№ 6868
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110150253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „......... ЕАД с
предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 пр 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н. П. Д., ЕГН ********** за сумите както
следва: сумата в размер 1272,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр..........., ведно със законна лихва от 03.09.2019 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 382,63 лв. за периода
от 14.09.2016 г. до 27.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№50704/2019 г. по описа на СРС, 29 състав. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК чрез адв. Г. С. от САК-особен представител,
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия на претендираната стойност.
Поддържа, че липсва облигационно отношение между страните по договор за доставка
на топлинна енергия за процесния имот за исковия период, поради което и не дължи
заплащане стойността на топлинна енергия за отопление и общи части. Релевира при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „...“ ЕООД, заявява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, че ответникът е поел задължение да му
заплаща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения
размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.); ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
2
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди“.
Наличието на облигационно отношение с ищеца е изрично оспорено от ответника
с отговора на исковата молба, поради което в негова тежест е да установи това
твърдяно от него правнорелевантно обстоятелство при условията на пълно и главно
доказване.
Независимо от дадените на ищеца от съда изрични указания с проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен в проведеното на 07.12.2022 г. открито съдебно
заседание без възражения от страните, че не сочи доказателства за облигационното
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период по
отношение на процесния имот, ищцовото дружество не е ангажирало по делото
доказателства ответникът да е бил носител на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване по отношение на същия. Представеният към исковата молба
списък на живущите /л.15/ не носи дата съставяне и не е от естество да удостовери
право на собственост ответника по отношение на процесния недвижим имот. Във
връзка с разпределената доказателствена тежест в проведеното на 07.12.2022 г. първо
по делото открито съдебно заседание ищецът е релевирал, а съдът е уважил
доказателствено искане по чл.192 ГПК да бъде задължена СО- Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ да представи по делото акт за собственост на името на
ответника Н. П. Д., като процесуалният представител на ответника е посочил, че има
данни процесният документ да се намира в държане на третото лице. По делото е
постъпило писмо вх.№280804/16.12.2022 г. от СО- Направление „Архитектура и
градоустройство“, видно от който, след извършената проверка на съхраняваните в
архива на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ документи не се намира досие на
блок, находящ се в гр.София, ул.“Мърфи“ №8, поради което и документът не може да
бъде предоставен. В проведеното на 01.02.2023 г. второ по ред открито съдебно
3
заседание е релевирано ново доказателствено искане от ищеца да бъде задължена
Служба по вписванията – София към Агенция по вписванията да представи по делото
информация за наличие на разпоредителни сделки по отношение на процесния имот,
находящ се в гр.София, ул.“Мърфи“ №8, ет.1, ат.1. Същото искане е оставено от съда
без уважение като преклудирано, тъй като е направено след изготяване на доклада по
делото и след провеждане на първото по делото съдебно заседание и при липса на
обосноваване на изключението по чл. 147, т. 1 ГПК. Изготвеният доклад по делото е
пълен, като е изпълнено задължението по чл.146 ал.2 ГПК и съдът е указал на ищеца,
че не сочи доказателства за правопораждащия претенцията му юридически факт. По
тези съображения е настъпила преклузията за ангажиране на доказателства за
релевантните спорни по делото обстоятелства. Искането се явява преклудирано, тъй
като е свързано със събиране на доказателства, които ищецът е могъл да представи или
поиска своевременно с исковата молба и след приемане на доклада по делото, а не
касае новоузнати обстоятелства и доказателства по смисъла на чл.147 т.1 ГПК.
Ответникът не е установен на посочения адрес гр.София, ул.“Мърфи“ №8 при
връчване на съдебните книжа и по делото липсват категорични доказателства, от които
се установява правото му на собственост или учредено в негова полза право на
ползване по отношение на процесния недвижим имот.
На фона на горното от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се
установява ответникът да е притежавал качеството на собственик или вещен ползвател
на топлоснабдения имот през исковия период. Ищецът, който носи доказателствената
тежест, не е представил доказателства по делото и за наличие на сключен договор за
продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответниците, който
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с подадено заявление за
откриване на индивидуална партида при топлопреносното дружество.
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат
факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването
на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната
не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
На фона на горното съдът намира, че в производството не се установи пълно и
главно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот между ищеца и ответниците. Липсата на
4
пасивна материалноправна легитимация на ответниците обуславя невъзможността
отговорността на същите да бъде ангажирана за вземанията на ищеца, произтичащи от
доставката на услуги в процесния период до процесния топлоснабден имот, макар по
делото да е безспорно действителното доставяне на топлинна енергия от „.........“ ЕАД
на адреса на имота през процесния период.
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за
неоснователност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с него
акцесорен иск за установяване дължимостта на лихви за забава върху главните
вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях, доколкото
акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и
неоснователността на претенцията за същото, води до неоснователност на
съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
С оглед неоснователността на главната искова претенция в цялост, не би следвало
да се разглежда по същество и релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. За пълнота следва да се посочи, че подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение спира течението на давността. Заявлението в случая
е подадено на 03.09.2019 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 03.09.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Заявителят е предявил претенцията си за главница за цената на топлинната енергия,
доставена в имота за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., с оглед което вземанията се
явяват погасени по давност, доколкото задължението за заплащане на цената на
топлинна енергия за м. 04.2016 г. става изискуемо съобразно уговореното от страните
/чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 12.03.2014 г./ на 01.05.2016 г. В
приложимите Общи условия е уговорено, че месечните прогнозни суми следва да
бъдат заплащани в 30 – дневен срок от публикуването им на интернет страницата на
доставчика, като най – ранната дата, на която може да бъде направено, е в първия ден
на месеца, следващ месеца на доставката, или това е 01.05.2016 г., поради което и
задължението за главница е изцяло погасено по давност, а по отношение акцесорния
иск за лихва за забава приложима е разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗЗД.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.........“ ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр. .............. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. П. Д., ЕГН
********** съдебен адрес ............. дължи сумите, както следва: сумата в размер
1272,02 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр...........,
ведно със законна лихва от 03.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 382,63 лева за периода от 14.09.2016 г. до
5
27.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№50704/2019 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца -„...“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6