РЕШЕНИЕ № 93
гр. Пловдив, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Розалия Петрова като разгледа
адм. дело № 1885 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.К.К. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 236/ 13.07.2020 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и да
отмени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С200016-023-0002022/ 24.06.2020 г. В СЗ жалбоподателят чрез процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът
по жалбата чрез процесуален представител
оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и от лице, имащо право
на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С
оспореното решение е потвърдено Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200016-023-0002022/
24.06.2020 г., с което на жалбодателя е наложен запор за сумата от 40 171,
35 лв. В мотивите на постановлението е посочено, че „…не са представени
документи по връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001620001310-040-001, редовно връчено чрез
пощенски оператор.“ В мотивите на искането за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ е посочено още, че „След разкриване на
банкова тайна по РС на лицето са установени преводи от Великобритания в
значителни размери, за които Д.К.К. не представя обяснения и документи за
произход на паричните средства. Стартирана е процедура по обмен на информация с
Великобритания на основание чл.25 от СИДДО между двете държави.“ Посочено е
също, че ревизираното лице притежава имущество, съгласно справки. Не са
представени доказателства за разкриване на банкова тайна, както и за стартирана
процедура по СИДДО, както се сочи в мотивите на искането за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ и в оспореното решение.
Не е представена също така и цитираната в ПНПОМ и оспореното решение ЗВР.
В хода
на съдебното производство е назначена СГЕ по искане на жалбодателя. В неоспореното
заключение вещото лице е посочило, че подписът за получател в обратната
разписка на известието за доставяне на л.25 – предмет на експертизата, е копие
на подпис, който не е положен от Д.К.К.. С въпросното известие за доставяне,
съобразно посоченото в същото, са били изпратени ПНПОМ от 24.06.2020 г.
/л.26/ и ИПДПОЗЛ от 17.06.2020 г.
/л.24/. По делото липсват доказателства за връчване на ИПДПОЗЛ №
Р-16001620001310-040-001, нещо повече – последното дори не е представено по
преписката, а само е цитирано в ПНПОМ.
Въпреки изявлението
на административния орган, че е изпратил преписката по жалбата и въпреки
изрично указаната му доказателствена тежест /при това двукратно – с
разпореждането за насрочване на делото и повторно в първото СЗ/, в преписката
липсват доказателства, както затова, че на лицето е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-16001620001310-040-001 /последното също не е представено, въпреки дадените
указания/, съответно че не са
представени поискани със същото доказателства, така и затова че има разкрита
банкова тайна по отношение на лицето и са установени преводи в значителни
размери /отделен въпрос е, че дори и да
беше доказано, последното е само констатация, която сама по себе си нищо не
доказва, включително обезпечителна нужда/. Не са представени и доказателства за
евентуално стартирана процедура по СИДДО между България и Великобритания,
липсва дори и ЗВР, а същата само е цитирана в ПНПОМ и оспореното решение. При това положение е налице единствено
възможен извод, че независимо от двукратно указаната му тежест на доказване,
органът не е доказал, че е налице дори едно фактическо обстоятелство, което да
стои в основата на акта, съответно да доведе до извод за неговата
законосъобразност. Пълната на практика липса на мотиви за налагане на ПОМ,
налага отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него ПНПОМ.
С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане, основателна
е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски, а
направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като
възнаграждението е уговорено на минимума по НМРАВ, поради което следва да бъде
осъдена НАП да заплати на Д.К.К. ***,
ЕГН **********, разноски в размер на 610 лв., съобразно представения списък.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 236/
13.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200016-023-0002022/
24.06.2020 г.
ОСЪЖДА НАП - гр.София да заплати на Д.К.К. ***, ЕГН **********, разноски в размер
на 610 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: