МОТИВИ ПО НОХД №2402/2019г. по
описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 260018 от
20.10.2020г
Срещу подсъдимия Е.И.С. е
внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“от НК, за това,
че на 14.10.2019 г. в гр. Пловдив, при условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева от владението на К.К.Т. ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Съдебното производството е протекло по общ ред.
Разпоредителното заседание е повторено поради необходимост да се спази
наложилата се съдебна практика за неизменност на състава на съда и по отношение
на този етап от съдебното заседание.
В хода на съдебните прения прокурорът излага становище за доказаност
на обвинението по несъмнен начин. Прави се искане наказанието да се определи под средния
размер на предвидената в закона санкция, като се сочат отегчаващи и смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства и се изтъква значението на установеното в
хода на съдебното следствие здравословно състояние на подсъдимия. Иска се
определеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при строг
първоначален режим.
От своя страна защитата, осъществявана от назначения
служебен защитник - адв.Л., излага
доводи, че не са изпълнени съставомерните признаци на престъплението грабеж,
тъй като осъществената принуда спрямо пострадалата е имала друга цел. Иска се
подс.С. да бъде оправдан по това конкретно обвинение. Алтернативно, в случай че
подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за грабеж, се прави
искане за определяне на наказание, което да се изтърпи при по-лек режим от
строг такъв, като се твърди наличие на смекчаващи и липса на отегчаващи вината
обстоятелства.
Подс.Е.С., твърди че правилната
правна квалификация на стореното от него е за престъпление по чл.196, вр.
чл.195 от НК. Моли за по -лек режим на изтърпяване на определеното му
наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Е.И.С. - роден на *** ***. български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.С. не се води на диспансерно наблюдение
в ЦПЗ Пловдив, не страда от психично заболяване, което да представлява
разстройство на съзнанието, не страда от алкохолна, наркотична или друга
зависимост. При него е хоспитално обективизирано смесено личностово
разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност, като
качеството на психичните му функции е съхранено. Към момента на инкриминираното
деяние е могъл да ръководи постъпките си и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното.
Подсъдимият С. е осъждан многократно за умишлени
престъпления от общ характер. Осъжданията му датират от периода 2010-2018 г.
Сред тези осъждания са и следните:
-С присъда по НОХД № 6752/2014 г. на Районен съд гр.
Пловдив, влязла в сила на 11.05.2015 г. обв. С. е признат за виновен за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и е осъден на 2 години лишаване от свобода.
-С определение по НОХД № 5393/2016 г. на Районен съд
гр. Пловдив, в сила от 24.08.2016 г. обв. С. е признат за виновен за
престъпление по чл. 325 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б“а“ и б.“б“ от НК и е
осъден на 10 месеца лишаване от свобода. Наложеното наказание подс.С. изтърпял
на 01.06.2017г.
-С присъда по НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр.
Пловдив, в сила от 04.05.2018 г. обв. С. е признат за виновен за престъпление
по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и е
осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Така наложеното наказание
подс.Е.С. изтърпял на 10.09.2019г
След освобождаване на подс.С. от Затвора той започнал
да изпълнява наказание Пробация, наложено му по НОХД №210/2011г по описа на
РС-Севлиево. По този повод, на 10.10.2019 г. около 10.00 часа, в изпълнение на
мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, подс. Е.С. посетил за
пореден път сградата на пробационната служба при ОС „ИН“ гр. Пловдив, находяща
се на бул. „М.“ **. Там той срещнал свид. А.З.В. - също осъден на „Пробация“. Двамата
започнали разговор пред сградата на пробационната служба. Около 10,24 мин. на
10.10.2019 г. покрай пробационната служба минала пострадалата К.К.Т. /77
годишна/, която се спряла при С. и В. и ги заговорила. Пострадалата Т.
споделила с непознатите за нея мъже, че е много самотна и отчаяна, тъй като
съпруга й е починал, както и че живее сама в жилището си. Казала още, че не й
се живее и търси да наеме някой, който да я умъртви. Попитала ги дали познават наемни
убийци или някой, които да се наеме с тая работа. Споделила, че живее наблизо и
поканила С. и В. да я придружат до дома й. Междувременно свид. В. влязъл в
пробационната служба, за да се подпише пред пробационния служител. Подс. С.
решил да се възползва от отчаянието на пострадалата и да получи от нея някакви
пари. Той казал на пострадалата, че може да й помогне, но тя трябва да му плати
капаро за услугата. Пострадалата се съгласила. Двамата тръгнали в посока дома
на пострадалата. При излизането си от пробационната служба свид.В. ги видял,
настигнал ги и тримата продължили да вървят заедно към дома на пострадалата Т.,***.
Там тримата влезли в апартамента на Т. и в хола на жилището пострадалата дала
на обв. С. сумата от 90 лева. Последният взел парите, но заявил, че не са
достатъчни за исканото от нея. Междувременно свид.В. излязъл от апартамента на Т.
и зачакал подс.С. навън. През това време пострадалата Т. отишла в спалнята на
жилището си, където в гардероба държала сумата от 3 000 лева, разделени в 3
пощенски плика. Тя извадила от единия плик 500 лева и ги дала на подс. С..
После подс.С. напуснал жилището на К.Т., като й казал, че ще се върнат
по-късно, за изпълнение на уговореното. Навън подс. С. разделил със свид. В.
получената от пострадалата сумата, като му дал 240 лв. от нея, след което
двамата се разделили.
На 14.10.2019 г. подс. Е.С. следвало да се яви в пробационната служба – РС“ИН“ гр.Пловдив, по
изпълнение на мярка “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Срещата с пробационния служител била насрочена за времето от 16,35ч до 16,55ч.
