№ 751
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500834 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 17046/06.03.2023г., подадена от „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш No 1,
представлявано заедно от А. В. Д. и М.М., срещу Решение № 428 / 10.02.2023г.,
постановено по гр.д. № 17468/ 2021г. по описа на РС – Варна, в СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- с която e отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ************************, иск да се приеме за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над присъдените 40,64 лв. /
четиридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ до претендирания размер от 406.44
лева /четиристотин и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението, представляваща пълния размер на
незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор за използване
на електронни съобщителни услуги № ********, партида *********, ID на договор
М6337274 от 27.06.2019 г., за периода от 09.08.2019 г. до 08.01.2020 г., за които са издадени
фактура № ********* от 12.09.2019 г., с падеж 27.09.2019 г., на стойност 74.28 лева; фактура
№ ********* от 14.10.2019 г., с падеж 8 29.10.2019 г., на стойност 109.16 лева; фактура №
********* от 12.11.2019 г., с падеж 27.11.2019 г., на стойност 70.68 лева; фактура №
********* от 12.12.2019 г., с падеж 27.12.2019 г., на стойност 88.49 лева; фактура №
1
********* от 13.01.2020 г., с падеж 28.01.2020 г., на стойност 63.83 лева, от които: 386.14
лева – месечни такси и потребление за пакета от услуги А1 NetBox 50 за периода 09.08.2019
г. – 08.01.2020 г.; 2.49 лева – такса повторно включване по фактура ********* от 12.09.2019
г.; 17.81 лева – такса за събиране на дължими суми по фактура ********* от 13.01.2020г.;
- с която e отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ************************, иск да се приеме за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над присъдените 108,44 лв. /сто и
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ до претендирания размер от 1084,40 лева
/хиляда осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, представляваща пълния размер на дължима
неустойка за неизпълнение на Договор за използване на електронни съобщителни услуги №
********, партида *********, ID на договор М6337274 от 27.06.2019 г., за която са издадени
сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка
№ ********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 150.40 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 22.03.2020 г., на стойност 140.00 лева, представляваща
неустойка за устройство и сметка № ********* от 30.09.2019г., с падеж 30.09.2019 г., на
стойност 2.00 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
съдът неправилно бил приел разделна отговорност, като неправилно бил приложил
материалния закон. Претендираните вземания не представлявали печалби и загуби по
смисъла на чл. 361 от ЗЗД, а се касаело за отговорност за неизпълнение на договор, сключен
от името на дружеството по ЗЗД. Изобщо не бил обсъден фактът, че съгласно чл. 304 от ТЗ
лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат
солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. В случая солидарната отговорност
произтичала от закона- чл. 304 от ТЗ, поради което не било необходимо установяването на
клауза за пасивна солидарност между съдружниците в дружеството по ЗЗД. Моли за отмяна
на решението в обжалваните части и за уважаване на претенцията в цялост, както и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява, като
депозира писмено становище преди датата на осз, с което поддържа депозираната жалба,
моли за отмяна на решението в обжалваните части, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се явява лично, като заявява, че не дължи никакви суми, моли съда да
остави без уважение въззивната жалба.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
2
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Кукуш“ № 1 срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с.
************************, с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,
сумите както следва: сумата 406.44 лева /четиристотин и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща незаплатени месечни такси и потребление за използване на
услуги по Договор за използване на електронни съобщителни услуги № ********, партида
*********, ID на договор М6337274 от 27.06.2019 г., за периода от 09.08.2019 г. до
08.01.2020 г., за които са издадени фактура № ********* от 12.09.2019 г., с падеж 27.09.2019
г., на стойност 74.28 лева; фактура № ********* от 14.10.2019 г., с падеж 29.10.2019 г., на
стойност 109.16 лева; фактура № ********* от 12.11.2019 г., с падеж 27.11.2019 г., на
стойност 70.68 лева; фактура № ********* от 12.12.2019 г., с падеж 27.12.2019 г., на
стойност 88.49 лева; фактура № ********* от 13.01.2020 г., с падеж 28.01.2020 г., на
стойност 63.83 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, от които: -386.14 лева – месечни такси и потребление за пакета от услуги
А1NetBox 50 за периода 09.08.2019 г. – 08.01.2020 г.; -2.49 лева – такса повторно включване
по фактура ********* от 12.09.2019 г.; 1 -17.81 лева – такса за събиране на дължими суми
по фактура ********* от 13.01.2020 г.; сумата 1084.40 лева /хиляда и осемдесет и четири
лева и четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор за
използване на електронни съобщителни услуги № ********, партида *********, ID на
договор М6337274 от 27.06.2019 г., за която са издадени сметка № ********* от 06.02.2020
г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с
падеж 06.02.2020 г., на стойност 150.40 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
22.03.2020 г., на стойност 140.00 лева, представляваща неустойка за устройство и сметка №
********* от 30.09.2019 г., с падеж 30.09.2019 г., на стойност 2.00 лева, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3405/14.07.2021 по ч.гр.д.
№ 9219/2021 г. на 30 с. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка: С. В. Л., К. И. Г.,
П. Г. П. и Е. М. М. са съдружници съответно с по 10%, 10%, 10% и 70% дялово участие в
Дружество по ЗЗД „Е.", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п. к. 9000, р-н Приморски, ул. „Доктор Басанович" № 13А, вх. Б, ет. 2, ап. 22, което
се представлява и от четиримата съдружници. Дружество по ЗЗД „Е." е сключило с „А1
България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) договор за използване на
електронни съобщителни услуги ********, партида *********, ID на договор М6337274 от
27.06.2019 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
3
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. По договора за процесния период 09.08.2019г. -
08.01,2020г. е използван пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net
Box с номер ********** и мобилна услуга Бизнес безкрай 30 за 3 броя SIM карти за
мобилни номера **********, ********** и **********, активиран с Приложение № 1 от
27.06.2019г. за срок от две години. Избран е тарифен план Al Net Box 50 с месечна такса за
целия пакет от услуги 58.90 лв. без ДДС. Сочи, че съгласно т .6. 1 от Приложението
абонатът получава за временно ползване в рамките на срока на договора оборудване
DataBox устройство и е поел задължение в т.6.3. от договора да върне предоставеното му
оборудване в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора за тези
услуги. В раздел ОТГОВОРНОСТ на Приложението са уговорени неусточени клаузи за
нарушаване на задълженията на абоната по договора- т.8.3.1. „В случай че абонатът наруши
задълженията си произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това
число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това
приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има
право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до изтичане срока на ползване" и т. 8.3.2. „5 случай, при прекратяване
на договора за услугата в това Приложение или в останалите случаи, определени в ОУ,
което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната, бъде върнато в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на
оператора" С 4 броя анекси от 02.07.2019г. е променен срока на ползване на услугите в
пакета- от 02.07.2019г. до 02.07.2021 г. По договора са издадени и дължими следните
фактури на обща стойност 406,44 лв.: фактура № ********* от 12.09.2019 г., с падеж
27.09.2019 г., на стойност 74.28 лева; фактура № ********* от 14.10.2019 г., с падеж
29.10.2019 г., на стойност 109.16 лева; фактура № ********* от 12.11.2019 г., с падеж
27.11.2019 г., на стойност 70.68 лева; фактура № ********* от 12.12.2019 г., с падеж
27.12.2019 г., на стойност 88.49 лева; фактура № ********* от 13.01.2020 г., с падеж
28.01.2020 г., на стойност 63.83 лева, като от общата сума от 406,44 лв. сумата от 386,14 лв.
представлява месечни такси и потребление за пакета от услуги Al Net Box за периода от
09.08.2019 г. до 08.01.2020 г., сумата от 2.49 лв. фиксирана в Ценоразпис за Цени на услуги
за абонати по договор, по чл. 231а, ал.1, т. 3, б "б" от Закона за електронните съобщения,
представлява Такса повторно включване, а сумата от 17.81 лв. представлява такса за
събиране на дължими суми по фактура ********* от 13.01.2020 г. Ищецът излага, че поради
неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги
договор М6337274 е прекратен считано от 06.02.2020 г. на основание т. 54.12. от Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE и/или т. 85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
4
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила 3 повече
от 124 дена. Излага, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер,
модем, ТВ приемник/, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване
на договора. За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 1084,40 лв.:
********* от дата 06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност 264.00 лв. - 16 месечни такси
по 16.50 лв. за номер **********; ********* от дата 06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на
стойност 150.40 лв. - 16 месечни такси по 9.40 лв. за номер **********; ********* от дата
06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност 264.00 лв. - 16 месечни такси по 16.50 лв. за
номер **********; ********* от дата 06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност 264.00 лв. -
16 месечни такси по 16.50 лв. за номер **********; ********* от дата 06.02.2020 с падеж
22.03.2020 на стойност 140.00 лв. - Неустойка за DataBox устройство и ********* от дата
30.09.2019 с падеж 30.09.2019 на стойност 2.00 лв. Обезщетение за обработка на просрочени
задължения. Ищецът излага, че претенцията за неустойка в размер на 1084,40 лв. включва
сумата от 2 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения,
сумата от 140 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване и сумата от 942.40
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и неспазен срок.
Периодът за начисляване на неустойките е от 06.02.2020г.- датата на предсрочно
прекратяване на договора на основание т. 54.12. от ОУ до 02.07.2021г. - датата, определена
за ползване в Анексите към договора- за оставащите 16 месеца от срока. Неустойката за
предоставено оборудване е фиксирана съобразно вида и стойността на устройствата и е
определена в публикувания на сайта на мобилния оператор ценоразпис-
https://www.al.bg/spravki-tseni-i-taksi.
Ответникът в предоставения му срок за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
не е депозирал такъв по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба по
същество на спора. Ответницата се явява лично и оспорва, че участва в ДЗЗД Е..
Въззивната жалба е подадена в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
5
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 9219/2021г. на ВРС, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу четирима длъжника, сред които
е и П. Г. П., да заплатят солидарно на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш No 1, представлявано заедно от А. В.
Д. и М.М., следните суми: 1/ сумата от 406,44 лв., представляваща незаплатени месечни
такси и потребление за използване на услуги по Договор за използване на електронни
съобщителни услуги № ********, партида *********, ID на договор М6337274 от
27.06.2019 г., за периода от 09.08.2019г. до 08.01.2020г., за които са издадени фактура №
********* от 12.09.2019 г., с падеж 27.09.2019г., на стойност 74.28 лева; фактура №
********* от 14.10.2019 г., с падеж 8 29.10.2019 г., на стойност 109.16 лева; фактура №
********* от 12.11.2019 г., с падеж 27.11.2019 г., на стойност 70.68 лева; фактура №
********* от 12.12.2019 г., с падеж 27.12.2019 г., на стойност 88.49 лева; фактура №
********* от 13.01.2020 г., с падеж 28.01.2020 г., на стойност 63.83 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.06.2021г. до окончателното погасяване на задължението, от които: 386.14 лева – месечни
такси и потребление за пакета от услуги А1 NetBox 50 за периода 09.08.2019 г. – 08.01.2020
г.; 2.49 лева – такса повторно включване по фактура ********* от 12.09.2019 г.; 17.81 лева –
такса за събиране на дължими суми по фактура ********* от 13.01.2020г.; 2/ сумата от
1084,40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор за използване на
електронни съобщителни услуги № ********, партида *********, ID на договор М6337274
от 27.06.2019 г., за която са издадени сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 150.40 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж
22.03.2020 г., на стойност 140.00 лева, представляваща неустойка за устройство и сметка №
********* от 30.09.2019г., с падеж 30.09.2019 г., на стойност 2.00 лева, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2021г. до
окончателното погасяване на задължението. Доколкото заповедта е връчена на длъжника П.
Г. П. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, то на заявителя е указано, че следва да предяви
6
иска си в едномесечен срок, за което последният е представил надлежни доказателства.
Представен е договор с номер ******** от 27.06.2019г., сключен между А1 България
и Е. ДЗЗД, БУЛСТАТ176860078, представлявано от Е. М. с предмет предоставянето на
електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. С Приложение № 1 към
договор №******** от 27.06.2019 г. (л. 6) А1 България предоставило на ответника мобилна
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** и А1 Net Box 50
при месечна фиксирана абонаментна такса за двете услуги в общ размер на 58,90 лв. без
ДДС. С четири анекса към Договор №******** от 02.07.2019 г. са предоставени мобилни
номера **********, **********, ********** и **********. Подписано е допълнително
приложение към Приложение №1 към договор №********, с което е сключен абонаментен
договор за мобилен №********** по тарифен план Busiess Travel Unlimited.
На Е. ДЗЗД са издадени следните фактури за абонамента такси и потребени услуги:
фактура № ********* от 12.09.2019 г., с падеж 27.09.2019 г., на стойност 74.28 лева; фактура
№ ********* от 14.10.2019 г., с падеж 29.10.2019 г., на стойност 109.16 лева; фактура №
********* от 12.11.2019 г., с падеж 27.11.2019 г., на стойност 70.68 лева; фактура №
********* от 12.12.2019 г., с падеж 27.12.2019 г., на стойност 88.49 лева; фактура №
********* от 13.01.2020 г., с падеж 28.01.2020 г., и кредитно известие No ********** /
12.02.2020г към последната фактура, след което нейната стойност възлиза на 63.83 лева.
На Е. ДЗЗД е начислена неустойка, както следва: Със сметка ********* от дата
06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност 264.00 лв. - 16 месечни такси по 16.50 лв. за
номер **********; Със сметка ********* от дата 06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност
150.40 лв. - 16 месечни такси по 9.40 лв. за номер **********; Със сметка ********* от дата
06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност 264.00 лв. - 16 месечни такси по 16.50 лв. за
номер **********; Със сметка ********* от дата 06.02.2020 с падеж 06.02.2020 на стойност
264.00 лв. - 16 месечни такси по 16.50 лв. за номер **********; Със сметка ********* от
дата 06.02.2020 с падеж 22.03.2020 на стойност 140.00 лв. - Неустойка за DataBox устройство
и Със сметка ********* от дата 30.09.2019 с падеж 30.09.2019 на стойност 2.00 лв.
Обезщетение за обработка на просрочени задължения.
От Регистър БУЛСТАТ са постъпили документи във връзка с вписванията,
извършени по партидата на Е. ДЗЗД, с което уведомяват съда, че чест от документите са
унищожени поради изтекъл срок за съхранение. Видно от запазените документи
Допълнително споразумение към договор за гражданско дружество Е. ДЗЗД, БУЛСТАТ
********* от 11.07.2017 г., от 16.06.2017 г. , 22.06.2017 г. и от 01.02.2018 г. последните
вписани съдружници в дружеството са Е. М. М. – 70%; К. И. Г. – 10%, П. Г. П. – 10% и С. В.
Л. – 10 %, като дружеството се управлява и представлява от всички изброени заедно и
поотделно. От нотариус М.Д. – рег.№*** с район на действие ВРС е представено
извлечение от регистъра му, от което е видно, че по рег. №2355/22.06.2017 г. е заверено
пълномощно с упълномощител П. Г. П., в качеството й на съдружник и управител в Е.
ДЗЗД, БУЛСТАТ ********* и упълномощено лице Е. М. М..
7
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9219/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
Предвид че ответницата не е депозирала въззивна жалба срещу установителната част
на първоинстанционното решение, то е влязло в сила в тази необжалвана част.
Правопораждащите задълженията факти са установени със силата на пресъдено нещо между
страните, поради което и възраженията в тази насока не следва да се обсъждат. Спорът се
концентрира относно размера и в частност дали ответницата отговаря солидарно за
задълженията на ДЗЗД, в което е съдружник и от името, на което са сключени процесните
договори и приложения към тях.
В процесния случай, договорите, на които се основава претенцията са сключени с
гражданско дружество по смисъла на ЗЗД. Гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо
лице. То е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска
цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договор - арг. чл. 357 ЗЗД. При
гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които
действат в рамките на гражданското съучастие. Страни по сделките с трети лице не е
гражданското дружество, а отделния съдружник, респ. съдружници. Независимо, че
придобитите права са общо на съдружниците, във вътрешните отношения тяхните дялове са
еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството - чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.В
отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно
отговорни, тъй като законът не предвижда такава. Солидарност за задължения би могла да
бъде уговорена от съдружниците в договора за гражданско дружество или в договора с
третото лице. По делото не се събраха доказателства за изрично постигната такава уговорка
за солидарност, поради което и в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл.
361 ЗЗД, а именно, че ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между
съдружниците съразмерно с техния дял.В случая от представените доказателства безспорно
се установява уговорката, че делът на П. П. е 10%, като достигнатите от
първоинстанционния съд изводи се явяват правилни. В този смисъл отговорността за
заплащане на незаплатената част от услугите и неустойките е възникнала за всички
съдружници, съобразно техния дял, към момента на пораждане на облигационното
правоотношение. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, предвид че
сделката е сключена от името на ДЗЗД, за което е налице изрична специална уредба, както
беше посочено по-горе.
В този смисъл и подадената въззивна жалба е неоснователна и в тази част решението
на ВРС следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход на спора, разноски в полза на ищеца не се дължат, а ответницата не е
8
отправила искане.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428 / 10.02.2023г., постановено по гр.д. № 17468/
2021г. по описа на РС – Варна, в СЛЕДНИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ:
- с която e отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ************************, иск да се приеме за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над присъдените 40,64 лв. /
четиридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ до претендирания размер от 406.44
лева /четиристотин и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението, представляваща пълния размер на
незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор за използване
на електронни съобщителни услуги № ********, партида *********, ID на договор
М6337274 от 27.06.2019 г., за периода от 09.08.2019 г. до 08.01.2020 г., за които са издадени
фактура № ********* от 12.09.2019 г., с падеж 27.09.2019 г., на стойност 74.28 лева; фактура
№ ********* от 14.10.2019 г., с падеж 8 29.10.2019 г., на стойност 109.16 лева; фактура №
********* от 12.11.2019 г., с падеж 27.11.2019 г., на стойност 70.68 лева; фактура №
********* от 12.12.2019 г., с падеж 27.12.2019 г., на стойност 88.49 лева; фактура №
********* от 13.01.2020 г., с падеж 28.01.2020 г., на стойност 63.83 лева, от които: 386.14
лева – месечни такси и потребление за пакета от услуги А1 NetBox 50 за периода 09.08.2019
г. – 08.01.2020 г.; 2.49 лева – такса повторно включване по фактура ********* от 12.09.2019
г.; 17.81 лева – такса за събиране на дължими суми по фактура ********* от 13.01.2020г.;
- с която e отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ************************, иск да се приеме за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над присъдените 108,44 лв. /сто и
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ до претендирания размер от 1084,40 лева
/хиляда осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.06.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, представляваща пълния размер на дължима
неустойка за неизпълнение на Договор за използване на електронни съобщителни услуги №
********, партида *********, ID на договор М6337274 от 27.06.2019 г., за която са издадени
сметка № ********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка
№ ********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 150.40 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 06.02.2020 г., на стойност 264.00 лева; сметка №
********* от 06.02.2020 г., с падеж 22.03.2020 г., на стойност 140.00 лева, представляваща
неустойка за устройство и сметка № ********* от 30.09.2019г., с падеж 30.09.2019 г., на
9
стойност 2.00 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения.
В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10