№ 7326
гр. С, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110139737 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, насочена срещу АНТ. Б. ОГН., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ж.к.Л БЛ..., за признаване за установено, че ответницата дължат на ищеца по ½
от следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 30536/2019 г. по описа на СРС, а именно сумата от 3030.30 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.05.2018 г., за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от
30.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 325.65 лв. за периода
от 14.09.2017 г. до 21.05.2019 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 25.71 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.04.2018 г. и 5.41 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 30.05.2016 г. до 21.05.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата по делото, чрез назначения й от съда особен
представител е депозирал такъв, с който изразява становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
В отговора се навеждат доводи за нередовност на исковата молба, свързани с липсата
на конкретно посочено основание на исковете – дали се касае за лични задължения на
ответницата или за задължения на нейния наследодател Л П Г, както и за помесечния размер
на задълженията.
По същество исковете се оспорват поради липсата на пасивна материална
легитимация на ответницата А.О. по тях. В тази връзка се сочи, че тя не притежава ½ ид.ч.
от процесния имот, респ. че това не е квотата й в наследството на Л П Г. Отделно от това се
възразява срещу количеството начислена топлинна енергия, за което се твърди, че не е
доставено и потребено в процесния имот. Отбелязва се, че начисленията са правени въз
основа на нищожни и незаконосъобразни актове, а именно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
решения на КЕВР. Иска се съдът да се произнесе по реда на чл.17 от ГПК по валидността и
законосъобразността на относимите през исковия период решения на КЕВР.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 30536/2019 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата и срещу М Б Л за по ½ от следните
суми: от сумата от 6060.60 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.05.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 705.29 лв. за периода от 14.09.2017
г. до 21.05.2019 г., сумата от 51.41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
30.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10.81 лв. за периода
от 30.05.2016 г. до 21.05.2019 г. Предвид невъзможността длъжникът А.О. да бъде намерен
на регистрираните от нея адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5
2
и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си срещу него.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
държавната собственост, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че през
исковия период е доставяло топлинна енеригя, е закупен на 17.02.1997 г. от Л П П /Г/.
Последната е починала на 18.09.2017 г. и е оставила за свои наследници дъщерите си М Б Л
и АНТ. Б. ОГН., което се установява от изпратеното от Столична община удостоверение за
наследници. Във връзка с сключен от М Л договор за кредит, на 05.10.2018 г. е учредена
договорна ипотека върху имота, за което е съставен от пом.нотариус Т Г при нотариус Ц С,
рег.№ от РНК, нотариален акт №, том V, рег.№, нот.дело №/2018 г. В сделката е участвала и
ответницата А.О. в качеството й на ипотекарен длъжник.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето
решение дяловото разпределение да се осъществява от „Витерра Енерджи сървисис“ ЕООД.
За целта е сключен с последното договор на 25.09.2002 г. Представени са доказателства и за
наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за
дялово разпределение – договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Експертът е установил, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има
монтирани четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с
дистанционен отчет. Освен това има отоплителни тела тип щранг-лира в банята и в мокрото
помещение, за които липсва техническа възможност за отчет.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неизправност на
монтирания водомер /изтекъл срок на метрологичен контрол/, през целия исков период,
фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода по
норматив, а именно – по 140 л. за едно денонощие за 3 ползватели.
3
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 6060.60 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 51.41 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост, процесният
имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна
енеригя, е закупен на 17.02.1997 г. от наследодателя на ответницата - Л П П /Г/, като
последната е починала на 18.09.2017 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
4
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответницата А.О. и сестра й М Л, като отговорността им за
начислените задължения е съобразно квотата им в собствеността, а именно по ½.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се
дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 6060.60 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните
от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.
В същото време, в имота на ответницата има отоплителни тела /щранг-лира/, за които не
съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за тях
топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл. , ал.1 т.6.9
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от
ФДР топлинна мощност /еднаква за двете отоплителни тела – по 390W/ и екстраполация по
максимален специфичен разход за сградата.
Отделно от това, установеното, че средството за търговско измерване на
потребената БГВ е неизправно, дава основание да се приложи нормативно заложения разход
на битово-гореща вода за имота на ответника, а именно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
Приложението към чл.61, ал.1 от същата.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
5
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
6060.60 лв., като отговорността на ответницата следва да се ангажира съобразно квотата й в
собствеността, а именно до ½ - сума от 3030.30 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в посочения по-горе размер на
3030.30 лв.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия с фиксиран падеж на задълженията,
които са одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. По делото не се представиха
доказателства за падежа на задълженията преди м.юни 2016 г., но с оглед обстоятелството,
че се касае за месечни плащания, то падежът им не може да настъпи преди края на
съответния месец, за който се отнасят. В случая съдът е сезиран със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.05.2019 г., на която дата на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността. Този ефект е настъпил за всички задължения от
м.май 2016 г. до края на исковия период, т.е. в случая не се налице предявени вземания,
които да са погасени по давност към момента на предявяване на исковете.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят
/приложими, доколкото върху прогнозните сметки за отоплителен сезон 2016/2017 г. лихва
не се дължи, а такава се начислява едва върху изравнителната сметка от 31.07.2017 г./.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 14.09.2017 г. – 21.05.2019 г. в
6
размер на 703.68 лв. /съобразно отразеното в таблицата, приложена на л.6 от заключението
по ССчЕ/. Отговорността на ответницата за това задължение следва да бъде ангажирана
съобразно дела й в собствеността, а именно за ½ или сума в размер на 351.84 лв. Доколкото
ищецът претендира лихва за забава в по-нисък размер, а именно 325.65 лв., то този иск
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница
главница от 25.71 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.04.2018 г. и 5.41 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода от 30.05.2016 г. до 21.05.2019 г., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 125.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 271.21 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. и за възнаграждение
на назначения от съда особен представител на ответника 469.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1188.88 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 1402.21 лв.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, а и липсват
данни по делото за извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в
тази насока по отношение на А.О..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНТ. Б. ОГН., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Л БЛ..., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 30536/2019 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 3030.30 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2018 г., за имот, отчитан
7
с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.05.2019 г., до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 325.65 лв. за периода от 14.09.2017 г. до
21.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на
АНТ. Б. ОГН., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л БЛ..., че последната дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №: главница от 25.71 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 31.04.2018 г. и 5.41 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 30.05.2016 г. до 21.05.2019 г.
ОСЪЖДА АНТ. Б. ОГН., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л БЛ..., да заплати на „Т
– С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
А А, сума в размер на 1402.21 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 30536/2019 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Бруната” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 30536/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8