РЕШЕНИЕ
№ 1624
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110114372 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата С. П. С., ЕГН **********, чрез адв. Л. М., член на В. Адвокатска колегия,
със съдебен адрес: *, на 06.11.2023 год. е депозирала искова молба против ответното
дружество „И.“ ЕАД /в ликвидация/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от С. Д. А..
Предявения иск е с правно основание чл.19, ал.3 ГПК и цена 17223 лв./обща данъчна
оценка на обектите, предмет на предварителен договор/.
Исковата молба е надлежно уточнена с молба с рег. № 82866/6.11.2023 г. , с
представени с молба с рег. № 87262/21.11.2023г. доказателства за вписване на исковата
молба в АВ СВ В..
Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства:
С. С. сочи, че на 02.08.2016г. сключила с „И.“ ЕАД с ЕИК *, представлявано от С. Д.
А., предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти - 2 броя паркоместа в
подземен паркинг, находящ се в *, като прехвърлянето следвало да се осъществи в срок до
31.12.2018г.
Предмет на договора били следните имоти:
ПАРКОМЯСТО № * /*/, с площ от 9.44 /девет цяло и четиридесет и четири стотни/
квадратни метра, както и 1.7593 % /едно цяло седем хиляди петстотин деветдесет и три
1
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест стотни/ квадратни метра идеални
части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа №, № * и *, от друга:
подпорна стена и отдолу паркомясто № *, и
Паркомясто № * /*/, с площ от 9.44/ девет цяло и четиридесет и четири стотни/
квадратни метра, както и 1.7593 % /едно цяло седем хиляди петстотин деветдесет и три
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест стотни/ квадратни метра идеални
части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа №, № * и *, от друга
подпорна стена и отгоре паркомясто №* за общата продажна цена от 8400 лв., заплатена от
С.С. на датата на договора.
Имотите, предмет на предварителния договор , сочи още ищцата, че са описани в
Договор за доброволна делба на недвижим имот акт № *г. по описа на П. С., нотариус с
район на действие PC Варна с рег.№ * на Нотариалната камара, за следния недвижим имот,
находящ се в *: дворно място цялото с площ от 318 /триста и осемнадесет/ кв.м.,
представляващо УПИ № */*/ в кв. * /*/ по плана на * /*/ подрайон на гр. В., при граници:
улица Х. К., УПИ *, УПИ № *, УПИ № * и на правото на строеж за изграждането на
жилищна сграда, съгласно Разрешение за строеж № 91/17.06.2011г. издадено от Главния
архитект на Община В., съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект, в
съответствие с влязъл в сила и действащ ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № Г-244/
25.08.1995г. на Кмета на Община В. и ПУП-РУП одобрен със Заповед № Г-133/ 19.06.2008г.
на Кмета на Община В., виза за проектиране, издадена от район О., при Община В..
В договора изрично било посочено: „Към момента на продажбата няма съоръжение,
позволяващо самостоятелно ползване на паркомясто“ .
Двете паркоместа били разположени на едно и също ниво на сградата - етаж *, едно
върху друго (паркомясто № * - върху паркомясто № *), като за самостоятелното йм ползване
било предвидено да бъде монтирано специално съоръжение. С други думи: паркомясто * се
намирало точно над паркомясто *, но не на друго ниво на самата сграда, а на ниво
формирано от съоръжение, което трябвало да бъде поставено, което правело самостоятелни
нива, независимо от етажирането в сградата.
Поради липса на съоръжение, позволяващо ползване на паркомясто № *, двете места
се продавали заедно, на цената на едно паркомясто. Освен това на тротоара, в лявата страна
на гаражната врата, се намирал стълб на енерго - разпределителното дружество, който
значително затруднявал достъпа.
Продавачът сочи ищцата, че я уверил, че проектът на сградата бил съгласуван от
енерго-разпределителното дружество и преместването на стълба било въпрос на време.
Строителят предложил на ищцата следните условия и отстъпки: отложено
изповядване на сделката пред нотариус - до 31.12.2018г., като в периода на отлагане
строителят си запазвал собствеността върху имота, владението и ползването на имота. В
2
качеството си на собственик трябвало да предприеме съответните действия пред енерго-
разпределителното дружество във връзка с преместването на стълба; отстъпка поради липса
на съоръжение, в следствие на което на практика има едно паркомясто и отстъпка за 100%
авансово плащане.
Условието за плащане било сходно на условията при покупка „на зелено“, но поне
сградата била завършена и въведена в експлоатация. Освен това ищцата ползвала и
допълнителни отстъпки. Преценила, че инвестицията е добра, а в този 2 годишен период ще
може да препродаде имота. Запазила си правото най-късно до момента на подписване на
нотариалния акт да посочи трето лице, което да встъпи в правата и задълженията на
КУПУВАЧА по предварителния договор и което да бъде страна по нотариалния акт.
Решила, че тази клауза отговаря на намеренията й и настоявала тя да бъде включена в
договора.
На 17.09.2018г. , сочи ищцата, че депозирала в офиса на „И.“ ЕАД уведомление, с
което ги поканила, че срокът за изповядване на сделката и предаване на владението
наближава и продавачът следва да се снабди с необходимите документи. От „И.“ ЕАД
уведомили ищцата устно, че за дружеството били налице форсмажорни обстоятелства.
Уверили ищцата, че проблемът щял да бъде решен във възможно най-кратки срокове.
Споделили, че на дружеството бил издаден ревизионен акт, който породил задължения и не
можели да се снабдят с удостоверение за липса на задължения. Казали, че акта бил обжалван
и очаквали проблема скоро да се реши. Впоследствие ищцата узнала, че имало проблем с
представителната власт на дружеството. Решила да изчака до решаване на проблема. Вместо
това, обаче, дружеството било обявено в ликвидация.
Твърди се от ищцата, че е изправна страна по предварителния договор, тъй като била
заплатила цената на имота, съобразно условията по договора; повече от 3 месеца преди
крайния срок за изповядване на сделката приканила продавача да се снабди с необходимите
документи за да сключат окончателен договор, но това не се случило. Продавачът не го
сторил, като се позовал на форсмажорни обстоятелства.
С оглед изложеното по-горе и ищцата е сезирала съда с иска с правно основание
чл.19, ал. 3 ЗЗД.
В изпълнение на дадените указания, с нарочна уточняваща молба /л. 28, 29, 30 от
делото/ ищцата е пояснила, че паркоместата нямат самостоятелни идентификатори.
От представената актуална СХЕМА № 15-522309-12.06.2019 г. на самостоятелен
обект с идентификатор № * в сграда с административен адрес: гр.В., п.к. *, ул. Х. К. № *, ет.
минус *, сочи ищцата, че е видно ,че процесните паркоместа попадат в подземен паркинг ,
на ниво минус едно в сградата и съставляват - всяко едно от тях по 9.44 / девет цяло и
четиридесет и четири стотни / кв. м както и 1.7593 % /едно цяло седем хиляди петстотин
деветдесет и три / ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ,
представляващи 2.46/ две цяло и четиридесет и шест / квадратни метра идеални части.
Посочено е в уточняващата молба, че паркомясто * има граници: маневрено хале, от
3
една страна паркоместа № № * и *, от друга - подпорна стена и отдолу паркомясто № *., а
паркомясто № * е с граници: маневрено хале от една страна паркоместа с №,№ * и *, от
друга подпорна стена и отгоре паркомясто № *.
Изрично е пояснено, че паркоместата са разположени едно върху друго, като за
използването на паркомясто № * е предвидена платформа, която да се монтира.
На скица, към уточняващата молба, ищцата е повдигнала в цвят паркоместа с номера
* и *. На последно място ищцата е уточнила, че и към датата на сключване на
предварителния договор и към момента не е в граждански брак. Считано от 2000 г. ищцата
сочи, че е вдовица и не е сключвала брак оттогава.
Отправеното с исковата молба искане съгласно нормата на чл.127, ал.1, т. 5 ГПК е
съдът да постанови съдебно Решение, по силата на което и на основание чл. 19, ал. 3
ЗЗД да обяви за окончателен сключения на 02.08.2016г. между „И." ЕАД с ЕИК * -
продавач и С. П. С. с ЕГН ********** - купувач, предварителен договор за следните
недвижими имоти, находящи се на административен адрес: улица „Х. К.“ №* /*/ град В.,
район „О.“ Община В., област В., и представляващи идеални части от сутеренен етаж -
самостостоятелен обект с КИ *, целият с площ 125.46 кв.м, в срадата на същия
административен адрес, съгласно СХЕМА № 15-522309-12.06.2019 г. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, а именно:
паркомясто № * /*/, находящо се в гр. В., ул. „Х. К." № *, етаж * (*), с площ от 9.44
/девет цяло и четиридесет и четири стотни/ квадратни метра, както и 1.7593% /едно цяло
седем хиляди петстотин деветдесет и три десетохилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест
стотни/ квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна
паркоместа №, №5 и 6, от друга: подпорна стена и отдолу паркомясто № * и
Паркомясто № * /*/, находящо се в *, етаж *(*), с площ от 9.44 /девет цяло и
четиридесет и четири стотни/ квадратни метра, както и 1.7593% /едно цяло седем хиляди
петстотин деветдесет и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест стотни/
квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа №,
№ 5 и 6, от друга подпорна стена и отгоре паркомясто №* при обща договорена продажна
цена за двете паркоместа 8400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева./
В подкрепа на исканията си ищцата е представила и желае по делото да бъдат приети
като писмени доказателства ангажираните с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на документи описани в т. 1 - 9, вкл. и допълнително представената с уточняващата
молба схема.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на иска.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от дата 12.04.2024 г. , в
качество на процесуален представител на ищцата се е явил адв.М., а ответната страна не е
4
изпратила представител. В същото съдебно заседание адв.М. е представил доказателства за
това , че ищцата С.С. е починала ведно с удостоверение за наследници и искане от
правоприемника на С.С. за конституиране в качество на ищец по делото.
