№ 692
гр. Варна, 19.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000530 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 267 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К.
Ц. К., всички чрез адв. Д. и адв. П. от САК, срещу решение № 149/06.10.2025г., постановено
по гр.д.№ 189/2024 год. по описа на ОС – Разград, с което съдът е отхвърлил изцяло
исковите претенции на Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К. Ц. К. срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД-гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр, София, на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл и е отхвърлил следните искови
претенции, за осъждане ответника да заплати, както следва: 1) по отношение Н. Ц. – сумата
от 100 000 лв. (предявен като частичен иск от 250 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди; 2) по отношение на В. К. – сумата от 100 000 лв. (предявен като
частичен иск от 250 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 3) по
отношение на К. К. – сумата от 100 000 лв. (предявен като частичен иск от 250 000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 13 713,93 лв. –
имуществени вреди под формата на извършени разходи за лечение на Ц. К., всички вреди
вследствие на ПТП от 15.12.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника
л.а. марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № РР ...... АН, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.02.2024г. до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния
закон. На първо място се оспорва приетия от съда механизъм на настъпване на процесното
ПТП. Поддържа се, че приетата от съда за установена фактическа обстановка, в т.ч.
скоростта на движение на л.а. „Ауди“, противоречи на събрания по делото доказателствен
материал. Оспорва се извода на съда за предприето от водача на л.а. Ауди намаляване на
скоростта на движение на автомобила, респ. за спиране. В този см. са и показанията на св.
Г.А.. С оглед липсата на данни за реакция от страна на водача на л.а. „Ауди“, се оспорва
възприетата от в.л. скорост на движение на автомобила. Оспорват се и изчисленията
касателно изминатия път от л.а. „Рено“. В тази връзка се твърди, че последният е изминал
по-дълъг път, отколкото е пътят до мястото, прието като място на удара. Това неизбежно се
отразява на опасната зона на спиране, както и на извода за предотвратимост на удара. На
1
следващо място се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът
неоснователно е оставил без уважение искането за назначаване на повторна експертиза по
делото, като се излагат подробни съображения за това. Неизяснено е останало мястото на
удара и разположението на участвалите в ПТП л.а. В заключение, изготвената по делото
автотехническа експертиза въззивниците намират за неправилна, а възприетия механизъм-
несъответен на обективната действителност, в т.ч. оспорва се изводът за вина на водача на
л.а. „Рено“ – наследодател на ищците. Изразява се съмнение за компетентността и/или
безпристрастността на в.л., доколкото е участвало в изготвяне заключението в
неприключилото към момента досъдебно производство. Прави се искане по доказателствата.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да
уважи исковите претенции, като осъди „ДЗИ - Застраховане“ ЕАД да заплати на ищците
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди съгласно отправените към съда
искания. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна
“ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, оспорвайки същата в цялост, с релевирани доводи за
неоснователност и недоказаност. Направено е искане същата да бъде оставена без уважение,
в т.ч. съдържащите се в жалбата доказателствени искания. В писмения отговор се акцентира
на невиновността на водача на л.а. „Ауди“ за настъпване на процесното ПТП. Претендират
се разноски, в т.ч. ю.к. възнаграждение. В условията на евентуалност, ако в насроченото по
делото о.с.з. не се яви представител на застрахователното дружество, отправя нарочно
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустими. Същата
отговарят на изискванията на чл. 260, т.1 и т. 7 и чл. 261 ГПК. Настоящата инстанция
установи наличие на противоречие в началната и петитумна част на жалбата, доколкото
жалбоподателите първоначално посочват изрично, че обжалват решението, с което „изяло“
съдът е отхвърлил исковите им претенции, като освен претендираните обезщетения за
неимуществени вреди единият от ищците е предявил претенция и за присъждане на
обезщетение на имуществени вреди. Последните обаче са останали извън петитума на
жалбата. Допуснатата от въззивниците неяснота обуславя необходимостта страната с
нарочна молба да отправи до съда недвусмислено волеизявление дали се иска отмяна на
решението, респ. уважаване на исковата претенция на К. К. и в частта касателно търсената с
исковата молба обезвреда за имуществените вреди под формата на извършени разходи за
лечение на Ц. К..
По отношение на съдържащите се във въззивната жалба доказателствени искания:
Със съображения за останал неизяснен механизмът на настъпване на ПТП (с
оплаквания за допуснати процесуални нарушения) се иска въззивната инстанция да допусне
назначаване на повторна автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените
от ищците задачи съгласно оплакванията във въззивната жалба, за да може по делото да се
даде отговор на правния въпрос от кой момент е започнала опасността за водача, както и
коректното да се пресметне изминатия път от л.а. „Рено“, в т.ч. и посоката му на движение -
праволинейна или извършващ маневра „ляв завой“, което увеличава дължината на пътя,
изминат от превозното средство с оглед криволинейното му движение. За целта моли за
допускането на повторна автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените
от страните задачи, съобразявайки оплакванията към вече изготвената експертиза.
Доказателственото искане е съобразено с изискванията на чл. 156 ГПК. Въззивният
съд съобрази, че при първоинстанционното разглеждане на спора страната своевременно е
изразила оплаквания, респ. е отправила искане за допускане на повторна експертиза, което
съдът е оставил без уважение /л. 295/. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
2
делото, множеството останали неизяснени обстоятелства относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, съдът приема, че спорните факти са останали неизяснени, поради което
и на основание чл.159, ал. 4 ГПК съдът е следвало да допусне изготвянето на повторна
САТЕ. Пропускът съставлява процесуално нарушение, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.266, ал. 3 ГПК доказателственото искане в разглежданата част следва да бъде уважено.
Въззивният състав намира, че с оглед наличните по делото служебно събрани данни
за неприключване на разследването относно процесното ПТП, водено по ДП № 330 ЗМ-
198/2023г. по описа на ОД на МВР-Разград (прок.преп. № 168/2024г. на ОП-Разград), намира,
че се налага служебно събиране на актуални доказателства (данни) относно хода на
провеждано разследване, доколкото от последно постъпилата справка (л. 339) е изминал
период от 3 месеца. Данните от справката са необходими с оглед преценката на съда във
връзка с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Не са налице основания за даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на
императивни правни норми.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К. Ц. К., всички чрез
адв. Д. и адв. П. от САК, срещу решение № 149/06.10.2025г., постановено по гр.д.№
189/2024 год. по описа на ОС – Разград.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ДАННИ от на ОП – Разград за хода на разследването по ДП №
330 ЗМ-198/2023г. по описа на същата (прок.преп. № 168/2024 на ОП-Разград).
УКАЗВА на жалбоподателя К. Ц. К., че до провеждане на насроченото по делото
о.с.з. следва с нарочна молба да отправи до съда недвусмислено волеизявление дали
претендира отмяна на решението, респ. уважаване на исковата претенция на К. К. и в частта
касателно търсената с исковата молба обезвреда за имуществените вреди под формата на
извършени разходи за лечение на Ц. К..
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНАТА, че ако в указания срок не направи указаното по-
горе изрично уточнение, съдът ще приеме, че решението не се обжалва в частта касателно
претенцията на К. К. за имуществени вреди и като необжалвано е влязло в законна сила в
тази му част.
НАЗНАЧАВА ПОВТОРНА САТЕ, подробно формулирана в ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
482/09.09.2024г. по п. I, II, III (л. 135-137).
МАТЕРИЯЛИ за ИЗСЛЕДВАНЕ: всички писмени и гласни доказателства по
делото, досъдебно производство.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЙОРДАН ЛЮБОМИРОВ МИХАЙЛОВ, с адрес: гр.
Варна, бул. ”Ц. О.” № 150 /ж.к. Възраждане/, тел: 052/502304; моб.тел.: **********.
РАЗНОСКИ: ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева,
вносими поравно от Н. Т. Ц., В. Ц. К. и К. Ц. К. в 5 дневен срок, с представяне на
доказателства за внасянето им в същия.
НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 530/2025г. по описа на ВАпС, ТО, в
открито съдебно заседание на 10.02.2026 год. от 14.00 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
3
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-гр. София, представлявано в
производството по делото от процесуалния му представител ю.к. ю.к. Н., че на осн. чл. 50,
ал. 5 ГПК в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от
определението, следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното
от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по
реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в
срок, страната ще бъде уведомявана за съобщения и призовки по делото посредством ССЕВ.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4