Решение по адм. дело №2122/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал.1, т.2 и 4 от Закона за убежището и бежанците/ ЗУБ/ и е образувано по жалба на В. Б. К. , роден на [дата]. в [населено място] на Дон, гражданин на Руската федерация, [ЛНЧ],с настоящ адрес [населено място], ул. „   „ № , ап.  подадена чрез адв. Д. А. , срещу решение № 4577/ 26.08.25г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ , с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се релевира оплакване за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Погрешна е преценката на адм. орган за отсъствие на предпоставките на чл. 9 , ал.1 , т.3 от ЗУБ . Ответникът не е отчел всички факти и обстоятелства по случая. През м. август 2022 г. жалбоподателят е завършил бакалавърска си степен в университет по електроника в родния си град , след това е продължил своето обучение за магистър , приключило към края на м. август 2024г., като в рамките на тази година работодатели от военната индустрия – вертолетния завод «Роствертол» , периодично са посещавали университета , за да го канят да работи , но той е отказвал. Освен това Кравцов е част от ЛГБТИ общност, а в Р. срещу тази общност действат много групировки , които изпращат анономни заплахи и той се страхува, че ще бъде адресат на такива заплахи. На 30.11.2023г. Върховният съд на Р. постановява, че «международното ЛГБТИ движение» е екстремистка организация , а участие в подобна организация се наказва с 12 години затвор. Показването на символи на такива групи се наказва с 15 дни задържане .

Погрешно е решението на адм. орган по молбата на Кравцов и поради факта, че на 06.12.2024г. неговата майка е получила писмо от службата за военна регистрация на Р. с данни за издирване на жалбоподателя поради избягване на наборна военна служба. Връщането на Кравцов в Р. застрашава неговите права по чл. 3, 9 и 10 от ЕКПЧ . Освен това според чл. 4, ал.3 от ЗУБ чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

На изложените основания се отправя искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, но негов пълномощник депозира писмено становище с аргументи за основателност на подадената жалба . Претендира се присъждане на разноски .

Ответникът – председателят на ДАБ , чрез писмени бележки, изразява становище за отхвърляне на жалбата.

Прокурор при ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано във връзка със съдебно решение № 5724/ 27.05.25г. , постановено по адм.д.№ 202/25г. на АС Варна, с което се отменя решение №125/ 08.01.25г. на Председателя на ДАБ-МС и преписката се връща за обсъждане на всички твърдения на жалбоподателя и приложени документи към преписката. В тази връзка не е обсъдена изпратената му повиквателна през м.септември 2022г. за военна служба.

Първоначално административното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, вх. № ОК-13- 1222/17.07.2024 г. в Регистрационно - приемателен център - [населено място] (РПЦ - [населено място]) до председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ ) от В. Б. К. , роден на [дата]. в [населено място] на Дон, , гражданин на Руската федерация, народност - руснак, семейно положение - неженен, религиозна принадлежност: агностик, [ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на представен руски национален и на международен паспорт. Чужденецът посочва, че на 12.07.2024г. , след като получил туристическа виза за Гърция във визов център в родния му [населено място] на Дон, напуснал страната легално със самолет за [населено място]. След което отново със самолетен полет от Турция пристигнал легално на летището в [населено място], Република България.

В проведеното на 01.08.2024г. интервю, Кравцов посочва, че през месец август 2022г. е завършил своята бакалавърска степен по електроника в Университета в родния си град. През месец септември същата година (2022 г.) е пристигнала призовка да се яви във военното окръжие, на която той не се е явил. Чужденецът твърди, че властите са се готвили да го мобилизират в армията, но той е продължил своето висше образование, като до края на месец август 2024 г. по документи се е водил студент магистратура по машиностроене. Добавя, че вече е защитил магистърската си дипломна работа, а периодично в неговия университет са идвали работодатели да го канят да работи във военната сфера. Кандидатът взел решение да дойде и да се установи в Република България, тъй като неговата приятелка Е. К., гражданка на Украйна, която от 2022 г. се намира в страната ни и има предоставена временна закрила. По думите му двамата се познават още от 2012 г., като плановете му винаги са били двамата да се оженят и да живеят в друга държава. Посочва, че причина поради която е подал молба за закрила в България, е желанието му да създаде семейство.

В хода на интервюто от 01.08.2024 г. Кравцов изразява опасения, че не би било безопасно за него да остане да живее в Р., тъй като той принципно е против войната и агресивния режим и не желае с данъците си да бъде съпричастен към военните действия и режима. Разказва, че ежедневно положение в страната му става нетърпимо, а тъй като е с техническа специалност са правени опити да бъде привлечен да работи във военната сфера. Добавя, че предложенията са били от вертолетния завод „Росвертол“ в родния му град. Кандидатът, заявява, че хора от военната промишленост са присъствали на защити на дипломни работи в университета и са подбирали хора, които са наясно с техниката и по този начин той е привлякъл тяхното внимание. Твърди, че не е приел нито едно от предложенията за работа. Посочва, че в Р. срещу ЛГБТИ общността действали много различни групировки с подкрепа от самата държава. Според думите му те изпращали анонимни заплахи срещу членовете на ЛГБТИ - общността и поради това кандидатът се страхувал да не получи и той такива заплахи.