Непосредствено след това подс.С. се запътил към жилището на пострадалата К.Т.,
тъй като знаел, че същата живее сама и разполага с парични средства, които
възнамерявал да придобие. Около 17,00
часа на 14.10.2019 г. подс. С. стигнал до жилището на пострадалата К.Т.,***.
Той позвънил на входната врата на апартамента и когато пострадалата Т. попитала
кой звъни, й отговорил, че е от полицията. Постр.Т. отворила вратата, но когато
видяла, че това е подс.С. тя не пожелала да го пусне в жилището си и побързала
да затвори вратата. Подсъдимият С. реагирал незабавно като блъснал вратата,
избутал пострадалата и влязъл в коридора на жилището. В този момент
пострадалата започнала да вика за помощ свой съсед. Тя взела намиращ се наблизо
метален гаечен ключ и започнала да замахва с него към подс.С.. Той от своя
страна издърпал гаечния ключ от ръката на пострадалата, след което я ударил няколко пъти включително
в областта на лявата слепоочна област и устата, при което й причинил контузия
на лицето, разкъсно-контузна рана на лявото слепоочие и разкъсно-контузна рана
на горната устна на устата. От ударите пострадалата се зашеметила и паднала на
земята. Подсъдимият наредил на пострадалата Т. да се изправи и да отиде в кухнята,
за да се измие, тъй като от нараняванията по лицето й, които й нанесъл
започнало да тече кръв. Докато пострадалата била в кухнята на жилището, подс. С.
отишъл в спалнята, тъй като при предишното си посещение в апартамента видял, че
постр.Т. взела сумата от 500 лв. от гардероба именно там. Подс.С. отворил
гардероба, намерил пликовете, в които била сумата от 2500 лева и взел парите.
След като напуснал апартамента, пострадалата проверила за спестяванията си в
гардероба в спалнята и установила, че подсъдимият е взел всичките й пари в
размер на 2500 лева. Тя започнала да плаче и да вика за помощ. В това време по
стълбите на жилищния вход се качвала съседката на пострадалата - свид.Л.Т.. Тя се разминала по стълбите с
непознат за нея висок слаб мъж, след което като стигнала до апартамента на
пострадалата я видяла разплакана и с
кръв по лицето. Пострадалата й разказала, че току що е била обрана, както и как
е било проникнато в жилището й и от къде са били взети парите й. Свид. Т. сигнализирала за инцидента на тел.
112, след което на местопроизшествието пристигнали служители на I РУ на МВР гр.
Пловдив.
Междувременно Е.С. около 17,30
часа на 14.10.2019 г. се качил на таксиметров автомобил, управляван от свид. С.С.
и поискал да бъде закаран в кв. „И.“ на гр. Пловдив. Когато таксиметровият автомобил
преминал по бул. „К. М. Л.“ подсъдимият поискал от свид. С. да спре, за да си
закупи мобилни телефони от намиращия се на булеварда магазин на „Теленор“. Тъй
като подсъдимия нямал лична карта, от магазина му отказали да му продадат
телефони. Тогава подс.С. помолил таксиметровия шофьор свид.С. да закупи телефоните
на негово име. Свид. С. се съгласил и с част от отнетата от пострадалата Т.
парична сума подс. С. закупил два мобилни телефона - NOKIA 3.2 Duаl Blаск с IМЕI 1 № ***и IМЕI 2 № ***и NOKIA 4.2 Duаl Blаск с IМЕI № *** и IМЕI 2 № ***. Телефоните били закупени за сумата от 999,80 лв. и били регистрирани на името
на свид. С., който ги дал на подсъдимия, а последният му дал 100 лева за
услугата. После подс. С. отишъл в жилището на сестра си Р. К., находящо се в
гр. П., ул. „А. Ш.“ №* ет.* ап.* и й дал 500 лв. от отнетите същия ден от
пострадалата пари, а единия от закупените телефони подарил на племенника си (
син на К.).
На 15.10.2019г подсъдимият бил задържан за извършеното
спрямо К.Т. престъпление. Същият доброволно предал закупения предишния ден мобилен телефон NOKIA 3.2 Duаl Blаск /л. 56/.В хода на разследването свид. К. предала доброволно в I РУ на МВР
получената от обв. С. сума от 500 лева, както и мобилния телефон NOKIA 4.2 Duаl Blаск, заедно с фискален бон и гаранционна карта /л.57/. Сумата от 500 лв.
впоследствие била върната на пострадалата срещу разписка /л. 147/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му. Така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства
в досъдебното производство - доказателствата,
възпроизведени в показанията на пострадалата К.Т. и свидетелите И.Ч., Л.Т., С.С.,
А.В., Д. К., доказателствата възпроизведени в протокола за оглед на МП и
протоколите за оглед на ВД- видеозаписи от случайни видеокамери, както и от
съдържанието на самите видеозаписи, предявени в хода на съдебното следствие по
делото. В подкрепа на установените факти, описани по горе, са предадените по делото
веществени доказателства – два броя мобилни телефона и гаранционна карта към
фактура с касова бележка, издадена от Теленор за същите от 14.10.2019г,
предадената парична сума- 500лв от Р. К., последната заличена от списъка на
свидетелите за призоваване с определение на съда от съдебно заседание проведено
на 20.10.2020г., видозаписите от охранителни камери, приобщени по делото. Една
част от фактите се установяват и от справката на РС“ИН“ гр.Пловдив за
изтърпяваното от подс.С. наказание Пробация и датите, на които той е посещавал
пробационната служба, както и от справката му за съдимост, установяваща
предходните му осъждания.
Съдът кредитира
изготвената по делото СМЕ от вещо лице Б., която установила вида на телесните
увреждания на пострадалата, представляващи леки телесни повреди по смисъла на
чл.130 от НК. С доверие се кредитира и заключението на изготвената СППЕ на
подсъдимия, според заключението на която, подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е разполагал със способност да ръководи постъпките
си. Експертизата установява, че подсъдимият страда от Смесено личностно
разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност, но
качеството на психичните му функции е съхранено. Уточнено е в експертизата, че
личностните разстройства не са психично заболяване, а особеностите им касаят
ежедневното поведение, уменията за общуване, реакциите в ситуации и
адаптацията. Посочените експертизи съдът намира за изготвени от компетентни
вещи лица в съответните научни области, като заключенията им са мотивирани в
достатъчна степен и са отговорили пълно и ясно на поставените въпроси.
Непротиворечива е
съдебната практика, според която приобщени видеозаписи, направени с предварително поставена на
обществено място камера могат да бъде доказателства
в наказателния процес. В тези случаи е налице т. нар. случаен запис и доколкото
той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в
производството тя може и трябва да бъде ценена. Приобщените по настоящото дело видеозаписи от
камерата на сградата на РЗ“ИН“ гр.Пловдив и игрална зала Л. В. гр.Пловдив
представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Същите имат
качеството на предмети, върху които има следи от престъплението и могат да се ползват за изясняване на фактическите
обстоятелства по делото. Съдържанието
на конкретните видеозаписи е възпроизведено в изготвените в досъдебното
производство протоколи за оглед на ВД, приобщени при прочитане на материалите в
хода на съдебното следствие по реда на чл.283 НПК. При предявяване на
веществените доказателства в хода на съдебното следствие по делото един от тях
не бе успешно стартиран. Въпреки това, този видеозапис не следва да се изключи
от доказателствената съвкупност по делото, тъй като няма пречка за съдържанието му, което се е
оказало недостъпно към този момент по технически причини, да се съди от самия
протокол за оглед на ВД от досъдебното производство, приобщен по реда на чл.283
от НПК. Самоличността на лицата, чието движение и местоположение се установява чрез
посочените видеозаписи се установява от
обясненията на подсъдимия и показанията на свид.В., дадени след предявяването
им, както и тези преди това, в които разказват къде са били, как с кого и
накъде са се придвижвали.
Съдът не намери
основания да постави под съмнение изначално достоверността на показанията на
пострадалата Т., поради твърдяно от страна на подсъдимия и защитника му наличие на психично
разстройство у същата, което да влияе на възприятията й и способността й да
дава достоверни показания. Съдът не констатира обстоятелства, които да всяват
съмнение в способността на пострадалата да дава достоверни показания. Следва да
се посочи, че при такива съмнения съдът дължи на основание чл.144, ал.2, т.5 от НПК да назначи експертиза. В случая е налице твърдение изнесено в постъпила молба по делото
от роднина на пострадалата, по повод призоваването й, в която молба се сочи, че
тя страда от шизофрения. Това твърдение не се подкрепя от обективни факти по
делото. Към същата молба, в която посоченото твърдение е изнесено, е приложен
амбулаторен лист от 29.10.2019г, касаещ преглед на пострадалата К.Т. от
психиатър, извършен след осъществяване на престъплението, който не сочи тя да
страда от такова заболяване. Видно от този лист за преглед от психиатър /стр.113
том 1/ на пострадалата е поставена диагноза - тревожно-депресивно разстройство.
Тази диагноза не дава основания за съмнения в способностите на пострадалата да
дава достоверни показания като свидетел. Твърденията за наличие на шизофренно
заболяване у пострадалата остават неподплатени с какъвто й да е обективен факт.
Също така при изслушване на пострадалата лично и непосредствено от страна на
съда в съдебно заседание се установи, че тя е обстоятелствена, но ясна и последователна
в показанията си, като противоречия с казаното от нея на досъдебното
производство е констатирано за много малка част от показанията й.
От показанията на
пострадалата Т., показанията на свид.В. и обясненията на подсъдимия се установява,
че действително между тримата се е състояла среща пред пробационната служба в
гр.Пловдив на 10.10.2019г. Присъствието на подс.С. на тази дата и в конкретен
час в пробационната служба се установява и от справката от РС“ИН“Пловдив,
приобщена в хода на съдебното следствие по делото. За осъществилата се среща
между тримата свидетелства и видеозаписа от охранителна камера на сградата на
РС“ИН“ Пловдив, ул.М. №**, на който след предявяването му в съдебно заседание,
подсъдимият се разпознава и бива разпознат и от свид.В.. От този запис се
установява, че действително пострадалата е тази, която първа търси и
осъществява контакт с подсъдимия и свид.В., поради което съдът не кредитира
противоречащите на този факт нейни твърдения в показанията й. Съдържанието на
разговорът помежду им се установя от приобщените чрез прочитане показанията
на пострадалата от досъдебното
производство, които кореспондират с обясненията на подсъдимия по този въпрос.
Съдът счита, че именно тези два доказателствени източника за тези обстоятелства
следва да бъдат кредитирани поради това, че кореспондират помежду им, като
показанията на пострадалата по този въпрос са депозирани в деня след
престъплението, за разлика от показанията й дадени доста по-късно пред съда. Също
така пострадалата не отрича в разпита си пред съда, че се е интересувала от
познанство на подсъдимия и свидетеля В. с криминално проявени лица. В разпита
си пред съда тя съобщава, че е попитала непознатите за нея мъже дали познават
наемни убийци, което кореспондира с приобщената чрез прочитане част от
показанията й, дадени на досъдебното производство. Напълно изолирани се явяват
показанията на свид.В., касаещи разговора помежду им, в които той твърди, че
пострадалата ги ангажирала за преместване на мебели, поради което съдът не
кредитира показанията на този свидетел в тази им част.
