№ 5223
гр. Варна, 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100502454 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Айви Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №133, срещу решение
№1580/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 8822/2024 г. на ВРС, с което е
прието за установено, че въззивникът дължи на „ЮСиТи Фрейт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „Хале“ бл.8,
вх.В, ап.58, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2776/28.05.2024 г. по ч.гр.д. №5641/2024 г., по
описа на ВРС, а именно: 180 лева без ДДС, представляваща дължима наемна
цена по договор за наем на товарен автомобил „Рено Мастер“ рег.№ В****НТ,
рама VF1FDCML*********, сключен между длъжника и заявителя на
24.11.2023 г., вземането по който е обективирано във фактура №554/28.11.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
103,87 лева без ДДС, представляваща стойност на изразходваното от
длъжника дизелово гориво при ползването на товарен автомобил „Рено
Мастер“ рег.№ В****НТ, рама VF1FDCML*********, предоставено му въз
основа договор за наем, сключен между длъжника и заявителя на 24.11.2023 г.,
вземането по който е обективирано във фактура №554/28.11.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй
като съдът не е изпълнил задължението си да прецени свидетелските
показания по реда на чл.172 от ГПК. Свидетелят е разпитан въпреки
противопоставянето на ответника, че е заинтересован, тъй като е бил
управител на ищцовото дружество към момента на сключване на договора и
лично го е подписал. Сочи се, че свидетелят е присъствал на всички съдебни
заседания. Поддържа се, че свидетелските показания противоречат на
1
останалите събрани доказателства. Оспорват се като недостоверни
показанията на свидетеля, че приемо-предавателни протоколи за предаване и
за връщане на автомобила не са съставени, защото наемателят бързал.
Поддържа се, че ако е било така, ищецът е трябвало да състави констативен
протокол за връщане на автомобила в присъствието на свидетели. След като
наемателят е имал време да подпише договора за наем, не е имало пречка да
бъде съставен и протокол за предаването на автомобила. Твърди се, че
свидетелските показания за зареденото количество гориво от 43 л. са косвени
и е недопустимо да бъдат ценени в отношенията между търговци. При
зареждане на гориво бензиностанциите винаги издават фактури с ДДС на
съответната фирма. Оспорват се констатациите на съда относно приетите за
безспорни факти, като се поддържа, че в отговора ответникът изрично е
заявил, че договорът е сключен не на 24.11.2023г., а за периода 24.10.2023г. –
26.10.2023г., че наемът от 180 лева е платен при получаване на автомобила,
както и че е бил върнат в договорения срок.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа
се, че в договора за наем е допусната техническа грешка, като вместо месец
„11“ е написано месец „10“. Никоя от страните не е твърдяла между тях да е
сключван повече от един договор за наем, т.е. няма съмнение, че наемният
период е за черния петък на м.11.2023г., което се потвърждава от безспорния
между страните факт, че автомобилът е предаден от наемодателя на наемателя
на 24.11.2023г. и е върнат на 26.11.2023г. Ответникът не е провел доказване, че
е заплати наемната цена и че е върнал превозното средство, поради което
посочените в жалбата оплаквания се явяват безпредметни. По същество
същите се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че свидетелят не е бил
управител към момента на висящността на процеса. Твърди се, че няма
забрана дори актуалният законен представител на юридическото лице да бъде
разпитван като свидетел. Излага се, че свидетелят не е присъствал в залата при
провеждането на предходните съдебни заседания. Съдът правилно е допуснал
разпита на свидетеля и е направил проверка на достоверността на показанията
му, засичайки изнесената информация с налични по делото писмени
доказателства за същите факти. Оспорват се като недостоверни твърденията в
жалбата, че наемната цена е била платена, а автомобилът е бил върнат.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
2
„Айви Експрес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №133, срещу решение
№1580/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 8822/2024 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.01.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3