Присъда по дело №747/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 30
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20221230200747
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Петрич, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
СъдебниЕлка Ст. Илиева

заседатели:Валери В. Дагалов
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора С. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20221230200747 по описа за 2022
година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Ж. Д., роден на *.*.20** г. в гр.П., с
постоянен и настоящ адрес в гр.П., ул.“К.“ № *, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН -
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2020г., в гр. П., в къща на ул.
„И.“ № *, се е съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14 годишна
възраст, а именно Д. Д. Е. род. на *.*.20** г. от с. К., като извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 НК – престъпление по чл. 151 ал. 1 НК,
поради което и на основание чл.303 от НПК във връзка с чл.151, ал.1 от НК и
във връзка с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
1
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години от
влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Ж. Д., роден на *.*.20** г. в гр.П., с
постоянен и настоящ адрес в гр.П., ул.“К.“ № *, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН -
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че през месец декември 2020 г., в гр.
П., чрез информационна технология – социална мрежа „Facebook“ /Фейсбук/ е
установил контакт с лице ненавършило 14 годишна възраст –
тринадесетгодишната Д. Д. Е. от с. К., с цел извършване на съвкупление,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 155а ал. 2 във вр. с ал. 1
НК.

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД и чл.84 следващите от НПК
подсъдимия С. Ж. Д. да заплати на гражданския ищец Д. Д. Е., ЕГН-
**********, от с.К., ул.“Х. А.“ № *, общ.С., сумата от 5 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 151 ал. 1 НК., ведно със законната лихва, считано от
датата на престъплението – 08.12.2020 г, до окончателното изплащане като
отхвърля предявения граждански иск за сумата над 5 хиляди лева до
предявения размер от 30 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С. Ж. Д. да
заплати направените разноски по делото, както следва: 975 лева на
досъдебното производство по сметка на ОД на МВР, и 100 лева в съдебното
производство по сметка на РС-Петрич.

ОСЪЖДА подсъдимия С. Ж. Д. да заплати на граждански ищец и частен
обвинител Д. Е. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи заплатено
възнаграждение на повереника й.

ОСЪЖДА подсъдимия С. Ж. Д. да заплати по сметка на Районен съд
Петрич държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер
на 200 лева.

Веществените доказателства – бял чаршаф със червени петна по него –
доброволно предаден с протокол от 09.12.2020 г., който се съхранява в склада
за веществени доказателства на РУ Петрич да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
2
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД 747/2022 г. по описа на РС Петрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от ТО-
Петрич при РП-Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу лицето С.
Ж. Д. от гр. П. за престъпления по чл. 151 ал. 1 НК и по чл. 155а ал. 2 във вр.
с ал. 1 НК.
След проведено разпоредително заседание производството по делото премина
по общия ред като в хода на съдебното следствие бяха събирани доказателства
за изясняване обективната истина по делото.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение като
изразява становище, че деянията на подсъдимия са доказани от обективна и
субективна страна. Предлага на съда да наложи на подсъдимия за деянието по
чл. 151 ал.1 НК наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4
месеца, а за деянието по чл. 155а ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 11 месеца и предвидената от закона глоба в
минимален размер. По отношение на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, същото следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66
ал. 1 НК. На основание чл. 23 ал.1 от НК, следва да бъде определено общо
найтежко наказание за двете деяния, а именно „Лишаване от свобода" за срок
от 1 година и 4 месеца. На основание чл. 23 ал. 3 от НК, към така
определеното общо най-тежко наказание, следва да бъде присъединена и
наложената глоба. Излага съображения в тази насока.
По делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск и бе
конституирана пострадалата като граждански ищец и частен обвинител.
Повереникът адв. Б. пледира да се определи наказание за престъплението по
чл. 151, ал. 1 около минимума, който е две години, както и че формално са
налице основанията на чл.66 от НК, стига съдът да прецени, че биха се
изпълнили целите на наказанието.
