РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Перник, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720100725 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба депозирана от Н. Д. В., ЕГН:
**********, гражданин на Беларус, с разрешение за постоянно пребиваване № 701199***,
издадено на 10.02.2022 г. от МВР срещу К. Р. С., ЕГН: ********** от гр. Перник, пл. „К. П.“
№ ** вх. *, ет. *, ап. * с правно основание с чл. 34 ЗС за делба на недвижими имоти-сграда и
процесния урегулиран поземлен имот придобити по време на прекратения между страните
брак с влязло в сила решение и съставляващи СИО.
В изпълнение на указанията на съда дадени с разпореждане от 15.02.2024 г. ищцата с
молба –уточнение от 01.03.2024 г. е конкретизирала какъв иск е обективно и кумулативно
съединила към иска си за делба на съсобствени имоти, като правно основание, и е изложила
фактически обстоятелства, от които се извежда нейната претенция. Същата е заявила, че
предявява иск по чл. 23, ал. 2 СК положителен установителен иск за частична
трансформация на лично имущество, какъвто е допустим в делбеното производство.
Формулирала е и надлежен петитум по този иск и е посочила при какви квоти в
случай, че съдът уважи евентуално иска й по чл. 23 СК да допусне делбата между нея и
ответника, а именно при 4/5 ид.ч. за нея и 1/5 ид.ч. за ответника по отношение на сградите и
на процесния урегулиран поземлен имот. Посочила е какъв е произхода на средствата, които
твърди, че е вложила в закупуването на имота и както и че същите съставляват лично
имущество.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. Р. С.
чрез адв. А. А. от АК-Перник, с който прави възражение за пълна трансформация по
1
отношение на процесния урегулиран поземлен имот предмет на делбата, тъй като същото
било изцяло придобито с лични средства на ответника и същото било негова изключителна
собственост.
В указания от съда срок ищцата чрез процесуалния й представител е взела становище
по това възражение по чл. 23 СК на ответника.
Твърди се в исковата молба от ищцата, че на 17.05.2014 г. в Беларус сключила
граждански брак с К. Р. С., който брак бил признат в България, и за който бил съставен Акт
за сключен граждански брак№ ***/30.07.2014 г. в гр. Перник. На 24.10.2017 г. чрез
Нотариален акт№ 142. том III. per. № 11***, дело № 512 от 2017 г., изповядан пред Р. М. -
Нотариус с район на действие Районен съд - гр. Перник, №141 в регистъра на Нотариалната
камара твърди, че К. Р. С. нейн съпруг към този момент, закупил Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 1299 кв.м., находящо се в землището на
село С., община Перник, област Перник и означено по скица като УПИ III-**** /трети за
имот планоснимачен номер хиляда двадесет и пети/ в квартал 87 /осемдесет и седми/ по
плана за регулация и застрояване на село Студена, община Перник, утвърден със Заповед №
2070 от 17.11.2000 г., а ищцата посочва, че била закупила следния недвижим имот: Масивна
Жилищна Сграда със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от приземен /сутеренен/ етаж,
състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с разгърната
застроена площ от 200 кв.м. и Двуетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и с
разгърната застроена площ от 64 кв.м.. заедно с правото на строеж върху урегулирания
поземлен имот, в който са разположени - Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно
урегулирано място с площ от 1299 кв.м., находящо се в землището на село Студена, община
Перник и означено по скица като УПИ III-**** /трети за имот планоснимачен номер хиляда
двадесет и пети/ в квартал 87 /осемдесет и седми/ по плана за регулация и застрояване на
село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. Заявява, че с
Решение № 260306 от 11.03.2021 г. на Районен Съд - Перник, по гражданско дело №
6530/2020 г. съдът допуснал развод и прекратил поради дълбоко и непоправимо
разстройство сключения на 17.05.2014 г. в Беларус, и признат в Република България брак
между нея- Н. Д. В., ЕГН ********** и К. Р. С., ЕГН **********. като недвижимите имоти,
придобити по време на брака, останали в обикновена съсобственост помежду им. Посочва,
че след развода се опитала да се споразумее с К. С. относно подялбата на придобитите по
време на брака недвижими имоти, но така и не успели да се спогодят. Твърди, че когато
сключили нотариалния акт - на 24.10.2017 г. чрез Нотариален акт № 142, том III, per. N
11648, дело № 512 от 2017 г., изповядан пред Р. М. - Нотариус с район на действие Районен
съд - гр. Перник, № 141 в регистъра на Нотариалната камара, тя била предоставила много
по-голямата част от парите и имала много по- голям принос, като постройките изцяло само
тя ги била платила. Заплатила била сумата от 20 190 евро от цялата цена по сделката, която
била в размер ма 25 000 евро. В молбата си уточнение от 01.03.2024 г. ищцата в изпълнение
на указанията на съда конкретизира, че предявява положително установителен иск по чл. 23,
ал. 1 от СК за установяване на по-голям дял на ищцата, на основание на частична
2
трансформация на лично имущество по чл. 23, ал.2 от СК, който е обективно и кумулативно
съединен към иска за делба на процесния съсобствен имот. От нотариалния акт за покупко-
продажба, изповядан на 24.10.2017 г., № 142, том III, per. № 11648, дело № 512 от 2017 г.
