Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … ...
град Кърджали, 24.06.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...…….............. в публично заседание …………..…
на десети юни …..……..…….....…..…………………………...……………………..……………….......….….…
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря ………………………………………………………….. Павлина Петрова, ………..…………....
и
при участието на ……..……... прокурор Росица Георгиева от Окръжна прокуратура –
Кърджали,
като
разгледа докладваното от ........................................... съдията
Виктор Атанасов ................
административно
дело …….... №3 ……. по описа за ........... 2020 година ....................................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на чл.191, във връзка с чл.186, ал.2 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против Наредбата за пожарната безопасност и защита на
населението на територията на община Джебел, приета с Решение №236 от Протокол
№26 от 19.12.2013 год. от заседание на Общински съвет - Джебел.
В протеста се сочи, че с Решение №236 от Протокол №26 от 19.12.2013 год. от
заседание на Общински съвет - Джебел, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, е била
приета Наредбата за пожарната безопасност и защита на населението на
територията на община Джебел/Наредбата/, която Наредба уреждала права,
задължения и отношения, свързани с осигуряване на пожарната безопасност на
територията на община Джебел, съобразно чл.1 от Наредбата. Твърди се, че при
извършена проверка по реда на надзора за законност се установило, че Наредба за
пожарната безопасност и защита на населението на територията на община Джебел е
нищожен подзаконов нормативен акт и тази констатация се наложила по следните
съображения:
Сочи се, че Наредбата, издадена от
общински съвет, е нормативен административен акт, съобразно нормите на чл.75,
ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.3 от AIIK, тъй като
разпоредбите й се отнасяли до неограничен брой адресати, имали многократно правно
действие, уреждали обществени отношения с местно значение в съответствие с
нормативните актове от по-висока степен, като в този смисъл били и разпоредбите
на чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилагал субсидиарно. Сочи се също, че съобразно
чл.76, ал.1 от АПК и чл.2, ал.1 от ЗНА, нормативни административни актове се
издават от изрично овластени от Конституцията или
закон органи и че законодателно, осигуряването на пожарната безопасност и
защита при пожари е предоставено на МВР, като една от основните дейности на
ведомството и това се установявало от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от ЗМВР,
която сочи, че осигуряването на пожарна безопасност и защита при пожари,
бедствия и извънредни ситуации, е сред основните дейности на МВР; на чл.7 от ЗМВР, указващ дейностите за осигуряване на пожарна безопасност и защита при
пожари, бедствия и извънредни ситуации; на чл.58, чл.124 - чл.140 от ЗМВР,
посочващи органите, осъществяващи дейностите по пожарната безопасност и защита
на населението и техните конкретни правомощия. Излага се довод, че компетентността
на съответен орган винаги се определя в съответствие с материалния закон, както
изискват нормите на чл.4, ал.1 от КРБ и чл.4, ал.1 от АПК и че разпоредбите,
посветени на компетентността, не могат да се тълкуват разширително,
поради изключителния им характер, защото всяка власт се учредява изрично. Сочи
се също, че сред разпоредбите на специалния ЗМВР не се откриват разпоредби, овластяващи местния орган на власт да приема подзаконов
нормативен акт, уреждащ права, задължения и отношения, свързани с осигуряване
на пожарната безопасност на територията на община, като така законодателят
предвидил правните норми за безопасност от пожари да се въвеждат от орган,
който разпростира правомощията си на цялата територия на страната, и обратно -
не предвиждал създаване на самостоятелни нормативни изисквания в отделните
административно-териториални единици, каквито са общините. Изложеният извод не
се променял от уредбата на чл.137, т.1 и т.2 от ЗМВР, според която, за
осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в
населените места, органите на държавната власт и местното самоуправление
осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита
при бедствия на териториите на общините и кметствата и разработват съгласувано
с органите за пожарна безопасност и защита
на населението специфични правила за
пожарна безопасност в съответните населени места. Според твърдението в
протеста, това изяснявало, че в закона изчерпателно е посочен кръгът на
прерогативите на местния орган на власт и той касаел съблюдаването на вече
създадените правила и норми, както и съвместно въвеждане на изисквания според
характерни и типични за съответните населени места условия. Излага се и
съображение, че оправомощаването за създаване на
правни норми винаги е конкретно, а за общинския съвет не се предоставяло
правомощие да приема наредба, уреждаща дейности по осигуряване на пожарна
безопасност. На следващо място се сочи, че компетентност за създаване на
подзаконова уредба на коментираната дейност не произтича и от разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗМСМА, според която, общинският съвет приема наредби в
изпълнение на правомощията си, тъй като посоченият текст, разгледан във връзка
с чл.76, ал.3 от АПК, респ. чл.8 от ЗНА, изисквал предмет на регулация да са
неуредени от нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с
местно значение, но настоящият случай не бил такъв. На следващо място се излага
и довод, че освен посочените до тук норми от ЗМВР, относимите
въпроси били уредени и в други нормативните актове от по-висок ранг като
Наредба №8121з-647 от 01.10.2014 год. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните
работи и министъра на инвестиционното проектиране, Наредба №Із-1971 от
29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра
на регионалното развитие и
благоустройството, Наредба №8121з-758
от 22.10.2014 год. за осъществяване на превантивна дейност от органите за
пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните
работи, издадена от министъра на вътрешните работи и други от същия нормативен
ранг. Според изложеното в протеста, необходимо било да се посочи, че норми,
регламентиращи същите обществени отношения се откриват и в нормативни актове от
по-висока степен - така напр. материята от глава IV, раздел II от Наредбата била
уредена в чл.136 - чл.143 от ЗГ и Наредба №18 от 07.10.2015 год. за условията и
реда за защита на горските територии от пожари, издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на земеделието и храните, а административно-наказателната
отговорност от глава V от Наредбата била
законодателно закрепена в чл.267, във вр. с чл.260 -
чл.263 от ЗМВР. Предвид изложеното и на основание чл.196, във вр. с чл.146, т.1 от АПК, Наредбата за пожарната
безопасност и защита на населението на територията на община Джебел, приета с
Решение №236 от Протокол №26 от 19.12.2013 год. от заседание на Общински съвет
- Джебел, следвало да се оспори като нищожен подзаконов нормативен акт, като се
твърди, че е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Окръжна прокуратура
- Кърджали да инициира оспорване на подзаконовия нормативен акт, тъй като
безспорно обществения и държавен интерес изисквал общинските органи да създават
норми и изисквания от местно значение само в случай, че са изрично овластени от закон.
Предвид изложеното и на
основание чл.186, ал.2, във вр. с чл.185, във вр. с чл.146, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се
предлага, Административен съд - Кърджали да отмени Наредбата за пожарната безопасност и защита на
населението на територията на община Джебел, приета с Решение №236 от Протокол
№26 от 19.12.2013 год. от заседание на Общински съвет - Джебел. С протеста се иска да бъдат присъдени и направените от
Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, за което
ще се представят доказателства.
В
съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се
представлява от прокурор Р. Г., която поддържа изцяло същия, по изложените в него
съображения. Моли съда да уважи
депозирания протест, с който се оспорва Наредбата за пожарна безопасност и
защита на населението на територията на община Джебел, приета от Общински съвет
– Джебел на 19.12.2013 год., като нищожен подзаконов нормативен акт и да отмени
изцяло Наредбата, по изложените подробни съображения в протеста. Моли, също
така, да бъдат присъдени направените разноски от Окръжна прокуратура – Кърджали
за съобщаване на оспорването.
Ответникът
по протеста – Общински съвет – Крумовград, редовно призован за съдебното
заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК - ***, който счита, че протестът е основателен, предвид липсата на законова
делегация за приемане на подобна наредба, поради което моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени процесната Наредба, приета
от Общински съвет – Джебел.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения
подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Джебел, намира следното:
Съобщението за постъпилия протест е
обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в Държавен вестник, брой
8 от 28.01.2020 год., на стр.108/на
л.26 от делото/, като по делото не са
встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
По допустимостта на протеста:
Предмет на оспорване с протеста е
конкретен подзаконов нормативен акт – Наредбата за пожарната безопасност и
защита на населението на територията на община Джебел, приета от Общински съвет
- Джебел, който подзаконов нормативен акт е с многократно правно действие и относим към неопределен и неограничен брой адресати.
Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни
актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби, като
съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на
подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с
разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу
подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид
това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
След като се запозна с фактите и
обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената
преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира
протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
С Решение №236 от 19.12.2013
год. по Протокол №26 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на 19.12.2013
год./л.16/, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, т.1.
от същото, е била отменена Наредбата за
пожарната безопасност и защита на населението на територията на община Джебел,
приета с Решение №135 от 19.12.2012 год. на Общински съвет - Джебел, а с т.2. е
била приета нова Наредба за пожарната безопасност и защита на населението на територията
на община Джебел.
Приемането на Наредбата е
извършено от Общински съвет – Джебел при предварително обявен дневен ред и при
наличие на кворум, като в заседанието са участвали 19/деветнадесет/ общински съветници, видно и от приложения присъствен списък/л.73/, при общ брой на общинските съветници – 21/двадесет и един/, като в гласуването на
решението са участвали всички присъстващи 19 общински съветници,
от които, при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са
гласували поименно всички 19/деветнадесет/ общински съветници,
съответно „против” и „въздържали се” не е имало, видно от приложения пълен
препис от Протокол №26 от 19.12.2013 год. от заседанието на Общински съвет –
Джебел/л.49-л.72/.
Решението е гласувано и
прието въз основа на внесена в Общински съвет – Джебел докладна записка от
кмета на община Джебел с Изх.№*** от *** год. на община Джебел, с Вх.№*** от
*** год. на Общински съвет - Джебел/л.80/,
ведно с приложен към нея проект на Наредба
за пожарната безопасност и защита на населението на територията на община Джебел. Докладната записка, ведно с проекта на Наредбата, са били
разгледани и обсъдени на заседание на Постоянната комисия по ТСУ,
евроинтеграция и инвестиционна политика/ПК по ТСУЕИП/ към Общински съвет – Джебел,
проведено на 16.12.2013 год., като видно от представения Протокол №22 от това
заседание/л.74-л.75/, като след проведеното обсъждане, комисията е приела единодушно
предложеното проекто-решение, като във връзка с това,
е изготвено и писмено становище, подписано от председателя на тази постоянна
комисия, до председателя на Общински съвет – Джебел/л.77/. Заседанието на Общински съвет – Джебел, проведено на 19.12.2013
год., е било свикано от председателя на общинския съвет с писмена покана изх.№***
от *** год. посочен в нея дневен ред/л.78-л.79/, като видно от същата, предложението на кмета на община Джебел за
приемането на тази Наредба за пожарната
безопасност и защита на населението на територията на община Джебел е било
включено като т.4 от дневния ред на заседанието.
От представените писмени
доказателства е видно, също така, че на основание чл.26, ал.2 от ЗНА, проектът
на тази Наредба за пожарната безопасност
и защита на населението на територията на община Джебел, е бил публикуван на
официалната интернет страница на община Джебел, на датата 05.12.2013 год., като
от представената извадка от интернет страницата на общината е видно/л.81/,
че съобщението, т.е. проектът на тази наредба, е била посетен, респ. прегледан,
1814 пъти.
Тази Наредба за пожарната безопасност и защита на населението на
територията на община Джебел, от момента на
приемането й с Решение №236 от 19.12.2013 год. на Общински съвет – Джебел, до
настоящия момент, видно от представения и приложен по делото пълен препис/екземпляр/
от същата/л.40-л.48/, не е изменяна или допълвана нито веднъж, т.е. същата действа към
момента в редакцията си, в която е била приета на 19.12.2013 година.
При така установените факти,
от правна страна, съдът, след цялостната проверка на оспорената разпоредба, на основанията по чл.146 АПК, приложим субсидиарно
на основание чл.196 от АПК, намира следното:
Основанията за
незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният
порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правни
последици, към които е насочен. Наличието на некомпетентност у органа, издал
оспорения акт, всякога е основание за
нищожност на този акт.
Редът за издаване на нормативни
административни актове е регламентиран в чл.75 – чл.80 от АПК, а за неуредените
въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните
актове, по аргумент от чл.80 от АПК. Общински съвет – Джебел, като орган на
местно самоуправление на територията на община Джебел, решава самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата
компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във вр.
с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му
правомощия, той е овластен да издава административни
актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби.
Наредбата за пожарната
безопасност и защита на населението на
територията на община Джебел е приета на основание общата разпоредба чл.21,
ал.2 от ЗМСА, съгласно която, общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който
се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Уредбата,
която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовите
норми съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закон или
с нормативен акт от по-висока степен. Въпросите, регламентирани с протестираната наредба, са подробно регламентирани в ЗМВР. Към
датата 19.12.2013 год., когато е приета протестираната
Наредба, е действал Законът за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ (обн., ДВ бр.17 от 24.02.2006 год., в сила от 01.05.2006
год. - Отм., ДВ, бр.53 от
27.06.2014 год.).
Разпоредбата на чл.91б, ал.6 от ЗМВР/отм./, в
редакцията й към 19.12.2013 год., е регламентирала, че
за определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал.5, т.1 (т.е.
за контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност
при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на
обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и
нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и
инсталации), министърът на вътрешните работи
съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издават
наредби, а ал.7 на същия чл.91б от ЗМВР/отм./, в редакцията й към
19.04.2013 год., е регламентирала, че за
определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности,
които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето
на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър
издават наредби. Следователно, регулирането на обществените отношения по
прилагане на закона, по отношение пожарната безопасност, се извършва с
подзаконови нормативни актове, но компетентността за
издаването им не принадлежи на общинските съвети, а на посочените в закона
министри.
Такива подзаконови нормативни актове,
издадени по приложението на закона и регулиращи обществени отношения, свързани
с пожарната безопасност, са напр.: Наредба №8121з-647 от 01.10.2014 год. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното
проектиране (Обн.,
ДВ, бр.89 от 28.10.2014 год., попр., ДВ, бр.105 от 19.12.2014 год.), издадена на основание чл.125, ал.2 от ЗМВР; Наредба
№Із-1971 от 29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните
работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството (Обн., ДВ, бр.96
от 04.12.2009 год., в сила от 05.06.2010 год., посл.изм.,
ДВ ,бр.63 от 31.07.2018 г., в сила от 01.10.2018 год.), издадена на основание чл.125, ал.2 от ЗМВР и чл.169,
ал.4 от ЗУТ; Наредба №8121з-758 от 22.10.2014 год. за осъществяване на
превантивна дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението
на Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи (Обн.,
ДВ, бр.90 от 31.10.2014 год.), издадена на основание чл.17, ал.4, във връзка с ал.2,
т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи; Наредба №8121з-968 от
10.12.2014 год. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при извършване на дейности в
земеделските земи, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на
земеделието и храните (обн., ДВ, бр.105 от 19.12.2014 г., посл.изм.,
бр.17 от 23.02.2018 г., в сила от 23.02.2018 год.), издадена на основание чл.125, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и §1, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на
Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи; Наредба №8121з-1006 от 24.08.2015 год. за реда за
осъществяване на пожарогасителната и
спасителната дейност от органите за пожарна безопасност
и защита на населението на Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр.67 от 01.09.2015 год., в сила от 01.09.2015
год.), на основание чл.17, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 и ал.5
от Закона за Министерството на вътрешните работи; Наредба №8121з-531 от 99.09.2014 год. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност
на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения,
свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях,
издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр.78 от 19.09.2014 год., в сила
от 19.09.2014 год., посл. изм., ДВ, бр.13 от
09.02.2018 год., в сила от 09.02.2018 год.),
издадена на основание чл.17, ал.2, т.4, във връзка с чл.129, ал.9 от ЗМВР,
както и други подзаконови нормативни актове. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че посочената в протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали „Наредба
№18 от 07.10.2015 год. за условията и реда за защита на горските територии от
пожари, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и
храните”, не съществува в българското законодателство, поради което остава
неясно, къде изготвилият протеста прокурор е открил тази несъществуваща
наредба, но съществува и понастоящем
действа Наредба №8 от 11.05.2012 год.
за условията и реда за защита
на горските
територии от пожари, издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и храните (Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012 год., в сила от 18.05.2012
год.), на основание чл.138,
ал.1 от Закона за горите/ЗГ/, с която е отменена предходната Наредба №30 от 2003 год. за условията и реда за
извършване на противопожарни мероприятия в горския фонд и опазване на горите от
пожари, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните
работи (Обн.,
ДВ, бр.71 от 2003 г.). В чл.1, ал.1 от тази Наредба №8 от
11.05.2012 год. е посочено, че с нея се определят условията и редът за защита
на горските територии от пожари, а в ал.2 на същия чл.1 е регламентирано, че
разпоредбите на тази наредба се прилагат за: 1. за
всички гори и недвижими имоти, намиращи се в горските територии или граничещи с
тях, независимо от тяхната собственост, териториално и функционално
предназначение, както и за постоянните или временните обекти, намиращи се във
или в близост до тях; 2. са задължителни за всички собственици или ползватели
на горски територии, както и за лицата, преминаващи и/или осъществяващи
дейности във или в близост до тях.
