№ 179
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Диана Русева Недкова - Кипрова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело
№ 20213100600682 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба на адв. Р.Х.-
защитник на ос.л. ЕМ. Ж. КР. срещу протоколно определение по ЧНД № 1461/2021г. по
описа на ВРС, 15 състав, като първоинстанционният съд е приложил чл. 68 ал.2 от НК и е
привел частично в изпълнение наказанието наложено на К. по НОХД № 4560/2020г. по
описа на ВРС, а именно «Лишаване от свобода» за срок от ДВА МЕСЕЦА, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че
определението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва жалбата
на ос.лице К. да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъденото лице моли съда да отмени атакуваното определение, като
излага доводи затова.
В съдебно заседание пред състава на ВОС жалбоподателят К. се явява и моли съда да
приеме доводите на защитника му, като се надява: „...да се премахнат двата месеца…“, за да
може да излезе по-рано при семейството си.
След преценка на становището на представителя на ВОП, становището на защитника
на ос.л. К., както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл.
313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл.306 от НПК.
1
Съставът на ВРС е приел за установено, че ЕМ. Ж. КР. има влезли в сила присъди,
както следва:
1.С определение по споразумение по НОХД № 4560/2020г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила 16.11.2020г. за престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ пр.1 вр. ал.1 б. „б“ пр.2 вр.
чл. 342 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ШЕСТ месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от
ТРИ години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
ЕДИНАДЕСЕТ месеца.
2.С определение по споразумение по НОХД № 1461/2021г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила 20.05.2021г. за деяние извършено на 10.02.2021г., за престъпление по чл. 343
ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ месеца, което следва да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим, като е било приспаднато времето през което К. е бил с МНО
„Задържане под стража“, както и предварителното полицейско задържане. Със
споразумението К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като е било зачетено времето през което е бил лишен от това право по
административен ред.
Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е приложил
разпоредбата на чл. 68 ал.2 от НК, съгласно която ако при условията на ал.1 осъденият извърши
непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде
изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, а съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК,
ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено
престъпление от общ характер, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното.
Правилно районният съд е преценил, че в конкретния случай не намира приложение
разпоредбата на чл.68 ал.5 от НК, за която настоява защитникът на ос.л. К., тъй като
съгласно тази норма извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се
изтърпява, доколкото разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК не изисква наложеното наказание
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, да е единствено за умишлено
престъпление, за да се подлага на преценка от страна на съда дали при извършване на друго
непредпазливо престъпление следва да бъде изтърпяно изцяло или отчасти наложеното
наказание, чието изпълнение било отложено или да не бъде изтърпявано изобщо предходно
наложеното наказание. В този смисъл е и Решение № 427/03.10.1980г, І н.о. ВС, като
касационната инстанция е приела, че: „Разпоредбата на чл. 68 ал2 от НК дава възможност на
съда, ако при условията на ал.1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, да
постанови отложеното наказание да не бъде изтърпявано или да бъде изтърпяно изцяло или
отчасти. Тази привилегия е дадена за деец, който след условното му осъждане, извърши
непредпазливо престъпление. Следователно, иска се второто, а не първото престъпление да
е непредпазливо. Няма значение какво е първото престъпление-умишлено или
непредпазливо.“
Предвид гореизложеното въззивната инстанция не споделя възраженията на
защитника на ос.л. К. относно неприложимостта на чл. 68 ал.2 от НК, ведно с мотивите във
въззивната жалба относно тълкуване на правните норми и какво е имал предвид
2
законодателят.
Правилно първоинстанционният съд е решил ос.л. К. да изтърпи отчасти наложеното
наказание по НОХД № 4560/2020 г. на РС – Варна, като е изложил изключително подробни
мотиви, които се споделят изцяло от въззивната инстанция и не следва да бъдат повтаряни.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че определението е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 679/08.06.2021г. по ЧНД №
1461/2021г. по описа на ВРС, ХV състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3