било видно, че съпрузите били закупили недвижим имот за 25 200 евро. От платежно
нареждане на „Банка ДСК“ ЕАД, клон ФЦ Перник било видно, че ищцата Н. С.а била внесла
20 190 евро на 24.10.2017 г. на продавачката на процесния недвижим имот. Или 25 200 - 20
190 = 5 010 евро ги бил заплатил ответникът. Той следвало да докаже произхода им, като
евентуално да отрече, че били в режим на СИО. От тук можело да се направи извода, че в
случай, че се уважи искането на ищцата, то квотите биха били: 4/5 за ищцата Н. В., а за
ответника К. Р. С. са 1/5. Това, че в нотариалния акт било записано, че продавачът М. Д. Г.а е
продала на ответника К. С. само УПИ, представляващо дворно урегулирано място с площ от
1299 кв.м., а на ищцата: масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и с разгърната застроена площ от
64 кв.м., не следвало, че трябва да се приеме и извърши точно така делбата. Нямало как да
посочи стойността на двете къщи отделно от стойността на дворното място. Поради, което
заявява, че не поддържа, че претендирания принос на ищцата следвало да се уважи само за
определена част от процесния недвижим имот, а именно за къщите. Към деня на закупуване
на имотите двете страни били в бездялова СИО, следователно имуществото било общо и
неделимо. Твърди, че това, че била осъществена трансформация на лично имущество при
придобиване на вещно право, заплатена с влог на ответника трябвало да се установи или че
влогът е негово лично имущество по чл. 22 от СК, или че средствата по влога имат друг
извън семеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана. В този смисъл се
позовава на Решение № 126/2019 г., ВКС, II г.о., по гр. дело N 352/2019 г. В Решение №
260306 на Районен съд - Перник, г.о., X състав, по гр. дело № 6530/2020 г. съдът бил
утвърдил споразумението между страните по чл.51, ал.1 от СК, че недвижимите имоти,
придобити по време на брака остават в обикновена съсобственост помежду им. Фактът, че
бившите съпрузи са изразили желанието си имотът да остане съсобственост, изключвал
възможността да се доказва пълна трансформация, т.е. че имуществото принадлежи само на
единия съпруг. В този случай било допустимо да се иска признаване на частична
трансформация. Твърди, че искът ни по чл. 23, ал.1 от СК относно платените от ищцата 25
200 евро, установяващи по-голям принос, били при пълна липса на принос в режима на
съпружеска имуществена общност от страна на бившия съпруг - К. Р. С.. Произходът на 20
190 евро, парите, които ищцата била вложила в закупуване на имота в СИО били дарени
лично и само за ищцата от нейната майка В. П. В.. От попълнени декларации, приложение
№ 8, по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т 3 от ЗМИП приложени при изповядване на сделката това
било видно. Моли, съдът да признае за установено, че била налице частична трансформация
на лично имущество придобито от ищцата Н. Д. В., с ЕГН ********** от гр. Перник, през
време на брака й, които са й дарени от нейната майка, а именно сумата от 20 190 евро. Моли,
съдът да допусне делба между Н. Д. В., ЕГН ********** и К. Р. С., ЕГН ********** по
отношение на имот: Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с
площ 1299 кв.м., находящо се в землището на село Студена, община Перник, област Перник,
3
означено по скица УПИ III - **** в квартал 87 по плана за регулация и застрояване на село
Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г., при граници: от
северозапад - улица „Е.“, от изток - УПИ IV-****, от югоизток - УПИ VI - **** и от запад -
УПИ II - **** и намиращите се в него: Масивна жилищна сграда със застроена площ от 50
кв.м., състояща се от приземен (сутеренен) етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два
жилищни етажа и полуетаж и с разгърната застроена площ от 200 кв.м. и двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и с разгърната застроена площ от 64 кв.м.,
заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който са разположени -
Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ 1299 кв.м.,
находящо се в землището на село Студена, община Перник, област Перник и означено по
скица като УПИ III - **** в квартал 87, при следните квоти: 4/5 за ищцата Н. Д. В., ЕГН
**********, и 1/5 за ответника К. Р. С., ЕГН **********.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответник. Същият
признава, че с ищцата са бивши съпрузи. Гражданският им брак с ищцата бил сключен на
17.05.2014г. и бил прекратен чрез развод, допуснат с влязло в сила Решение на Районен Съд
- Перник, постановено по гражданско дело № 6530/2020 г. По време на брака им с ищцата,
на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№ 142, том III. per.