Молителят заявява, че докато живеел в Р., не е бил политически активен, но е ходил на митинги против войната и съществуващия режим. Според твърденията му е присъствал на два митинга през 2022 г., и на един през 2023 г. Кандидатът твърди, че не е бил заплашван, но по време на последния митинг за малко да бъде задържан от властите. Уточнява, че на митингите не е протестирал, крещял или викал, а само е присъствал там. Посочва, че някои от неговите познати са били задържани за няколко дни и после са били освобождавани.

В. К. изразява опасения, че ако се върне в Р. незабавно ще получи призовка за мобилизация, а настоящата ситуация сочела, че скоро ще започне втора вълна за мобилизация. Твърди, че не е съден или осъждан, не е бил арестуван или задържан и не е бил член на политическа партия или организация.

В подкрепа на устните си твърдения в хода на производството руският гражданин е представил пред органите на ДАБ единствено договор за наем от 10.12.2022г. на апартамент №   в [населено място], ул. „№ № с наематели украинските граждани М. Д. и К. К. , както и анекс , според който считано от 15.07.2024г. наемател е и жалбоподателя , а срокът на наема е удължен до 31.07.2025г.

Адм. орган е приобщил към доказателствата по преписката справка от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ от 20.11.2024г.

На 26.08.2025г. председателят на ДАБ е издал решение, с което е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. Мотивите на Кравцов не обосновават основателни опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства. Той е напуснал родината си напълно легално , ползвайки паспорта си с положена в него туристическа шенгенска виза. Ако държавните органи на Р. се интересуваха от неговата личност, то надали щяха да го пуснат да премине границата без съответните санкции и рестрикции. Това не се е случило и той безпрепятствено е заминал със самолетен полет за Турция, от което може да се предположи, че официалните власти нямат нито пряко, нито косвено отношение към него. Чужденецът не е потърсил закрила в Турция, нито е заминал за Гърция - страната, за която има положена виза в своя паспорт, а е дошъл в Република България, където живее неговата приятелка, с която иска да сключи брак. Тези му действия показват, че напускането му на Руската федерация не е продиктувано от страх за живота и сигурността му. Човек, бягащ от опасности в родината си , би се възползвал от възможността да получи международна закрила в първата държава, на чиято територия премине, вместо да отлага тези_си действия , докато стигне до желана от него държава. Целта на К е просто да живее легално в страната, където пребивава неговата приятелка.

В изпълнение указанията на съда, административният орган е посочил, че ако е получил повиквателна през месец септември 2022г. , то отказът му да се яви във военния комисариат, води единствено до глоба, наложена по административен път. Обсъдено е, че от 2022г. до 2024г. никой не му е потърсил отговорност, въпреки че жалбоподателят не е сменял адреса си в Р., както и учебното заведение, в което е учил. За В. К. съществува възможност да замени задължителната военна служба с алтернативна гражданска служба.

В хода на съдебното обжалване В. К. представя копие от диплома за висше образование и копие на паспорт.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл , а при проверката за нейна основателност съдебният орган прецени компетентност по степен ,материя и територия на издателя на оспореното решение , тъй като предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут е в правомощията на председателя на Държавна агенция за бежанците / арг. чл.75, ал.1 от ЗУБ/, който е и автор на процесното решение.

Обжалваният индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно текста на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. изложение на фактическите и правните основания за издаването му. С това си съдържание той позволява провеждане на негова съдебна проверка за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подаване на молба за международна закрила от Кравцов , ответникът е събрал актуална информация за Руската федерация, провел е интервю с чужденеца и е взел своето решение , базирайки се на събрания доказателствен материал.

Изричният отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на В. К. е постановен съобразно правилата на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ задава критериите за предоставяне статут на бежанец- чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В жалбата до съда К твърди , че не е част от ЛГБТИ общност. Също така заявява, че не разполага с призовка от 2022г. , защото тогава още не бил сигурен дали е приет в университет. Не разполага и с писмото на военния комисариат , което е получено на неговия адрес. Заявява, че на 06.12.2024г. майката на молителя Е. К. получава писмо от службата за военна регистрация и вписвания в Р., че е издирван за наборна и военна служба. Твърди, че е против войната, във връзка с което е присъствал на два митинга срещу войната с Украйна- през 2022г. и през 2023г.

Съдът приема, че не е налице несъответствие на решението на ДАБ при МС с материалния закон, тълкуван през призмата и на Правото на ЕС.

Оспорващият е чужденец, търсещ закрила, предвид молбата за международна закрила – арг. от § 1, т. 1, т. 2 и т. 10 от ДР ЗУБ.

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2 ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл. 8 ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер по арг. от чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992, в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., издаден от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изразът "основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението. Понятието "опасения", включва субективното състояние на кандидата. Към него се добавя и прилагателното "основателни", което означава, че статута на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация. Следователно, изразът "основателни опасения" съдържа както субективен, така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента. Поради важността, която определението отдава на субективния елемент, при преценка за предоставяне статут на бежанец, следва да се има предвид всичко, което може да покаже, че преобладаващ мотив за подаване на молбата за международна закрила е страхът. Що се отнася до обективния елемент, необходимо е да бъдат преценени изявленията на кандидата. Съгласно Раздел първи, Глава втора - В, § 42 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да представи и обоснове основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценява с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни.