По отношение размера на гражданския иск претендира подсъдимият да бъде
осъден да заплати в пълен размер така претендирания граждански иск, а 30
000 лева.
Подсъдимият С. Ж. Д. се явява лично в съдебно заседание и с договорния си
защитник – адв.Д.. Подсъдимият не се признава за виновен и по двете
обвинения като сочи, че действително между него и пострадалата е имало
сексуален акт, но същият не е бил наясно с истинската й възраст. Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Излага съображения в тази
насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Малолетната по това време Д. Д. Е. заедно с родителите си – Д. А. А. и Д. Д.
Е., през 2020 г., живеела в с. К., общ. С. и била ученичка в осми клас. По
същото време, подсъдимият С. Ж. Д. живеел в гр. П., но често отивал на гости
в с. Крупник. Двамата се запознали покрай общи познати и роднини в с. К., а
1
по-късно общували и по фейсбук, като постепенно помежду им се породили
чувства на симпатия и решили да предприемат действия в насока консумиране
на връзката им.
На 08.12.2020 г., след предварителна уговорка, подсъдимият С. Ж. Д. наел
шофьор с лек автомобил, с който стигнал до с. К.. Около 20,00 часа, Д. се
срещнал с малолетната Д. Д. Е. и тя се качила в автомобила, с който бил
пристигнал. Когато пристигнали в гр. П., двамата слезли пред дома на
свидетеля К. А. С., който ги видял да се държат за ръце, като Д. била спокойна
и усмихната. Подсъдимият взел от С. бял чаршаф и ключ за къщата на баба му.
Въпреки, че знаел, че Д. Д. Е. е малолетна, подсъдимият С. Ж. Д. й бил
предложил да извършат полов акт, което според ромските традиции се
приемало за „оженване“. Малолетната Е., която до този момент нямала полови
контакти с мъже, била съгласна, тъй като имала чувства към подсъдимия и
всичко станало с нейно съгласие. Влезли в стая от първия етаж на къщата на
бабата на свидетеля С.. Малолетната Е. застлала белия чаршаф и подсъдимият
С. Ж. Д. се съвкупил с нея, като не ползвали предпазни средства и половият
акт протекъл нормално. Същият бил осъществен по взаимно желание и
съгласие на двамата, без да бъде упражнен какъвто и да е било натиск,
принуда или заплашване по отношение на пострадалата.
Около 20,30 часа на 08.12.2020 г., в с. К., родителите на Д. Д. Е. установили, че
я нямало в дома им и я потърсили при съседите им. Докато я търсили, по
телефона на Д. Д. Е. се обадило неустановено лице и му казало, че имал зет от
гр. П. Тогава той се обадил на тел. 112 и не след дълго в дома им пристигнали
полицейски служители. Д. А. А. била отведена в 02 РУ Благоевград, за да
депозира жалба, а Д. Д. Е. със собствения си автомобил и роднини потеглили
за гр. П.
Същата вечер, служители при РУ Петрич установили малолетната Е. и я
отвели в полицейското управление, където я предали на нейните родители,
които били категорично против тя да остане да живее на съпружески начала с
подсъдимия Д..
Съгласно заключението на вещите лица по назначената и изготвена
комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, предвид
възрастта, физическото и психологическото състояние на пострадалата Д. Д.
Е., същата е била способна да възприема правилно фактите и обстоятелствата,
които имат значение за делото, касаещи действията на извършителя спрямо
нея и е способна да дава достоверни показания за тях. Към настоящия момент,
психическото състояние на пострадалата Д. Д. Е. не излизало от рамките на
привично човешко поведение.
Вещите лица по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза
установили, че на 09.12.2020 г. пострадалата Д. Д. Е. не била девствена.