Съдът кредитира
твърденията на пострадалата Т., за това, че при първото посещение в дома й на
10.10.2019г тя дала на подс.С. 500лв, на което той отговорил, че ще има и за
двамата по 250лв. Твърдението на пострадалата съответства на приобщените чрез
прочитане обяснения на подс.С. от досъдебното производство, в които той също
заявява, че при първото посещение в дома на пострадалата със свид.В. тя им дала
500лв. Не следва да се кредитира казаното от подсъдимия в обясненията дадени
пред съда, за това че е получил от подсъдимата общо 250лв, тъй като това негово
твърдение остава изолирано. Съдът кредитира именно казаното от подсъдимия в
приобщените обяснения чрез прочитането им по реда на чл.279 НПК, тъй като тези
обяснения, освен че кореспондират с показанията на пострадалата, се
потвърждават и от показанията на свид.В., който казва, че е получил на същата
дата от подсъдимия сумата от 200-220лв.
Така установените
обстоятелства за срещата между подсъдимия и пострадалата на 10.10.2019г имат
значение единствено за уточняване на въпроса как подсъдимия се е запознал с
пострадалата и какво е било естеството на техните отношения, които
обстоятелства фактически са създали условия за осъществяване на последвалите на
14.10.2019г действия от страна на подсъдимия. Видно е, че от самото начало
подсъдимият е бил воден от напълно користни подбуди, тъй като е желаел да се
облагодетелства финансово, използвайки уязвимостта на пострадалата и нейната
емоционална нестабилност, в която я е заварил при срещата им. Тези
обстоятелства косвено сочат какви са били подбудите на подсъдимия за втората
последвала среща помежду им, когато престъплението, предмет на настоящото дело,
било реализирано. Изтъкнатите особености в поведението на пострадалата и фактът,
че тя първа е потърсила контакт нямат оневиняващо значение за стореното от
подсъдимия по-късно, в каквато насока са част от твърденията му. Обстоятелството, че именно пострадалата е
инициирала запознанството помежду им, подтикната от своите лични терзания, сочи
единствено високата степен на нейната уязвимост, от която подсъдимият решил да се
ползва повторно, поради което и я потърсил сам на 14.10.2019г.
Съдът кредитира
показанията на свид.И.Ч.. От показанията на този свидетел се установява, че на
10.10.2019г подсъдимият и свид.В. са слизали заедно по стълбите на жилищния
вход където свид.Ч. ги срещнала и останала с впечатление, че си разменят
помежду си пари. Свид.Ч. заявява, че е видяла подаване на банкнота от 20лв,
каквато банкнота по вид се установява, че пострадалала е била дала на подс.С. заедно
с други банкноти непосредствено преди тази среща същия ден. Последното става
ясно от показанията на свид.Т. и обясненията на подс.С. относно сумата и вида
на банкнотите, които Т. им дала при първото посещение в дома й. Свид.Ч. не може
да разпознае видяните от нея лица тогава, но времето и мястото когато ги е
срещнала съвпадат с времето и мястото, на което подс.С. се е намирал според
обясненията му. Самият подсъдим също заявява, че е слизал по стълбите от
жилището на Т. заедно със свид.В. когато са срещнали една жена, която
поздравили. Предвид това съвпадение на обстоятелства, възпроизведени в различни
доказателствени източници, съдът счита, че може да се приеме, че свид.Ч. е
срещнала именно подс.С. и свид.В.. Показанията на последният, че е бил
настигнат навън от подсъдимият съдът счита за недостоверни. Те се оборват от
другите доказателствени източници, сред които и показанията на свид.Ч., която
видяла две лица, както и от факта, че този свидетел сам е последвал подсъдимия
и пострадалата, воден от мотив за някаква лична изгода, която в крайна сметка е
била и постигната. Макар този свидетел да твърди, че не е очаквал заплащане за
каквото и да било от страна на пострадалата, той изчакал подсъдимия на
стълбището и взел парите, които той му дал без каквито и да е възражения или
въпроси за произхода им. Показанията на свид.В., съдът намира за тенденциозни,
като при същите се забелязва по скоро стремеж на този свидетел да оправдае
постъпките си и да опровергае изводи за възможна негова съпричастност към
някакво укоримо поведение. По тези причини съдът кредитира показанията му в
тази част, която се потвърждава от други доказателствени източници като
видеозаписите, показанията на пострадалата и/или обясненията на подсъдимия.
От показанията на
пострадалата Т. се установява, че при посещението на подс.С. и свид.В. в дома й
на 10.10.2019г подсъдимият е видял от къде тя е извадила парите, които тогава
им е дала по своя воля. На същото място тя съхранявала и останалите си спестени
парични средства, което тогава станало известно на подсъдимия. За това
обстоятелство са налице доказателства и в обясненията на подс.С., който казва,
че е видял как пострадалата е извадила парите от плик в гардероба в спалнята си.
По този въпрос в обясненията на подсъдимия са налице противоречия, тъй като в
същите подсъдимият първоначално казва, че не са влизали първия път в жилището
на пострадалата и съответно няма как да види действията на пострадалата, а в
същите обяснения по нататък казва, че е видял от къде пострадалата е взела
парите и сочи конкретното място. Първото твърдение на подсъдимия остава
изолирано, поради което съдът не го кредитира с доверие. То противоречи както
на показанията на пострадалата и на тези на свид.В. в кредитираната им част, така
и на казаното от самия подсъдим,
посочено по-горе.