Определящо значението за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е и понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които следва да са достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай от изложената бежанска история на оспорващия не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, което да е причина за напускане на страната му по произход.

Жалбоподателят, мотивира молбата си за международна закрила с твърдението, че през 2022 г, след като е завършил своята бакалавърска степен по електроника в Университета в родния си град - Ростов на Дон, през септември е получил призовка да се яви във военното окръжие, което задължение той не е изпълнил. Твърди, че властите в Р. са се готвили да го мобилизират в армията, но той е продължил своето висше образование, като до края на м. август 2024г. по документи се е водил студент следвайки магистратура по машиностроене. Същият добавя, че вече е защитил магистърската си дипломна работа и периодично в университета са идвали работодатели да го канят да работи във военната сфера. Кандидатът посочва, че е взел решение да дойде и да се установи в Република България, защото неговата приятелка Е. К., гражданка на Украйна, от 2022 г. се намира на територията на страната и има предоставена временна закрила. По думи на жалбоподателя двамата се познават още от 2012г., като винаги са имали планове да се оженят и да живеят в друга държава. Заявява, че причината поради която е подал молба за закрила в Република България е именно желанието му да създаде семейство с приятелката си в страната.

В хода на проведеното с него интервю от 01.08.2024г. руският гражданин изразява опасения, че не би било безопасно за него да остане да живее в Р., тъй като той принципно е против войната и агресивния режим и не желае с данъците си да бъде съпричастен към извършването на военните действия в Украйна и да подкрепя режима в Р.. Същият определя ежедневното положение в страната му на произход като нетърпимо и допълва, че заради това, че е с техническа специалност са правени неколкократно опити да бъде привлечен да работи във военната сфера. Добавя, че такива предложения е получавал от представители на вертолетния завод Росвертол в родния му град. Кандидатът твърди, че хора от военната промишленост са присъствали на защити на дипломни работи в университета и са подбирали хора, които са наясно с техниката и по този начин той е привлякъл тяхното внимание. Заявява, че не е приел нито едно от предложенията за работа.

На следващо място Кравцов посочва, че не е бил политически активен докато живеел в Р., но е ходел на митинги против войната и настоящия режим там. Твърди, че е присъствал на два митинга там - през 2022 г. и през 2023 г., като посочва, че реално не е бил заплашван, но по време на последния митинг за малко да бъде задържан от властите. Уточнява, че на митингите само е присъствал, без активно да е бил протестиращ. Посочва, че има познати, които след това са били задържани в продължение на няколко дни, но впоследствие са били освободени. Руският гражданин споделя опасенията си, че ако се завърне в Р. ще бъде мобилизиран, а настоящата ситуация сочела, че скоро щяло да има втора вълна за мобилизация.

Жалбоподателят заявява по време административното производство, че не е съден или осъждан, не е бил арестуван или задържан, и не е бил член на политическа партия или организация.

Гореизложените твърдения и изложените от жалбоподателя обстоятелства правилно не са дали основание да се възприеме тезата за осъществено спрямо лицето преследване, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група и /или политически убеждения, каквито са заложени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС.

В решението си, правилно административният орган е аргументирал преценката си за неоснователността на подадената молба за международна закрила след извършен повторен, обстоен и правилно мотивиран анализ на фактите и обстоятелствата изложени от руския гражданин в хода на проведеното е него интервю, както и спрямо събраните в хода на проведеното административно производство доказателства. Преценени по отделно и в тяхната съвкупност същите не дават основания да се възприеме, че чужденецът отговаря на определението заложено в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изпълнил изискванията заложени в ЗУБ същият да бъде квалифициран като бежанец или да отговаря в пълна степен на определението за чужденец нуждаещ се ог хуманитарен статут.

Съгласно ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват магериалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочените от молителя причини, правилно не са оценени от страна на административния орган като релевантни за предоставяне на статут на бежанец мотиви.

Съдът приема, че от така изложената фактическа обстановка се обуславя извода, че В. К. е по-скоро икономически мигрант, отколкото бежанец, търсещ международна закрила. Съгласно раздел I, глава втора-В, т. 2, буква "f", § 62 от Наръчника, "мигрантът" е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер. Несъгласието с общи икономически мероприятия само по себе си не е достатъчно основание за кандидатстване за статут на бежанец.

Цялостният анализ на обясненията на оспорващия, дадени в преписката, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Руската федерация именно по икономически причини, тъй като иска да живее в България, както сам заявява, за да има семейство с приятелката си украинка.

Поради изложеното съдът намира, че административният орган е направил изследване на всички твърдени факти от бежанската история на В. К., свързани с личното му положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. К. , роден на [дата]. в [населено място] на , гражданин на Руската федерация, [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], ул. „   „ № , ап. , срещу Решение № 4577/ 26.08.25г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.