№ 1910
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Борис Д. Илиев
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт М.Н., подадена против разпореждане от
04.06.2022г. обективирано в Заповед № 4086/04.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 6291/2022г. по
описа на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 209, 91 лева върху просрочена
главница за периода от 25.06.2021г. до 07.04.2022г. и за разноските над уважения
размер до претендирания. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на
постановено от заповедния съд разпореждане и за основателност на искането за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото вземане.
Настоява се за отмяна на разпореждането, в частта, в която първостепенният съд е
отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК срещу Г.В.С. за претендираното обезщетение за
забава и се моли за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за обезщетението за забава и сторените разноски в пълния размер.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г.В.С., ЕГН ********** с
предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №
**********/25.02.2021 г. Претендираните суми са за невърната главница по договора
за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава върху просрочената главница. Към
заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от
сметка.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
сумата от 209, 91 лева - обезщетение за забава, районният съд е приел, че наред със
законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и
обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 40.91%, при което реално
прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на
50.91%. По тези съображения районният съд е приел, че е налице обоснована
вероятност искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с която реално
се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което отхвърлил заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК досежно обезщетението за забава.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или
относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се
основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняваща молба по делото заявителят е посочил, че е начислил общ лихвен процент
от 50, 91 % за срока на забавата, формиран като сбор от договорната лихва от 40,91 % и
10 % законната лихва, като за срока на извънредното положение е начислявана
единствено договорната лихва от 40,91 %, но не и законната лихва от 10%. При тези
данни съдът намира, че доколкото договорът е с падеж 25.02.2022г., заявителят под
формата на мораторни лихви, е претендирал и договорна такава извън срока на
договор, посочена сумарно в счетоводното извлечение в общ размер на 209.91 лв.
Налице е и противоречие на посочената договорна клауза с разпоредбата на чл. 33, ал.
2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото
на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в
правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение
за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна
лихва. В тази насока правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на
обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се
претендира вземането - съгласно чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
2
Ето защо, след като е налице обоснована вероятност за претендиране на
вземането за обезщетение за забава въз основа на неравноправна клауза, заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.06.2022г. обективирано в Заповед №
4086/04.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 6291/2022г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу Г.В.С., ЕГН ********** за обезщетение за забава в размер на 209, 91 лева върху
просрочена главница за периода от 25.06.2021г. до 07.04.2022г. и за разноските над
уважения размер до претендирания. Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3