От справката
представена от РС“ИН“ гр.Пловдив се установява, че на 14.10.2019г. подс.С. също
посетил пробационната служба в 16.40ч. От протокола за оглед на ВД от
12.12.2019г се установява, че камера поставена на игрална зала „Л. В.“, за дата
14.10.2019г е записала движението на подсъдимия в посока дома на пострадалата.
Последното се доказва и от самия видеозапис, предявен в съдебно заседание, на
който свид.В. разпознава именно подсъдимия. Самоличността на лицето, което е
посетило пострадалата в дома й на 14.10.2019г се установява от проведено в хода
на досъдебното производство разпознаване на лице, при което пострадалата сочи
именно подсъдимия Е.С.. За този факт доказателства са налице и в разпита на
подсъдимия, който не отрича, че е посетил пострадалата на 14.10.2019г. Той
заявява в обясненията си, че на посочената дата е блъснал входната врата на
жилището и избутал пострадалата за да влезе в него, както и че взел парите на
пострадалата от гардероба в спалнята, което твърди и самата тя. Спор по тези
факти по делото не съществува, като достоверността на същите се установява по
убедителен начин от обсъдените доказателствени източници. В обясненията си пред
съда, допълнени с прочетените такива от досъдебното производство, подсъдимият
признава всички съставомерни факти от значение за делото, които се подкрепят от
останалите доказателства. За някои от обстоятелствата подсъдимият дава
противоречиви обяснения, като в тези случаи съдът кредитира с доверие тази част
от казаното, която се потвърждава и от други доказателства.
Съдът кредитира показанията
на пострадалата Т. за нанесените й удари от страна на подсъдимия, които той
отрича. Безпорно е, че единственото присъствало лице в апартамента на Т. на
процесната дата след 17ч е бил именно подс.С., което заявява и самия той.
Непосредствено след случая - на 14.10.2019г в 17.45ч пострадалата е била
прегледана в Спешна помощ, при което по лицето й са били установени обективни
находки - разкъсно –контузна рана на
лявото слепоочие и разкъсно-контузна рана на горната устна на устата от
вътрешната страна. Видно от изготвената СМЕ
описаните увреждания отговарят да са били причинени от действието на
твърди тъпи и по-ръбести предмети и отговарят да са били получени от бой с юмруци,
така както самата пострадала твърди. Според експертното заключение, на Т. е
било причинено контузия на лицето разкъсно –контузна рана на лявото слепоочие и
разкъсно-контузна рана на горната устна на устата. Също така за състоянието на
пострадалата са налице преки доказателства в показанията на свид.Л.Т., която я
заварила разтроена. Според този свидетел пострадалата плачела, а по лицето й
имало кръв. Свид.Т. научила от пострадалата, че последната била обрана и
сигнализирала за това на тел.112. Установените повече от едно телесни
увреждания на пострадалата Т. непосредствено след посещението в дома й от
подсъдимия подкрепят убедително твърденията й, че й е бил нанесен побой от
негова страна.
Съдът кредитира
твърдението на подсъдимия, че в жилището пострадалата се развикала за помощ и
се опитала да го заплаши с ключ от винкел, с който започнала да му посяга.
Такова обстоятелство пострадалата не съобщава, но подобен метален ключ е
установен в дома на пострадалата при огледа на МП и е възпроизведен от снимка
№5 от фотоалбума към същия протокол, което косвено потвърждава твърдението на
подсъдимия, още повече, че отговаря на описанието, което той дава за този
предмет, мястото, на което се е намирал и обстоятелството, че е бил увит с
вестник, какъвто се вижда и на посочената снимка. Видно е, че подобна вещ е
била под ръка на пострадалата при процесния инцидент. Съдът намира, че не са
налице основания да бъдат отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия
в тази им част, с изключение на казаното от него, че той хвърлил този ключ през
прозореца, както и че с него пострадалата искала да го „довърши“. Очевидно
гаечният ключ не е бил изхвърлен през прозореца, след като е открит на
местопроизшествието. Намеренията на пострадалата се установяват от
обстоятелството, че подсъдимият всъщност се е намирал неканен в дома й, като до
там стигнал насилствено. Фактът, че пострадалата посегнала с гайчния ключ към
подсъдимия като викала срещу него, че вече е дала пари /според обясненията на
подсъдимия стр.218/ сочи, че същата по никакъв начин не е била съгласна с
присъствието на подсъдимия в дома й, като ясно заявила, това опитвайки се да го
прогони. Тези нейни действия не оправдават по никакъв начин последвалите
действия от страна на подсъдимия, с които й нанесъл телесни увреждания. Не може
да се приеме, че тези последващи действия на прилагане на физическа сила от
подсъдимия спрямо пострадалата са имали друга цел, както твърди защитата, освен
тази свързана с осъществяване на престъплението грабеж. На първо място следва
да се посочи, че спрямо посрадалата от страна на подсъдимия вече е било
осъществено нападение, изразило се с нахълтването в жилището й и избутването й
от входа му. Действията на пострадалата на налитане с посочения метален предмет
не са имали обществено опасен характер, тъй като са били последваща реакция на защита
срещу употребената от подсъдимия сила да избута пострадалата от входа на
жилището й за да нахълта противоправно в него. Тези действия на пострадалата
също така били посрещнати от подсъдимия преди да доведат до какъвто й да е
резултат, след което на същата били причинени установените телесни увреждания.
Съдът не кредитира
казаното от подсъдимият, че е бутнал пострадалата без да иска и тя се е ударила
в предмети – маси, столове. Действията на подсъдимия, с които нанесъл
уврежданията на пострадалите са се случили в коридора на жилището, както твърди
пострадалата, където такива предмети няма, видно от приложения фотоалбум към
протокола за оглед на МП. Самият подсъдим заявява противоречиви обстоятелства
по този въпрос, съобщавайки в обясненията си, че били в кухнята когато
пострадалата паднала и се ударила, след което той й казал да иде в кухнята за
да се измие. След като са били в тази стая, е нямало защо той да изпраща
пострадалата на мястото, на което са се намирали. Тези несъответствия в
казаното от подсъдимия не позволяват то да се приеме за достоверно. Не може да
се обясни и как се е стигнало до неволното бутане на пострадалата от страна на
подсъдимия, след като действията му сочат реализация на пряката му цел да сломи
възможната съпротива на пострадалата. Никое от съобщените от страна на
подсъдимия обстоятелства не води до извод да се е създала такава ситуация,
предполагаща реализиране на неволни действия. По тези съображения съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.
Също така съдът не
кредитира твърденията на подсъдимия, че телесното увреждане по слепоочието на
пострадалата било получено след като той я бутнал и тя паднала и се ударила в
тази област на лицето си. Тези обяснения на подсъдимия не дават какъвто и да е
отговор на въпроса ако казаното от него бе вярно как се е получила
разкъсно-контузната рана на горната й устна от вътрешната страна на устата. Казаното
от подс.С. се опровергава от заключението на изготвената СМЕ от вещо лице Б.,
според която механизма на получаване на телесните увреждания у пострадалата
отговаря на съобщеното от пострадалата- чрез удари с юмруци. Несъответно на
посочените от експертизата обстоятелства и констатираната обективна находка е
твърдението на подсъдимия, че той не е докосвал пострадалата по устата
/стр.218/.
Описаните
доказателства, сред които са и тези възпроизведени в обясненията на подсъдимия,
сочат по несъмнен начин, че сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалата е
била приложена с цел да бъде сломена нейната съпротива, изразила се в случая в
действия, с които тя се опитала да възпрепятства достъпа на подсъдимия до жилището
си и намиращите се в него вещи, защитните й действия и виковите й за помощ,
когато подсъдимият вече бил в самото жилище. Приложената физическа сила от подсъдимия
е сломила оказаната съпротивата от пострадалата и е спомогнала подсъдимия да изпълни
намисленото от него – да придобие по неправомерен начин чужди парични средства,
без съгласието на техния собственик, като си осигури достъпа до същите,
препятстван от пострадалата. Съдът намира за установено по безспорен начин, че
подсъдимият С. е употребил спрямо пострадалата физическа сила, която според
така установените факти по делото, няма как да се приеме да е била приложена с
друга цел освен тази да способства за придобиване от него на паричните й
средства. По тези съображения не може да се приеме за основателна тезата на
защитата и на самия подсъдим, последният да е извършил престъплението кражба, а
не грабеж.
Налице е
противоречие между казаното от пострадалата и обясненията на подсъдимия относно
размера на отнетата парична сума. В обясненията си подсъдимият твърди, че на
14.10.2019г е взел от дома на пострадалата 2000лв. Пострадалата от своя страна
в показанията си пред съда дава противоречива информация като веднъж казва, че
е имала общо спестени 3000лв, а втори път в същите показания сочи общо сумата
от 3130лв, като твърди че за сумата над 3000лв се е сетила по-късно. Съдът
счита, че за достоверна следва да се приеме сумата от 3000лв, тъй като тази
сума е била съобщена от пострадалата на досъдебното производство, видно от приобщените
чрез прочитане нейни показания, а сумата от 3130лв е била съобщена от нея едва
пред съда и то след като вече в същия разпит първо е посочила размер на
спестяванията си от 3000лв. От кредитираната част на показанията на постр.Т.
пред съда става ясно, че при първата среща с подсъдимия на 10.10.2019г тя му
дала 500лв, а вторият път – на 14.10.2019г той взел останалите пари от
гардероба. Липсата на парични средства в гардероба на пострадалата се
установява при огледа на МП, което косвено потвърждава, че отнетата сума е била
остатъкът от съхраняваните от Т. пари- 2500лв. От показанията на свид.Л.Т. се
установява, че пострадалата й съобщила непосредствено след престъплението, че
са й били взети 3000лв. Факт е, че в резултат на двете срещи с подсъдимия,
независимо от конкретиката на отделните случаи, пострадалата се лишила или била
лишена от фактическата си власт върху спестяванията си, които тя сочи да са в
размер на 3000лв, така както е заявила лично и на свид.Л.Т. непосредствено след
извършване на престъплението. Показанията на свид.Т. в случая са източник на
производни доказателства, които потвърждават първичните такива, поради което
съдът кредитира именно казаното от пострадалата Т. за размера на отнетата й на
14.10.2019г парична сума. Следва да се посочи, че разминаването в сочените от
пострадалата парични суми, съдът не счита да се дължи на недобросъвестност на
пострадалата, а на объркване от нейна страна, свързано и с изминалия период от време до разпита й пред
съда.
Показанията на
свид.Д. К., полицейски служител, съдът кредитира като източник на доказателства
по делото в тази им част, в която свидетелят разказва за начина, по който е
било проведено разследване по жалбата на пострадалата, както и какво лично е
видял при посещение на местопроизшествието и какво е научил от пострадалата при
разговора си с нея. Съдът кредитира приобщените чрез прочитане по реда на
чл.281 НПК показания на свид.К. за посочените обстоятелства, тъй като същите са
по- пълни и конкретни. Това съдът счита, че се дължи на факта, че показанията
на досъдебното производство, дадени от този свидетел, са били депозирани в
много по-близък момент до събитията, за които свидетелят разказва. От тези
показания се установява, че след преглед на видеозапис, приобщен като ВД по
делото, е установена самоличността на свид.С.С., шофьор на таксиметровия
автомобил, нает от подсъдимия непосредствено след извършване на престъплението.
Обстоятелството, че подсъдимият се е оттеглил с таксиметров автомобил, времето
и мястото където това се е случило, се
установява от протокола за оглед на ВД и съдържанието на самия видеозапис.
От показанията на свид.С.С. и приобщените по делото
веществени доказателства- мобилни телефони, гаранционна карта за фактура и
парична сума от 500лв косвено се потвърждава изводът за авторството на
деянието. Показанията на свид.С.С. съдът кредитира в пълнота, тъй като същите
се потвърждават от обясненията на подсъдимия и от веществените доказателства.
От фактурата за продажба на мобилните телефони сочеща именно този свидетел като
купувач е видно, че това се е случило именно на 14.10.2019г. Веществените
доказателства – мобилни телефони и парична сума от 500лв, предадена от Р. К.,
сестра на подсъдимия, свидетелстват за факта, че на инкриминираната дата, след
посещението на пострадалата, подсъдимият е разполагал с парични средства, което
потвърждава обясненията му, че е отнел такива от нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така оценените и анализирани доказателства по делото, установяващи описаната фактическа обстановка, съдът счита,
че подсъдимият Е.И.С. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 199, ал.1 т.4 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че
подсъдимия Е.С., на посочените време и място, е извършил действия представляващи
отнемане на парична сума в размер на 2500лв, която представляват чужди за него движими
вещи, собственост на пострадалата К.К.Т.. С действията си подс.С. е прекратил фактическата власт на собственика на
предмета на престъплението върху същия и установил своя такава. За отнемането
на тази парична сума подс.С. е
употребил сила спрямо пострадалата, като я избутал от вратата
на жилището й, нахълтал неканен в него и ударил на пострадалата с няколко
юмручни удара, причинявайки й телесни увреждания, довели до болка. Силата,
приложена от страна на подс.С. е била насочена единствено към сломяване
съпротивата на пострадалата за да си осигури подсъдимия по този начин достъп до
отнетите непосредствено след това парични средства, както и към препятстване на
възможността пострадалата да му попречи да установи фактическа власт върху
предмета на престъплението. Непосредствено след упражнената принуда с тази цел спрямо
пострадалата са били отнети и вещите й. Престъплението е резултатно и в случая
е довършено тъй като предметът на
престъплението преминал във фактическата власт на извършителя – подс.С., без
съгласието на владелеца- постр.Т. и с намерение от страна на подс.Стояно
противозаконно да го присвои.
Подс.С. извършил деянието при
условията на опасен рецидив, като в случая са изпълнени и двете правни възможности
за формиране на този признак на престъплението- чл.29 ал.1 б.“а“ и чл.29, ал.1 б.“б“от НК. Така преди процесното деяние, подс.С. е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от
НК, което е валидно за НОХД № 6752/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив и за НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр.
Пловдив, както й е извършил деянието след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за никое от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, за който извод са относими осъжданията по НОХД № 6752/2014
г. на Районен съд гр. Пловдив, НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр. Пловдив и НОХД № 5393/2016
г. на Районен съд гр. Пловдив. Тези обстоятелства се установяват от справката за съдимост на подсъдимия С.,
сочеща множеството му осъждания, като конкретно
по НОХД № 6752/2014 г. на Районен
съд гр. Пловдив, НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр. Пловдив и НОХД №
5393/2016 г. на Районен съд гр. Пловдив, наложените му наказания лишаване от
свобода са били изтърпени преди извършване на престъплението по настоящото дело
и от датата на изтърпяването
им до датата на осъществяване на процесното деяние не е бил изтекъл срок от пет години, регламентиран в чл.30 от НК, в
който случай разпоредбата на чл.29 от НК не би била приложима.
От субективна страна съдът намери, че подсъдимия Е.С. е годен субект на това престъпление-
пълнолетен и вменяем. Последното се установява от заключението на изготвената СППЕ. Подс.С. е извършил деянието
умишлено, при форма на вина пряк
умисъл. Той съзнавал
обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
С. безспорно е имал в съзнанието си представа, че извършва действия, които имат
обществено опасен характер. Той знаел, че парите, които иска да отнеме са чужди
за него и владелецът им не е съгласен с това. Той съзнавал, че чрез
използваната от него сила уврежда личността на пострадалата, с цел да установи
своя фактическа власт върху чуждите за него паричните средства. Подсъдимият
съзнавал, че в резултат на действията му ще настъпят конкретните обществено
опасни последици, но искал именно това. Той действал с намерение да присвои
противоправното отнетите от него парични средства, което намерение в случая и
реализирал, като се разпоредил с вещите в свой интерес, закупувайки си вещи,
както и в чужд такъв подарявайки част от парите на сестра си.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 199, ал.1 т.4 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК., законодателят е определил наказание
“лишаване от свобода” от пет до петнадесет години и като е предвидено още, че съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Определяйки наказанието, съдът извърши оценка на наличните
по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с оглед преценка на конкретна
тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Съдебният състав установи, че отегчаващи вината обстоятелства
представляват множеството осъждания на подсъдимия извън правната квалификация
на деянието, видно от справката му за съдимост, обстоятелството, че е извършил
деянието в период около месец след като е изтърпял наказание лишаване от свобода
по предходно осъждане, както и в момент когато е изтърпял предходно наложено му
наказание Пробация. Данните за съдимост на Е.С. сочат липсата към процесната
дата на каквито и да формирани у него навици да се въздържа от престъпна
деятелност. Съжаление за стореното съдът не констатира у подсъдимия. Отегчаващо
вината обстоятелство е и напредналата възраст на пострадалата и нейната емоционална
уязвимост, ползвана от подсъдимия. Макар тези обстоятелства на практика да са
улеснили осъществяването на престъплението, съдът счита, че същите следва да се
отчетат като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като чрез противоправното въздействие,
оказано от подсъдимия върху личността на пострадалата, носеща посочените
характеристики, в по-висока степен са били засегнати охраняваните обществени
отношения. Не може да се счете за отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
фактът, че същият не е възстановил отнетото от него на пострадала, тъй като
това не се дължи на негово субективно отношение към тази възможност, а на
обективни пречки, каквато представлява липсата на доходи и средства.
