК е
увеличено с три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Районният
съд приспаднал на основание чл. 25 ал. 2
от НК фактически изтърпяното наказание от
осъдения Т.П.И., ЕГН ********** лишаване от свобода постановено по НОХД № 1613/2018 г.
по описа на РС-Плевен в размер на два
месеца и шест дни към дата 15.10.2018 год., съгласно справка изх. № 443/2018 от 02.10.2018 г. на
Началник на Затвора – Ловеч.
Срещу определението е
подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК. В открито съдебно заседание осъденото лице поддържа жалбата
си, Сл. защитник – адв. Н.
навежда доводи, че увеличението на наказанието е прекомерна репресия спрямо
подзащитният му.
Пред въззивния съд
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че
жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията
следва да бъде потвърден, тъй като е налице изключително висока обществена
опасност на лицето, което въпреки многото осъждания не е променило престъпния
си начин на живот.
Въззивната инстанция, като
съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и
провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че
протестираното определение е правилно и
законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло. Съображенията за
това са следните:
Въззивният жалбоподател Т.П.И.,
с ЕГН ********** е осъждана както
следва:
1. Районен съд - Плевен с
определение по НОХД № 1746/2018 г. по описа на PC - Плевен, влязло в законна сила на
20.09.2018 г., по силата на което на Т.П.И.,
ЕГН ********** ***, е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 5 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване за престъпление по
чл. 354а от НК, извършено на 04.05.2018 г.
2.
Районен съд - Плевен с определение по НОХД № 1613/2018 г., влязло в законна
сила на 28.06.2018 г. е наложил на осъдения И. наказание 6 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за престъпление по чл. 354
от НК, извършено на 16.04.2018.
При така установената правилно фактическа
обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са
налице данни за престъпната дейност на
осъдения И. сочеща на усложнена форма на престъпна дейност, като деянията са в условията на съвкупност, преди
същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях.
Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо
най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила
съдебни актове по НОХД №
1746/2018 г. и по НОХД № 1613/2018 г., двете по описа на Районен съд – гр. Плевен, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието .
Районният съд като определил правилно размера на
общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на
наказанието по реда на чл. 24 от НК. въззивната инстанция напълно споделя
изводите относно упоритата престъпна дейност на осъденият И., тъй като този
извод напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост
Т.И., от което е видно, че в периода 2000-2018 година последният има тринадесет
осъждания.Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и
модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да
преустанови престъпната си дейност в различните й форми. Наложените на И. наказания
явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са
мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение.
С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на подсъдимият
относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като
е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон. Тук
следва да се посочи, че районният съд се е показал снизходителен като е
увеличил наказанието само с два месеца лишаване от свобода и единствената
причина въззивната инстанция да не измени определението в тази му част е
липсата на протест от страна на Районна прокуратура Плевен.
При горните съображения,
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно Определение от 15.10.2018 г., постановено по ЧНД № 2296 г. по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.