№ 11648, дело № 512 от 2017 г. на нотариус Р. М., придобили следните имоти: Урегулиран
поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1299 кв.м., находящо се
в землището на село Студена, община Перник, област Перник, който съгласно плана за
регулация и застрояване на село Студена е УПИ Ш-**** /трети за имот планоснимачен
номер хиляда двадесет и пети/ в квартал 87 /осемдесет и седми/' по плана за регулация и
застрояване на село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г.,
заедно с Масивна Жилищна Сграда със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от приземен
/сутеренен/ етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с
разгърната застроена площ от 200 кв.м. и Двуетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и
с разгърната застроена площ от 64 кв.м.. След прекратяване на гражданския им брак с
ищцата била прекратена съпружеската имуществена общност, като всеки от тях станал
собственик на по 1/2 идеална част от имуществото, което преди това било придобито от тях
в режим на съпружеска имуществена общност. В исковата молба, а след това и в
допълнителна /уточняваща/ молба от ищцата било поискано да се допусне делба и на
процесните сгради, като съдът да приеме, че тези сгради били придобити само с нейни
лични средства, поради което да й се определи по-голяма делбена квота в тези сгради.
Оспорва тези твърденията в исковата молба и в подадената по делото уточняваща молба, че
процесните жилищни сгради, находящи се в описания по-горе урегулиран поземлен имот,
предмет на предявения иск за делба били придобити със средства на ищцата. Оспорва и
твърденията на ищцата, че за придобиването на тези сгради било налице трансформация на
лични средства на ищцата. За покупката на тези сгради били предоставени средства от
майката на ищцата, но тези средства били предоставени общо на ищцата и на него като
семейство. Безспорен аргумент в този смисъл било и обстоятелството, че от ищцата бил
предявен иск за делба и на описаните по-горе сгради. В исковата молба от ищцата били
4
изложени твърдения, че сградите, находящи се в описания по-горе урегулиран поземлен
имот, били придобити само с нейни лични средства. С предявения по делото иск от ищцата
се искало да се допуснат до делба и тези сгради, а това по същество представлява признание
изрично направено от страна на ищцата, че тези сгради не били придобити само с нейни
лични средства и че тези сгради били сьсобствени между страните. Съответно, ако
предоставените средства от майката на ищцата за покупката на тези сгради били
предоставени само на ищцата, то по отношение на тези сгради щяло да е налице пълна
трансформация, поради което и тези сгради да не са предмет на иска за делба, който е
предявен от ищцата. По делото било безспорно, че от ищцата бил предявен иск за делба и на
тези сгради, поради което и с оглед на така предявения иск за делба на тези сгради, от страна
на ищцата било направено и изрично признание, че тези сгради към настоящия момент били
съсобствени, придобити преди това в режим на СИО по време на брака ни, с общи средства-
на него и на ищцата. С оглед на това и по отношение на сградите, предмет на предявения
иск за делба, между него и ищцата, била налице съсобственост върху процесните сгради,
предмет на предявения иск за съдебна делба, в равни делбени квоти- по ½ идеална част за
всеки от тях. На следващо място, прави възражение, че не следва да се допуска до делба
процесния урегулиран поземлен имот- Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно
урегулирано място с площ от 1299 кв.м., находящо се в землището на село Студена, община
Перник, област Перник, който съгласно плана за регулация на село Студена е УПИ III-****
/трети за имот планоснимачен номер хиляда двадесет и пети/ в квартал 87 /осемдесет и
седми/, тъй като този урегулиран поземлен имот бил придобит изцяло само с негови лични
средства. Този урегулиран имот, макар и да бил придобит по време на брака им с ищцата,
бил придобит изцяло само с негови лични средства, поради което за придобиването на този
УПИ била налице пълна трансформация и този имот бил само негова лична и изключителна
собственост. Този урегулиран поземлен имот бил придобит изцяло с негови лични средства,
притежавани от него преди брака му с ищцата. По изложените съображения, моли съдът да
допусне между него и ищцата делба на 6 следните недвижими имоти: -Масивна Жилищна
Сграда със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от приземен /сутеренен/ етаж, състоящ се
от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с разгърната застроена площ от
200 кв.м.; -Двуетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и с разгърната застроена площ
от 64 кв.м., при делбени квоти: ½ идеална част за ищцата- Н. Д. В. и 1/ 2 идеална част за
ответника К. Р. С.. По изложените съображения, моли, съдът да отхвърли предявеният иск за
делба на процесния урегулиран поземлен имот, който съгласно плана за регулация и
застрояване на село Студена е УПИ Ш-**** /трети за имот планоснимачен номер хиляда
двадесет и пети/ в квартал 87 /осемдесет и седми/' по плана за регулация и застрояване на
село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000д., заедно с
Масивна Жилищна Сграда със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от приземен
/сутеренен/ етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с
разгърната застроена площ от 200 кв.м. и Двуетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и
с разгърната застроена площ от 64 кв.м. В изпълнение на указанията на съда ищцата е взела
становище с което е оспорила изложените твърдения в отговора на исковата молба от
5
ответника, включително и направеното от него възражение по чл. 23 СК относно пълна
трансформация на лично имущество по отношение на процесния урегулиран поземлен имот
предмет на делбата.
