РЕШЕНИЕ
№ 1259
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203085 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Производството е образувано е по жалба на С. Я. С., ЕГН **********, депозирана
чрез процесуален представител- адв. М. Н. - САК, със съдебен адрес: град София 1142,
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 47, ет.1, ап.2 срещу Заповед №5394зз-
5/16.07.2025г. на полицейски инспектор Я.Й.Я. - полицейски орган от ГКПП Аерогара
- гр.Варна.
В жалбата се излагат аргументи, че спрямо жалбоподателя С.С. на 17.05.2022 г. е
била издадена ЕЗА от съдия при Районен съд Тиргартен -Берлин, Федерална
Република Германия. В тази връзка било проведено производство по чл.44 ЗЕЕЗА. С
Решение № 584/26.09.2022 г. на СГС, НО, 21 състав, постановено по НЧД № 2740/2022
г., влязло в законна сила на 01.10.2022 г. било допуснато изпълнение на посочената по -
горе ЕЗА, като на основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА било отложено предаването на С.
на властите във ФРГ до приключване на воденото срещу него и висящо наказателно
производство по НОХД № 4030/2021 г. по описа на СГС (СпНС -закрит).
В жалбата се сочи, че във връзка с издадената ЕЗА било проведено производство по
1
реда на чл.43 от ЗЕЕЗА, като с Определение на САС от 26.07.2022 г. по ВНЧД №
732/2022 г. спрямо С.С. била взета МНО „Парична гаранция“.
В жалбата се изтъква, че независимо от обстоятелството, че С. С. е освободен с
МНО „Парична гаранция“ и предаването на същия на ФРГ е отложено до
приключване на наказателното производство пред СГС /СпНС - закрит/ с влязъл в сила
съдебен акт при извършване на проверки служители на МВР го уведомявали, че в
масивите на МВР фигурира като лице, обявено за издирване във връзка с издадена
ЕЗА. Това налагало С. да представи пред компетентните органи Решението на СГС, от
което били видни описаните по- горе обстоятелства, както и фактът, че същият не е
лице, обявено за ОДИ. За посочените събития били уведомени СГС, СГП и СДВР. При
три от предходно извършените проверки на С. С. на дата 08.03.2023г., 25.11.2024г. и
10.04.2025г. същият отново бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като
издадените спрямо него заповеди за задържане били отменени от СРС като
неправилни и незаконосъобразни с влезли в сила решения.
Жалбоподателят акцентира, че са налице влезли в сила съдебни актове, в които било
указано на органите на полицията, че предаването на С. е отложено. Изтъква, че
влезлите в сила съдебни актове са задължителни за всички учреждения, юридически
лица, длъжностни лица и граждани.
Предвид гореизложеното, следвало да се приеме, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на относимите материалноправни
разпоредби и в противоречие с принципа на съразмерност, като по този начин бил
нарушен чл.5 от ЕКЗПЧОС.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на задържаното лице.
По изложените съображения жалбоподателят иска от съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваната заповед за задържане, като незаконосъобразна
и неправилна. Претендира и за присъждане на направените разноски в
производството пред настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки, в които чрез своя процесуален представител- адв.М.Н.
жалбоподателят поддържа жалбата на посоените в нея основания и моли да бъде
отменена процесната заповед. Претендира се и за присъждане на сторените по делото
разноски, за направата на които се представя списък.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор Я.Й.Я. - полицейски орган от
ГКПП Аерогара - гр.Варна не се явява и не се представлява по делото. Чрез
процесуален представител по делото депозира писмено становище, в което оспорва
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения
административен акт.
2
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и
становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2025г. жалбоподателят С.С. се намирала на Летище –гр.Варна, където бил
задържан от полицейски орган от ГКПП Аерогара - гр.Варна Я.Я. и срещу него в
08:00ч. бил издаден индивидуален административен акт - Заповед за задържане на
лице №5394зз-5/16.07.2025г., с която спрямо С. на основание чл. 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР
била наложена ПАМ „Задържане за срок до 24 часа“. Като фактическо и правно
основание за издаване на заповедта било посочено чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – за
лицето има въведен ХИТ В-ШИС по чл.26- лице за арест с цел предаване или
екстрадиране.
Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е бил връчен екземпляр от
нея. Същият попълнил и подписал предоставената му на основание чл.74, ал.3 от
ЗМВР декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) за удостоверяване на факта, че
задържаното лице е запознато с правата си по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР.
Извършен е и обиск по реда на ЗМВР.
Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за
задържане на лице - Заповед №5394зз-5/16.07.2025г. е била издадена на 16.07.2025 год.
от полицейски инспектор Я.Й.Я. - полицейски орган от ГКПП Аерогара - гр.Варна , с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е разпоредено задържане на
жалбоподателя С. С. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ГКПП
Аерогара - Варна. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и
връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят С. е
освободена на 16.07.2025 год. в 12:00ч. след като това е било разпоредено от прокурор
при ОП-Варна с Разпореждане №4299/16.07.2025г., в което било посочено, че С. не се
задържа на законно основание и следва да бъде освободен незабавно от органите на
ГКПП.
На 30.07.2025г. С. подал жалба в РС-Варна срещу процесната заповед.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ГПУ Летище –
Варна при ГД „ГП“ се съдържат: жалба от С. С. против Заповед за задържане на лице
от 16.07.2025г.,Заповед за задържане на лице от 16.07.2025г., разписка подписана от С.
С. от 16.07.2025г., протокол за обиск на лице от 16.07.2025г., Решение № 584 от
26.09.2022г. по НЧД № 2740/2022г. по описа на СГС, 21 състав, мотиви към Решение
по НЧД № 2740/22
година по описа на СГС, НК, 21 състав, Решение № 3133 от 03.07.2023г. по АНД №
3
5870/2023г. по описа на СРС, 135 състав, Решение № 2777 от 22.07.2025г. по АНД №
18267/2024г. по описа на СРС, 105 състав, Решение № 2194 от 16.06.2025г. по АНД №
7116/2025г. по описа на СРС, 116 състав, писмо от Софийска градска прокуратура №
13774/22г. от 16.07.2025г., Разпореждане от 16.07.2025г. на Окръжна прокуратура –
Варна, Заповед за задържане на лице от 16.07.2025г., разписка подписана от С. С. от
16.07.2025г., справка ШИС за издирвано лице касателно С. С., залагане на ограничение
за напускане на РБ на БГ от 12.07.2022г., декларация за правата на задържано лице,
медицинско направление на името на С. С. от 16.07.2025г., протокол за обиск на лице
от 16.07.2025г., формуляр за обмен на информация с бюрото СИРЕНЕ, разписка за
върнати вещи и пари на задържано лице от 16.07.2025г., Решение № 584 от
26.09.2022г. по ЧНД № 2740/2022г. по описа на СГС, 21 състав, писмо от Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ с рег. № В-15165 от 16.07.2025г.,
съобщение № 5394р-12750 от 16.07.2025г., съобщение № 5394р-12773 от 16.07.2025г.,
Разпореждане от 16.07.2025г. на Окръжна прокуратура – Варна, докладна записка
относно дейността на смяна „В“ при ГКПП Аерогара Варна за времето от 08.00 ч. до
20.00 ч. на 16.07.2025г., лична карта на името на С. Я. С. и Заповед № 8121К-13422 от
31.10.2019г..
В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за
длъжността на ответника по жалбата -акт за встъпване в длъжност от 05.11.2019г., от
което е видно, че Я. е назначен на длъжност полицейски инспектор в ГКПП Летище –
Варна към РД „ГП“-Аерогари при ГД „ГП“-София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приложени към
жалбата и ангажирани от ГКПП-Летище Варна по административната преписка.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.
1, т. 6 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на
адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния
4
случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено
поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна
мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за
преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за
ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За
прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.
72, ал.1, т.6 от ЗМВР, който включва наличие на обявено за издирване с цел задържане
лице, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в
изпълнение на Европейска заповед за арест.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган- полицейски
инспектор в ГКПП Летище –Варна към РД „ГП“-Аерогари при ГД „ГП“-София,
представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ
контролна дйност по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски
орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е
запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от
полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на
служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице –
трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59,
5
ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно,
това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се
припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите
доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - лице обявено за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в
изпълнение на Европейска заповед за арест. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност, като следва да бъдат проверени данните обусловили
фактическите основания, както и да се предотврати укриването на лицето.
Действително в атакуваната заповед не е посочено подробно фактическото основание,
но съдът намира, че това макар и формално да е нарушение с оглед липсата на
прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото основание, а именно лице
за арест с цел предаване или екстрадиране, поради и което тази непрецизност не е
основание за отмяна на атакуваната заповед. Налице е съответствие между посоченото
фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен,
текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган
да приложи мярката.
В конкретния случай, от приложените към материалите на делото писмени
доказателства безспорно се установява, че с протоколно определение от
14.07.2022 г. по НЧД № 2723/2022 г. по описа на СГС, НО, 11 състав по отношение на
Ст.С. е взета МН "“Задържане под стража“. С протоколно определение от 26.07.2022 г.
по ВЧНД № 732/2022 г. по описа на САС взетата по отношение на С. МНО „Задържане
под стража“ е била отменена и спрямо същия е взета МНО „Парична гаранция“ в
размер на 10 000 лева.
С влязло в законна сила съдебно решение № 584/26.09.2022 г. на СГС, НО, 21
състав, постановено по НЧД № 2740/2022 г. е допуснато изпълнение на издадена на
17.05.2022 г. Европейска заповед за арест по отношение на българския гражданин С.
С., като му е взета МНО „Задържане под стража“, която да основание чл.44, ал.7, изр.2
от ЗЕЕЗА следва да се счита взета от момента на приключване на наказателното
производство по НОХД № 4030/2021 г. по описа на СГС- СпНС (закрит), до
фактическото предаване на българския гражданин на компетентните власти на
Република Германия. По воденото наказателно производство - НЧД № 2740/2022 г.
лицето С. С. не е обявявано за ОДИ. Наказателното производство по НОХД №
6
4030/2021 по описа на СГС- СпНС (закрит), видно от материалите по настоящето
дело, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което не са се реализирали
предпоставките за задържане на лицето на посоченото в заповедта основание, а
именно за предаването му на властите във ФРГ .
Действително жалбоподателят не е обявяван за издирване от органите на МВР в РБ,
не е обявяван за издирване и от съдебните власти в РБ, като инициативата за неговото
издирване е подадена във връзка с издадена Европейска заповед за арест 17.05.2022г.
от Районен съд в Тиргартен-Берлин, ФРГ с идентификатор по ШИС, като именно
издаващата страна следва да инициира процедура по прекратяване на издирването и
свалянето му от масивите на МВР и по линия на международното сътрудничество, и
това обстоятелство не е в компетенциите на българските власти. В същото време
полицейските органи са длъжни да предприемат проверка дали фактическите
основания за задържането по смисъла на чл. 72, ал.1, т. 6 от ЗМВР са налице и едва ако
същите са налице да извършат преценка необходимо ли е обезпечаването им чрез
процесуална принуда по реда на ЗМВР.
Изложеното мотивира съда да приеме, че в настоящия случай не е следвало да бъде
издадена Заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР срещу С..
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на
жалбоподателя С. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита по чл.30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2,
т.6 ЗМВР , чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи
процесуални гаранции за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5,
§ 1, изр. 1 ЕКПЧП срещу произволното негово ограничаване.
По изложените съображения след осъществената проверка по чл. 168 АПК, съдът
намира жалбата за основателна – оспорената Заповед №5394зз-5/16.07.2025г. на
полицейски инспектор Я.Й.Я. - полицейски орган от ГКПП Аерогара - гр.Варна е
незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 4 АПК, поради което следва да
се отмени на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 1 010 лева, в т.
ч. държавна такса – 10 лв. и адвокатски хонорар – 1 000 лв., заплатени в брой
съобразно пълномощното и разписката по делото, като съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) и предвид липсата на възражения за прекомерност от
процесуалния представител на ответника. Съгласно разпоредбите на ГПК и АПК, в
частност чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 144 от АПК, ако заплатеното възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може да присъди по-нисък размер в тази им част. Съдът не е длъжен, но
7
може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако кумулативно са
налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо
фактическата и правна сложност на делото. В случая искане от насрещната страна /
процесуалния представител на ответника/ не е направено и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Поради което и РД „ГП“-Аерогари при ГД „ГП“ при
МВР-София , към чиято структура се числи издателя на процесната заповед следва да
заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Я. С., ЕГН ********** Заповед №5394зз-5/16.07.2025г.,
издадено от полицейски инспектор Я.Й.Я. - полицейски орган от ГКПП Аерогара -
гр.Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-Аерогари при Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР-София да заплати на С. Я. С., ЕГН
********** сумата 1 010 лева / хиляда и десет лева/ – направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8