№ 1376
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100901220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „Л.“ ЕООД,
ЕИК *******, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3
месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана
прокурорска проверка и извършеното проучване станало ясно, че едноличния
собственик на капитала, който е вписан за управител на ответното търговско
дружество Л.“ ЕООД – К.И.Ш. е починал на 25.04.2022 г. След настъпване на това
обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което
фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на
подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за
покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 17.06.2024 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. К. Ч., в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за
разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е допустим,
защото е предявен от надлежно легитимирано според закона лице – прокурор. Не се
оспорват и изложените в ИМ обстоятелства във връзка с актуалния юридически
статус на ответното ЕООД. Установявало се и това, че починалия ЕСК- К.Ш. след
смъртта му е оставил наследници по закон /такива по съребрена линия/, като от тях
няма данни да е изразено ясно и недвусмислено желание за продължаване дейността
на „Л.“ ЕООД. Предвид всички представени към ИМ доказателства от особения
представител на ответното дружество се поддържа, че предявения за разглеждане иск
1
се явява основателен, като „Л.“ ЕООД е дружество подлежащо на прекратяване на
заявеното в ИМ основание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно приложеното за доказателство Препис–извлечение от Акт за смърт №
0416/26.04.2024 г. издаден от СО-Район „Подуяне“, в чието съдържание е отразено, че
на 25.04.2022 г. е настъпила смъртта на физическото лице – К.И.Ш., с ЕГН
**********.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници, което е издадено на
24.04.2024 г. от СО, Район „Подуяне“ се установява, че след смъртта си К.И.Ш., с ЕГН
********** е оставил за наследници по закон призовани да го наследят – шест сестри
и един брат с имена упоменати в удостоверението.
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2015 г. по
партидата на търговско дружество – „Л.“ ЕООД са осъществени няколко поредни
вписване на законен представител на дружеството, като последното вписване
датиращо от 30.12.2015 г. е на лицето - К.И.Ш.. Отново той е вписан и за едноличен
собственик на капитала на дружеството, което е станало пак на 30.12.2015 г..
Констатира се, че след извършените на 30.12.2015 г. вписвания на К.И.Ш. за управител
и едноличен собственик на капитала на ответното дружество до настоящия момент
няма предприети вписвания на промени в тези обстоятелства подлежащи на вписване
независимо от това, че през м. април 2022 г. вписания законен представител на
дружеството е починал. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване
в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на
дружествените дялове от наследници по закон на починалия едноличен собственик на
капитала, респективно избор и вписване на нов управител.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството е починал на 25.04.2022 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„Л.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 25.04.2022 г. до датата на
упражняване на ИМ – 12.06.2024 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Л.“ ЕООД. Липсата на
манифестирана воля от наследниците по закон на едноличния собственик на капитала
за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред
материално легитимираните субекти, за когото законът е установил подобна
възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не
възнамеряват да се възползва от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1
2
ТЗ.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то
посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление - гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* № 6.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.
София, р-н „Подуяне“, ул. „******* № 6, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса
следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение
определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на
ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3