С оглед характера на предявеният иск, съдът с определение по чл. 140 ГПК от
05.07.2024 г. е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства-наличие на
сключен между тях граждански брак, прекратен с влязло в сила решение, по време на който
са придобили процесните сгради и процесния урегулиран поземлен имот в режим на СИО.
Указал е на ищцата по предявения от нея положителен установителен иск с правно
основание чл. 23 СК за установяване на частична трансформация на лично имущество при
придобиване на процесните сгради и процесния урегулиран поземлен имот, че следва да
докаже следните обстоятелства- 1) придобивна стойност на имота / процесните сгради и
процесния урегулиран поземлен имот / съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен
ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22
СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3)
влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при
условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични
средства в придобиването на конкретната вещ. Указал е на ответника по положителен
установителен иск с правно основание чл. 23 СК, че следва да докаже, че средствата, с които
са били закупени процесните сгради са били общи на двамата съпрузи, както и
възражението си за пълна трансформация на лично имущество по отношение на процесния
урегулиран поземлен имот, а именно- 1) придобивна стойност на процесния урегулиран
поземлен имот съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на
вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни
на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към
момента на придобиване на имуществото. Указал е на ищцата, че носи доказателствената
тежест да установи, че имуществото предмет на делбата е съсобствено между съделителите
на посоченото от нея основание – прекратяване на съпружеската имуществена общност с
влязло в сила решение за развод и трансформирането й в обикновена съсобственост, както и
квотите на съделителите от съсобствеността върху имота съобразно претенцията й по чл. 23
СК за установяване на частична трансформация на лично имущество при придобиване на
процесните сгради и процесния урегулиран поземлен имот.
С протоколно определение от 08.01.2024 г. е отделено като безспорно обстоятелство
между страните, че ищцата е гражданин единствено на Република Беларус и към настоящия
момент има разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
След анализ и преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните на 17.05.2014 г. в Беларус са сключили граждански брак , който брак бил
признат в България, и за който бил съставен Акт за сключен граждански брак№
133/30.07.2014 г. в гр. Перник.
6
На 24.10.2017 г. чрез Нотариален акт № 142. том III. per. № 11648, дело № 512 от 2017
г., изповядан пред Р. М. - Нотариус с район на действие Районен съд - гр. Перник, №141 в
регистъра на Нотариалната камара двамата като съпрузи към този момент, закупили
Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1299 кв.м.,
находящо се в землището на село Студена, община Перник, област Перник и означено по
скица като УПИ III-**** /трети за имот планоснимачен номер хиляда двадесет и пети/ в
квартал 87 /осемдесет и седми/ по плана за регулация и застрояване на село Студена, община
Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. , както и Масивна Жилищна Сграда
със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от приземен /сутеренен/ етаж, състоящ се от
гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с разгърната застроена площ от 200
кв.м. и Двуетажна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и с разгърната застроена площ от 64
кв.м.. заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който са
разположени - Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ
от 1299 кв.м., находящо се в землището на село Студена, община Перник и означено по
скица като УПИ III-**** /трети за имот планоснимачен номер хиляда двадесет и пети/ в
квартал 87 /осемдесет и седми/ по плана за регулация и застрояване на село Студена, община
Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. В цитирания нотариален акт като
приобретател на недвижимия имот бил посочен ответникът К. Р. С., а ищцата била посочена
като приобретател на сградите построени в имота. Посочена е обща продажна цена на
недвижимия имот и посторените в него сгради от 25 200 евро или в левова равностойност
сумата от 49 286,92 лв.
С Решение № 260306 от 11.03.2021 г. на Районен Съд - Перник, по гражданско дело
№ 6530/2020 г. съдът допуснал развод и прекратил поради дълбоко и непоправимо
разстройство сключения на 17.05.2014 г. в Беларус, и признат в Република България брак
между Н. Д. В., ЕГН ********** и К. Р. С., ЕГН **********. като недвижимите имоти,
придобити по време на брака, останали в обикновена съсобственост помежду им съгласно т.
3 от постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК възпроизведено в диспозитива
на цитираното решение.
Видно от представената декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от
24.10.2017 г. ищцата е декларирала, че паричните средства предмет на посочената сделка в
размер на 20 190 евро имат следния произход, а именно дарени са от нейната майка В. П. В..
Видно от представената декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от
24.10.2017 г. ответникът е декларирал, че паричните средства предмет на посочената сделка
в размер на 20 190 евро имат следния произход – от съпругата му Н. С.а.
Видно от представеното от ответника удостоверение от Банка ДСК от 14.10.2014 г.
същият има договор за кредит от 13.10.2017 г., спестовен влог открит на 10.10.2014 г. и
персонален заем отпуснат на 13.10.2017 г. и погасен на 04.11.2020 г. Видно от представеното
от ответника удостоверение от Банка ДСК от 28.01.2025 г. потребителският кредит на
ищеца отпуснат на 13.10.2017 г. е бил в размер на 35,000 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. В., майка на ищцата същата
7
през лятото на 2017 г. била дала пари на своята дъщеря за да си закупи недвижим имот, като
затова била продала своя апартамент в Беларус. Била и дала сумата от 20 190 евро, като това
би ла паричната равностойност на предоставените от нея средства в евро, въпреки, че тя й ги
била предоставила в долари. Ищцата била дошла при нея в Беларус, където била получила
паричните средства от продажбата на нейния апартамент в Беларус. През това време дъщеря
й била в брак, но свидетелката посочва, че била предоставила парите само на нея. Искала
апартаментът да бъде закупен от нейната дъщеря и в него да живее тя и нейната внучка,
която била дете на ищцата от предходен брак. Към този момент страните били в брак и били
живеели в апартамента на ответника и на неговата сестра, като свидетелката знаела, че
дъщеря й няма собствено жилище.
Видно от показанията на свидетеля Б. Т. Б., който е посещавал процесния имот и е
работил заедно с ответника, последният бил взел кредит в размер на не по-малко от 10 000
лв. Бил вкарвал тръби в имота и чакал да му се постави водомер и зидал новата къща. Бил
вършил работа по имота и бил ходил в него след нощна смяна по 3-4 пъти в седмицата,
докато били работили заедно. Били работили заедно в една бригада през 2017 г. до
18.05.2017 г., а в различни бригади били работили до миналата година, когато свидетелят се
бил пенсионирал. Процесното дворно място било ливади, а градината била до новата къща,
като имало една пътека навътре направена. Ответникът бил ходил в имота да коси и бил
стегнал старата къща, в която бил живял. Правил бил ремонт на първия етаж, където била
кухнята и на втория етаж, където имало стая. Къщата сега можела да се обитава, а допреди
това не могло да се живее в нея бил необходим ремонт.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
безпристрастни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза оценка за пазарната
стойност на процесиите имоти към 24.10.2017 г. е следната:
Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1299
кв.м, находящо се в землището на село Студена, община Перник, област Перник и
означено по скица като УПИ III-**** в квартал 87 по плана за регулация и застрояване
на село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г., при
граници: от северозапад - улица „Е.", от изток - УПИ IV-****, от югоизток - УПИ VI-
**** и от запад – УПИ II-**** - 31 900 лв.
Масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м, състояща се от приземен
/сутеренен/ етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж
и с разгъната застроена площ от 200 кв.м и Двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 32 кв.м и с разгъната застроена площ от 64 кв.м, заедно с правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, в който са разположени - 24 300 лв.
Обща стойност на имотите - 56 200 лв.
Процентно съотношение към стойността на целия имот:
8
УПИ III-**** към целия имот - 56,76 %
Сграда със ЗП 50 кв.м. и сграда със ЗП 32 кв.м към целия имот - 43,24 %
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза експертиза
като изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице, което е отговорило пълно и
ясно на поставените му задачи.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е делбено и в него е допустимо към иска за делба да се съедини към
иска по чл. 34 ЗС и иск по чл. 23 СК, тъй като последният иск има установителен характер
и има преюдициално отношение към определяне на квотите от съсобствеността между
съделителите.
Предявеният иск е по чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната възможност от обхвата на
СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно
право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването
им някой от съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство
изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. По време на придобиването на
процесния имот от двамата съпрузи през 2017 г. са действали материалноправните норми на
новия СК от 2009 г. Съгласно чл. 21 СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази
разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност
(СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на
съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване
на противното съгласно чл. 21, ал. 3 СК Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл.