Съдебният
състав не счита, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват необходимост от
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Единственото смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство се явява здравословното му състояние, установено с
изготвена по делото Комплексна съдебно медицинска експертиза. Същата констатира,
че у подс.С. са налице симптоми на спастична квадрипареза без патологични
промени в мозъка, с дискови протрузии на няколко нива, хипестезия по
полиневропатичен път на четирите крайника като вещите лица правят извод, че
подсъдимия страда от ЛАС синдорм. Констатирано е от вещите лица, че подсъдимият е трудно подвижен, със
затруднени възможности да се обслужва и
с нужда от чужда помощ за това. Описаното заболяване достига до тези си
проявления след като подсъдимия е извършил престъплението и понастоящем то
сериозно е ограничило възможностите на подсъдимия да се предвижва и обслужва
сам. По тези причини съдът счита, че заболяването на подсъдимия следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство със съществено значение,
но не и като изключително такова. Ограничените поради заболяването възможности за
движение на подсъдимия се отразяват върху възможността той да извърши други
престъпления, като обективно я намаляват, без обаче да я отнемат. Не може да се
пренебрегнат трайно формираните у подсъдимия престъпни нагласи, спрямо които
никое от наложените му до сега наказания не е въздействало успешно. Независимо
от тази оценка на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, следва да се посочи, че за да определи
наказание по реда на чл.55 от НК, съдът трябва също така да прецени
съразмерността на предвидената в специалната норма най -лека санкция /Решение
№95 от 03.08.2020г на ВКС по н.д. №203/2020г I н.о./.
В случая за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК е предвиден специален
минимум от пет години лишаване от свобода, като съдебният състав намери, че
определяне на наказание в размер на предвидения специален минимум, не се явява
несъразмерно тежко спрямо личността на подсъдимия и стореното от него. По тези
съображения съдът реши, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл.54 НК.
Така съобразно отчетените
отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия Е.С. обстоятелства, настоящият
съдебен състав намери, че наказание в размер на минимума от наказателно
правната санкция за това престъпление е достатъчно за постигане на целите по
чл.36 от НК. По тези съображения съдът счита, че на подс.Е.С. следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ ГОДИНИ. Така определеното наказание съдът
намира за справедливо и достатъчно с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
Предвиденото в санкцията на
правната норма наказание КОНФИСКАЦИЯ, съдът счете че не следва да бъде
налагано, тъй като няма каквито и са е данни за притежавани от подсъдимия С.
движими или недвижими вещи.
Така определеното на подс.С. наказание от пет
години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим,
тъй като понастоящем не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което е било ефективно
изтърпяно. В този смисъл, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода на подс.С..
Не се намериха основания за
приложение на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като видно от описаните отегчаващи
вината обстоятелства подсъдимият не може да се счете за личност с невисока
степен на обществена опасност, независимо от заболяването му ограничило в
известна степен възможността по чл.36 от НК да бъде извършено друго
престъпление. Подсъдимият няма адрес, на който да живее и източник на доходи,
както и няма свои близки, които биха могли да се грижат за него. Тези
обстоятелства свързани с битовата му среда, независимо от констатираните негови
физически ограничения, повишават опасността, при липса на формирани задръжки
към противоправно поведение, да се реализира именно такова.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия Е.И.С. наказание лишаване от свобода времето, през
което той е бил задържан, считано от 18.10.2019 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Следва са се отнемат в полза на държавата веществените
доказателства 1бр. мобилен телефон марка NOKIA 3.2 Duаl Blаск с IМЕI 1 № **и IМЕI 2 № *** и 1бр. мобилен телефон марка NOKIA 4.2 Duаl Blаск с IМЕI № *** и IМЕI 2 № ***, тъй
като на основание чл.53, ал.2, б.“б от НК същите представляват непряка облага
придобита чрез престъпление, съгласно чл.53, ал.3, т.2 от НК.
Веществените доказателства 1бр.
фискален бон № *** и 1бр. гаранционна карта по фактура № ***, представляващи документи по естеството си, следва да
останат по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Е.И.С. следва да се възложат направените по делото
разноски, а именно разноските в хода на досъдебното производство в общ размер
на 638,40лв /шестстотин тридесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ за експертизи, които следва да бъдат заплати
по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, както и направените разноски в хода на съдебното производство за
експертизи и явяване на вещи лица за изслушване в съдебно заседание, общо в
размер на 1157,22 /хиляда сто
петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, които следва да бъдат
заплатени по сметка на Окръжен съд
Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: