№ 157
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500305 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Г.П. П. и К.С.Д., и двамата от гр.Русе, са обжалвали решението от
22.02.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N2500/19г., с
което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Излагат доводи за неправилност на решението и молят въззивният съд да го
отмени и да постанови ново, с което да уважи иска, при законните
последици.
Ответникът по жалбата Община Русе, чрез процесуалния
представител ст.юр.Стефанов, изразява становище, че същата е
неоснователна и моли въззивният съд да потвърди решението.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, счита жалбата неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
1
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по искова молба на
Г.П. П. и К.С.Д. против Община Русе, с която на основание чл.109 от
ЗС са поискали ответникът да бъде осъден да премахне „частта от
изградената мантинела, намираща се пред дома им в гр.Русе, по бул.“Х.Б.“
№**, част от предпазно съоръжение на път I-2, км 10+520-ляво“.В исковата
молба се твърди, че след като ищците закупили имота през 2017 г.,
ответникът изградил мантинела пред входа на къщата и пред гаража им, която
е в непосредствена близост до имота и затруднява нормалното му ползване.
За ищците било било невъзможно да използват гаража, като и входът за двора
им бил „блокиран“.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125,
том VII, рег. № 10072, дело № 774 от 29.08.2017 г. по описа на нотариус А.Ф.
с район на действие РРС, вписан в СлВп – Русе с вх.рег.№119**/29.08.2017г.,
акт №192,т.26 се установява, че Г.П. П. и К.С.Д. са придобили правото на
собственост при равни права, на следния недвижим имот: 606/868 ид. ч от
земеделска земя, цялата с площ 868 кв.м. съгласно скица, намираща се в
землището на гр. Русе, м.“Конубунар“, представляваща поземлен имот с
идентификатор 63427.159.460 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, съгласно § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, номер по предходен план 133005, заедно с построената в този имот
едноетажна масивна друг вид сграда за обитаване с идентификатор
63427.159.460.1 с площ 32 кв.м., с избено помещение от 25 кв.м., с таванско
помещение с площ 10 кв.м., както и всички останали постройки, подобрения
и трайни насаждения.Ищците са закупили имота от П.Н.Ч. и И.С.Ч..От
удостоверение №43-сп.2 издадено на 26.XI.1985г. от председателя на ОбНС-
Русе, се установява, че праводателят им П.Н.Ч. е получил за безвъзмездно
ползване 0,800дка пустееща земя от ДПФ, в м.Сухия кладенец, в землището
на гр.Русе. С разрешение за строеж №202 от 31.03.1987г. на П.Ч. е разрешено
да построи в имота 4постройка са сезонно ползване с площ от
25кв.м.“/вж.л.39 от гр.д.№2500/19г. на РРС/.С молба от 02.07.1995г. Чернев е
2
поискал да закупи предоставената му земеделска земя, като е декларирал, че в
имота има построена масивна сграда с площ от 25кв.м.С нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по ЗСПЗЗ, съставен на 4.11.2004г. от
нотариус Ц.М., вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№15618/4.11.204г., акт №163,
П.Ч. и И.Ч. са били признати за собственици на описания недвижим имот.
Както беше посочено по-горе, в нотариалния акт от 29.08.2017г. с който
жалбоподателите-ищци по делото, се легитимират като собственици, е
посочено, че в имота е построена едноетажна масивна друг вид сграда за
обитаване, с площ 32кв.м, с избено помещение с площ 25кв.м, с таванско
помещение с площ 10кв.м и други постройки.В скицата на поземления имот
са отразени три сгради.По делото не са представени документи относно
показаните на скицата други две едноетажни сгради, обозначени в
кадастралната карта като „постройка допълващо застрояване“, за едната от
които се твърди, че представлява гараж.При огледа на имота вещото лице е
констатирало, че сградата, описана в документите по делото като гараж, е
изградена основно от ламарини, виждала се една странична частично
изградена тухлена стена, покривът бил скатна конструкция, обкована с
шперплат и покрита с платнище.
По делото не е било спорно и от данните по писмо изх.№94Г-5859-1#1
от 10.11.2017г. се установява, че по искане на ищците за осигуряване на
достъп до имота, Община Русе е отговорила, че е осигурен достъп чрез
поземлени имоти с идентификатори 63427.159.468 и 63427.159.671, които
представляват полски пътища в земеделска територия.
От събраните писмени доказателства и от приетата съдебно-техническа
експертиза е установено, че процесниятн поземлен имот с идентификатор
63427.159.460 е разположен в непосредствена близост до път I- 2 с
направление граница Румъния- Русе- Цар Калоян- обходен път (о.п.) Разград-
о.п. Шумен- Девня- Варна, в пътния участък, намиращ се в границите на
урбанизираната територия на гр. Русе. Пътното направление представлява
първокласен път, част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗП.От представените писмени доказателства и от данните по
констативно-съобразителната част на експертизата се установява, че
стоманената предпазна ограда /СПО/ на път 1-2, км 10+520 - ляво е изпълнена
3
и актувана през 2008 година в Сертификат № 9/2008 г., позиция 2310-09-
01.Проектната документация е одобрена и утвърдена от ИА Пътища,
подписана е от проектант с пълна проектантска правоспособност, членуващ в
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, преди
2009 година.
Установено е по делото, че Областно пътно управление – Русе, не е
извършвало строително- монтажни работи, включително подмяна на
положената по утвърдения проект ограничителна система, в периода след
след 2009 г. Това се установява от писмените доказателства, от показанията
на разпитаните свидетели, от данните в констативно-съобразителната част на
съдебно-техническата експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание. Следователно в исковата молба некоректно е заявено, че
мантинелата е изградена, след като ищците са закупили имота.При изготвяне
на експертизата вещото лице е съобразило представената проектна
документация, според която предпазната ограда е била съществуваща и не е
било предвидено същата да бъде премахната.
Заключението на експерта е, че наличието на ограничителна спирачна
система /мантинела/ по 6ул.“Х.Б.“ е в съответствие с представения по делото
Проект, както и с изискванията за проектиране на пътища.
При оглед на място вещото лице установява, че достъп до имота има
посредством шест стъпала надолу до нивото на терена на имота. До тези
стъпала води терен на нивото на пътното платно, който е с ширина 2,30-
2,40м. По тази причина достъпът до имота е ограничен поради наличието на
денивелация между нивата на пътното платно и терена на имота и на практика
дори и без мантинела пред входната врата на постройката с монтирана
гаражна врата, не е възможно влизането на транспортно превозно средство в
двора през въпросната врата. От друга страна, мантинелата започва на 16 м от
гаражната входна врата към двора на имота и преди нея паркирането на лек
автомобил е възможно. Според експертизата транспортно превозно средство с
подходящи габарити може да паркира и пред входа на имота. Освен това
достъпът до имота от пешеходци не е ограничен.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че предявеният иск е неоснователен, а решението, с което е отхвърлен-
4
правилно и законосъобразно, по следните съображения :
По своята правна природа спорът по чл. 109 ЗС съставлява средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
Както е посочено и в решението на първоинстанционния съд, не всяко
въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда
на чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на
имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават
пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем.Само
неоснователно, извършено в нарушение на установените в нормативни актове
правила действие би могло да обоснове основателност на заявената по реда на
чл. 109 ЗС претенция. В конкретния случай безспорно е установено, че
достъп до имота на жалбоподателите е осигурен чрез поземлени имоти,
представляващи полски пътища. Установено е, че няма строителни книжа и
строите
строителни разрешения за изграждането на т.нар.гараж, до който
претендират да им бъде осигурен достъп чрез премахване на част от
предпазната ограда.Процесният имот е в непосредствена близост до път I-2 –
първокласен път, с направление граница Румъния – Русе-Цар Калоян-обходен
път Разград, о.п. Шумен – Девня-Варна. От представената проектна
документация, от приложената скица и от съдебно-техническата експертиза
категорично се установява, че са съобразени изискванията за обезопасяване
на пътища от I клас, с две платна, при проектна скорост 80-100km/h и
наличието на ограничителна спирачна система /мантинела/ по 6ул.“Х.Б.“ е в
съответствие с представения по делото Проект, както и с изискванията за
проектиране на пътища и осигурява безопасността на движението. Предвид
изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
неоснователни действия от страна на ответника, които да пречат на ищците
да упражняват правото си на собственост и е отхвърлил предявения иск.
С оглед изхода на спора жалбоподателите дължат на ответника
5
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в
НЗПП размер от 100лв.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260162 от 22.02.2021г. постановено по
гр.д.№ 2500/19г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Г.П. П. и К.С.Д., и двамата от гр.Русе, да заплатят на Община
Русе 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Делото е разгледано и решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна инфруктуруктура“,
ОПУ-Русе.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6