22 СК и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време
на брака изцяло с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, където се посочва кои вещи и
вещни права са изключителна собственост на придобилия ги съпруг . Когато вещните права
са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна
или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл.
23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия
индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни
факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с
вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по
смисъла на чл. 22 СК ) и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот -
изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта
на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за
трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи
9
влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ.
Съдът счита, че предявеният иск по чл. 23, ал. 2 СК от ищцата за установяване на
частична трансформация на лични средства по отношение на недвижимия имот е
неоснователен по следните съображения.
Страните не спорят и съдът с протоколно определение от 08.01.2025 г. е отделил като
безспорно между тях обстоятелство, че ищцата е гражданин единствено на Република
Беларус и има разрешение за постоянно местопребиваване на територията на Република
България.
Съгласно чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ в редакцията й ДВ бр.18 от 2005г., в сила от
01.01.2017г., чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват собственост
върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз, или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон, с посочване, че
изменението на нормата не се прилага към заварените международни договори.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица могат
да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор,
ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, обнародван и влязъл в сила, а
чужденците – и при наследяване по закон, а съгласно изр. второ от същата норма чужденци
и чуждестранни юридически лица могат да придобиват собственост върху сгради и
ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено
друго. Цитираните разпоредби касаят чужденци, които не са граждани на държавите-членки
на ЕС или на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, а на трети държави. Подлагайки на тълкуване изброените разпоредби се стига
до извод, че чужди граждани /граждани на трети страни извън ЕС и ЕИО, какъвто е
настоящия случай/ могат да придобиват земя на територията на Република България
единствено при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от
Конституцията на РБ, обнародван и влязъл в сила, и при наследяване по закон, а без
допълнителни изисквания и ограничения могат да придобиват право на собственост върху
сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е
установено друго.
В настоящия случай на съда му е служебно известно, че по гр.д. № ***4/2023 г. на ПРС, ГО,
Първи състав е постъпило писмо с № 10-03-6/18.12.2023 г. от Дирекция „Международно
право и Право на ЕС“ при Министерство на Външните Работи на Република България, с
което се заявява, че не е установено наличие на ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от
Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила международен договор с
Република Беларус, предвиждащ възможност граждани и ЮЛ на Република Беларус да
придобият право на собственост върху земя в Република България.
Доколкото ищцата е единствено гражданин на Република Беларус, трета държава, която не е
членка на ЕС или ЕИП и не е налице ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията
10
на Република България, обнародван и влязъл в сила международен договор с Република
Беларус, предвиждащ възможност граждани и ЮЛ на Република Беларус да придобият
право на собственост върху земя в Република България на основание чл. 22, ал. 2 от
Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 ЗС съществува императивна забрана за
същата да придобива недвижим имот, поради което процесния урегулиран поземлен имот е
станал изключителна собственост на съпруга й към момента на придобиването му и същият
не е бил придобит по изложените съображения в режим на СИО.
Съдът счита, че предявеният иск по чл. 23, ал. 2 СК от ищцата за установяване на частична
трансформация на лични средства по отношение на процесните сгради построени в
недвижимия имот е основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват
собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен
ако със закон е установено друго. Следователно не съществува императивна забрана ищцата
да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим
имот. Същата е придобила процесните сгради построени в недвижимия имот заедно с
нейния съпруг и същите са съставлявали СИО към момента на придобиването им. След
прекратяването на брака им с решение за развод по взаимно съгласие по чл. 50 СК и
съгласно т. 3 от утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК собствеността върху тези
сгради се е трансформирала от СИО в обикновена съсобственост. С оглед на това
обстоятелството ищцата се е отказала да претендира пълен принос за придобиването им, а
претендира единствено частичен принос и моли съдът да допусне делба по отношение на
тях при следните квоти от правото на собственост, а именно: 4/5 ид.ч. за нея и 1/5 ид.ч. за
съпруга й.
Решението в производството по чл. 330 ГПК, с което се уважава молбата за развод е съдебен
правоохранителен акт, който съдържа два диспозитива, като с първия диспозитив се
прекратява брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и втори
диспозитив, с който се възпроизвежда изцяло сключеното от съпрузите споразумение по чл.
49, ал. 4 СК. Съдебното решение, в частта, с която се утвръждава споразумението не се
ползва със сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила, като постановено по
производство по спорна съдебна администрация. Разрешените със това споразумение
въпроси могат да бъдат пререшавани при промяна на обстоятелствата, ако са свързани с
положението на децата по смисъла на ал. 4 на чл. 51 СК. В СК е уредено минимално
изискуемото съдържание на споразумението, като от него отпадат по новата уредба
въпросите относно имуществените отношения между страните. Това обаче не изключва
възможността в него да бъдат уредени и тези въпроси по изрично изразена воля от
страните, каквато в случая е налице. Споразумението има характера на един нехомогенен
договор, като в частта регулираща отношенията на съпрузите има характера на спогодба, с
която страните уреждат настоящ или евентуален спор помежду си. Отличава се от съдебната
спогодба по специфичните изисквания към съдържанието си, които се проверяват дали са
спазени от съда при утвръждаването му и се възпроизвежда в диспозитива на съдебното
11
решение. В процесното брачно споразумение са уредени въпросите относно имуществени
отношения между тях, като в т. 3 от същото се посочва, че недвижимите имоти придобити
по време на брака от съпрузите остават в обикновена съсобственост помежду им.
Ищцата по предявения от нея положителен установителен иск с правно основание чл. 23 СК
за установяване на частична трансформация на лично имущество при придобиване на
процесните сгради успя да докаже следните обстоятелства- 1) придобивна стойност на
имота / процесните сгради и процесния урегулиран поземлен имот / съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат
личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на
спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на
имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца
по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ.
Придобивната стойност на сградите към датата на закупуването им -24.10.2017 г. се
установява от кредитираната от съда съдебно-оценителна експертиза и се равнява на 24 300
лв. Размерът на вложените от ищцата средства, за закупуването на недвижимия имот и на
построените в него сгради включително се равнява на 20 190 евро, като същите имат личен
произход по см. на чл. 22 СК, тъй като паричните средства се установи от кредитираните от
съда показания на разпитаната по делото свидетелка В. В., майка на ищцата са били
придобити от последната по силата на дарение направено единствено в нейна полза, като
тези средства са и еквивалентни на придобивната стойност на сградите – изцяло дори и
надхвърлят тяхната стойност. Влагането им към момента на придобиване на имуществото се
установява от представените от ищцата декларации от нея и съпруга й с датата 24.10.2017 г.,
когато е била изповядана сделката при нотариуса, чието съдържание напълно кореспондира
със свидетелските показания на свидетелка В. В.. Тези гласни доказателствени средства,
кореспондиращи напълно с представените към исковата молба писмени доказателства, а
именно декларации от ищцата и от ответника послужиха за оборване на презумпция за
съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК. Лично имущество по аргумент от
противното на чл. 21, ал. 1 СК са и всички права придобити по време на брака, които не са
вещни, каквито са и вземанията произтичащи от облигационни правоотношения. Видно от
свидетелските показания на В. В. се установява, че тя е дарила получената сума от
продажбата на апартамента й в Беларус единствено на дъщеря си с цел същата да си закупи
жилище, като се установи точния размер на дарената парична сума от 20 190 евро, която
съставлява лично имущество, тъй като самото дарение е едностранен и безвъзмезден
договор, който в общия случай изключва съвместния принос на другия съпруг. От
свидетелските показания се установява и факта на влагането на средствата, съставляващи
лично имущество в закупуването на процесния апартамент.
Следва да се отбележи, че ответникът е направил извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт, а именно личния произход на паричните средства в размер на 20 190 евро на
неговата съпруга, като го е заявил в декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП
12
от 24.10.2017 г. в която е декларирал, че паричните средства предмет на посочената сделка в
размер на 20 190 евро имат следния произход – от съпругата му Н. С.а. В този смисъл
разпитания по делото свидетел Б., заяви, че ответникът е теглил кредит за закупуването на
имота за сума не по-малка от 10 000 лв., което кореспондира от своя страна с твърдението на
ищцата, че ответникът е заплатил сумата от 5010 евро.
В случая e спорно дали има преобразуване на лично имущество на съпруга в закупуване на
сградите от съпрузите по време на брака им, когато той сам е издължил заема за това
жилище. За така изплатените на заемодателите суми не възниква основание за отчитане на
трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, тъй като моментът на издължаването следва момента на
придобиването правото на собственост. А към момента на придобиването съпругът е
сключил заем, който е дълг за задоволяване нужди на семейството. Този дълг обвързва и
двамата съпрузи солидарно - чл. 32, ал. 2 СК. Придобили са жилищен имот, който е с
предназначение да задоволи нужди на семейството. Затова, ако и доколкото е поето дори и
едностранно задължение във връзка с придобиване на жилищния имот, обвързан солидарен
длъжник е и другият съпруг. Без значение е кой и кога погасява заема. Плащането от единия
съпруг след развода създава за него основание за облигационни вземания срещу другия, но в
никакъв случай погасяването на общия солидарен дълг не може да обуслови частична
трансформация. В този смисъл са Решение № 209 от 28.IV.1988 г. по гр. д. № 127/88 г., I г. о.