Вярно е, че разпоредбата на чл.127ж,
ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (Приет с ПМС №126 от 02.06.2006 год., Обн.,
ДВ, бр.47 от 09.06.2006 год. - Отм., ДВ, бр.60 от 22.07.2014 год., в сила от
22.07.2014 год.), в редакцията й към момента
на приемането на протестираната Наредба – 19.12.2013
год., предвижда, че за осъществяване
дейностите по пожарната безопасност и защита при бедствия в населените
места, органите на държавната власт и местното самоуправление разработват
съгласувано с органите на пожарната безопасност и защита на населението специфични
правила за пожарна
безопасност при съответните населени
места. Разпоредбата на чл.127ж, ал.1, т.2 от ППЗМВР, обаче, не делегира правомощия
на общинските съвети да приемат наредби, с които да уреждат обществените
отношения, свързани с пожарната безопасност на територията на съответната
община.
Ето защо, в конкретния случай, общинският
съвет е приел протестираната Наредба, без за това да
е била налице законова делегация. Съгласно чл.76, ал.1 и ал.2 от АПК,
нормативните актове се издават от изрично овластени
от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира. Нещо повече, разпоредбата на чл.76,
ал.3 от АПК предвижда, че общинските съвети издават нормативни актове, с които
уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществените
отношение с местно значение. При липса на изрична, овластяваща
общинските съвети, разпоредба в закона да уредят този вид обществени отношения
с подзаконов нормативен акт, такъв не може да бъде издаден от общинския съвет,
а издаденият не е валиден. Недопустимо е с наредба на общински съвет да се
уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова
делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден подзаконов административен акт води до нищожност
на същия.
С оглед изложеното по-горе, само по себе
си правомощието на общинските съвети да регламентират правопорядъци
с местно значение, не им предоставя правомощие да изземват изключителната
компетентност на други органи и да преуреждат с подзаконови
нормативни актове обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е ЗМВР, респ. с подзаконовите нормативни актове – наредби,
издадени за прилагане на отделни негови разпоредби или подразделения. От всичко
това се налага извода, че протестираната Наредба е
приета без съответната законова делегация, което обосновава и крайния извод за нейната нищожност.
По изложените съображения съдът намира, че
протестът се явява основателен, като с решението по настоящото
дело следва да бъде обявена нищожността на протестираната
Наредбата за пожарна безопасност
и защита на населението на територията на община Джебел, приета с Решение №236
от 19.12.2013 год. от Протокол №26
от 19.12.2013 год. от заседание на Общински съвет - Джебел.
При този изход на делото, в полза
на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат
присъдени направените от нея деловодни
разноски, възлизащи в размер на 20.00/двадесет/ лева и представляващи преведена по сметка на
Държавен вестник такса, за публикуване
на съобщението за оспорването, съгласно представеното и приложено по делото бюджетно платежно нареждане от 15.01.2020 год. на „УниКредит Булбанк” АД ***/на л.21 от делото/. Разноските
следва да бъдат възложени в тежест на община Джебел, която, съгласно разпоредбата
на чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице, което има право на собственост и
самостоятелен общински бюджет.
Предвид изложеното и на основание чл.193,
ал.1, предл.І/първо/ от АПК, Административен съд –
Кърджали
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Наредбата за пожарна
безопасност и защита на населението на
територията на община Джебел, приета с Решение №236 от 19.12.2013 год. от Протокол №26 от 19.12.2013 год. от заседание
на Общински съвет - Джебел.
ОСЪЖДА община Джебел, с адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на Окръжна
прокуратура – Кърджали, направените деловодни разноски, в размер на 20.00/двадесет/
лева, за публикуване на съобщение за
оспорването в Държавен вестник.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпрати или връчи на страните по делото.
Решението може
да се обжалва
или протестира пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
Решението да
се разгласи по реда на
чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест
или ако тя е отхвърлена от касационния съд.
2.