Констатираното прясно разкъсване на химена се получило при осъществения
на 08.12.2020 г. полов акт. Не могло да се направи еднозначен и категоричен
извод за насилствено осъществен полов контакт, тъй като дефлорацията може
да се получи и при доброволен акт.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
2
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които в по-голямата си
част са еднопосочни и непротиворечиви. А именно безспорно се установява
датата на деянието, мястото и механизма. Същата не се оспорва и от
подсъдимия освен в частта за това, че не е знаел действителната възраст на
пострадалата. Подкрепя се и от събраните писмени и гласни доказателства
доказателства, а именно: частично от обясненията на обвиняемия С. Ж. Д.,
частично от показанията на свидетелите: Д. Д. Е., Д. А. А., Д. Д. Е., Т. А. Р., М.
С. С., С. Ж. Д., С. Д. С., С. А. Р. – прочетени от досъдебното производство със
съгласие на страните, М. С. С., К. А. С., Д. С. Д., В. Г. М., С. Б. А., Т. Ж. Д., Н.
М. С., С. Л. И., протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2020 г. ведно
с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 09.12.2020 г., назначените
и изготвени съдебно-медицинска и комплексна съдебно-психиатрична-
психологична експертизи.
В хода на съдебното следствие се събираха множество доказателства, условно
се формираха две групи от доказателства около двата спорни момента –
първият момент е доброволността на половия акт и вторият – относно
знанието за действителната възраст на пострадалата.
В случая срещу подсъдимия е повдигнато обвинение по чл. 151, ал. 1 от НК
като съдът може и следва да разгледа обвинението само в рамките, които е
поставило държавното обвинение. След като прокурорът не прецени, че са
налице основания за изменение на обвинението в такова по чл. 152 от НК, то
съдът не би могъл да разглежда обвинение, каквото не е повдигнато.
Независимо от това, съдебният състав също е на мнение, че се касае до
престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
За да стигне до извод за липса на акт на принуда, съдът взе предвид
първоначалните показания на пострадалата, които са дадени в един съвсем
близък до момента на деянието момент.
В хода на съдебното производство пострадалата даде други обяснения, както и
бяха изложени твърдения за заплаха от страна на подсъдимия и неговото
семейство, които са мотивирали Е. да излъже в разпита си пред съдия.
Безспорно на 08.12.2020 година е имало полов акт между двамата. Липсват
травматични увреждания по тялото на пострадалата извън белезите на прясна
дефлорация, което разбира се не изключва насилието под някаква форма, но е
косвена индиция за липсата на съпротива.
На следващо място на 09.12.2020 г. Д. Е. е разпитана пред съдия, като
разпитът е проведен при спазване на всички процесуални изисквания за
разпит на малолетен свидетел. В тези показания Д. заявява, че се познава с
подсъдимия от доста отдавна, тъй като макар и да е от П., последният има
роднини в с. К. Д. сочи, че го е харесвала много години, но за известно време
той е имал жена от гр. С.. Тези обстоятелства няма как да й бъдат известни,
ако не са се познавали от продължително време. После вече са почнали да си
пишат по фейсбук и са си писали повече от година. Видели са се и в К., имали
са среща на ливадата, на която двамата са се целували. Всичко това говори за
доброволни действия, продължили във времето, доста преди процесното
деяние. В този разпит Д. разказва за доброволността на половия акт помежду
3
им, както и за това, че тя обича подсъдимия, но баща й не дава да са заедно.
Интересно е психологическото изследване на пострадалата, което обсъжда и
промяната в твърденията й в рамките на седмица. Пострадалата твърди, че е
била силно уплашена и станалото е против волята й, но не описва
симптоматика на клинична картина на остра стресова реакция или други
психологични травми. Разполага с голям обем от данни, които сочи в
показанията си от 09.12.2020 г., които не е възможно да бъдат получени от
роднините на С. за краткото време след деянието и запаметени от нея; освен
това в тези нейни показания няма описание на тревожно психическо съС.ие.