В проведеното по делото о.с.з. съдът след запознаване с представените от адв.М.
доказателства, констатирайки факта на настъпилата смърт на ищцата в хода на процеса ,
данните затова че ищцата има един единствен наследник по закон и искането на наследника
по закон за продължаване на съдопроизвоствените действия е заличил С.С. като страна в
процеса и конституирал на осн. чл.227 ГПК правоприемника М.С. .
В същото открито съдебно заседание предвид липсата на искания от страните съдът е
дал ход на спора по същество .В хода на устните състезания адв.М. моли съда да уважи иска
и да обяви предварителния договор за окончателен .
Както бе посочено и по-горе, ответната страна не е изпратила представител за о.с.з.
След приключване на съдебното дирене и обявяване на датата на която съдът ще се
произнесе с Решение, по делото по ел.път е постъпила молба от адв.М. с искане за
постановяване на неприсъствено решение.Искането на адв.М. определено е сторено след
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция и не може да бъде уважено
,т.к. не е било заявено в заседанието в което е следвало да бъде сторено .
При така изложеното по - горе, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото, зачитане на становищата на
първоначалната ищца и правоприемника й , на база събраните по делото
доказателства и съобразно съдебната практика съгласно нормите на чл.235 и чл.236
ГПК приема за установено и изяснено по делото от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд Варна е сезиран с иск, чиято правна квалификация съдът е определил с
проекта за доклад по делото, обявен за окончателен , а именно - иск с правно осн. чл. 19, ал.
3 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД , с доклада по делото съдът е указал на
страните , че всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за
сключване на окончателен договор. Изречение второ на същата норма гласи, че в такъв
случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
В Част трета на ГПК - особени искови производство е регламентирано
производството по сключване на окончателен договор- глава Тридесет и първа чл. 362 -
364.Липсата на отговор по чл. 131 ГПК е мотивирала съда да не разпределя по същество
тежест на доказване, т.к. оспорване на иска няма.Съдът с доклада на делото е обявил на
страните , че едва при евентуално оспорване на иска, до края на първото по делото открито
съдебно заседание, ще пристъпи към изрично разпределение на тежестта на доказване.
При така изложеното , на база събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
На 02.08.2016 г. в гр. В. е сключен писмен предварителен договор за покупко -
5
продажба на недвижим имот между продавача „И.“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление *, представлявано от В. Д. Г. ЕГН ********** в качеството й на изпълнителен
директор и купувача С. П. С. ЕГН ********** , с адрес * .
Съгласно чл. 1 , чл.1.1 от предварителния договор продавачът се е задължил да
продаде на купувача в срок до 31.08.2018 г. следните свои имоти описани в Договор за
доброволна делба на недвижим имот ат № * по описа на П. С. нотариус с район на действие
РС Варна с рег. № * на НК , за следния недвижим имот , находящ се в * : дворно място
цялото с площ от 318 кв. м , представляващо УПИ № * в кв. * по плана на * подрайон на
гр.В. , при граници : ул.Х. К. , УПИ * , УПИ * , УПИ * и на правото на строеж за
изграждането на жилищна сграда съгласно Разрешение за строеж № 91 / 17.06.2011г.
издадено от Главния архитект на Община В. , съгласно съгласуван и одобрен ЧИЗРП и
ЧКЗСП , одобрен със Заповед № Г - 244 / 25.08.1995 г. на Кмета на Община В. и ПУП - ПРЗ ,
одобрен със Заповед № Г - 133/19.06.2008 г. на Кмета на Община М. , виза за проектиране
издадена от район О. при Община В. , именно
паркомясто № * / */ с площ от 9.44 кв.м както и 1.7593 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж , представляващи 2.46 кв.м ид.ч. , при граници :
маневрено хале, от една страна паркоместа №№ * и * и от друга : подпорна стена и отдолу
паркомясто * и
Паркомясто № */ */ с площ от 9.44 кв.м както и 1.7593 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж , представляващи 2.46 кв.м ид.ч. , при граници :
маневрено хале, от една страна паркоместа №№ * и * и от друга : подпорна стена и отдолу
паркомясто * .
Изрично в чл. 1.1 от предварителния договор е вписано , че за сградата, в която са
изградените имотите е представено Удостоверение № 84/09.07.2013 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж . / л.12 - ти от делото / .
В чл. 1.5 от предварителния договор е договорено че имотите се продават общо за
сумата от 8 400 лева , платими при подписването на предварителния договор в брой на
продавача / л. 13 от делото / , а в чл. 1.4. е записано, че купувачът ползва следните отстъпки
от продажната цена на имотите : за 100 процента авансово плащане ; поради липсата на
съоръжение , позволяващо самостоятелно ползване на паркомясто № 1 ; за предаване на
владението на след повече от 24 месеца . Видно от лист 14 -ти от делото, предварителния
договор носи подписи на двете стани и четат на продавача И. ЕАД .
Приложеното на л .14 -ти по делото /гръб /копие от квитанция към ПКО № 106 от
дата 2.8.2016 г. отразява плащането на сумата 8 400 лв. от С. П. С. към „И. „ ЕАД за
паркоместа № * и * .
От приложените по делото на л. 15 и л.8 копие от уведомително писмо се установява ,
че на 17 септември 2018 г. С. С. е отправила изрично искане до дружеството продавач по
предварителния договор да бъде уведомена изрично за уговаряне на ден и час за
изповядване на сделката, т.к. срокът на договора изтичал на 31.12.2018 г. Със същото
6
уведомление купувачката по предварителния договор е посочила, че ще се ползва от правото
си по т. 1.9 .
Считано от датата на която е съставено уведомителното писмо адресирано до
ответното дружество 17.09.2018 г. и до сега , по делото липсват доказателства от които да се
изведе извод дали ответното дружество е получило уведомителното писмо на С. С. и
въобще поради какви причини не е извършена покупко - продажба, така както е било
договорено в предварителния договор .
Приложения по делото на лист 16 -20 в копие договор за доброволна делба от
29.08.2011 г. , вписан в АВ СВ с нотариална заверка на подписи от дата 29.08.2011 г. /т.4 -
л.18, 19 / отразява принадлежността на правото на правото на собственост и право на строеж
на „И. „ АД, представлявано от изпълнителния си директор Р. С. К. върху паркоместа с
номера от * и * , както и други паркоместа, ателие, гараж, апартаменти и студио.
Видно е от изготвената от съда справка от ТР / л.40/ че ответното дружество е
ликвидация .
От представените по делото на листи 55 , 56 заверено за вярност с оригнала копие на
удостоверение за наследници и молба на М. С. се установява, че на 04.01.2024 г. ищцата С.
П. С. е починала, за което е съставен акт за смърт № 0013/4.1.2024г. на р-н М., Община В. ,а
единствения наследник по закон на С.С. е нейната дъщеря М. С. С. ЕГН ********** с адрес
* - т.е. лицето конституирано на осн. чл.227 ГПК в качество на правоприемник на
починалата в хода на производството ищца.
След нова справка в ТР съдът констатира,че ответното дружество все още се намира
в ликвидация, както и че с акт за оповестяване от 30.08.2022 г. за ликвидатор на
дружеството е назначена М. С. С. , със срок на ликвидацията 6 м. от обявяване на покана
до кредиторите .
При така изложеното по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли исковете
предявени от ищцата против ответното дружество .
Факт е , че по делото липсва оспорване на което и да е твърдение на ищцата и или на
автентичност на подписите върху предварителен договор и или квитанцията за плащане на
продажната цена по предварителния договор.
Съдът, в настоящия му съдебен първоинстанционен състав воден от основните
принципи в гражданския процес регламентирани в нормите на чл. 10 и 12 ГПК намира, че
исковата претенция не може да бъде уважена поради следното :
Трайна е съдебната практика на ВКС че паркомястото не може да бъде годен предмет
на договор за продажба било то предварителен договор и или окончателен .
В редица съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС,
представляващи задължителна съдебна практика за настоящия съдебен първоинстационен
състав нееднократно е подчертавано , че паркомястото не е самостоятелен обект на право на
собственост или ограничено вещно право , респективо и обект по смисъла на § 5 , т.39 от ДР
на ЗУТ , а представлява необособена и несамостоятелна реална част от друг обект (обичайно
7
УПИ , застроен със страда по одобрен архитектурен проект ) . Именно поради това и „
паркомястото „ не може да бъде предмет на прехвълителна сделка , както и на
предварителен договор като самостоятелен предмет, вън от обекта от който е част. Т.е.
касае се за принадлежащи идеални части на етажни собственици върху които суперфициарят
не би могъл да има изключителни самостоятелни права. В този смисъл и в Решение № 181 /
23.11.2016 г. постановено от ВКС , Трето гражданско отделение, с докладчик съдията Емил
Томов ,постановено по гр.д. № 338/ 2016 г. по реда на чл.290 ГПК е указано на съдилищата,
че : „когато съществените по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД условия, на които следва
да отговаря окончателният договор така, както са изложени в предварителния
договор, сочат на една въобще непозволена от закона причина, щом като уговореният
правен резултат и по-късно не ще бъде позволен, то за недействителността на
предварителния договор съдът се произнася още към момента на сключването му. В
случая невъзможността на предмета е от правно естество - за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка , както към момента на
сключване на предварителния договор , така и към момента на неговото изпълнение в
действителната му част през 2007г – по отношение на други обещани , изградени и
прехвърлени в собственост обекти в сградата, а и понастоящем , с оглед новия чл. 43, ал.3
ЗУТ ( ДВ бр.101/2015г.)„
Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
предварителния договор, сключен между страните за окончателен .За успешното
провеждане на иска, принципно, ищцата би следвало да докаже кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на иска, а именно: 1. / наличието на облигационна
правоотношение между страните по повод на процесния предварителен договор за покупко-
продажба на паркомяста; 2. / изправността си по договора; 3. / изискуемостта на
задължението за сключване на окончателен договор; както и че 4. / ответното дружество е
титуляр на правото на собственост върху процесното паркомясто.
Съгласно дадените задължителни указания в ТР № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, обаче
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и
без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Именно задължителната съдебна практика и доказателствата по делото, мотивират
настоящия съдебен състав при направата на преценка за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от процесния предварителен
договор, да изведе крайния извод, че предварителния договор от 2.8.2016 г. с предмет
паркоместа 7 и 8 е изначално недействителен - нищожен поради невъзможен предмет и на
осн. чл.26 , ал.2 предложение първо ЗЗД , т.к. паркомястото не самостоятелен обект и като
такова не може да бъде предмет нито на предварителен нито на окончателен договор за
покупко -продажба. Точно затова и по делото и ищцата не е твърдяла , че паркомястото има
самостоятелен идентификатор по КК и КР н гр.Варна и не са представени отделни схеми на
8
двете паркоместа, а само схема на целия недвижим имот .
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно осн. чл.19 , ал.3 ЗЗД от ищцата С.
П. С., ЕГН **********, починала в хода на производството по делото на 04.1.2024 г.,
заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемника и наследник по закон М. С. С. ЕГН
********** с адрес *, двете представлявани от адв.Л.М. от АК В., против ответното
дружество „И.“ ЕАД /в ликвидация/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с
ИСКАНЕТО съдът да обяви за окончателен сключения на 02.08.2016г. между „И.“ ЕАД
с ЕИК * - продавач и С. П. С. с ЕГН ********** - купувач, предварителен договор за
следните недвижими имоти, находящи се на административен адрес: улица „Х. К.“ №* /*/
град В., район „О.“ Община В., област В., и представляващи идеални части от сутеренен
етаж - самостостоятелен обект с КИ *, целият с площ 125.46 кв.м, в сградата на същия
административен адрес, съгласно СХЕМА № 15-522309-12.06.2019 г. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, а именно:
паркомясто № * /*/, находящо се в гр. В., ул. „Х. К." № *, етаж * (*), с площ от 9.44
/девет цяло и четиридесет и четири стотни/ квадратни метра, както и 1.7593% /едно цяло
седем хиляди петстотин деветдесет и три десетохилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест
стотни/ квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна
паркоместа №, №* и *, от друга: подпорна стена и отдолу паркомясто № * и
Паркомясто № * /*/, находящо се в *, етаж *(*), с площ от 9.44 /девет цяло и
четиридесет и четири стотни/ квадратни метра, както и 1.7593% /едно цяло седем хиляди
петстотин деветдесет и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, представляващи 2.46 /две цяло четиридесет и шест стотни/
квадратни метра идеални части, при граници: маневрено хале, от една страна паркоместа №,
№ * и *, от друга подпорна стена и отгоре паркомясто №* при обща договорена продажна
цена за двете паркоместа 8400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева./, като неоснователен
и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10