№ 1774
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110214109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. В., ЕГН ********** – управител на В-
Мийт 2019 ЕООД срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К № 4844323/29.04.2021 г. издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй
като ЕФ се издава само, когато техническото устройство е стационарно, а не
мобилно, както е в случая, като се сочи Тълкувателно решение №1/26.02.2014
г., което има задължителна сила.
Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН -
жалбоподателят е търсен и не е намерен на посочения от него адрес. Видно от
отразеното във върнатата в цялост призовка /л.36 от делото/, лицето е бивш
наемател на адреса.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт Виденов са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като
законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
1
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство №TFR1-M 575, за това, че на дата
29.04.2021 г. в 13.13 часа в гр.София, бул.Рожен, до бл.32, с посока на движение от
адрес, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, установило,
че мотоциклет „Пиаджио Тайфун 125” с рег.ххх, се движи със 71 км/ч., респ. превишена
скорост от 21 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е
ЮЛ - В-Мийт 2019 ЕООД, чийто управител е именно жалбоподателят.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по
чл. 189 ал.6 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-
532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
2
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36
от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа
система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел
гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната
истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове,
Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в
съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя
и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение
на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал.
4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва
да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
3
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за
населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като
няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на
правилното отчитане на скоростта от техническото средство.
Техническото средство е годно такова, като по делото са представени
писмени доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за
проверка на техническото средство, установяващи изправността на същото
към датата на нарушението – 29.04.2021 г, характеристики на мобилната
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
TFR1-M, както и удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 74 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост
при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена на 71 км/ч с приспаднат
изискуемия толеранс от 3 %.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, тъй като
за превишаване на скоростта от 21 до 30 km/h – се налага глоба от 100 лв.,
съгласно чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като видно от справка картон на водача, жалбоподателят има 39
бр. влезли в сила наказателни постановления и настоящото административно
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
4
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №4844323/29.04.2021 г. издаден от СДВР, с който
на В. Г. В., с ЕГН ********** – управител на В-Мийт 2019 ЕООД, на
основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Г. В., с ЕГН **********, да заплати СДВР сума в размер
на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5