Решение по дело №9/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 38
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20191450200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Мездра, 16.04.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Деветнадесети февруари   две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова  

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 9/ 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП  жалба от М.Х.С. ***  , против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2348475  на ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 100.00  / сто / лв. на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП

В жалбата се сочи нарушена процедура при издаване на ЕФНГ поради изискване нарушението да е установено със стационарно техническо средство в отсъствие на контролен орган  , а в случая е използвано мобилно и на мястото на контрол имало полицейски служители  . В този смисъл се позовава на ТР 1 / 2014 г. на ВАС.Твърди неправилно ъглово разстояние на полицейският автомобил спрямо посоката с контролираната скорост на преминаващите автомобили и липса на приспадната допустима грешка на уреда .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

 Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява .

 Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

 Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено  следното от фактическа страна :

ОД на МВР гр.Враца  издала на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП на М.Х.С. като собственик на л.а „Мицубиши спейс-Рънер“ с рег.№ РВ4158РН  Електронен фиш Серия К № 2348475  за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1-М-611, за това, че на 18.10.2018 г.  в 11,20 на път в с.Люти дол ,общ.Мездра , по ул. „Иван Йорданов“ до дом №44 при ограничение от 50 км/час в населено място   управлявала лек автомобил „Мицубиши спейс-Рънер“ с рег.№ РВ4158РН  , нейна собственост  , движейки се със скорост от 79  км/час ,при превишена стойност на скоростта от 29 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила,  протокол за използваното техническо средство , показанията на служителя  на МВР  П.Г.  поставил  техническото средство с което нарушението било установено  .

От правна страна съдът установява :

 ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното нарушение.     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от съответните ОД МВР  въз основа на показанията на одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният ЕФНГ,  поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения  свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на автомобила  и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със стационарно техническо средство  вкл. и относно лицето което  е позиционирало съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата и място  на  съставяне , респ. издаване  .

        С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация  . Бе дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са  прикрепени към земята и се обслужват  периодично от контролен орган, както и   „мобилни“  когато са  прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M с индивидуален номер № 611   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  тълкуването на жалбоподателя , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ само когато нарушението е установено със стационарно техническо средство  в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..

       При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено със мобилно  техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител .

         Фотоснимката на автомобила с който е извършено нарушението  установява за него заснет видеоклип под №  247 в 11,20 часа на 18.10.2018 г  съответстващ в хронологията на общо заснетите  56 бр.видеоклипа   , също отразено в протокола за използване на Автоматизираното техническо средство ,респ. спазено е и  изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.. В тази насока са и показанията на свидетел П.Г.    . 

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 611 е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен вид техническо средство  TFR М №611 , което съобразно данните в протокола за одобрен тип и последващата метрологична проверка   съответства на типът одобрено  средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 12.10.2018 г  се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейски служител протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Мездра –Ботевград   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 611 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 82  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със стойност 79  км/час в резултат на  законосъобразно  приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , което се установява  от  отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №611 към използваната система TFR1 М /л.11 /  . При тези доводи неоснователно е и възражението за липса на приспадната допустима грешка в отразената скорост на управляваният от жалбоподателката автомобил .

Несъстоятелно е и възражението , че полицейският автомобил с установеното техническо средство отчел неправилно скоростта поради  косо отстояние спрямо преминаващите автомобили . Свид.Г. пояснява , че автомобилът се намирал в отбивка до пътя на не-повече от 10 метра,при пряка видимост на прав участък без препятствия. 

Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В “ по смисъла на чл. 150а ал.2  т. 6  ЗДвП извън населено място  е 90 км/час , като което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП . От  справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б“а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателката  . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателя да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.

По изложените  съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната и субективна страна . Правилно е определен субекта  и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма съответстваща на стойността на превишената скорост по степенуваща скала .

    Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото –арг.  от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на  10 лв. , присъдени на свидетел П.Г. и изплатени  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателката , която да ги заплати  в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2348475  на ОД на МВР-Враца, с който М.Х.С. *** за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 100.00  / сто / лв. на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП

ОСЪЖДА  М.Х.С.  да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 10 лв. разноски  .

Решението подлежи на обжалване от страните  в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .

 

 

 

 

                                                          Районен съдия: