Номер 62623.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Член-съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. В., чрез адв. Р. М. против Решение № 15 от
12.03.2020 г. по гр. д. № 94/2019 г. на РС - Трън, с което е отхвърлен искът на В. В. против
„Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д. А., З. А. и П. П. с който се иска да бъде
признато за установено, сключените между „Ланза“ ЕООД като арендатор и Д. Г. като
арендодател Договор за аренда, сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията
към Районен съд - б. с вх. per. № 787/08.04.2014г., с нотариално заверени подписи с Per. №
662, том І от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие РС-Б. и
Анекса към него, сключен между ответниците на 22.03.2019 г. вписан в Службата по
вписванията към Районен съд - Б.. с вх. per. № 283/25.03.2019 с нотариално заверени
подписи с Per. № 779_22.03.2019г. от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с
район на действие РС-б. нямат правно действие за стопанската 2018/2019 г. и следващите до
стопанската 2034/2035 г., по отношение на следните земеделски земи, находящи се в
землището на село М., община Б.. а именно: 1. Поземлен имот № 02025-нива, с площ от 26,
091 дка, пета категория, местност В.; 2. Поземлен имот № 023026 - нива, с площ от 12, 201
дка, девета категория, местност С.; 3. Поземлен имот № 024015- нива, с площ от 22, 500 дка,
девета категория, местност П. т.; 4. Поземлен имот № 026002 - нива, с площ от 26. 861 дка,
девета категория, местност Д.; 5. Поземлен имот № 029011 - нива, с площ от 19. 878 дка
девета категория, местност М.;
6. Поземлен имот № 042023 - нива, с площ от 8. 503 дка, девета категория, местност П. р.
както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да постанови заличаването на
извършеното вписване от Служба по вписванията - гр. Б. на Анекс сключен между
ответниците на 22.03.2019 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд -б. с
вх. per. № 283/25.03.2019г. с нотариално заверени подписи с Per. № 779/22.03.2019г. от
регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие PC-б. към
Договор за аренда сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията към
Районен съд - б. с вх. per. № 787/08.04.2014г., с нотариално заверени подписи с Per. №
662/04.04.2014г. от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на
действие РС-Б., както и в частта на разноските присъдени в тежест на ищеца.
В жалбата се поддържа, че постановеното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като са развити подробни съображения във връзка с направените
оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения на процесуалния закон, като и поради неправилна преценка на доказателствата
по делото. Сочи се, че изводите и направените фактически и правни констатации на съда не
кореспондират с представите и приети доказателства, със становищата на страните, не
кореспондират със задълбочен анализ на относимите разпоредби на ЗАЗ.
Оспорват се изводите на РС, че Анексът е сключен преди изтичане на деветия месец
на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда, в съответствие с
предвиденото в чл. 18, ал. 2 от ЗАЗ. Въпреки, че се е позовал на Определение №
721/14.11.2016 г. по гр. д. № 2901/2016 г. Г. К. III Г. О. на ВКС, съдът изобщо не е зачел, че
анексът приравнен на нов договор има действие от датата на вписването му – 25.03.2019г. и
няма как да дерогира прваната сила на вписания преди това договор за аренда на ищеца от
15.05.2015г. Неправилни и неверни са и изводите на РС относно притежавания от
ответниците в съсобствеността размер на ид.ч. и последвалия от това неправилен извод, че
следва да се даде приоритет на анекса от 22.03.2019г., тъй като бил сключен от
съсобственици притежаващи повече от 50% ид.части като се жалбоподателят сочи, че видно
от удостеверниятаа за наследници ответниците притежават 46,87% ид. части. Анексът на
ответниците от 22.03.2019г. е подписан след изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, респ. е
следвало да отговаря на изискването на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ относно лицата имащи право да
сключват, респ. да изменят съществени клаузи в договор за аренда. Доколкото ответниците-
арендодатели се легитимират като съсобственици на по-малко от 50% ид.ч. от
съсобствените имоти, поради което и подписаният от ях анекс са арендатора Ланза ЕООД,
като противоречащ на императивната норма на чл. 4, ал. 3 ЗАЗ не е породил целените с него
правни последици. Неспазването на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е основание за нищожност на арендния
договор поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, каквото искане за
обявяване на нищожност е заявено от ищеца, което неправилно и незаконосъобразно е
отхвърлено в обжалваното решение. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по
същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъде уважени изцяло с
присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият- З. А. е подал отговор на жалбата, в който
по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-„Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И. Н. И.
Р. И., Д. Г., Д. А. и П. П., чрез адв. Б.. са подали отговор на жалбата, в който по подробно
изложени съображения изразяват становище за нейната неоснователност и за потвърждаване
на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция дължи да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.09.2020 г. от 09,45
часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи
препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и преписи от отговорите на
въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________