на ВС и Решение № 415 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2012 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева и т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т.д. №
5/2013 г. ОСГТК- облигационните отношения между съпрузите възникват при плащане на
цената със заемни средства, когато задълженията им за връщане е поето солидарно от
двамата за нуждите на семейството-чл. 32, ал. 2 СК. Само в този случай изплащането на
заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеската общност
вещно право. По тези съображения искът по чл. 23, ал.2 СК по отношение на процесните
сгради построени в недвижимия имот е основателен и следва да бъде уважен, като ищцата
бъде призната за собственик на 4/5 ид.ч. от правото на собственост върху същите, а
ответникът на 1/5 ид.ч., като тези квоти са определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, тъй
като искът е установен по основание, но не и по размер, с оглед на обстоятелството, че
сумата от 20 190 евро е била заплатена от ищцата с нейни лични средства за закупуване на
недвижимия имот и на сградите построени в него, а не само за закупуване на сградите, като
същата не е могла да придобие право на собственост върху недвижимия имот като
чуждестранен гражданин с оглед на императивната забрана на чл. 22, ал. 2 от Конституцията
на Република България, а пазарната стойност на самите сгради към момента на
придобиването им съгласно кредитираната от съда съдебно-оценителна експертиза се
равнява на 24 300 лв., която сума е по-малка от 20 190 евро. Общата придобивна стойност
съгласно процесния нотариален акт на имота и сградите е 25 200 евро или ищцата е
приблизително заплатила 4/5 от тази цена, а ответникът е заплатил 1/ 5 от същата в размер
на 5010 евро.
С оглед на изложеното съдът следва да се допуснат процесните съсобствени сгради до делба
13
при следните квоти за съделителите-1/5 ид.ч. за ответника и 4/5 за ищцата.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното
производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и
внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.
Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва
стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9,
на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно
стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС
/Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се
прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на
страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС от Н. Д. В., ЕГН:
**********, гражданин на Беларус, с разрешение за постоянно пребиваване № 701199***,
издадено на 10.02.2022 г. от МВР срещу К. Р. С., ЕГН: ********** от гр. П., пл. „К. П.“ №
14, вх. А, ет. 2, ап. 3 за допускане до делба на следния недвижим имот:
- Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1299
кв.м, находящо се в землището на село Студена, община Перник, област Перник и означено
по скица като УПИ III-**** в квартал 87 по плана за регулация и застрояване на село
Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г., при граници: от
северозапад - улица „Е.", от изток - УПИ IV-****, от югоизток - УПИ VI-**** и от запад –
УПИ II-**** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23, ал. 2 СК по отношение на К. Р.
С., ЕГН: ********** от гр. П., пл. „К. П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * че Н. Д. В., ЕГН:
**********, гражданин на Беларус, с разрешение за постоянно пребиваване № 701199***,
издадено на 10.02.2022 г. от МВР е собственик на 4/ 5 ид.ч. от правото на собственост върху
следните сгради:
• Масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м, състояща се от приземен
/сутеренен/ етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с
разгъната застроена площ от 200 кв.м и Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
14
32 кв.м и с разгъната застроена площ от 64 кв.м, заедно с правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който са разположени- представляващ дворно урегулирано
място с площ от 1299 кв.м, находящо се в землището на село Студена, община Перник,
област Перник и означено по скица като УПИ III-**** в квартал 87 по плана за регулация и
застрояване на село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г.,
при граници: от северозапад - улица „Е.", от изток - УПИ IV-****, от югоизток - УПИ VI-
**** и от запад – УПИ II-****, поради наличие на частична трансформация на лични
средства.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Н. Д. В., ЕГН: **********, гражданин на Беларус, с
разрешение за постоянно пребиваване № 701199***, издадено на 10.02.2022 г. от МВР и К. Р.
С., ЕГН: ********** от гр. Перник, пл. „К. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, следния съсобствен
между тях имот, а именно:
• Масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м, състояща се от приземен
/сутеренен/ етаж, състоящ се от гараж, котелно и мазе, два жилищни етажа и полуетаж и с
разгъната застроена площ от 200 кв.м и Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
32 кв.м и с разгъната застроена площ от 64 кв.м, заедно с правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който са разположени- представляващ дворно урегулирано
място с площ от 1299 кв.м, находящо се в землището на село Студена, община Перник,
област Перник и означено по скица като УПИ III-**** в квартал 87 по плана за регулация и
застрояване на село Студена, община Перник, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г.,
при граници: от северозапад - улица „Е.", от изток - УПИ IV-****, от югоизток - УПИ VI-
**** и от запад – УПИ II-**** при следните квоти от правото на собственост върху
същия- 4/5 ид.ч. от правото на собственост за Н. Д. В. и 1/5 ид.ч. от правото на собственост
за К. Р. С..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд –Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15