Вещите лица посочват, че пострадалата е лесно манипулируема от
авторитетни за нея хора, каквито са родителите й. Вещите лица допускат, че
последващите показания са повлияни от вижданията и мнението на
родителите й.
Роднините на двете страни дават противоположна информация за фактите по
обвинението, всеки от тях защитавайки позицията на съответната страна и в
този смисъл е налице предубеденост и заинтересованост у всеки от тях,
поради което съдът обсъди детайлно показанията им и кредитира тези от тях и
в тази им част, които са обективни и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Майката и бащата на пострадалата – св. Евтимов и А. заявяват
обстоятелства в насока, че дъщеря им не е имала таблет, фейсбук и т.н., както
и че е била отвлечена и изнасилена, което се опровергава от доказателствения
материал в неговата съвкупност, съответно майката и бащата на подсъдимия –
св. Т. Р. и М. С. дават показания в насока, че синът им не е знаел
действителната възраст на момичето, което е довел за тяхна „снаха“, което
също съдът намира за защитна позиция.
Показанията на роднините на пострадалата, в насока, че същата е отвлечена и
изнасилена съдът не кредитира с доверие, т.к. е налице стремеж да се докаже
липсата на доброволност, което и рефлектира върху размера на
претендираното обезщетение, а именно 30 000 лева. Освен това с оглед
ромските традиции, за честта на жената и възможността в бъдеще да си
намери "съпруг" е изключително важно да запази девствеността си, което в
случай на насилие спрямо нея, би имало друго измерение.
Освен това следва да се посочат и показанията на св. В. М., социален
работник, която е била потърсена от бащата на пострадалата с твърдение, че
дъщеря му има нужда от психолог, защото е изнасилена. Свидетелката е
провела два разговора с момичето – в първия такъв, по телефона, на
10.12.2020 г. Д. Е. е споделила, че се харесвали с момчето и тръгнала
доброволно с него за гр. Петрич, а няколко дни по-късно е променила
твърденията си. Свидетелката М. е незаинтересована от изхода на делото,
поради което съдът изцяло кредитира показанията й. Същото се потвърждава
и от писмо от Дирекция Социално подпомагане – гр. Благоевград на л. 79 от
ДП, Том 1 с приложения, включително протокол за проведения на 10.12.2020
г. телефонен разговор.
Снимките, представени от защитата, за които се твърди, че са от фейсбук
коресподенция, както и извадки от телефон на св. С. И. съдът изключва от
4
доказателствения материал, т.к. няма доказателство за тяхната автентичност.
Не са направени, респективно иззети по надлежния ред, поради което съдът не
може да ги кредитира с доверие. Макар и подсъдимият и св. И. - негова
братовчедка да твърдят, че снимките са направени в дома на братовчедката, то
с основание както пострадалата, така и адв. Б. възразяват, че всеки би могъл с
помощта на фотошоп или друга технология, да представи снимков материал
на нещо, което не се е случило. Същото важи и за представените снимки на
фейсбук кореспонденция - няма гаранции за действителните автори, доколкото
всеки би могъл да създаде профил с чуждо име и снимка.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с
деянието си подсъдимият С. Ж. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 151 ал.1 НК.
Касае се до осъществен полов акт с лице ненавършило 14-годишна възраст,
при което съгласието на пострадалата е ирелевантно.
Непосредственият обект на престъплението по чл.151, ал.1 НК са не само
обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и
съблюдаването на половия морал, но и тези, които защитават правилното
духовно и физическо развитие на подрастващите. Винаги, когато има
осъществен полов контакт с лице, ненавършило 14 годишна възраст, макар и
с негово съгласие, се застрашава правилното физическо и емоционално
развитие на детето /защото жертвата е все още дете/ и поради тази причина
законодателят е въздигнал деянието в състав на престъпление. То остава
съставомерно без значение от съгласието на малолетния. Съвкуплението
уврежда половата неприкосновеност на жертвата в по-висока степен от
блудството, т.к. създава опасност от преждевременна бременност, какъвто е и
настоящия случай. Изпълнителното деяние се осъществява чрез съвкупление,
с което и престъплението е довършено.
От обективна страна, на 08.12.2020г., в гр. П., в къща на ул. „И.“ № *,
подсъдимият С. Ж. Д. се е съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14
годишна възраст, а именно Д. Д. Е. род. на *.*.20** г. от с. К., като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимият С. Ж. Д. е пълнолетно и вменяемо лице което разбира
свойството и значението на своите постъпки и може да ги ръководи. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал и целял настъпването им.
В тази насока са обясненията на подсъдимия С. Ж. Д. относно това, че между
двама им е имало полов контакт и показанията на свидетелката Д. Д. Е.,
дадени пред съдия и прочетени по надлежния ред. Косвени доказателства са
показанията на останалите свидетели, които не са присъствали при
осъществяване на съвкуплението, но са възприели различни обстоятелства
предхождащи и последващи акта. Доказателства в тази насока са и
приобщеният бял чаршаф с кърваво петно върху него и заключението на
вещото лице за прясна дефлорация.
5
Съдът е на мнение че към момента на съвкуплението подсъдимият е знаел, че
пострадалата не е навършила 14 години. Същата визуално отговаря на
възрастта на връстничките си. С подсъдимия са се познавали от доста време,
същият е знаел, че е ученичка в осми клас. Двамата освен това имат общ кръг
от познати и роднини в с. К., познавали са се и продължително време. Според
ромските традиции често по-големи мъже осъществяват полов акт с
малолетни момичета с цел „женитба“ като за целта се използва бял чаршаф,
върху който следва да бъде „поставено“ доказателството за „честността“ на
момичето – и именно такъв е приобщеният като веществено доказателство по
делото чаршаф като сексът преди „сватбата“ не е разрешен. Ето защо съдът е
на мнение, че подсъдимият е знаел възрастта на пострадалата, но въпреки това
се е решил да предприеме действия, с които да „се оженят“ и впоследствие
заживеят заедно.
Причина за извършване на престъплението са ниската правна култура на
подсъдимия и незачитането от негова страна на установените в страната
норми за защита на отношенията, които се пораждат между хората по повод на
половото им общуване.
Относно обвинението за престъпление по чл. 155а ал. 2 във вр. с ал. 1 НК –
съдът намира, че не се доказа установяване на контакт чрез социалната мрежа
„Facebook“ с ненавършилото 14 годишна възраст лице, с цел извършване на
съвкупление с него. Въпреки, че съдът е на мнение, че действително е имало
кореспонденция по фейсбук между двамата /въпреки отричането от
пострадалата в съдебно заседание/, то те са се познавали от лична среща в с.
К., а общуването им чрез социалната мрежа е било впоследствие, като не е
било с цел извършване на съвкупление. Съдът е на мнение, че разпоредбата
на чл. 155а от НК криминализира първоначалното установяване на контакт,
търсенето на малолетно лице със специалната цел – да се осъществи
съвкупление. В случая общуването по фейсбук е било нормално продължение
на личното им познанство. Освен това то е продължило около година, а не е
започнало през месец декември 2020 г., както се сочи в обвинителния акт.
Уговорката между двамата да тръгнат за гр. П., където да се „оженят“ се е
случила при някоя от личните им срещи в с. К., при която са изяснени и
детайлите по пътуването и осъществяването на половия акт. Следва да се
посочи и че разследването изобщо не е било в насока да се установява
фейсбук профилът на подсъдимия, през който е общувал с пострадалата, да се
установяват IP адреси, да се извлича съдържанието на кореспонденцията, така
че съдът намира това обвинение за абсолютно недоказано.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК, съдът съобрази, че са
налице както смекчаващи, така и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. Като смекчаващи такива съобрази - чистото му съдебно
минало, младата му възраст, процесуалното му поведение в хода на целия
наказателен процес. Съдът отчете добрите характеристични данни за
подсъдимия. Същият е извършил деянието, воден от любовта си към
пострадалата. Независимо от това, с оглед възрастта и незрялостта си,
пострадалата и получила негативно въздействие от деянието на подсъдимия.
6
Същата макар и доброволно съвкупявайки се с него, впоследствие е
почувствала, че това не е редно, че е още малка, а и след несъгласието на
родителите си е изпитала срам и неудобство, негативно й е въздействал и
целият наказателен процес срещу лицето, което е извършило деянието. Ето
защо намира, че справедливо е наказание в рамките на закона, в неговия
минимум, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което
следва на основание чл.66, ал.1 НК да се отложи с изпитателен срок от 3
/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.Съдът намира, че
именно това по вид и размер наказание в максимална степен ще спомогне за
наказването на дееца и за възпирането му от извършване на такива
престъпления и за в бъдеще.
По отношение на гражданския иск:
Не се установиха настъпили изменения в здравословното съС.ия на
пострадалата, които да са в пряка причинна връзка с престъплението на
подсъдимия. Същата представи медицински документи /епикриза от 2023 г. от
отделение по ендокринология, удостоверение от психолог също от 2023 г.,
амбулаторен лист от 2024 г./, но няма данни за това именно вследствие
половия акт да е получила заболяванията си, а и е налице продължителен
период между деянието и констатиране на заболяванията, през който не е
проследявана. Безспорно обаче от деянието пострадалата е получила
психически травми, тъй като е била незряла и неопитна и сексуалният контакт
в тази ранна възраст я е лишил от детство. Безспорно е че тя е почувствала
срам и неудобство, когато стореното с нея е станало доС.ие на роднините й и
на обществеността. Същата е изпитала и неудобството и притесненията от
водения впоследствие наказателен процес срещу извършителя, в който
неколкократно е следвало да се явява, отсъствайки от училище и да преживява
отново момент, за който вече съжалява.
Деянието, извършено от подсъдимия представлява граждански деликт по
смисъла на чл.45 НК и следва да се носи и гражданска отговорност. Съда
намери гражданският иск за причинените неимуществени вреди за
основателен по основания, а като изхожда от разбирането, че страданията и
психическите неудобства няма как да бъдат измерени, ръководен от чувството
си за справедливост по основанията на чл.52 ЗЗД присъди обезщетение, което
съответства на характера и степента на извършеното.
Съдът осъди на основание чл.45 от ЗЗД и чл.84 следващите от НПК
подсъдимия С. Ж. Д. да заплати на гражданския ищец Д. Д. Е., ЕГН-
**********, от с.К., ул.“Х. А.“ № *, общ.С., сумата от 5 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 151 ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на престъплението – 08.12.2020 г, до окончателното изплащане като
отхвърли предявения граждански иск за сумата над 5 хиляди лева до
предявения размер от 30 000 лева, като неоснователен и недоказан. Също така
прие, че сумата от 30 000 лева се претендира за твърдяно изнасилване,
каквото всъщност не се установява.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия С. Ж. Д. да заплати
7
направените разноски по делото, както следва: 975 лева на досъдебното
производство по сметка на ОД на МВР, и 100 лева в съдебното производство
по сметка на РС-Петрич.
Съдът осъди подсъдимия С. Ж. Д. да заплати на граждански ищец и частен
обвинител Д. Е. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи заплатено
възнаграждение на повереника й.
Съдът осъди подсъдимия С. Ж. Д. да заплати по сметка на Районен съд Петрич
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 200
лева, представляваща 4% от сумата 5 000 лева.
Относно веществените доказателства – бял чаршаф с червени петна по него –
доброволно предаден с протокол от 09.12.2020 г., който се съхранява в склада
за веществени доказателства на РУ Петрич съдът постанови като вещ без
стойност да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни