№ 111
гр. Девин, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100153 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020г., в района на с. Б.,
ул. П. срещу дом №* е реализирано ПТП, с участието на МПС “Пежо 407”, с
peг. № ****, собственост на Д. Д. А., управлявано от същия, който не
съобразява скоростта си с пътните условия, губи управление и удря
паркираното МПС “Сузуки Гранд Витара”, с peг. № *****, собственост на Р.
Р. Н.. Счита, че според представения Протокол за ПТП №
1578141/04.03.2020г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на
водача на МПС “Пежо 407”, с peг. № **** - Д. Д. А.. След настъпилото ПТП
виновният водач напуска мястото на ПТП. Твърди, че МПС “Пежо 407”, с
peг. № **** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД
„Б. И.” АД със застрахователна полица № BG/02/119001370323, която е
валидна към момента на събитието. Твърди, че в дружеството е заведена щета
под № ********** от собственика на увреденото МПС и след направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
754.51 лева на собственика на увреденото МПС “Сузуки Гранд Витара”, с peг.
№ *****. Твърди, че видно от Протокола за ПТП № 1578141/04.03.2020г. Д.
1
Д. А. е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил
от проверка за алкохол и на основание чл.500 от КЗ, ЗД „Б. И.” АД има право
да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че с
писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до
момента не им е изплатена, поради което за тях се явява правен интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Моли съда да осъди ответника да им заплати претендираната искова
сума в размер на 779.51 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Б. И.” АД
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер
на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането
на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и
съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з. ищцовата страна не изпраща представител. Със становище
пълномощникът им юрисконсулт Ц. Д. поддържа исковата молба и
посочените искания в нея и тъй като ответникът не е подал отговор, ако
съшия не се яви в съдебно заседание и не е поискал делото да бъде гледано в
негово отсъствие, моли да бъде постановено неприсъствено решение. Моли
съда да уважи предявения иск като доказан и основателен. Претендира за
разноски в т.ч. 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 50 лева- държавна
такса и 300 лева- депозит за вещото лице по САТЕ.
В о.с.з. ответникът не се явява, не представя писмен отговор в
указания срок и не взема становище.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 11.05.2023г.
ответника е получил съобщение, връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК с
приложение Разпореждане № 337/09.05.2023г., постановено по реда на чл.
131 от ГПК, в което изрично са му указани последиците по чл. 238 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със
съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен
и препис от исковата молба.
2
В първото заседание по делото ответника не се явил, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Към исковата молба са представени писмени доказателства:
Протокол за ПТП № 1578141/04.03.2020г., Свидетелство за регистрация на
МПС № *********, Удостоверение за технически преглед на ППС №
4019873/18.06.2019г., Свидетелство за управление на МПС № ********* и
контролен талон № 6782039, Уведомление за щета от 11.03.2020г., Опис на
щета № **********/12.03.2020г., Калкулация на щета от 12.03.2020г., Доклад
по щета № **********/17.03.2020г., Удостоверение за банкова сметка,
Платежен документ от 06.08.2020г. и Регресна покана изх. № РГ –
01163/03.09.2020г. до ответника и товарителница. В покрепа на твърденията в
исковата молба са ангажирани гласни доказатества – разпитан е свидетеля Р.
Р. Н..
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ,
дадена от инж. Г. Т., съдът прие за установено, че от техническа гледна точка,
механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху
МПС „Сузуки Гранд Вигара“, с рег. № ***** са в причинно - следствена
връзка. Причинените щети по лек автомобил марка „Сузуки". модел „Гранд
Внтара“, с peг. № ***** - материали по средно пазарни цени като нови или
алтернативни, както и труда на извършения ремонт, съобразно представената
фактура с ДДС, възлизат на 772.84 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице инж. Г. Т. като
обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от
ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира,
че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество. При съвкупната преценка на фактите, наведени в
исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е
вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са
формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно
основание чл. 500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането. Въпреки, че според
3
заключението по САТЕ причинените щети са в размер на 772.84 лева, а
исковата претенция е за 779.51 лева, с включени ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лева, т.е. не е направено увеличение на основание чл.214 ал.1
ГПК, но от друга страна претендираната сума представлява реално
изплатеното от ЗД „Б. И.” АД застрахователно обезщетение, за това иска е
основателен изцяло.
Затова ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 779.51 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Б. И.” АД
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер
на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 779.51 лева,
считано от датата на завеждането на исковата молба – 19.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед уважаване на предявеният иск на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени
разноските, сторени от ищеца по делото, в общ размер от 450 лева /100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 50 лева- държвна такса и 300 лева- депозит
за вещото лице по САТЕ/.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. Смолян,
ул. П. № * ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Б. № **, представлявано от С.
П. и К. К. чрез адв. М. Г. сумата от 779.51 лева /седемстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща изплатеното от ЗД „Б.
И.” АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 779.51
лева, считано от датата на завеждането на исковата молба – 19.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 450.00 лева /четиристотин и
петдесет лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
4
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
5